№ 19
гр. К. , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело №
20201850100558 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба, с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК, вр.чл.485, вр.чл.537 от ТЗ от „Магазини Европа” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ИЗ „О.“,
улица „3020” № 34, ет.6, със законен представител Г.А.Д. - изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт П.С. срещу Ю. С. Г., ЕГН **********, гр.К., ул.
„В.Ч.” № 20, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумите в размер на: 10 000 лева, дължими от ответницата като авалист по
запис на заповед от 09.09.2015 година, предявен за плащане на 06.01.2016
година, представляващ и обезпечение по силата на Договор за паричен заем
от 09.09.2015 година, сключен с М.Т.А.; лихва за забава от 1509,86 лева, за
периода от 09.09.2015 година до 13.03.2017 година, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда – 20.03.2017
година, до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
230,20 лева – разноски в заповедното производство по чл.417 от ГПК, по
ч.гр.д.№ 17178/2017 г., по описа на СРС, 155-ти състав, така и дължимите
разноски в настоящото производство, в размер на 230,20 лева и в
заповедното.
1
Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в
първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по
делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено
решение по делото срещу ответника.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.420, вр. чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК, вр.чл.485, вр.чл.537 от ТЗ.
Същият се явява допустим, а разгледан по същество и основателен.
С определение от 12.04.2017 година по ч.гр.д.№ 17178/2017 г., СРС е
допълнил разпореждане от 31.03.2017 година, с което е осъдил ответницата
Григорова да заплати на настоящия ищец така претендираните искови суми.
В качеството си на авалист, ответницата се е задължила да заплати на
ищеца сумата в размер на 10 000 лева, въз основа на запис на заповед от
09.09.2015 година, предявен за плащане на 06.01.2016 година.
Задължението за заплащане на суми по запис на заповед може да бъде
обезпечено чрез поръчителство, което в случая се нарича авал. Авалът се
отличава от договора за поръчителство, който се сключва за обезпечение на
чуждо задължение. Подписалият като авалист записа на заповед се задължава
едностранно да плати сумата по записа на заповед наред с издателя на записа
на заповед. За разлика от авала, поръчителството е договор между поръчителя
и кредитора, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора
да отговаря за заплащане на дълга на длъжника. В ЗЗД за поръчителя са
предвидени някои облекчения и неговата отговорност е по-ограничена в
сравнение със задължението на авалиста. Така например поръчителството се
погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да
2
встъпи в правата му; поръчителят се освобождава от отговорност ако в срок
от шест месеца от падежа на главното задължение, кредиторът не предяви иск
против длъжника; прекъсването на давността по отношение на длъжника или
отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя;
прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от
изтекла давност няма действие спрямо длъжника. Авалистът не се ползва с
горните предимства. Той остава задължен за заплащане на главното
задължение, дори и да са налице посочените хипотези. Отговорността на
авалиста може да отпадне единствено в случай, че записа на заповед е
нередовен от формална страна, което в настоящия случай не е налице. Това
произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала
един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и
обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето защо недостатъците във
формата са едновременно основание за недействителност и на задължението
за заплащане на сумата по записа на заповед, поето от издателя на записа на
заповед, и на задължението поето от авалиста. Авалистът отговаря и когато
издателят по записа на заповед бъде освободен от отговорност поради това,
че при подписването на записа на заповед неговата воля е била опорочена,
поради това, че записа на заповед е подписан по принуда или от
недееспособно лице и др.
Авалът се извършва чрез полагане на подпис на лицевата страна за записа
на заповед като се посочва, че подписът е положен „ като авалист” или „като
поръчител”. Когато не е посочено никакво основание, а е положен само
подпис, приема се, че записът на заповед е подписан от лице, задължило се
като авалист. В случая е безспорно и изрично отразено, че записът на заповед
е подписан от ответницата, като авалист и й е предявен за плащане на
06.01.2016 година.
За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща
задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на
заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл.
535 от ТЗ. Поради това, независимо дали е сезиран с доводи в исковата молба,
съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор
документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му
придават значението на запис на заповед (Решение № 71 от 3.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т.о., ВКС). При това съобразяване настоящият
3
състав на съда намира, че представеният по делото документ,
като притежаващ формата и реквизитите посочени в
чл.535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна менителнична сделка,
пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума.
Поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на
авалиста, произтичащ от разпоредбата на чл. 485, ал.2 ТЗ, както е прието и в
решение № 20 от 30.07.2010 год., по т. д. № 988/2009 г. на ІІ т. о., ВКС, той не
може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето,
чието задължение се обезпечава /хонорат/ би могъл да направи. Позовавайки
се на тази самостоятелна правна природа на авала не е допустимо авалистът
да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта (освен относно
формата му), така и лични (относителни) възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение между последния и издателя на записа на
заповед, освен ако докаже, че приносителят е недобросъвестен или
е извършил злоупотреба с право, или самият авалист също е страна по
каузалната сделка (Решение № 2 от 12.08.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 984/2012 г., II т.о., ВКС).
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа. С авалът, по законова дефениция, е обезпечено плащането по
процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл. 484, ал. 3
от ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната
книга. Падежът на задължението по записа е определен съобразно чл. 486,
ал. 1, т. 1 ТЗ, т. е. „на предявяване”, който в случая е настъпил.
Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед на
посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото
доказателства, установяващи дължимостта на паричното вземане на ищеца
към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови
уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено
такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не
се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил
4
искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда
постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на
основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239,
ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно основателен и подкрепен с
убедителни доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както
е предявено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и по
настоящото производство разноски, както следва: 230,00 (двеста) лева –
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 17178/2017 г., по описа на
СРС и 230,00 лева – разноски по настоящото производство.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. С. Г., ЕГН
**********, гр.К., ул. „В.Ч.” № 20 вземането на „Магазини Европа” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ИЗ
„О.“, улица „3020” № 34, ет.6, със законен представител Г.А.Д.-
изпълнителен директор, на основание чл.420, вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК,
вр.чл.485, вр.чл.537 от ТЗ, в размер на сумите от: 10 000 лева, дължими от
ответницата като авалист по запис на заповед от 09.09.2015 година, предявен
за плащане на 06.01.2016 година, представляващ и обезпечение по силата на
Договор за паричен заем от 09.09.2015 година, сключен с М.Т.А.; лихва за
забава от 1509,86 лева, за периода от 09.09.2015 година до 13.03.2017 година,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК пред съда – 20.03.2017 година, до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Ю. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Магазини
Европа” АД, ЕИК ********* сумите от: 230,00 (двеста) лева – разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 17178/2017 г., по описа на СРС и
5
230,00 лева – разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6