Определение по дело №3508/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   2766               Година   12.10.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадес-и октомври                                                                                     Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секр-ар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3508 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който отв-никът е подал отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се допусне до разпит в качеството на свид-ел и призове за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на отв-ника лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към предм-а на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Поради това следва да се задължи отв-никът да внесе депозит за призоваван-о на допуснатият по негово искане свид-ел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение.

Следва да се назначи и исканата от отв-ника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на м-рологията, ко-о обуславя назначаван-о й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвян-о й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаван-о й отв-ник да го внесе по см-ка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за ко-о да се призоват същите с препис от настоящото определение, с ко-о да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на отв-ника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да се призоват допуснатият свид-ел и вещото лице, след внасяне от отв-ника на определените от съда депозити за призоваван-о им. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предм-, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предм- на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовл-воряване на пр-енциите си по собствена воля, освен ко-о при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съотв-ен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъди-о.                   

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата е основала предявения иск, са посочени в исковата й молба и по същество се изразяват в това, че била собственик на имот в ---. До преди около година и половина, в качеството й на -, била клиент на отв-ника с № **********, ИТН 2025436. Преди няколко дни пос-ила салон на -, за да плати текущите си см-ки и случайно узнала, че имала неплатена такава на отв-ника. Учудила се, защото повече от година била абонат на друго електроснабдително дружество. Служител в пощата я посъв-вал да пос-и -. Оттам й връчили писмо изх. № 5416235-1/25.06.2018 г., с ко-о отв-никът я уведомявал, че при проверка на 08.07.2016 г. от служители на -, на обект с ИТН 2025436, на клиент с № **********, било констатирано, че електромерът отчитал с грешка - 59,61 %, за ко-о бил съставен констативен протокол № 139/29.01.2018 г. на -, какъвто не й бил връчван. В писмото било записано, че на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ ПИКЕЕ, см-ката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 24.04.2016 г. до 08.07.2016 г., за 75 дни. Допълнително й била начислена сума вследствие установено неизмерване, непълно/н-очно измерване на количествата ел.енергия, на стойност 424.47 лева. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми на отв-ника. Не била манипулирала електромера си, нито знаела за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента не била платила така начислената й сума от 424.47 лева, тъй като не дължала плащан-о й на отв-ника. Поради това за нея възникнал правен интерес от предявения иск. Допълнително начислената й сума за ел.енергия била недължима. Освен посоченото писмо отв-никът не й бил предоставил никакви документи, как и на какво основание била формирана процесната сума. Не й били представени, нито изпратени по пощата, цитираният в писмото протокол, нито справка за извършената корекция на см-ка, нито констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ. Неправомерно й била начислена допълнително ел.енергия, в нарушение на ЗЕ, ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Не била уведомявана от представител на отв-ника за извършената проверка. Нито неин представител присъствал на нея. Електромерът, който отчитал разходваната от нея ел.енергия, се намирал в заключено табло, за ко-о нямала ключ, а то се намирало извън имота й. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на см-ките им за минал период. Не ставало ясно, как точно отв-никът бил формирал периода на н-очно отчитане на СТИ. Липсвали и данни за виновното й поведение. Неизпълнени-о на задължени-о за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощ-яване на потребителя, чрез извършване корекция на см-ката му за минал период. СТИ били собственост на отв-ника и задължени-о за поддържан-о им в изправност било негово. Липсвало и каквото и да било законово основание за извършената корекция. Отв-никът я обосновавал с твърдени-о, че сумата била начислена на основание чл. 48 и 51 ПИКЕЕ. Последните били при-и от ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 15.11.2013 г. и били издадени на основание на законовата делегация на чл. 83 ЗЕ. В случаите на такава обаче, органът, комуто била възложена, можел да я упражнява само в границите на законовата разпоредба. В противен случай била налице незаконосъобразност на издадения нормативен акт, ко-о следвало от чл. 2, ал. 2 ЗНА и се потвърждавало от чл. 12 ЗНА. Анализът на чл. 83, т. 6 ЗЕ водел до единственият правилен извод, че Комисията била комп-ентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно/н-очно измерване на ел.