№ 145
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-000876 от
17.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. Н. М., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие на процесуалния и материалния
закон, като предлага същото да бъде отменено. Процесуалният представител
на жалбоподателя – адвокат К.-М. поддържа жалбата, като сочи, че не е
доказано, че А. М. е извършил твърдяното нарушение, доколкото от
обясненията на самия актосъставител и от събраните писмени доказателства,
не се установява в момента на проверката жалбоподателят да е ползвал
телефона по предназначението му. На второ място, посочва допуснато
абсолютно процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната му,
а именно – несъответствие с отразените в АУАН обстоятелства, от който така
1
и не стана ясно какво всъщност е констатирано от актосъставителя. Отново
предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата,
като посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които
нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат
достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които
да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде
потвърдено, а също и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
при условията на евентуалност - присъденото адвокатско такова да бъде в
минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.08.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив на 26.08.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.02.2022г., около 14:03 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Димитър Талев“
2
до № 160, свидетелят А. И. В., в качеството му на *** в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив извършил проверка на движещо се на
същото място лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ „***“, за който забелязал,
че водачът на същия, по време на движение, използвал мобилен телефон,
като го държал в ръцете си, без да използва устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. При това свидетелят В.
установил, че гореописаният автомобил бил управляван от жалбоподателя А.
Н. М..
С оглед на горното, на място свидетелят В. съставил АУАН с бланков
№ 362590 от 04.02.2022г. срещу А. Н. М. за нарушение на нарушение на
чл.104А от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, като отразил, че има възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел А. И. В.. Последният не помни
конкретния случай, което съдът намира за логично предвид това, че
свидетелят работи като ***, съответно – извършва ежедневно контролна
дейност по движението, а от момента на нарушението до изслушването му
пред съда са изминала почти година, съответно – нормално е да не помни
нарушението. Въпреки това свидетелят В. изцяло поддържа съставения
АУАН и констатациите в него. Съдът намира показанията на свидетеля В. за
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
На следващо място, съдът изцяло кредитира показанията и на свидетеля
Д. С. М., който описва, че в колата на жалбоподателя имало устройство,
позволяващо провеждане на разговор без използването на ръцете, както и че
свидетеля бил виждал, че М. използвал устройството.
Тук следва да се посочи, е не се констатира никакво противоречие в
показанията на свидетелите А. И. В. и Д. С. М., доколкото фактът, че в
автомобилът на М. имало имало устройство, позволяващо провеждане на
разговор без използването на ръцете, както и че свидетеля бил виждал, че М.
3
използвал това устройството, по никакъв начин не установява, че в
конкретния случай - 04.02.2022г., около 14:03 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Димитър Талев“ до № 160 жалбоподателят също е използвал това
устройство. Следва да се посочи, че свидетелят М. не твърди да е присъствал
по време на нарушението.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което А. Н. М., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата – за
това, че на04.02.2022г., около 14:03 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Димитър
Талев“ до № 160, е управлявала МПС – лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№
„***“, като е използвал мобилен телефон по време на управление на
моторното превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо
4
използването на телефона без участие на ръцете и.
Използването на мобилен телефон от страна на жалбоподателя М., по
време на управление на МПС, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете и, се установи съгласно
изложената доказателствена съвкупност, която не е необходимо да бъда
повтаряна.
Следва да се отбележи, че съставът на чл.104А от Закона за движението
по пътищата предвижда водача да „използва мобилен телефон по време на
управление“, без да сочи, че това използване е ограничено само до функцията
по телефония или др. подобни. Ето защо, използване на мобилен телефон по
смисъла на чл.104А от Закона за движението по пътищата е всяко негово
използване, за което в случая се прави заключение от това, че
жалбоподателят е бил установен да го държи в ръката си, като не може да
бъде възложено в тежест на актосъставителя, съответно – на
административнонаказващия орган да установяват точно коя функция на
телефона е била ползвана и др. подобни, а съвсем отделен е въпросът за
уместността на използвания от актосъставителя израз, че водачът „може да
се чеше с него или да си го подхвърля“.
Съдът намери за неоснователни и възраженията в смисъл, че е
допуснато процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление – несъответствие с отразените в АУАН обстоятелства, от
който така и не стана ясно какво всъщност е констатирано от
актосъставителя. Нарушението е описано съвсем ясно в АУАН, като
актосъставителят обясни факта на допускане техническа грешка при
изписването на текста „с без устройство“. Още следва да се обърне
внимание на разпоредбата на чл.52, ал.3 от ЗАНН, която в случая е приложена
правилно и законосъобразно, доколкото липсва всякакво съмнение относно
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
5
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Именно предвид формалния характер на
нарушението, не подлежи и изобщо не е възможно да бъде коментирано
твърдението на жалбоподателя за липсата на вредни последици.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание с
тежестта на нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата,
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-000876 от
17.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. Н. М., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
6
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7