№ 8894
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110102251 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. Ц., с ЕГН **********, с
адрес в АДРЕС съдебен адрес: . АДЕРС, чрез адв. В. Л. К. срещу „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в АДРЕС, с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати сумата от 7000 лева -обезщетение за неимуществени вреди
(претърпени болки и страдание), причинени от непозволено увреждане на 26.11.2023 г.,
изразяващо се в спъване и падане на непочистена заледена площадка, довело до рана в
областта на челото в дясно и над дясната вежда, охлузване в областта на носа, изкълчване
на дясното рамо и червеникаво кръвонасядане на дясната мишница, ведно със законната
лихва от 26.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в периода от 25.11.2023 г. до 28.11.2023 г. посетил ФИРМА,
опериран от ответника и находящ се в гр. Б, общ. Р. На 26.11.2023 г., около 17:40 часа на
територията на ФИРМА в откритото пространство между СПА-центъра и топлия минерален
басейн ищецът се е подхлъзнал на непочистена заледена площадка като е паднал и е ударил
челото, носа и дясното си рамо в леда на земята. Вследствие на това падане ищецът получил
рана в областта на челото в дясно и над дясната вежда, която е била обработена
хирургически и е била зашита с 5 шева, охлузване в областта на носа, изкълчване на
дясното рамо и червеникаво кръвонасядане на дясната мишница. Поддържа се, че е
задължение на дружеството, стопанисващо на хотела да осигури почистване на леда на
пътеката между СПА-центъра и топлия минерален басейн чрез наетия персонал. В
допълнение се сочи, че не е имало табела, която да указва, че подът е хлъзгав.
Ищецът твърди, че на място пристигнал доктор ГР, специалист по обща
медицина, работещ в с. Б, общ. Р, който оказал първа помощ на ищеца, а след това с личен
автомобил на служител на хотела ищеца бил откаран и приет в болницата в гр. Р, където му
били направени и петте шева.
Ищецът сочи, че управителката на хотела предложила един безплатен уикенд в
хотела като компенсация, но такава не била получена, а управителката спряла да си вдига
телефона при обаждания от негова страна.
1
Поддържа се, че ищецът е претърпял болки в областта на главата и десните ръка
и рамо и страдания като все още има болки в дясното рамо, в продължение на около месец
трудно движил дясната си ръка и същата е била частично обездвижена чрез слинг.
Непосредствено след нараняването ищецът носи превръзка на главата си, а към настоящия
му момент раната на челото вече била зараснала. Сочи се, че раната на челото и останалият
белег са повлияли и все още влияят на самочувствието на ищеца и в личните и деловите му
контакти като той изпитва ежедневно неудобство първоначално заради раната, а сега заради
големия белег на челото си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва по основание и размер.
Не се спори, че ищецът е имал резервация №.15180 - 5.11.2023г. и в периода
25.11.2023г- до 28.11.2023г. е бил настанен в помещение №**** „екзекютив П“ с приятелка
с пакет „Ол инклузив“.
Сочи се, че на всички участъци с опасност от заледяване своевременно са
поставени табели за хлъзгави повърхности и местата са били обработвани от служители на
дружеството/обработка със сол и почистване/ през интервали 10-15 минути. Сочи се, че
такава табела се вижда и на представена от ищеца снимка, за която се твърди, че е направена
в извънработно време.
Поддържа се, че минералния басейн е на открито и поради метеорологичните
условия за ограничен период от време - минути е възможно заледяване, поради намокряне
на площта и компрометиране на обработката. Сочи се, че след сигнализиране за инцидента
с ищеца, служители на дружеството веднага са извикали доктор Р с който ответното
дружество има сключен договор за оказване на помощ при нужда на гости на ФИРМА“,
който е оказал първа помощ на пострадалия, повикана е и бърза помощ и поради заетост на
линейките, служител на ответното дружество е превозил ищеца и приятелката му до
болницата, които са заявили, че не могат да се придвижат сами защото са употребили
алкохол.
Сочи се, че ищецът в деня на инцидента е употребил алкохол, вино от поръчките,
регистрирани на стаята му, паднал е и вътре преди да излезе в закритите площи (без да е
заледено), имал е некоординирана походка, поради, което случилият се инцидент е изцяло
поради невниманието на ищеца.
Поддържа се, че описаните в съдебномедицинското удостоверени травми не са
годни да предизвикат твърдените болки и дискомфорт. Оспорва се и всички описани
наранявания да са в причинна връзка с твърдения инцидент.
Евентуално се въвежда възражение за съпричиняване и се оспорва размера на
претенцията като прекомерен и завишен.
Сочи се, че ответното дружество е сключило застрахователен договор
застраховка за отговорност на хотелиера при Застрахователно еднолично акционерно
дружество ФИРМА (ФИРМА) ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
АДРЕС с полица ***********/01.03.2023г. със срок от 02.03.2023г. до 01.03.2024г. за
ФИРМА, като се иска привличането му като трето лице-помагач.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена по делото е фактура №**********/27.11.2023 г., издадена от „ФИРМА“
ЕООД на И. Ц. а „екзекютив П стая с ол инклузив“., зареждане на електромобил и
туристически данък за обща сума от 807.30 лева, която е заплатена, видно от приложения
2
фискален бон.
Приложно е съдебномедицинско удостоверение №V-****/20223 г., изготвено от доц.
д-р АМА, дм - специалист по съдебна медицина (доцент в Катедрата по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет - София). На 27.11.2023 г. е извършен преглед на
ищеца. По предварителни сведения на 26.11.23 г. около 17,40 ч. на територията на хотел „Т“
гр. Б, община Р, преди СПА- процедура се подхлъзнал на непочистена заледена площадка,
след което паднал и си ударил главата. При прегледа в областта на челото в дясно над
дясната вежда е установено косо разположена спрямо срединната линия, линейна рана,
хирургически обработена (зашита) с поставени 5 шева. Описаната рана е с остри ъгли и
неравни ръбове, като горния ръб на раната е охлузен с червеникав цвят. По гърба на носа в
дясно от срединната линия в средната му трета има охлузване на кожата на площ 0,4/0,2 см,
покрито с кафеникава коричка, стояща над нивото на околната кожа. По предно външно
страничната повърхност на дясната мишница в горната й трета има дъговидно червеникаво
кръвонасядане на площ 2/0,5 см. Направено заключение, че при прегледа на И. Б. Ц. е
установена разкъсно-контузна рана в областта на челото в дясно, охлузване в областта на
носа в дясно, кръвонасядане в областта на дясната мишница. Установените травматични
увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и тангенциалното
действие на такива и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава
освидетелстваният. Те са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Представена е разпечатка „контролна справка за начисленията“ за резервация на ЙБ. В
справката е отбелязване за 4 бр. „Джин Гордънс аll inclusive/0,0 BGN 20.00%“ в 12:31:11 ч. и
1 бр. Джин Гордънс аll inclusive/0,0 BGN 20.00%“ в 17:26:24 ч.
В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитана ЙВБ-
фактическа съжителка на ищеца. Тя свидетелства, че за периода от 25.11. до 27.11.2023 г.
била с ищеца в хотел „Т“ в с. Б. След обяд, около 17,30 ч. на 26.11., преди вечеря решили да
ползват СПА-то и по-конкретно една нова зала, до която се стигало през врата към външния
басейн. Площадката между СПА центъра и топлия минерален басейн била заледена. Ищецът
бил по халат и джапанки.Ищецът вървял пред свидетелката и паднал по лице на земята, тъй
като се подхлъзнал на леда. След като се изправил бил се хванал за главата, откъдето течала
кръв. Двама мъже излезли от басейна и му казали да сложи сняг на раната. Свидетелката и
ищеца влезли в СПА-центъра, където жените, правещи масажи дали памук за раната.
Свидетелката тръгнала да търси управителката, на която казала, че е станал инцидент, тя
дошла, казала, че работят с д-р Р и го извикала. Докато чакали доктора свидетелката видяла,
че раната е много дълбока и има много кръв. След като пристигнал докторът, той казал, че
трябва да се извика линейка, тъй като раната е за зашиване, а той може без манипулационна
само да я превърже. Свидетелката взела дрехи за преобличане. Другият свидетел Г ги
закарал до спешното. Свидетелката не искала да шофира, тъй като колата на ищеца била с
автоматична скоростна кутия, навън било заледено и не знаела къде се намира спешното. На
И. бил направен скенер, а дежурните лекари са зашили раната и бинтовали главата му. От
падането в горната част на дясната ръка по рамото ищецът получил някакво навяхване,
после посиняло и изпитвал болка. След като се прибрали в София в „Пирогов“ предписали
мазила за обезболяване. Той пиел и „Аулин“. Болките траели около месец. След това
ищецът посетил рехабилитатор за да раздвижи ръката. Свидетелката сочи, че по време на
инцидента нямало табела, която да указва, че пода е заледен, нито преминаването забранено.
