Р Е Ш Е Н И Е
№ 19/24.1.2019г. гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
при секретар: Нели Ковачева
като разгледа докладваното от съдията
Гайдаров ВНОХД №1202 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Й.Е.С.
от ВАК защитник на подсъдимия Х.М.Х. срещу присъда №205//18.07.2018г.
постановена по НЧХД №99/18г по описа на Варненски РС, с която подсъдимия Х. е
осъден на три месеца лишаване от свобода
условно с три годишен изпитателен срок за извършено престъпление по чл.130 ал.1
от НК, като на основание чл.45 и сл. от ЗЗД е осъден да заплати гр. иск в
размер на 1000лв неимуществени вреди на пострадалия И.Д.И.. Моли се за отмяна
на присъдата и постановяване на оправдателна такава.Постъпило е и допълнително
писмено изложение в което се излага тезата за незаконосъобразност на
постановената присъда тъй като решаващият съд не се е запознал с всички
доказателства по делото, а се е съобразил само с твърдяното от пострадалия.
По делото е
постъпила и въззивна жалба от адв.П.Н. процесуален представител на гр. ищец И.,
с която се обжалва постановената от ВРС съд присъда в гражданско осъдителната
част, като се моли за уважаване на предявения гр. иск в размер на предявените
5000лв.Постъпило е и допълнително писмено изложение от И.И. в което е
мотивирано защо се налага уважаването на предявения граждански иск в пълният му
размер.
В съдебно заседание
жалбата на подсъдимия се поддържа. Счита се, че присъдата не кореспондира с
доказателствата по делото и личността на подсъдимия.Моли се за отмяна присъдата
и оправдаване на подсъдимия.
Гр.ищец редовно
призован не се явява.
В правото му на лична
защита подсъдимия поддържа казаното от защитникът му.В последната дума моли да
бъде оправдан.
Въззивната инстанция,
след цялостна проверка на доказателствата по делото и атакувания съдебен акт, и
след като обсъди доводите в жалбите, и становищата на страните в съдебно
заседание, съгласно правомощията си по чл. 313 и сл. от НПК, прие за установено
следното:
Жалбите са процесуално
допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежни страни, като разгледани по същество
са неоснователни.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и
като съобрази становището на страните
прие за установено:Състав на ВРС е признал за виновен подсъдимия Х.М.Х.,
72-годишен, българин, български гражданин, с висше образование, пенсионер,
вдовец, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на
02.06.2016 г. в гр.Варна, кв. „Виница“ в резултат на напръскване с лютив спрей,
причинил на И.Д.И., ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
иритативен конюнктивит, оток /хемозо/ и зачервяване /инекция/ на конюктивите,
точковидни ерозии по конюктивите, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн.
чл.130 ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца.На осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години.
На осн. чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД е осъдил подсъдимия Х.М.Х., със снета
по-горе самоличност, да заплати на И.Д.И., ЕГН **********, сумата от 1000
/хиляда/ лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието –
02.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1160 лв, като е отхвърлил, като недоказан предявения от И.Д.И. против подсъдимия Х.М.Х. граждански
иск за претърпени от деянието неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до
претендираните 5000 лева.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК е осъдил
подсъдимия Х.М.Х., със снета по-горе самоличност, да заплати Държавна
такса за предявения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева.
От обективна и субективна страна решаващия съд е приел за установено:
Подсъдимия Х. и частния тъжител-пострадалия И.
живеели в една кооперация находяща се в гр.Варна, *************.
На 02.06.2016 год. в около 20,30 часа тъжителят
започнал да почиства купчина отпадъци от подстълбищното пространство на кооперацията,
в която живеел, натрупани там поради запушване на канализацията и изливане на
фекални води в това пространство. Чистейки И. изхвърлил през дупка в стената
към гаражите на първия етаж мръсни найлонови торби. Останалия боклук събирал в
кофи, които изнасял навън и ги изсипвал в ръчна количка. Съпругата му св.Д.И.
се върнала от работа в 21,30 часа и се включила в почистването.Между подсъдимия
и семейството на пострадалия отношенията не били добри. За нанасяне на лека
телесна повреда на Д.И. на 14.01.2017г., подсъдимия бил признат за виновен с
присъда №34 от 01.02.2018г. по НЧХД №647/17г по описа на ВРС, като бил освободен
от наказателна отговорност и му било наложено на основание чл.78 а от НК
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
По време на почистването между подсъдимия и
пострадалия възникнал инцидент, при който подсъдимия напръскал тъжителя И. с
лютив спрей.Видно от заключението на СМЕ последния е получил иритативен
конюктивит, оток / хемоза/, зачервяване / инекция/ на конюктивата, точковидни
ерозии по конюктивата. Травматични увреждания от този вид се получават при
попадане в областта на очите на вещество дразнещо лигавиците и конюктивата на
окото, респ. при напръскване със спрей в областта на лицето, т.е. биха могли да
бъдат получени по начин посочен в тъжбата. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота, отзвучават в рамките на 1-2 седмици, при което функцията се
възстановява без дефицит.
При проведеното съдебно следствие решаващият
съд е установил две групи доказателства описващи противоречива фактическа
обстановка.В едната група са обясненията на подсъдимия и на свидетели които са
му близки, в които те описват обстановка в която пострадалия бил посегнал с
лопата която се намирала в ръцете му и в този момент подсъдимия употребил лютив
спрей срещу него.Във втората група доказателства са показанията на пострадалия
и на неговата съпруга.В техните показания се пресъздава обстановка в която
подсъдимия е нанесъл удар по ръката на съпругата на пострадалия и в момента в
който той се е опитал да предотврати упражняването на насилие от подсъдимия бил
напръскан от него с лютив спрей.
Решаващия съд е направил анализ на
доказателствата по делото и е приел фактическа обстановка на основата на
твърдяното от пострадалия и неговата съпруга.Мотивирал е поради каква причина
не приема, че подсъдимия е действал при условието на неизбежна отбрана.Настоящия
състав на въззивния съд споделя изводите на състава на ВРС, че в конкретния
случай не са събрани категорични доказателства за противоправно нападение от
страна на пострадалия към подсъдимия, което би довело до приложението на
института на неизбежната отбрана.
По тезата и доводите на подсъдимия и неговата
защита:Немотивирано съставът на ВРС е определил свидетелстващите в полза на
подсъдимия като негови близки и заинтересовани от изхода на делото.Св.Н.Ш. не
бил нито близък нито роднина на подсъдимия, а неговите показания не били кредитирани от съда.Освен това съдът не е
обсъдил противоречивите показания на съпругата на частния тъжител при
множеството и разпити относно упражненото от подсъдимия насилие спрямо
нея.Всичко това е довело до опорочаване на съдебния акт.
Въззивния съд, счита тезата и доводите на
защитата за неоснователни.Решаващия съд, както бе отбелязано по горе е направил
анализ на доказателствата и е мотивирал поради каква причина е приел за
установено, че с действията си подсъдимия е извършил престъплението в което е
обвинен.Изводите на решаващия съд изцяло се споделят от настоящия състав на
съда.Тезата и доводите на защитата и подсъдимия са необосновани и противоречат
на приетата от съда фактическа обстановка.Твърдяното от подсъдимия е проява на
неговата защитна теза.Той вече веднъж преди това деяние е осъден с влязла в
сила присъда за нанасяне на лека телесна повреда на св.И. съпруга на
пострадалия И..Носенето на спрея с който е напръскал пострадалия е израз на
определена подготовка и е израз на желанието му да разреши проблемите със
семейство И. на всяка цена дори и с неправомерни средства.
По жалбата на гр.ищец относно размера на
уважения граждански иск и мотивите за поисканото в жалбата пълно уважаване на
претенцията от 5000лв.
Съставът на въззивния съд прие за справедлив
размера на уважения гр. иск в размер на 1000лв.Той е съобразен с получените
травматични увреждания, претърпените болка и страдание на пострадалия.По голям
размер на уважен гр. иск няма да отговаря на характера на получените болка и
страдание и по този начин би облагодетелствало по несправедлив начин гр.
ищец,поради което това искане следва да се остави без уважение.
Настоящият съд счита ,че при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда,
както и на досъдебното производство, в хода на наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения които да водят
до необходимост от отмяната й и постановяване на нова присъда, за връщане на
делото за нова разглеждане или за изменение в някоя от частите й.
Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда присъда №205//18.07.2018г. постановена по НЧХД №99/18г по
описа на Варненски РС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: