Р E Ш Е Н И Е
№ 737
гр.Плевен, 16.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 773
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 294 от 26.06.2020
год., постановено по НАХД № 451/2020 год., Районен съд – гр. Плевен изменил Наказателно постановление № 451077-F 492656/22.07.2019 г. на началник Отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП, с което на „МОНДО ПЛЕВЕН“ ООД с БУЛСТАТ: *****
/понастоящем - „МОНДО ПЛЕВЕН“ ЕООД с БУЛСТАТ: *****/ е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.36 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, като намалил размера на имуществената санкция от 700 /седемстотин/
лева – на 500 /петстотин/ лева.
Със същото решение на основание чл.63 ал.5
вр. ал.3 вр.ал.1 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е НЗПП първостепенният съд осъдил
„МОНДО ПЛЕВЕН“ ЕООД с БУЛСТАТ: *****, да заплати по сметка на ЦУ на НАП
паричната сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд-
Плевен.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от „МОНДО ПЛЕВЕН“ ЕООД, подадена чрез адв. Г.Ю., с която се
оспорва въззивния съдебен акт в частта му, с която е потвърдена наложената
имуществена санкция в размер на 500 лв. Излагат се твърдения, че решението е
постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Излагат се
пространни доводи, с които се оспорва се компетентността на адм. орган,
разпоредил процесната проверка. Твърди се недоказаност на обстоятелството, че в
търговския обект, стопанисван от дружеството е извършена проверка, по време на
която от или под контрола и наблюдението на органите на НАП е извършена
контролна покупка и същата е надлежно документирана. Излагат се твърдения, че не
е налице допуснато нарушение от страна на касатора и се развиват подробни
съображения, свързани с ФУ на търговския обект. Сочи се, че при постановяване
на решението съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като не става ясно въз основа на кои от доказателствата е счел, че е налице
извършено нарушение на правилата на осигурителното и данъчното законодателство,
както и как е определил размера на имуществената санкция. Твърди се, че от
мотивите не става ясно дали съдът е изследвал приложимостта на чл.28 от ЗАНН,
което според касатора съставлява съществено процесуално нарушение.
В заключение се преви искане да бъде
отменено обжалваното решение и да се постанови отмяна на оспореното пред РС-
Плевен наказателно постановление. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. За него е
постъпило писмено становище от адв. Г.Ю., с което се поддържа касационната
жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се разноски по приложен
към становището списък.
Ответникът се представлява от ст. юрк. Н.М.която изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила
решението на РС- Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е
правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд. В
оспореното решение са налице изложени мотиви в достатъчен обем, които се
споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което касационният състав не
намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК. Осъществяването на нарушението е доказано по несъмнен
начин и наведените в касационната жалба оплаквания в обратната насока са неоснователни.
Неоснователни
са и доводите на касатора, касаещи компетентността на адм. орган, имащ право да
установи наличие на конкретното адм. нарушение. Цитираните с касационната жалба
заповеди не са относими към правния спор. С административната преписка е
представена Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /л.41-43 от
въззивното дело/, с която в чл. 2.1. органите по приходите са оправомощени да
съставят актове, вкл. и за нарушения на Наредба № Н-18 от 29.12.2005 г.,
какъвто е и процесният случай.
Не
кореспондират със съдържанието на въззивното решение оплакванията, свързани с
това, че първостепенният съд не се е произнесъл по приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Касационната инстанция отбелязва, че РС- Плевен е взел отношение по този
въпрос като изрично е посочил следното : „Случаят не може да се разглежда като
„маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената опасност по
правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните
търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт
неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН.
Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска
обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена,
още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за
разглеждания вид нарушение“.
Предвид
така изложените съображения касационната инстанция счита, че РС-Плевен е
постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се
остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 294 от
26.06.2020 год., постановено по НАХД № 451/2020 год. по описа на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/