Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 14 октомври 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Пламен
Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №334…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Ю.М.А.,***, действащ чрез адв. Д. Ц.,*** против
решение №594/23.07.2020 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.д №682/2020 г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-1085-003590 от 08.01.2020 г. на началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт на жалбоподателя, в
качеството му на водач на лек автомобил, за нарушения на Закон за движение по
пътищата са наложени няколко административни наказания : „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца - за
нарушение на чл.174, ал.3 от закона, „глоба“ в размер на 10 лева и „глоба“ в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от същия закон.
В жалбата и в съдебна зала се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във
въззивното производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен
начин, че Ю. А. е бил водач на МПС към момента на проверката от контролните
органи. Гласните такива били противоречиви. А още в
административно-наказателното производство били допуснати множество съществени
процесуални нарушения, липсвала индивидуализация на техническото средство,
налице било и лошо описание в АУАН досежно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
некореспондиращо с описанието на деянието в наказателното постановление.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №594/23.07.2020 год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно постановление № 19-1085-003590 от 08.01.2020 г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе. С постановлението
на касатора в настоящото съдебно производство, за общо 3 броя административни
нарушения на различни текстове от Закон за движение по пътищата, подробно описани
в санкционния акт, в т.1-3, са наложени 3 броя административни
наказания „глоба“, в различен размер и водачът е „лишен от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и да отхвърли жалбата срещу него, районният съд е установил от
фактическа страна следното:
Ю. А., бил забелязан от
служители на 2-ро РУ при ОД на МВР Русе, че управлява товарен автомобил Фолксваген
Транспортер с рег. №Р4022РА, на 01.11.2019г., около 02:42 часа, в гр. Русе, по улица
„Измаил“. Той паркирал МПС пред заведение „Тръстиката“. При проверка на
документите, служителите на 2-ро РУ усетили, че А. лъха на алкохол. Потърсили
съдействие на колеги от Сектор ПП при ОД на МВР Русе. Пред тях обаче, водачът
на МПС отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване наличието или не на употреба на алкохол. Не изпълнил и предписанието
за химико-технологично лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта.
При проверката било установено и че не носи СУ
на МПС, ведно с контролен талон, както и СР на МПС-то.
Всичко изложено дало основание за Т. К.,
служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе, да приеме, че поведението на водача
нарушава няколко разпоредби от ЗДвП, съответно за това да състави на същата
дата и час от извършената проверка АУАН,
с който била ангажирана на административно-наказателна отговорност на А..
В така съставения АУАН липсва подпис на нарушител,
няма и възражения.
Въз основа на този акт АНО, възприемайки
изцяло от фактическа и правна страна записаното в него, издал и оспореното пред
РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и
обстоятелства, той приел, че с деянието си, управляващият товарен автомобил
Фолксваген Транспортер с рег. №Р4022РА Ю. А., на посочената дата и час, в гр.
Русе е извършил следните нарушения: на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 и
чл.100, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП.
Първата от тези разпоредби на чл.174, ал.3 от
закона гласи: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лева“.
Санкцията по това нарушение е константна/твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът за нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП бил наказан с административните
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, поради отказът да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване наличието или не на употреба на алкохол, както и да се
подложи на химико-технологично лабораторно изследване по издаден такъв талон.
Заради управлението на товарен автомобил
Фолксваген Транспортер с рег. №Р 4022 РА и липсата към момента на проверката на
документи, които законодателят е предвидил изрично, че следва всеки водач на
МПС да носи със себе си-СУ на МПС и СР МПС, Ю. А. бил наказан по реда на чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 и пр.3 от същия закон с административно наказание „глоба“, всяко
в размер на 10 лева.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което са нарушени разпоредбите
на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 и
т. 2 от същия закон е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства.
Решаващият състав е приел, че действително, на 01.11.2019г., около 02:42
часа, в гр. Русе, по улица „Измаил“, пред заведение „Тръстиката“, водачът на товарен автомобил Фолксваген Транспортер с
рег. №Р4022РА не носел
свидетелство за управление, ведно с контролен талон и свидетелство за регистрация
на МПС-то, което управлява;
Отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на употреба на алкохол и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на такъв в кръвта.
