Решение по дело №11071/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266842
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20201100111071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 6.12.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11071 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът И.А.И. твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 06.10.2019 г., предизвикано от водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. №******. Ищецът, на 06.10.2019 г. на път ІІІ-812, км. 6,275, гр. Вършец – гр. Берковица, е управлявал л.а. „Опел“ с рег. № ****** когато л.а. „Мерцедес“ навлязъл в насрещната лява лента за движение, в която се намирал ищецът. Последвал удар, в резултат на който ищецът получил травматично увреждане – счупване на десен глезен. Бил транспортиран до ВМА гр. София, където била извършена операция – мануална репозиция на дясна глезенна става, поставена е имобилизация с гиспова шина. Изписан е на 11.10.2019 г. с предписания да носи имобилизацията за срок от 30 дни, да следва антикоагулантна терапия и да проведе рехабилитация. На 10.02.2020 г. е констатиран плътен оток по гърба на ходилото и ригидни ограничени движения, невъзможен пълен клек, болезнен моноподален стоеж. Отчетено е, че движенията на ищеца не са възстановени и е дадено предписание за кинезитерапия. Твърди се ищецът да е ползвал 156 дни отпуск за временна неработоспособност, като и до днес изпитва болки, интензивни по характер. Ищецът посочва, че отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“ към датата на процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество. Отправена е покана за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като на ищеца е заплатена сумата от 1200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 240,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира осъждане на ответното дружество да заплати сумата от още 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на претенцията.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по повод отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“. Оспорва механизма на ПТП като твърди то да е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Опел“, който е контролирал управляваното от него МПС, нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва получените травми, твърдения интензитет и продължителност на претърпени болки и страдания и невъзстановяването на ищеца. Счита, че заплатеното на 27.05.2020 г. на ищеца застрахователно обезщетение от 1440,60 лв. изцяло обхваща претърпените от вреди. Претендираното обезщетение по настоящото дело не е съответно на чл. 52 ЗЗД. Оспорва началния момент на дължима лихва, като при евентуалност сочи начален момент 27.05.2020 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез У., поддържа предявения иск. Посочва, че получената от ищеца сума от 1200 лв. не е съответна на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по тази причина и се претендира сумата от още 26000 лв. Ответникът, чрез юрк. Ганева оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 06.10.2019 г. за ПТП с пострадали лица и план-схема и фотоалбум), събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Г. П. и П.М.И., както и Автотехническата експертиза, изготвена от инж. И., че на 06.10.2019 г. около 07:45 ч. на път III-812, км. 6,275, гр. Вършец - гр. Берковица се е движил л.а. „Мерцедес“, с peг. №****** в посока от гр. Берковица към гр. Вършец. След излизане от лек десен завой водачът П.И. не е коригирал правилно траекторията на движение на автомобила, в следствие на което е навлязъл в лентата за насрещно движение. По същото време в лентата за насрещно движение в посока от гр. Вършец към гр. Берковица се е движил л.а. „Опел“, с peг. № ****** управляван от ищеца И.И.. Виждайки насрещно движещия се л.а. „Мерцедес“, с цел да избегне удар, И.И. е завил надясно, при което е навлязъл на десния банкет с десните колела на л.а. „Опел“. Същевременно водачът на л.а. „Мерцедес“ не е предприел действия, с които да спре или да коригира траекторията си на движение, за което свидетелства позицията на колелата на преден десен мост, които са завити наляво, видно от снимките приложени към ДП 347/2019 г. на РУ-гр. Вършец. Ударът между двата автомобила е настъпил на около 0,8 м от десния край на платното за движение и на около 2 м. от ориентира по дължина на пътното платно и в посоката на огледа. В следствие от удара л.а. „Мерцедес“, който има собствена маса около 1620 кг. е избутал назад и надясно значително по-лекия л.а. „Опел“. За л.а. „Опел“ ударът настъпил в предна лява част, а за л.а. „Мерцедес“ ударът настъпил в централната предна част. Произшествието се е случило през светлата част на денонощието. Пътната настилка била асфалтова, без дупки и неравности, с леко изкачване в посока от гр. Берковица към гр. Вършец. Платното за движение не е било маркирано с хоризонтална пътна маркировка, включително не е била налична и осева линия. Вещото лице посочва, че по делото липсват доказателства, които да показват технически проблеми с автомобилите. Причината за процесния инцидент се установява от показанията на свидетеля И., който посочва, че е заспал, управлявайки лекия автомобил „Мерцедес“.

От приетата Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д. се установява, че в резултат на процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания: изкълчване на дясна глезенна става – закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Не се доказа твърдяното в исковата молба счупване на десен глезен. На ищеца е приложено консервативно лечение. По спешност е бил транспортиран от ЦСМП-УМБАЛ-Монтана за оказване на спешна медицинска помощ. Направени рентгенографии установено изкълчване на десния глезен. По собствено желание е бил транспортиран и хоспитализиран във Военномедицинска академия - София. Под локална анестезия и рентгенов контрол на ищеца е извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация с шина на дясна глезенна става. Лечението е продължено в амбулаторни условия, като ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за срок от 156 дни. След отстраняване на имобилизацията е имало персистиращ оток по гърба на дясното ходило, болка, ограничени движения – дорзифлексия – 5°, плантофлексия- 15°, а към настоящия момент - дефицит от 3-4° при дорзифлексия на ходилото и 10° при плантофлексия. Ищецът е провеждал по-продължителна заради остатъчните оплаквания. Около 3 месеца е провеждал рехабилитация и физиопроцедури в МБАЛ „Св. София"ЕАД. След инцидента ищецът е ползвал помощни средства – патерици и приучен да ходи с тях в болницата, през периода на имобилизацията – 35-40  дни, както и в началото на раздвижването на увредения крайник, което е затруднило неговото придвижване и самообслужване. Провеждал е прегледи от специалист-ортопед. Допълнително експертът е отразил, че към настоящия момент ищцецът се оплаква от периодични болки и ограничена подвижност в дясна глезенна става. При изследване продължава да се констатира дефицит в сгъване, разгъване на дясна глезенна става, както и непълен клек. За в бъдеще при натоварване или промени във времето ищецът би могъл да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на увреждането.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.В.. Свидетелката сочи, че е във фактическо съжителство с ищеца. След изписването от болница на ищеца бил препоръчано да лежи и да държи крака си в хоризонтално положение за период от около 2 седмици, той се оплаквал от непоносими болки. Свидетелката му помагала в обслужването. След този период ищецът започнал да се придвижва до кухнята и банята, но до 40-тия ден продължил да носи гипс. Впоследствие носел специален ботуш, тъй като не можел да обуе обувка поради оток на крака. След спадане на отока болките намалели. Ищецът се придвижвал първоначално с две патерици, впоследствие – с една. Няколко месеца ходел на рехабилитация. През възстановителния период се чувствал сринат психически, не можел да изпълнява трудовите си задължения. Въпреки изминалия период ищецът не може да прави дълги преходи в планината, да сгъва изцяло крака. Към настоящия момент ищецът шофира на кратки разстояния.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установява се деянието на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. №******, като видно от показанията на самия свидетел И. той е загубил контрол над автомобила поради заспиване на волана. С това е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изискващ водачите да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват, както и чл. 16, ал. 1 ЗДвП – ограничаващ навлизането в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване при съблюдаване на разпоредбите на чл. 41 сл. ЗДвП.

Възражението за съпричиняване е бланкетно и по делото не се събраха доказателства, сочещи с поведението си ищецът да е довел до или улеснил настъпването на вредоносния резултат.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобила е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцовата страна е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вид и характер на уврежданията; проведеното консервативно (а не оперативно) лечение с мануална репозиция и гипсова имобилизация на дясна глезенна става; интензитет и продължителност на болката – интензивна в първите седмици непосредствено след травмата, първоначалната необходимост от чужда помощ за определени дейности в ежедневието в първите две седмици след изписване на ищеца, както и последващото ползване на помощни средства при придвижване. Установява се, че ищецът е ползвал рехабилитация и физиотерапевтични процедури за период от около три месеца. За период от около 8 месеца той е ползвал отпуск за временна неработоспособност. Към настоящия момент здравето на ищеца не е изцяло възстановено, предвид наличните, макар и незначителни, дефицити при сгъване и разгъване на глезена. Същевременно не се установява инцидентът да е довел до промяна в социалния живот на ищеца, той продължава да е работоспособен. Страхът от шофиране е в период на постепенно преодоляване.

Отнасяйки тези констатации към възрастта и начина на живот на ищеца, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания, както и икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП съдът намира, че справедливото обезщетение е в общ размер на 15000 лв. (срв. Определение № 60324 от 3.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1364/2020 г., II т. о., ТК при увреждане до степен фрактура).

При съобразяване на заплатената на ищеца сума от 1200 лв. преди завеждане на иска за претърпени неимуществени вреди, претенцията се явява основателна за сумата от 13800 лв.

На основание чл. 497, ал. 2, изр. първо начален момент на дължимост на обезщетението за забава след изтичането на 3-месечен срок от предявяването й на 27.02.2020 г.

По разноските:

При така установения изход от спора  съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се заплатят разноски по делото в размер на 119,60 лв. – държавна такса, а на процесуалния представител адв. В.У. от САК – адвокатско възнаграждение в размер на 657,80 лв. (1430*0,46).

По отношение на сторените от ответника разноски – същите са в общ размер 700 лв., в това число юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещи лица и депозит за свидетел. При съобразяване на отхвърлената част от иска (0,54) на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 378,00 лв.

Ответникът дължи, съобразно уважената част от иска, заплащане на сумата от 296 лв. - държавна такса и 230 възнаграждения за вещи лица.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********да заплати на И.А.И., ЕГН **********, IBAN ***:

-       на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ПТП, осъществено на 07.08.2016 г.  - сумата от 13800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.;

-       на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 119,60 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********да заплати на адв. В.У. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 657,80 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото с включен ДДС.

ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********, да заплати на З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 378,00 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 526,00 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: