№ 192
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110144699 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Н. срещу ****, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК с искане
да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 18.04.2016 г. по ч. гр. д.
№ 36818/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****,
а именно: 1 028.79 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.06.2015 г. до
окончателното плащане; 970.50 лв. – договорна лихва за периода от 23.12.2006 г. до
06.12.2013 г.; 39.99 лв. – съдебни разноски. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителния лист е издаден в полза на ответника въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение и въз основа на него по молба на взискателя от
30.06.2016 г. е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****. Релевира възражение за
изтекла 5-годишна погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист. Твърди, че по
изпълнителното дело на 18.08.2016 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки на
длъжника, след което не са извършвани други действия, годни да прекъснат погасителната
давност, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
18.08.2018 г., респ. последващи изпълнителни действия са недопустими и не пораждат
правно действие по отношение на страните по прекратеното изпълнително производство.
Поради това счита, че вземанията са погасени по давност на 25.10.2021 г. независимо от
спирането на давността по време на извънредното положение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, в
който прави признание на предявените искове. Счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли да не му се възлагат разноски.
С молба от 07.12.2023 г. ищецът моли за постановяване на решение при признание на
иска.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно упълномощен по смисъла на чл.
1
34, ал. 3 ГПК процесуален представител признание на исковете, както и обстоятелството, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което
ответникът може да се разпорежда, намира, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска, с което предявените искове следва да бъдат изцяло уважени
и което по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
По разноските:
Страните спорят дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, респ. по кой ред следва да бъде разпределена отговорността за разноските –
съгласно чл. 78, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че наличието на изпълнителен титул срещу ищцата е от значение при
преценка за правния интерес на последната от предявяване на исковете и следва да бъде
съобразено при разпределяне на отговорността за разноските, но само по себе си не е
достатъчно за извод, че при уважаване на исковете тя задължително следва да бъде
разпределена по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. За възлагане на разноските, сторени
от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и
взискател, на съдебните, а в някои случаи – и на извънсъдебните мерки, които е предприел,
докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла,
обуславя обратния резултат. Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната
от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от
съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в
насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане /в този
смисъл – Определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на ВКС, III ГО/.
В случая въз основа на изпълнителния лист ответникът е подал на 30.06.2016 г. молба
за образуване на изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, като последното
изпълнително действие е от 18.08.2016 г. Не се доказва след този момент взискателят да е
предприел каквито и да е други действия, целящи принудително събиране на вземанията.
Следователно много преди подаване на исковата молба той е преустановил принудителните
действия срещу ищцата въз основа на процесния изпълнителен лист. Ето защо съдът счита,
че макар исковете да са допустими, ответното дружество с поведението си не е дало повод за
тяхното завеждане.
По изложените съображения и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не дължи
разноски на ищцата. На ответника не следва да бъдат присъждани разноски, защото нито
претендира такива, нито доказва извършването на разходи за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: ****, срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 18.04.2016 г. по ч. гр. д.
№ 36818/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****,
а именно: 1 028.79 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.06.2015 г. до
окончателното плащане; 970.50 лв. – договорна лихва за периода от 23.12.2006 г. до
06.12.2013 г.; 39.99 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3