Затова и районният съд приел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление, досежно трите нарушения по т.1-3 от
него.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушенията, визирани в него по т.1-3 от НП
са правилни и напълно се споделят от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната
доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в
съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че са налице
и доказани по безспорен начин всяко едно от 3-те административни нарушения на
правилата за движение по пътищата, извършени с процесния автомобил, управляван
от Ю. А.. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от
жалбоподателя поведение е било в разрез с тези правила.
Касационната инстанция не счита за доказани и подкрепени възраженията,
които касаторът излага в жалбата, с която е сезирал РАС.
Вярно е, че в АУАН по отношение на нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, актосъставителят е изписал, както
сочи и адвоката на А., че последният „отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в издишания въздух “, а в НП вече се описва
и другата хипотеза от закона - не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Налице е
разминаване между обвинението в АУАН и описаното в НП. Това разминаване обаче
не може да се приеме за съществено и водещо до незаконосъобразност на
санкционния акт по няколко причини. На първо място, заради самата разпоредба на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, според която „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта … или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му“. Както виждаме, законодателят има предвид осъществяването на която
и да е от тези хипотези, водеща до налагане на наказанието, предвидено в същата
норма или кумулативно и двете. Така че, дори и обвинението в АУАН да сочи само
едната хипотеза, а в последствие в НП да са изписани и двете, това не нарушава
по никакъв начин правото на защита на нарушителя. Още повече, че разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява наказателното постановление да се издаде „…и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“.
Спорът пред касационната инстанция е свързан
с възражението и доводите на адвоката на касатора, че Ю. А. при проверката,
извършена на 01.11.2017г., около 02:42 часа, в гр. Русе, по улица „Измаил“,
пред заведение „Тръстиката“ не е имал качеството водач на МПС, а оттам и липсва
съставомерност на деянията, за които е наказан.
Няма как да се приеме тезата на защитника на А., че има разминаване в
показанията на разпитаните свидетели, и най-вече на св. Я. Д., свидетел и по
съставяне на АУАН, с казаното от поисканите от жалбоподателя свидетели-лицата
С. И. и неговия син И. И.
Установеното от Я. Д., служител на 2-ро РУ при ОД на МВР Русе поведение на
водача на товарен автомобил
Фолксваген Транспортер с рег. №Р4022РА е станало повод той да повика служители
на Сектор ПП при ОД на МВР Русе. Така установеното от него виждаме и в
докладната записка, адресирана до
началника на 2-ро РУ, същото се поддържа и в показанията на Д. пред РРС.
Той е пряк свидетел и очевидец на случилото се и на факта, че Ю. А. е бил
именно водача на товарния автомобил, което оборва тезата на свидетелите на А..
Дори и да има леки колебания по какъв начин е бил спрян от служителите на 2-ро
РУ А.-чрез звуков и светлинен или само такъв сигнал, не това е от съществено
значение, а пряко установеното - че са видели кой управлява товарния автомобил
Фолксваген Транспортер с рег. №Р4022РА, тъй като това е основния спорен
момент-дали А. има качеството на водач към него момент на товарния автомобил.
За касационната инстанция този факт е установен и доказан. Всичко останало е
следствие от неговото поведение.
Съдът обаче счита, че защитната теза,
поддържана от свидетелите на А. не само е недоказана, но с оглед по-високата
обществена опасност както на деянието, така и на опита за защита на приетото за
нарушител лице, следва да се сезира РРП за проверка дали тези две лица/И. И. и С.
И./ не са извършили престъпление по чл.290 от НК.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на товарния автомобил, правилно АНО е преценил размера на
наказанията, законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето
решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административният съд намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно всяко едно от
3-те административни нарушения-по т.1-3 от НП. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Решението на РРС по изложените в настоящите
мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято
структура е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №594/23.07.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№682/2020 г. по описа на съда.
Осъжда Ю.М.А.,***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: