№ 9
гр. Пазарджик, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.278 ал.1-ал.4 във
връзка с чл.274 ал.1 т.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ от
Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при Велинградски районен
съд, с изх.№3891 от 24.09.2021г. постановено по изпълнително дело
№20115210400033 по описа на същата ДСИС, с което е върната като
просрочена жалба с вх.№ 2281-6 от 23.09.2021г. подадена от съпруга-
недлъжник З. М. АР. от с.Д., ул.“М.“ №6, община Велинград, обл.Пазарджик
срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021г. на ДСИ
при РС-Велинград с което на взискателя по изпълнението „К. БГ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р.П.К.“ №4, ет.6, е
възложен недвижим имот представляващ хотел „С.“-4 звезди представляващ
четириетажна масивна сграда със застроена площ от 430 кв.м. ведно с
двуетажна сграда-ресторант на застроена площ от 230кв.м., построени в УПИ
I –„Туристически дом“-общински, в кв.45 по плана на с.Д., общ.Велинград,
за сумата от 576800лв, като постановлението за възлагане е влязло в сила на
23.08. 2021г.
В частната си жалба срещу разпореждането на ДСИ за връщане на
1
жалба с вх.№ 2281-6 от 23.09.2021г., с вх.№2477-7 от 15.10.2021г. частният
жалбоподател З. М. АР. поддържа, че върната й жалба не е просрочена, тъй
като същата не е получила съобщение №2402 от 03.06.2021г. за изготвеното
постановление за възлагане на процесния имот защото не било подписано от
нея като получател, като в тази връзка оспорва истинността на положения
подпис срещу получател. Излага и довод, че със съпруга й са във влошени
отношения и че не го е упълномощавала да я представлява по изпълнителното
дело. Навежда извода, че процесното съобщение №2402 от 03.06.2021г. не
удостоверява надлежното й съобщаване на Постановлението за възлагане
поради което моли да се отмени обжалваното разпореждане за връщане на
жалбата й против постановлението за възлагане като просрочена и за
връщане на делото на ДСИ за продължаване на администрирането й. Моли да
се назначи графологична експертиза за изследване на текста и подписа срещу
получател положен и изписан в съобщението №2402 от 03.06.2021г. която да
отговори на въпроса дало съобщението е подписано от жалбоподателката.
Постъпили са писмени възражения от взискателя по изпълнението „К.
БГ“ АД в които частната жалба се определя като неоснователна по същество,
че съобщението е връчено на частната жалбоподателка и от датата на
връчване е започнал да тече двуседмичния срок за обжалване на
постановлението за възлагане, като в случая срокът е изтекъл, като
твърдението, че подписът под разписката не е неин не се обосновава по
никакъв начин, както и че последната не е ангажирала доказателства за
влошени отношения със съпруга си, респективно да е предприела действия за
смяна на адреса си или посочване на друг съдебен адрес. Оспорва искането за
допускане на графологична експертиза, доколкото същата лично е положила
подпис под разписката при условията на чл.44 ал.1 изр.4 от ГПК. Моли да се
потвърди обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба против
постановлението за възлагане.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ от ДСИС
при РС-Велинград поддържа, че частната жалба е процесуално допустима, но
по същество е неоснователна защото извън компетентността на ДСИ да може
да изследва удостоверяването на положените по изпратените книжа подписи.
Излага се и аргумент, че постановлението за възлагане е влязло в законна
сила след като е било обжалвано от длъжника С.Ц.А. и потвърдено с
2
решение на Пазарджишки окръжен съд №113 от 23.08.2021г. по в.гр.д.№
20215200500757 по описа на същия съд. Моли да се остави жалбата без
уважение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Изпълнително дело №20115210400033 по описа на ДСИС при РС-
Велинград, е образувано на 02.02.2011г. за принудително събиране на
парични вземания, /в последствие цедирани на „К. БГ“ АД, по договор за
цесия от 18.12.2019г.-л.723, и л.736, конституиран в изпълнителния процес
като взискател/, присъдени в полза на първоначалния взискател „Общинска
банка“ АД-гр.С. по издаден в полза на банката изпълнителен лист от
12.01.2011г. по ч.гр.д.№20/2011г. по описа на Велинградски районен съд, и
срещу длъжника С.Ц.А., ЕГН-********** от с.Д., общ.Велинград, ул.
“М.“№6, форМ.ани от главница-600000евро, договорна възнаградителна
лихва върху редовна главница от 103189.35евро; договорна лихва за забава
върху просрочена главница от 12092.62евро; законна лихва върху просрочена
главница от 4500евро; неустойка от 18640.06евро; комисионна за управление
на кредитна сделка от 10397.64евро; разходи по плащане на добавък към
застрахователна полица от 1000лв; такси и законна лихва върху главницата.
Принудителното изпълнение е насочено срещу ипотекиран в полза на
банката-кредитор хотел и ресторант /предмет на проведената последна
публична продан/ , собственост на С.Ц.А.-ипотекарен длъжник предоставен
като обезпечение на отпускан паричен кредит в полза на кредитополучателя
„Д.“ ЕООД, седалище с.Д., обл. Пазарджик, с едноличен собственик и
управител К.М. Ю.М., с ЕИК-**********.
От данните по изпълнителното дело е видно, че ипотекарният
длъжник С.А. е придобил собствеността върху ипотекираните в последствие
недвижими имоти, в резултат на безвъзмездна сделка-извършено лично в
негова полза дарение, за което е съставен нотариален акт за дарение на
недвижим имот №168, том VIII, рег.№2237, н.д.№1764 от 29.12.2006г. по
описа на нотариус Н.Ч., съдия по вписванията при РС-Велинград. Дарители
на имота са ЕТ“Ю.М.“ представлявано от Ю.Р.М. и от Г.М.М., а надарен е
само С.Ц.А., ЕГН- ********** /л.178/. Към момента на сделката /дарението/
действат правилата на Семейния кодекс от 1985г., отменен, считано от
3
01.10.2009г., според които /чл. 20. ал.1/ вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху
вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. А лични са и
вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на ГПК ,
когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг
върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност,
тоест нормата е категорична, че вещите придобити от надарения съпруг
остават негова лична собственост. Този режим на лична собственост по
отношение на дарените вещи в полза на надарения съпруг е запазен и при
действието на новия Семеен кодекс от 01.10.2009г.. Така чл. 22. ал.1 от
новия СК от 2009г. предвижда вещните права, придобити преди брака,
както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права,
придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен
дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от ГПК върху
вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Според
разпоредбата на § 4 ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на СК от
2009г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени
бракове. В полза на надарения с процесните имоти длъжник С.Ц.А. е издаден
в последствие и констативен нотариален акт за собственост от 18.04.2008г. /
№142,том II, рег.№2071, н.д.№334 -л.177/, на нотариус Г.Х. с район РС-
Велинград, като същият е признат за едноличен собственик на процесните
хотел и ресторант като придобити по дарение. В приложения към молбата за
образуване на изпълнително дело нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №156, том IV, рег.№4907, нот.д.№738 от 21.08.2008г. /л.8/ на
нотариус Г. Х., ипотекарният длъжник С.Ц.А. еднолично учредява ипотека
върху придобитите си по дарение имоти в полза на кредитора „Общинска
Банка“ АД обезпечаваща задължение на кредитополучателя „Д.“ ЕООД по
банков кредит за рефинансиране, в размер на 500 000евро.
Принудителното изпълнение е насочено към осребряване на процесното
ипотекирано имущество получено от длъжника А. по дарение, като имотите
са изнасяни последователно на няколко публични продани.
В нарушение на разпоредбата на чл.502 и чл.503 от ГПК, ДСИ с
4
разпореждане от 01.07.2016г. е разпоредил да бъде уведомена съпругата-
недлъжник на длъжника З. М. АР. /л.166/ за изпълнението, доколкото
разпоредбите предвиждат уведомяване на съпруга недлъжник само и
единствено в хипотеза на насочване принудителното изпълнение върху вещи,
които представляват и имат характер и естество на съпружеска имуществена
общност, като в хипотезата на чл.503 ал.3 от ГПК съпругът недлъжник може
да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както и съпругът
длъжник както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания
като него.
В случая от данните по делото се установява, че принудителното
изпълнение, респективно изнасянето на публична продан и продажбата на
ипотекираните имоти и издаденото постановление за възлагане може да бъде
обжалвано само длъжника по изпълнението С.А., доколкото ипотекираните и
продадени имоти нямат статут на съпружеска имуществена общност. В този
смисъл, в случая фигурата на съпруга недлъжник е неприложима в
настоящия изпълнителен процес тъй като както се посочи осребряваното
/изнесеното на публична продан/ имущество на длъжника С.А. не е
съпружеска имуществена общност, а лично негова собственост. От тази
гледна точка частната жалбоподателка З.А. не е страна в изпълнителното
производство с правата предвидени в чл.502 и чл.503 от ГПК.
В този смисъл частната жалба на съпруга недлъжник З.А. с вх.№2477-7
от 15.10.2021г. срещу разпореждането за връщане на жалбата й с вх.№ 2281-6
от 23.09.2021г. срещу постановлението за възлагане от 03.06.2021г. е
неоснователна по същество.
Но дори да се приеме, че частната жалбоподателка има качеството на
съпруга-недлъжник в изпълнителния процес, правилно ДСИ е приел, че
жалбата е просрочена.
От една страна частната жалба на съпругата-недлъжник З.А. против
постановлението за възлагане копира и преповтаря изцяло съдържанието
жалбата на съпруга длъжник С.А. срещу същия акт на ДСИ, със същите
възражения, доводи и становища, такива каквито са посочени в жалбата на
длъжника А.-виж частна жалба вх.№1631-4 от 25.06.2021г.-л.805 и
следващите и частна жалба с вх.№2281-6 от 23.09.2021г.-л.827. На всичките
тези съображения, доводи и становища на частният жалбоподател А.
5
въззивният съд е отговорил в постановено по реда на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК
решение по съществото на спора, приемайки, че същите, които са насочени
срещу законосъобразността на извършената публична продан и издаденото в
тази връзка постановление за възлагане, са изцяло неоснователни, като е
потвърдено същото постановление за възлагане, с решение №113 от
23.08.2021г. по в.гр.д.№20215200500575 по описа на Окръжен съд Пазарджик,
тоест със сила на присъдено нещо е установено, че обжалваното
постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021г. на ДСИ е
напълно законосъобразно и чрез потвърждаването му неговото действие е
стабилизирано и същото е произвело правните си последици-чл.496 ал.2 от
ГПК, а именно същото влиза в законна сила и купувачът придобива всички
права които длъжникът е имал върху имота. Частната жалбоподателка З.А. не
е изложила никакви нови факти и обстоятелства по незаконността на
постановлението за възлагане, подавайки един месец по-късно своята жалба
срещу влязлото в сила постановление за възлагане, различни от тези по които
въззивният съд вече се е произнесъл и отхвърлил по същество.
Формалният довод в частната жалба на З.А. срещу разпореждането за
връщане е, че последната като адресат не е получила лично уведомлението за
издаденото от ДСИ постановление за възлагане на процесния имот и затова
за нея срокът за обжалване на постановлението не е изтекъл.
От данните по изпълнителното дело е видно, че в повече от 13
/тринадесет/ случая на връчване на книжа и съобщения, адресирани до З.А.,
начиная от 2016г. и до момента на връчване на постановлението за възлагане,
същите са получавани от нейния съпруг С.А.. Жалбоподателката З.А. не е
получила лично нито едно от тези съобщения, включително и уведомлението
за постановлението за възлагане. До този момент съпругата-недлъжник
изобщо не е възразявала пред ДСИ, че същата не е била уведомявана за
движението и развитието на изпълнителното дело, за извършването на опис и
изнасянето на имотите на публична продан, че реално не е получила нито
един екземпляр от изпращаните й книжа и документи от ДСИ и че същите не
са й били предавани от съпруга-длъжник поради влошени междуличностни
отношения или че тя общо не го е упълномощавала да я представлява по
делото. Видно от данните книжата по изпълнителното дело предназначени за
съпругата-недлъжник са връчвани при условията на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК-
на член от домашните който е съгласен да ги приеме /съпругът С.А./,
6
доколкото не се твърди от частната жалбоподателка, че съпрузите имат
противоречиви интереси по изпълнението, което да изключва връчването на
книжата предназначени за жалбоподателката на съпруга й С.А..
Частната жалбоподателка посочва, че не е получила лично
постановлението за възлагане и не се е подписвала в съобщението №2402 от
03.06.2021г., но не твърди, че такова е получено от някой друг, включително
от съпруга й и не й е било предадено съгласно чл.46 ал.1 от ГПК. Положеният
подпис в съобщението №2402 от 03.06.2021г. и този поставен в частната
жалба от З. А. видимо се различават по начина на изписване, обем и
обработеност, което не налага изслушването на графологична експертиза
предвид очевидната разлика в същите подписи. Същевременно с това видимо
и с просто око подписът в уведомлението /съобщението/ успешно копира и
възпроизвежда всички останали подписи, които са положени в документите,
предназначени за съпругата, от съпруга на адресата С.А., което е
удостоверено и от длъжностното лице връчител при връчването им, тоест
налице е редовно връчване на уведомлението за изготвеното постановление
за възлагане на недвижим имот продаден на публична продан при условията
на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК-връчено на домашните/съпругът А./, които живеят
на адреса на адресата. Двамата съпрузи З. и С.А.и живеят на един и същи
адрес и на този адрес са получавани книжата и документите предназначени и
за двамата и изпращани от ДСИ. Нещо повече, двете уведомления за
издаденото постановление за възлагане предназначени за двамата съпрузи са
им връчени на една и съща дата и получени от едно и също лице, а именно
съпруга С.А.-едното лично за себе си, а другото като съпруг на адресата З.А.,
като уведомленията са подписани от получателя А. видимо и характерно по
един и същ начин и на дата 14.06.2021г.. За връчването на уведомлението за
постановлението за възлагане до З.А. чрез лице от кръга на домашните й,
включително и на съпруга й С.А. не се изисква изрично упълномощаване.
Фактът, че повече от 13 /тринадесет/ пъти съпругът на адресата, а именно
С.А. е получавал вместо съпругата си предназначените за нея книжа по
съдебното изпълнение и е поел задължение да ги предаде на адресата,
означава, че адресатът не е имал никакви възражения или незнание по този
начин на кореспондиране между ДСИ със съпругата-недлъжник по
изпълнителното дело. Освен това липсват данни последната /З.А./ изрично да
е уведомила ДСИ, че желае само лично да получава документите и книжата
7
по изпълнението, респективно да е посочила и съдебен адресат в тази връзка,
както и че не е упълномощавала когото и да било от домашните или трети
лица да получават вместо нея тези книжа. Такива твърдения и данни по
изпълнителното дело липсват,като едва в частната въззивна жалба такива се
излагат за първи път, за което дори не са ангажирани доказателства.
Следователно като краен резултат правилно ДСИ е върнал като просрочена
частната жалба на З.А. против Постановлението за възлагане.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане ще следва да се
потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Държавен съдебен изпълнител от
Държавна съдебно-изпълнителна служба при Велинградски районен съд, с
изх.№3891 от 24.09.2021г. постановено по изпълнително дело
№20115210400033 по описа на същата ДСИС, с което е върната като
просрочена жалба с вх.№ 2281-6 от 23.09.2021г. подадена от съпруга -
недлъжник З. М. АР. от с.Д., ул.“М.“ №6, община Велинград, обл.Пазарджик
срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2021г. на ДСИ
при РС-Велинград, с което на взискателя по изпълнението „К. БГ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р.П.К.“ №4, ет.6, е
възложен недвижим имот представляващ хотел „С.“ -4 звезди, представляващ
четириетажна масивна сграда със застроена площ от 430 кв.м. ведно с
двуетажна сграда-ресторант на застроена площ от 230кв.м., построени в УПИ
I –„Туристически дом“-общински, в кв.45 по плана на с.Д., общ.Велинград за
сумата от 576800лв, като постановлението за възлагане е влязло в сила на
23.08. 2021г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9