Решение по дело №2929/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на Й.Д.Н., ЕГН **********, чрез адв.К., против решение № 1584/05.10.2023 г., постановено по АД № 210/2023 г. по описа на АС-Пловдив.

Твърди се обжалваното решение да е неправилно по смисъла на чл.209 т.3 от АПК поради нарушение на материалния закон, както и поради това, че не е съобразено с действителните вреди, които Н. е претърпял при престоя си в Затвора Пловдив.

Сочи се, че по отношение на оплакването от пренаселеност за периодите, за които няма представена конкретна информация от затворническата администрация, следва да се приложи нормата на чл.284, ал.3, пр.2 от ЗИНЗС.

В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В представен писмен отговор по касационната жалба се твърди неоснователност на същата с довод, че обжалваното решение е обосновано и справедливо като кореспондиращо със събраните и приети от съда доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е частично основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Й.Д.Н. срещу ГДИН, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за два периода от 01.03.2016 г. до 30.02.2020 г. и от 01.04.2022 г. до 20.01.2023 г. - датата на предявяване на исковата молба.

Съдът е приел, на база събраните пред него писмени доказателства, за недоказана претенцията за пренаселеност на килиите по време на изтърпяване на наказанията от страна на Н., като е установил, че за периода на изтърпяване на наказанието той е пребивавал в Медицинския стационар на Затвора Пловдив, а за останалите периоди на исковата претенция въобще не е пребивавал в Затвора Пловдив. Останалите претенции на ищеца са счетени за неоснователни и недоказани, за което са изложени подробни съображения.

Всъщност, от доказателствата по делото се установява, че за периода от 26.05.2016 г. до 09.06.2016 г. /до момента на преместването му в МЦ към затвора Пловдив, или общо 15 дни/ липсват доказателства при какви условия е пребивавал ищецът, поради което за този период претенцията се явява основателна. За останалите претендирани периоди изложените мотиви по отношение т.нар. „пренаселеност“, както и по отношение останалите оплаквания за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, изложените мотиви се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо същите да бъдат повтаряни, а е достатъчно да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционното решение.

При това положение следва да бъде постановено решение, с което на ищеца да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за посочения период от 26.05.2016 г. до 09.06.2016 г. /до момента на преместването му в МЦ към затвора Пловдив, или общо 15 дни/ в размер на общо 117, 35 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. /датата на преустановяване на бездействията/ до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Не е направено искане за присъждане на разноски, а само е представен списък, което не е равнозначно на направено искане, поради което разноски не следва да се присъждат.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1584/5.10.2023г. по адм.д. № 210/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Й.Д.Н., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за периода от 26.05.2016 г. до 09.06.2016 г. в размер на 117,35 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Й.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 117, 35 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.3 от ЗИНЗС, за периода от 26.05.2016 г. до 09.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1584/5.10.2023г. по адм.д. № 210/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: