Решение по адм. дело №1391/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С. И. Т. от [населено място] срещу отказ на администратора на лични данни Българска народна банка, обективиран в писмо изх.№ БНБ-85415 от 17.06.2025 г., и на администратора на лични данни „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, обективиран в писмо от 02.06.2025 г., да изтрият личните му данни от собствените си регистри и от Централния кредитен регистър.

Според жалбоподателя оспорените откази са незаконосъобразни поради нарушение на материалноправния закон, поради което се иска тяхната отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 25.09.2025 г. писмени бележки.

Ответникът Българска народна банка чрез процесуалния си представител твърди, че жалбата е недопустима, тъй като тя не е страна по облигационното отношение между жалбоподателя и кредитодателя, съответно не е надлежен ответник в настоящото дело, а алтернативно се поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в молбата от 01.09.2025 г. и депозираните на 09.10.2025 г. писмени бележки. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че жалбата е недопустима поради просрочение, а алтернативно, че е неоснователна поради нарушение на материалния закон по съображения, изложени в молба от 02.10.2025 г. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

С молбата от 02.10.2025 г. е направено искане за възстановяване на срок за представяне на писмени доказателства и възобновяване на устните състезания, тъй като на 23.09.2025 г. е подал молба по настоящото дело на грешен електронен адрес, съответно тя не е пристигнала в електронната поща на АС [област] и не е била приложена по делото. Към молбата от 02.10.2025 г. са приложени две писма от БНБ от 26.11.2020 г. и от 19.08.2022 г. относно приложението на конкретни разпоредби от Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, които писма не представляват писмени доказателства, установяващи правнорелевантни факти от значение за настоящия спор, съответно липсват основания за отмяна на дадения ход на делото по същество и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Относно жалбата срещу отказа на БНБ съдът намира за основателно възражението, че БНБ не е надлежен ответник и по отношение на нея производството следва да бъде прекратено, защото съгласно чл.17, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър Българската народна банка не извършва корекции на подаваната от институциите по чл.4, ал.1 информация към Централния кредитен регистър (ЦКР). Нормата е императивна и не може да бъде тълкувана разширително, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя. Следователно писмо изх.№ БНБ-85415 от 17.06.2025 г. не обективира отказ на администратор на лични данни по смисъла на § 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, а има само информационен характер за извършената по искане на жалбоподателя проверка в системата на ЦКР и за начина, по който се извършва корекция на информацията в ЦКР. Следователно в случая не е налице волеизявление на административен орган, имащо характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, който да подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК, поради което жалбата в тази част като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството срещу БНБ да бъде прекратено.

Съдът намира, че жалбата срещу отказа на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е подадена от лице с правен интерес и срещу отказ, който нарушава правата на жалбоподателя по Регламент (ЕС) 2016/679 и който съгласно чл.39 ЗЗЛД подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заявление от 19.02.2025 г. (л.13-14 и 56-57) жалбоподателят е поискал от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да изтрие личните му данни от собствените си системи и от Централния кредитен регистър, тъй като задължението по кредит № [Наименование]е погасено по давност, не подлежи на принудително изпълнение и жалбоподателят няма да го заплати доброволно, съответно за „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не съществува основание да продължава да обработва личните данни на жалбоподателя.

С писмо от 02.06.2025 г. (л.54) представляващият дружеството е отговорил, че личните данни на С. Т. се обработват на основание два договора за кредит, цедирани на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, поради което дружеството се явява администратор на лични данни на основание легитимен интерес – да събере задълженията по цедираните вземания по необслужвани договори за кредит – и в изпълнение на императивни задължения по ЗПК, ЗКИ и Наредба № 22. Посочено е, че С. Т. е бил уведомяван многократно за извършената цесия, включително във връзка с образуваното частно гражданско дело № 1912/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд. Съответно дружеството счита искането на С. Т. за изтриване на личните му данни за неоснователно.

От извършената справка на сайта на Районен съд [област] се установи, че по цитираното дело на 10.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение, т.е., гражданският съд е приел, че към 10.02.2022 г. облигационното задължение съществува, като по административната преписка липсват данни за предприетите действия по принудително изпълнение. Към жалбата също не са посочени доказателства, че изявлението на жалбоподателя за изтекла в негова полза погасителна давност е породила целените правни последици и кредиторът/взискателят е заличил задължението, нито са представени доказателства за прекратено изпълнително дело. От друга страна, от становището на дружеството-ответник може да се направи категоричен извод, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и недоказано, поради което съдът приема, че в настоящия случай между страните е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен предварително и чийто изход е от значение за упражняване на правото на жалбоподателя по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съответно при тези факти оспореният отказ се явява законосъобразен.

Съгласно чл.17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно чл.6, § 1, б.а) или чл.9, § 2, б.а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21, § 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21, § 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по чл.8, § 1.

В случая е налице нито едно от изчерпателно изброените основания по чл.17, § 1. Както е посочено в отговора на дружеството, личните данни на жалбоподателя се обработват на основание легитимен интерес във връзка с цедирани договори за кредит. Нито към жалбата, нито в административната преписка са приложени доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин погасяването на облигационните задължения по давност или чрез друг способ. Докато дружеството се явява кредитор, той има право и задължение за обработва личните данни на жалбоподателя и следва да подава необходимата информация към ЦКР.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на ответника се дължат разноски, но искането е направено след последното по делото заседание, едва с молба от 02.10.2025 г., поради което следва да бъде отхвърлена.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд, [област], І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането от 02.10.2025 г. на процесуалния представител на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за отмяна на дадения ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. И. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, срещу отказ на администратора на лични данни Българска народна банка, обективиран в писмо изх.№ БНБ-85415 от 17.06.2025 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1391 по описа на Административен съд [област] за 2025 година в тази част.

Решението в тази част с характер определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, срещу отказа на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Възраждане, [улица]***, бизнес сграда ТАО, ет.6, представлявано от изпълнителните директори С. П. и С. Б., да изтрият личните му данни от собствените си регистри и от Централния кредитен регистър.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.