енергия. Регламентиран-о на ред за установяване на случаите на неизмерена, н-очно и/или неправилно измерена ел.енергия, се отнасяло не до отговорността на потребителя й или разпределени-о на риска от неправилното й отчитане, а засягало само способите, по които да бъдело установено наличи-о на неправилно измерване и надлежното му документиране. По своята същност нормите за преизчисляване на неизмерената/неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за вреди - пропуснати ползи. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя докато не се установяло, че неизмерван-о било резултат от негово виновно поведение. Предвид чл. 120, ал. 1 ЗЕ, несвоевременното извършване на контрол за годността на електромера представлявало неизпълнение на задълженията на доставчика. Случаите на обективна отговорност били отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт с ранг на закон. За уреждане на други отношения от същата материя, можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато последният създавал първична уредба, тя следвало да бъде в съотв-ствие с нормите от по-висока йерархия. Този извод се налагал и от чл. 15, ал. 1 и 3 ЗНА. Следвал извода, че разпоредбите, които регламентирали отговорност на потребителя и субективно право на доставчика на ел.енергия да получи плащане, компенсиращо неизмерена, респективно неправилно измерена енергия, било необходимо да бъдели установени със специален закон, който в случая бил ЗЕ. ПНА, какъвто в случая представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата норма. С решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., чл. 48-51 ПИКЕЕ били отменени. Според същото решение, текстов-е от ПИКЕЕ, регламентиращи корекцията на см-ки за стар период, били издадени от КЕВР без право на делегация и като такива били незаконосъобразни, и следвало да бъдат отменени на основание чл. 7, ал. 2 и 12 3НА. Това решение било отменено с решени-о по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, с ко-о ПИКЕЕ били отменени изцяло, с изключение чл.чл. 48-51, които не били отменени поради оттегляне оспорван-о в частта му, касаеща същите норми. От изложеното можело да се направи единственият правилен извод, че ПИКЕЕ били изцяло незаконосъобразни. Не била доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя, а щом не бил посочен и точния период на неотчитане, не можело да се отч-е реално консумираната енергия, и едностранното коригиране на см-ките за минал период било недопустимо. Посоченият във фактурата "отч-ен период" бил произволно определен, без яснота за начина на формиран-о му. В този смисъл клаузата на чл. 48 ПИКЕЕ била неравноправна и нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и защита на потребителите при търговия с ел.енергия. Тя противоречала и на чл. 82 ЗЗД, и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС принципи. Тя била нищожна и не обвързвала с действи-о си страните, респективно съда с приложени-о й. Поради това отв-никът не можел да коригира post factum потребителската й см-ка. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал см-ките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приеман-о на ПИКЕЕ, при условие, че корекцията се извършвала при действи-о на заварените му ОУ, била налице трайна съдебна практика. Според същата, било въведено законово основание крайният снабдител да коригира см-ката на клиент при доказано н-очно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ и бил предвиден в Общите му условия ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Законодателят бил вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създадяло посочените правила със съотв-ното съдържание на новата законова уредба, както ОУ, които да предвиждали ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приеман-о на ПНА и ОАА по приложени-о на новата уредба или до привеждан-о им в съотв-ствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не противоречали на закона. ОУ на отв-ника обаче не били ПНА или ОАА, поради ко-о посоченият параграф не намирал приложение за тях. С изменени-о на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в съдържани-о им да се включело и задължително уреждане на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на см-ки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на отв-ника. В чл. 28, ал. 2 от последните било предвидено задължение за уведомяване, но не и ред за това. Следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира см-ката й при доказано н-очно отчитане на потребената ел. енергия.

Искан-о е да признае за установено по отношение на отв-ника, че ищцовият едноличен търговец не му дължи сумата 424.47 лева за допълнително начислена му ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно/н-очно измерване на количеството й от електромер с фабричен № *********, отчитащ електроенергията за имот с ИТН 2025436, на клиент с № **********, за периода от 24.04.2016 г. до 08.07.2016 г. Пр-ендира разноски.

Правна квалификация на предявеният отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор отв-никът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли да бъде изцяло отх­върлен. На 08.07.2016 г. служители на -) извършили проверка на електромер № *********, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху СТИ, служителите го демонтирали и поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба № 411307/-, с цел да бъдел изпратен за м-рологична експертиза в независима лаборатория, а на мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново след извършено контролно замерване с -алонен уред било установено, че измервал ел.енергията с грешка, която била в рамките на допустимата. За тези действия, извършилите проверката съставили констативен протокол № 294060/08.07.2016 г. Въпреки положените от тях усилия да откриели клиента, с цел да присъствал на проверката, същият не бил открит. Поради това тя била извършена в присъстви-о на двама свид-ели, които не били служители на оператора на разпределителната мрежа и подпи­сали констативния протокол. Процесният електромер бил предаден на -, като в заключени-о било констатирано, че  бил осъщест­вен достъп до вътрешността му, като в измервателните му вериги и на трите фази били монтирани допълнителни съпротивления, непринадлежащи към схемата му, всяко със стойност 1 kΩ. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумира­ната електроенергия и несъотв-ствал на м-рологичните и техническите изисква­ния. За тази експертиза бил изготвен протокол № 139/29.01.2018 г. Били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „а” ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия на клиента в размер на 3244 kWh, дължимата за които сума била 424.47 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извърше­на корекцията, бил 75 дни. Първата му дата - 24.04.2016 г. била на извършената манипулация, като началото на корекционния период попадало в максималните 90 дни по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Последната дата била на извършената техническа проверка, когато била констатирана манипулацията на 08.07.2016 г. Началната дата на корекцията не била произ­волно избрана, нито недоказауема, каквито твърдения навеждал ищеца. Манипулацията била извършена на 24.04.2016 г. ЕР Юг предоставило тази информация на Е.С., ко-о от своя страна издало и процесната фактура № **********/25.06.2018 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установе­ното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 5416235_1/25.06.2018 г. я изпратило на обявения електронен адреса за получаване на кореспонденция, посочен в отговора, ведно с всички относими за корекцията документи, посочени в същия. Получаван-о на посочените документи било видно от приложения статус на изпратения имейл чрез електронен софтуерен продукт Е-Фактура. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на см-ка за елек­трическа енергия", иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, които спорове били изключи­телно добре познати на съда, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна прак­тика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действи-о на различна нормативна уредба и съдебна практика, и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съотв-но заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощи-о да приеме ПИКЕЕ, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или н-очно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посв-ен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съотв-ните мрежи. Твърденията на ищеца, че тези ПИКЕЕ били издадени без законова делегация и противоречали на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 12 ЗНА, били неоснователни. В този смисъл било и посоченото в отговора решение на ВАС. Според същото, КЕВР разполагал с материалноправна комп-ентност да издаде ПИКЕЕ и те не били нищожни, с оглед на ко-о ищецът не можел да се позовава на такава нищожност, а съдът не следвало да се произнася по подобно твърдение. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, вр. с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от - експертиза бил установен точния про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляван-о на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчислени-о. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, ко-о не можело да му се вмени във вина. Установяван-о на извършителя и вината му, било от комп-ентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно, кой бил конкр-ният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Било точно обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съотв-ния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или н-оч­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/н-очно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказван-о на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността му за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на см-ка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на отв-ника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били ОУ одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.С.). Те представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортиран-о, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на Е.С. изрично бил уреден ред, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите суми при извършена корекция на см-ката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да  сподели разбиран-о на този съд, че спазван-о на изискван-о в ОУ да имало ред за уве­домяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавян-о на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на -, който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на -, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, ко-о било при-о в посоченото в отговора решение. ОУ на -" били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, преди влизане в сила на изменени-о на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 имал посоченото в отговора съдържание. При сравнени-о им ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискван-о на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диам-ралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Следвало чл. 28 от ОУ на Е.С. да се прилагал ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в ОУ, а именно този по чл. 42 от ТУ на Е.С.. Следвало да се има предвид, че в отношенията между страните съществувал различен ред за уведомя­ване от общия по ОУ на Е.С., доколкото самият ищец със заявление от 08.01.2014 г. бил заявил ежемесечно да получава информация за стойността на пренесената и консумирана ел.енергия чрез електронна фак­тура на посочения в отговора електронен адрес и до този момент кореспонденцията по повод консумираната от ищеца енергия се водила по поискания от него начин. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен, като в полза на отв-ника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказван-о на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала възраженията си за недължимост на отричаното с иска й вземане, а отв-никът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това пр-ендирано от него вземане, респективно основани-о за възникван-о и съществуван-о му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на отв-ника, че не е представил като писмени доказателства по делото, цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизан-о им в сила, а тези общи условия, не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК, както не е представил и посочената в отговора му процесна фактура № **********/25.06.2018 г.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо; разпечатка от имейл; писмо относно частично неизмерване на ел. енергия, кл. № **********; справка за коригиране на см-ка за електроенергия; констативен протокол за м-рологична експертиза на средство за измерване № 139/29.01.2018 г.; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 294060/08.07.2016 г.; протокол № 294060/08.07.2016 г.; декларация за стопански клиенти от 08.01.2014 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., ко-о след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, къд-о това стане необходимо, да представи по делото заключение, с ко-о да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от отв-ника в отговора му, при депозит в размер на 70 лева, вносим от отв-ника по см-ка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасян-о му, като указва на отв-ника, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаван-о на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

         

ДОПУСКА до разпит в качеството на свид-ел по делото лиц-о И. Р.П., ко-о да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрес по месторабота за насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от отв-ника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА отв-ника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внесе по см-ка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит на допуснатия по негово искане свид-ел, и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасян-о му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, свид-елят няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.11.2018 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на отв-ника с приложенията към него. За тази дата да се призоват допуснатият свид-ел и вещото лице, след внасяне от отв-ника на определените от съда депозити за призоваван-о им. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИ-О не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: