№ 251
гр. гр.Несебър, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20222150100100 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Т.****“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от В. В. Л., с пълномощник адвокат Н.А. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. ***
против „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество изпратило писмо на
„Т.****“ ЕООД, с което му съобщило, че достъпа на ищцовото дружество до
електроразпределителната мрежа ще бъде преустановен на 24.03.2021г. в случай, че до
22.03.2021г. включително не бъдат заплатени просрочени задължения вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия в размер на 1623,86 лева. В същото писмо било посочено също,
че „предизвестието” е по смисъла на чл.123 от Закона за енергетиката във връзка с чл.
59 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД.
Излага се, че в писмото не било посочено кое точно е основанието за временното
преустановяване снабдяването с електрическа електроенергия, тъй като сочената
разпоредба на чл.123 от ЗЕ съдържала 7 алинеи, с което било нарушено правото на
защита на ищеца. На следващо място се твърди, че от писмото не ставало ясно на кое
от трите упоменати: „неизмерване”, „непълно” или „неточно” измерване на
количеството електрическа енергия се дължала твърдяната сума, как е получена тази
сума, за какъв период се дължи, което също представлявало нарушение на правото на
защита. Не било представено и нито едно доказателство за „дължимостта” на
посочената сума от дружеството-ищец.
Излага се, че съгласно ЗЕ и ОУ на ответното дружество, средствата за измерване
са негова собственост и измерването се извършва от представители на ответника,
поради което „Е.Ю.” ЕАД следвало да си понесе отговорността. Наред с горното сочи,
1
че мястото на потребление на електроенергията било сладкарница „Б.” в гр.Несебър.
Ищецът бил принуден да плати „дължимата” сума, посочена в писмото на „Е.Ю.” ЕАД
на 22.03.2021г., за да не спрат електрозахранването на обекта, ведно с лихва от 18.95
лв., но независимо от това счита не дължи тези суми.
Предвид гореизложеното, се моли съда да постанови решение, с което да осъди
„Е.Ю.” ЕАД, с ЕИК *** да заплати на „Т.****” ЕООД с ЕИК *********, сумата от
1623,86 лева /хиляда шестстотин двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща недължимо платена допълнително начислена ел.енергия за отчетен
период от 01.10.2020г. до 25.11.2020г., сумата от 18,95 лева /осемнадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
вземането. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на
исковата молба чрез процесуалния си представител, с който изразява становище за
неоснователност на ищцовата претенция. Твърди се, че на 25.11.2020г. служители на
ответното дружество извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставяната
електрическа енергия в в процесния обект. При проверката се констатирало, че била
прекъсната вторична токова верига от измервателната група на система „В“ след
междинен клеморед, поради което средството за търговско измерване не измервало
правилно изразходената ел. енергия. Схемата на свързване на електромера била
възстановена. Вследствие на това използваната електрическа енергия не се отчитала и
заплащала в пълен размер. За тези действия, извършилите проверката лица били
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 620799/25.11.2020г. (Констативния протокол). Констативният
протокол бил съставен от представител на ответното дружество, в присъствието на
свидетел, като съответно бил подписан от тези лица. Протоколът бил изпратен на
клиента с писмо с изх. № 9040093/03.12.2020г., но пратката била останала непотърсена,
видно от известие за доставяне № ИД PS 8200 007ВТР R.
Ответното дружество сочи, че на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, операторът на
разпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа
енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, като
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 9091
kWh, стойността на което допълнително количество електрическа енергия, изчислено
по определената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР
Юг за период от 61 дни (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) било в размер на 1768,81 лв. с ДДС.
Периода от време, за който била извършена корекцията е 61 дни, като първата дата -
25.09.2020г. - началото на корекционния период е датата, на която е прекъсната
вторична токова верига от измервателната група на система „В“ съгласно извадки от
паметта на електромера, а последната дата е датата на извършената последваща
техническа проверка - 25.11.2020г.
На следващо място се сочи, че за горепосочената сума ответното дружество е
издало две фактури - фактура № **********/29.01.2021г. на стойност 144,95 лв. за
период от 5 дни - от 25.09.2020г. до 30.09.2020г., която фактура не се оспорва от ищеца
и процесната оспорена фактура № **********/29.01.2021 г. на стойност 1623,86 лв. за
8346 kWh за период от 56 дни - от 01.10.2020г. до 25.11.2020г., която е изпратена на
2
ищеца с писмо с изх. № 9040093/29.01.2021г. чрез приложението „Е-фактура“.
Заявява се, че по повод разделянето на корекционни период в две отделни
фактури и във връзка с настъпилите изменения в нормативната уредба ответното
дружество излага, че съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, считано от 01.10.2020г. сделки с
регулирани цени се осъществяват единствено между крайните снабдители и битовите
клиенти, като небитовите клиенти вече са изключени от регулирания пазар на
електрическа енергия. Съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от 2020г., в сила от 26.06.2020г.) на
небитовите клиенти е даден срок до 30 септември 2020г. включително да сключат
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, като в
противен случай доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му
доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. Сочи се,
че тъй като клиентът не бил избрал доставчик на електрическа енергия по свободно
договорени цени в горепосочения срок, считано от 01.10.2020г. обектът на клиента бил
служебно регистриран на свободен пазар и ЕВН ЕС продължило да доставя
електрическа енергия, но в качеството му на търговец на електрическа енергия, а не в
качеството му на краен снабдител.
Сочи се, че в конкретният случай приложение намирала разпоредбата на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ. Твърди се, че стойността на дължимата сума била изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за
задължения към обществото.
На следващо място се сочат за неоснователни доводите на ищеца, че имало
съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не
следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило
неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността
на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на
състава на престъплението по чл. 234в от НК. Въпросът кой бил конкретният
извършител е ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които
регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат
изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно
поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано
правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранна
корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към
такава корекция.
Ответното дружество твърди, че във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия, правото на мрежовия оператор да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно поведение. Обръща внимание, че считано от
04.05.2019г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството
електрическа енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически
мрежи.
Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърлят изцяло предявените искове,
3
като неоснователни, като им присъдят сторените по делото разноски, включая и
юрисконсултско възнаграждение. Представят писмени доказателства. Правят искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза и за допускане до разпит на свидетеля
ИВ. Т. ИВ. - служителят, който е извършил процесната проверка, който да бъде
призован по месторабота.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства.
Оспорва представения от ответната страна – Констативен протокол № 620779 от
25.11.2020г., като нищожен, поради нанесени в него поправки. Заявява, че ищецът не е
получавал визирания протокол. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане
на заплатените по делото разноски.
За ответното дружество в съдебно заседание се явява процесуалния им
представител, който оспорва предявения иск и поддържа изцяло отговора на исковата
молба. Ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. Молят съда
да отхвърли претенцията на ищеца, като им присъди сторените по делото разноски.
Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от
решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ищецът „Т.****“ ЕООД с ЕИК *** е потребител на
електрическа енергия от ответното дружество „Е.Ю.” ЕАД, с клиентски номер ***, за
обект с измервателна точка (ИТН) ***, находящ се в гр.Несебър, сладкарница „Б.“.
От данните по делото се установява, че на 25.11.2020г. била извършена проверка
на електромер с фабричен № *** от служители на „Е.Ю.” ЕАД, в отсъствие на
представител на дружеството, стопанисващо процесния обект. При проверката било
констатирано, че е прекъсната вторична токова верига от измервателната група на
система „в“ след междинен клеморед, поради което средството за търговско измерване
не измервало правилно изразходената електрическа енергия. На место, схемата на
свързване на електромера била възстановена. За извършените действия бил съставен
Констативен протокол за техническа проверка № 620799 от 25.11.2020г. /л.21/,
подписан от служителите, извършили проверката и от служител на охранителната
фирма „Кремък“. За извършената проверка било изпратено писмо до ищцовото
дружество на адреса, на който се намира процесния обект, ведно със съставения
констативен протокол. Писмото е останало непотърсено от ищеца /л.22-23/. С оглед на
това, на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, с писмо от 29.01.2021г. /л.29/ ищецът е
уведомен, че ще бъде коригирана сметката му за ел.енергия за периода от 25.09.2020г.
до 25.11.2020г., за 61 дни. Посочено е, че допълнително начислената дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия, е на стойност 1768,81 лева /хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/. С последващо писмо от
12.03.2021г. /л.5/, ищцовото дружество било уведомено, че достъпа им до
електроразпределителната мрежа ще бъде преустановен на 24.03.2021г., в случай, че до
22.03.2021г. включително не бъдат заплатени просрочените задължения, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия в размер на 1623,86 лева. Ищецът сочи, че били принудени да
4
заплатят дължимата сума, ведно с лихва от 18,95 лева, за да не бъде спряно
електрозахранването на обекта, но считат, че фирмата не дължи тези суми. Представят
системен бон – л.4.
По делото е представена неподписана справка на ЕР ЮГ от 27.11.2020г. за
коригиране на сметката за електроенергия /л.24/, от която се установява, че на обекта
на ищеца за периода от 25.09.2020г. до 25.11.2020г. (61 календарни дни) са
доначислени 9091 кWh електроенергия на обща стойност 1768,81 лева с ДДС. За тази
сума били издадени фактура № ********** от 29.01.2021г. на стойност 1623,86 лева с
ДДС и фактура № ********** от 29.01.2021г. на стойност 144,95 лева с ДДС, а като
основание за нейното издаване е посочено, че сумата е дължима вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № *** за периода от 01.10.2020г.-25.11.2020г.,
съответно за периода от 25.09.2020г.-30.09.2020г. /л.27-28 вкл./. Предмет на
претенцията в настоящото съдебно производство е заплатената от ищеца сума по
фактура № ********** от 29.01.2021г. на стойност 1623,86 лева., ведно с лихва за
забава в размер на 18,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, доколкото и ищецът излага твърдения в този смисъл, че
„Т.****“ ЕООД с ЕИК *** е потребител на електрическа енергия от ответното
дружество „Е.Ю.” ЕАД, с клиентски номер ***, и като такъв получава доставки на
електрическа енергия в обект на потребление - Сладкарница „Б.“, находящ се в гр.***,
с измервателна точка (ИТН) ***. Поради това следва извода, че за процесния период от
01.10.2020г. до 25.11.2020г., ищецът е бил потребител на електрически услуги по
смисъла на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби към Закона за енергетиката.
Доколкото ответното дружество има качеството на краен снабдител с електрическа
енергия, то между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия, който е при общи условия съгласно
чл.98а ЗЕ.
По делото не е спорно и че отчитането на доставената електрическа енергия в
процесния обект се е осъществявало чрез СТИ – електромер № ***. За установяване на
факта дали СТИ съответства на законовите изисквания и за неговата изправност е
изслушано заключението на СТЕ. От заключението на вещото лице се установява, че
процесният електромер е произведен през 2019г., трифазен, с издаден сертификат и
оценено съответствие. Вещото лице е дало заключение, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, няма нарушение по целостта му. При проверката е
констатирана грешка /-47,60%/ поради прекъсната вторична токова верига /находяща
се извън електромера/ от измервателната група на система „В“ след междинен
клеморед, довела до неточно и непълно отчитане на консумираната ел.енергия в
обекта. Според вещото лице, допълнително начисленото количество електрическа
енергия в размер на 9091 кWh, като стойността му е изчислена по определената от
КЕВР прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на технологични
разходи на „Е.Ю.“ и е в размер на 1768,81 лева за 61 дни. Вищото лице е категорично,
че манипулацията е извършена на 25.09.2020г. в 18,15 часа, съгласно извадка от
паметта на електромера /л.54-55/.
По делото е изслушан и свидетеля И.И. – ел.монтьор в ищцовото дружество,
5
извършил проверката на 25.11.2020г. в процесния обект. Същият потвърждава изцяло
констатациите в съставения след проверката протокол /л.21/. Свид.И. сочи, че при
проверката констатирали прекъсване на тока във веригата във фаза на междинния
клеморед, отстранили грешката и възстановили нормалната схема на измерване. След
това направили отново замерване и установили, че електрометър отчита правилно
консумираната електроенергия в процесния обект.
По така изложените съображения съдът приема, че ответникът доказа, че са
налице предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ищеца, като
нейният размер се установи, както от заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза, така и от представените по делото и неоспорени от ищеца писмени
доказателства – фактури и справка за коригиране на сметка за електроенергия,
съгласно които стойността на доставената и неизмерена електрическа енергия в имота
за процесния период възлиза на сумата от 1768,81 лева с ДДС.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил сумата от 1623,86 лева по фактура
№ ********** от 29.01.2021г., както и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 18,95 лева. Съдът счита, че сумите са заплатени на валидно правно
основание, поради което не подлежат на връщане.
Съдът намира за неоснователни всички изложени в исковата молба и пред съда
възражения за нищожност на съставения констативен протокол от 25.11.2020г., поради
направени в него добавки и зачерквания, тъй като всички факти и обстоятелства
отразени в него се потвърждават от показанията на свид.И. и от заключението по
съдебно-техническата експертиза. Съдът констатира и идентичност между
представеното по делото заверено копие на протокола и представения оригинал на
същия.
Неоснователно е и възражението на пълномощника на ищеца, че последният не
бил уведомен за извършването на проверката, както и че протокола от същата бил
съставен в отсъствието на представител на полицията. Свид.И. установява пред съда,
че по време на проверката е присъствал служител на РУ на МВР-Несебър –
мл.инспектор Т.С., който се е подписал най-долу на протокола. Сочи, че преди
започване на проверката потърсили представител на фирмата, стопанисваща
процесната сладкарница. Открили една госпожа, която потвърдила, че работи в
сладкарницата, но отказала да присъства по време на проверката и влязла в обекта.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователността на главната претенция налага извод и за неоснователност на
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, който също следва да бъде
изцяло отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза на
ответното дружество следва да се присъдят направените по делото разноски общо в
размер на 853 лева, от които 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 553 лева –
възнаграждение за съдебно- техническа експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
6
адрес на управление: гр. ***, представлявано от В. В. Л., с пълномощник адвокат Н.А.
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. *** против „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1623,86 лева
/хиляда шестстотин двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
недължимо платена допълнително начислена ел.енергия за отчетен период от
01.10.2020г. до 25.11.2020г., сумата от 18,95 лева /осемнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т.****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В. В. Л., с пълномощник адвокат Н.А. от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр. *** да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, сумата общо в размер на 853 лева /осемстотин петдесет
и три лева/, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7