№ 27399
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110112627 по описа за 2022 година
С искова молба вх.№ 45684/09.03.2022г. е предявен е осъдителен иск с посочено правно
основание чл.108 ЗС от Н. М. К. срещу А.С. К.а - М----- за признаване за установено спрямо
ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ: производствен обект в
гр.С--------, съставящ се от кожухарско ателие и сервизно помещение със застроена площ от
35кв.м., при съседи: от две страни улици, двор и магазин, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, общинска собственост, върху
което е построена сградата, съставляващо по доказателствен акт УПИ № I /първи/ - за магазини и
трафопост, от кл.209 А, по плана на гр.-------- – II част“ с площ от 2080кв.м., както и осъждане
ответницата да предаде владението върху имота.
Съдът, след осъществена от негова страна проверка за допустимост и редовност на
исковата молба, констатира, че исковата молба e нередовна, тъй като:
Първо, следва процесният имот да бъде надлежно индивидуализиран (недвижим имот в
регулация се индивидуализира по административен адрес, номер и местонахождение на имота по
ПУП, площ, съседи, съответно посочване на идентификатор), за целта при поискване следа да
може да се издаде съдебно удостоверение за пред АГКК за снабдяване със скица от имота.
Второ, исковата молба е неясна в обстоятелствената част, в която се описват
обстоятелствата, на които се основава иска.
Описано е, че ищецът е единствен наследник на М----- К., починал на 03.08.2021г., който
приживе се разпоредил със свой недвижим имот на 11.05.2015г. в полза на ответницата. Изложени
са „съмнения“ за умишлено въвеждане в заблуждение, за неизпълнение на договор за покупко-
продажба, за симулация, за нарушения при изповядване на разпоредителната сделка и за
продължаване действие на право на ползване, което не кореспондира с петитума на исковата
молба. Следва ищецът ясно да конкретизира от къде произтича правото му на собственост, а по
изложените „съмнения“ за титула на собственост на ответницата - да заяви дали предявява искове
за съвместно разглеждане, съответно изложи конкретни факти и обстоятелства по всеки от тях и
формулира конкретен петитум, т.е. ако сезира съда и с други искове (кумулативно съединен главен
с евентуални искове) – следва да представи поправена искова молба, в която прецизно уточни по
всеки от тях от къде произтича правото му, съответно какво иска от съда.
Трето, конкретният петитум на исковата молба (в този му вид) е нередовен, защото има
формулирано искане „продължаване на дейността на ЕТ на процесния имот“, което не става ясно
какво се иска с него, съответно представлява ли въобще претендирана защита за нарушено право.
1
Петитумът на исковата молба следва да отразява искания диспозитив на съдебно решение. Трябва
да са индивидуализирани страните (ищец и ответник), спорното право (надлежно
индивидуализирано с административен адрес, номер и местонахождение на имота по ПУП, площ,
съседи, съответно посочване на идентификатор), конкретно искане с оглед търсената защита.
Четвърто, следва да се представят доказателства за внесена д.т., която представлява 1% от
данъчната оценка (чл.71, ал.2 ГПК вр. чл.69, ал.1, т.2, пр.1 ГПК), но не по-малко от 50лв, в която
връзка следва да се представят доказателства за актуална данъчната оценка , съответно следва
да се представят доказателства за платена д.т. (1% от данъчната оценка, но не по-малко от 50лв.),
ако претенцията е само по иск по чл.108 ЗС. Ако сезира съда и с други искове - доколкото биха
представлявали искове в защита на различни интереси то съгласно чл.72, ал.2 ГПК дължи
заплащане на такса, а за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор – цената на
иска се определя по чл.69, ал.1, т.4 ГПК, т.е. трябва да представи и доказателства за платена д.т. по
съответно формулираните искове.
Пето, след изпълнение на горните указания с представяне на поправена искова молба,
същата ще подлежи на вписване в Службата по вписванията – гр. София на осн. чл.114, б."в" във
вр. с чл.112, б."з" ЗС, за което ще се дадат последващи указания, т.е. първо е необходимо
изпълнение на горните указания, доколкото нередовни искови молби не подлежат на вписване.
Шесто, описано е, че се иска присъединяване на исковата молба към гр.д. № 53667/2021г. по
описа на СРС, 40 състав – искането по чл.213 ГПК следа да се адресира до съдът, по който е
образувано първото (висящо) дело, защото настоящото дело се явява по-късно образувано, а по
правило при съединяване на делата, по-късно образуваното се съединява към по-ранно
образуваното, а не обратното.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с искова молба вх.№ 45684/09.03.2022г.,
подадена от Н. М. К. срещу А.С. К.а – М-----.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок да отстрани всички констатирани нередовности,
като представи: 1) Поправена искова молба с препис за ответницата съгласно указанията по-горе
(първо до трето); 2) Представи доказателства за платена д.т. по сметка на СРС съгласно указанията
по-горе (четвърто); ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на така дадените указания,
исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2