№ 856
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С т.н. решение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание
на 26.05.2021 г. по гр.д. № 12713/21 г., СРС, ГО, 62 с-в е признал за
установено, че ЦВ. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „*****“ №
****“, ет.7+8, ****, чрез пълномощника по делото адвокат Р., със съдебен
адрес: гр.София, бул. „**** III“ № ***, партер, офис 3 дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № ***
сумата от 104,13 лв., представляваща главница за отдадена топлинна енергия
за периода от м.10.2017 год. до м.04.2019год., включваща и сумата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва считано от 27.11.2020 год. до
датата на изплащане, сумата от 22,92 лв. мораторна лихва върху главниците
стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
15.09.2018 год. до 20.11.2020 год. Отхвърлил е исковете за приемане за
установено, че се дължат сумите за главница и мораторна лихва /общо
стойност на топлинна енергия и стойност на услуга дялово разпределение/ до
останалите предявени размери - 138,15 лв. общо главниците и 23,91 лв. общо
мораторните лихи. Осъдил е ЦВ. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „*****“ № ****“, ет.7+8, ****, чрез пълномощника по делото адвокат Р.,
1
със съдебен адрес: гр.София, бул. „**** III“ № *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № ***
компенсаторни разноски от 645,59 лв. по исковото производство и 26,40 лв.
разноски по заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЦВ. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „*****“ № ****“, ет.7+8, ****, чрез
пълномощника по делото адвокат Р., със съдебен адрес: гр.София, бул. „****
III“ № ***, партер, офис 3 в частта, в която съдът е признал за установено,
че ЦВ. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „*****“ № ****“,
ет.7+8, ****, чрез пълномощника по делото адвокат Р., със съдебен адрес:
гр.София, бул. „**** III“ № ***, партер, офис 3 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № ***
сумата от 104,13 лв., представляваща главница за отдадена топлинна енергия
за периода от м.10.2017 год. до м.04.2019год., включваща и сумата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва считано от 27.11.2020 год. до
датата на изплащане, сумата от 22,92 лв. мораторна лихва върху главниците
стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
15.09.2018 год. до 20.11.2020 год., както и в частта на присъдените разноски
с мотиви, изложени в жалбата. Същите касаят твърдението за липса на
валидна облигационна връзка между страните за процесния период, тъй като
ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесното жилище,
както за липсата на договор между страните, още по-малко при ОУ.
Моли процесното решение да бъде отменено в обжалваната част и
исковете да бъдат отхвърлени като неоснавателни и недоказани. Претендира
присъждане на разноски за заповедното, исковото и въззивните производства.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“***“ № ***, представлявано от Изпълнителния
директор А.А. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
2
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, макар и постановено в съдебно заседнаие, е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и
с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо,
съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че на 27.11.2020 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
за заплащане на посочените в заявлението суми, по което било образувано
гр.д. № 59577/20 г. на СРС, ГО, 62 състав. По повод подадено от ответника
възражение срещу ЗИ по чл.410 ГПК било образувано настоящето
производство. Сочи се, че ответникът в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия по смисъла на &1, т.2
а от Закона за енергетиката. Твърди се, че между страните съществува
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба. Ето защо, ответникът има задължение
да заплаща дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, в 30-дневен срок от публикуването им. С изтичане последния ден на
месеца ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава.
В тази връзка са предявени обективно съединени искове за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, посочени в заявлнието, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното им плащане
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в
който се изразява становище за недопустимост, а по същесво
неоснователност и недоказаност на предявените искове.
3
От правна страна:
Относно основното твърдение, развито пространно във въззивната
жалба за липса на валидна облигационна връзка между страните за процесния
период, тъй като ответникът не е собственик или вещен ползвател на
процесното жилище, настоящата инстанция намира следното:
По делото са депозирани следните писмени доказателства: нот. акт за
учредяване на вещно право на строеж № 73, рег. № 8530, дело № 588 от 2007
г., от който е видно, че на ЦВ. В. П. е учредено правото на строеж на следните
обекти: магазин № № 14 и 15, апартамент № 61 и апартамент № 62, ателие
№ 4 и четири паркоместа, разрешение за ползване от 16 януари 2013 г.,
удостоверине за идентичност на апартамент № 62, находящ се в гр. София,
ж.к.“*****“ бл.****“ с апартамент № **** А на адрес: гр.София, ж.к. „*****“,
бл.****“, ет.7 + 8 с абонатен номер 444195, молба до изпълнителния
директор на „Т.С.“ ЕАД от управителя на ЕС за включването като
потребители на ТЕ за битови нужди, протокол № 6 от проведеното ОС на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с адрес:
гр.София, ж.к. „*****“, бл.**, вх. А, Б, В за избор на ФДР и за безвъзмездно
предоставяне на помещението на АС на „Т.С.“ ЕАД, договор от 07.04.2015 г.,
сключен между ЕС, находяща се на адрес: гр.София, ж.к. „*****“, бл.**, вх.
А, Б, В, списък на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на ЕС с адрес: ж.к. „*****“, бл.**, в който под №№ 14,15 и 81 като
собственик на обекти, включително и на процесния апартамент № 62 е
посочен ответникът Ц.В. П., списък на собствениците в сградата на адрес:
ж.к. „*****“, бл.****“, в който под №№ 8,9, 29 и 30 отново е посочен като
собственик ответникът Ц.В. П..
От тези многобройни и убедителни писмени доказателства може да се
направи обоснован извод, че ответникът, като собсвеник на процесния
топлоснабден имот, се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
4
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между страните по
спора. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл. Ето защо напълно неоснователни се явяват
твърденията на процесуалния представител на ответника за липса на валидна
облигационна връзка между страните за процесния период, тъй като
ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесното жилище,
както и за липсата на договор между страните, още по-малко при ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
5
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА т.н. решение, обективирано в протокол от открито
съдебно заседание на 26.05.2021 г. по гр.д. № 12713/21 г. на СРС, ГО, 62 с-в в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6