Вече на следващия ден, имало поставена от жълтите табели за мокър под. На следващият
ден свидетелката отишла на мястото на падането около 11.30 ч. като направила снимки и
видеоклип и било изключително заледено. Свидетелката твърди, че в дене на инцидента
след обяд консумирали по един коктейл - джин с тоник около 13,30 ч. - 14,00 ч.
Свидетелят ЖИ Г работи за ответното дружество като супервайзер на СПА-центъра и
3
знае за процесния инцидент с ищеца, като същият ден бил на работа. Привечер колегите му
се обадили, че е станал инцидент на единия от басейните. Като отишъл ищецът вече бил на
рецепция на СПА-центъра. Тогава бил повикан лекаря, който отговаря за обекта и той ги
насочил към спешния център в гр. Р. Свидетелят сочи, че лично той закарал ищеца и
приятелката му- св. Б със служебния автомобил към болницата. След като се качили в
колата, свидетелят усетил леко миризма на алкохол, но тогава не ми направило впечатление.
След това докато чакали да се обработи раната, жената, която била с ищеца споделила, че са
консумирали алкохол преди това и затова не са могли с техния автомобил да отидат в
спешното. На следващия ден като свидетелят коментирал с други колеги инцидента и те му
споделили, че във вътрешната част на СПА центъра, ищецът също се е подхлъзнал или е
паднал. Свидетелят разяснява, че през 5-10 мин. хигиенистките, които са на работа в СПА
центъра минават и подсушават пода и периодично се слага сол на външните части. Сутрин,
преди започване на работния процес поддръжката минава и разбива, ако има обледени
участъци на външните части в целия комплекс. СПА центърът отваря в 09.00 ч., а този
басейн около 09,00 ч. – 09,10 ч. Свидетелят сочи, че не е виждал да се е образувало
заледяване през работно време. Разяснява, че по пакета „ол инклузив“, в системата не се
отразява всичко, само определени марки алкохол, които са включени към тази концепция.
Другите се заплащат кеш и не влизат в системата. Навсякъде в СПА центъра има поставени
табели за хлъзгав под, на външните участъци се поставят гумени стелки, за да обират те
малко водата. Също има табели за носене на стабилни обувки и чехли, вътре около
съоръженията. Към момента на инцидента имало поставени такива табели. През деня по
време на работа се поставя сол. На свидетеля е предявена находящата се на л. 19 от делото
снимка. Свидетелят сочи, че това е площадката, която се намира между топлия минерален
басейн и СПА центъра. Табела се поставя точно на вратата, която не се вижда, от дясната
страна на снимката също има табела. На снимката в лявата част се вижда част от табелата за
мокър под. Свидетелят предполага, че най-вероятно снимката е направени преди да се
обработи площадката. В този участък, който е на снимката, след започване на работния ден
се поставят и гумени стелки.
Представените разходно-оправдателни документи за закупувани медикаменти и
медицински приспособления съдът не обсъжда, доколкото не се претендират имуществени
вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.
От представената по делото медицинска документация и разпита на свидетелите ЙВБ
и ЖИ Г се установяват твърденията на ищеца, че на 26.11.2023 г., около 17:40 часа на
територията на ФИРМА в откритото пространство между СПА-центъра и топлия минерален
басейн ищецът се е подхлъзнал и паднал, поради наличие на непочистен лед, вследствие на
което е получил увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в областта на челото в
дясно, охлузване в областта на носа в дясно, кръвонасядане в областта на дясната мишница
В производството не е спорно, че именно ответното дружество стопанисва ФИРМА,
4
ergo негово е задължението за осигуряване на поддръжка и безопасни условия на туристите
за преминаване на територията на хотелския комплекс. С оглед горното следва да се приеме,
че на ответника са вменени задълженията да стопанисва и поддържа хотелския комплекс, в
т.ч. като не допуска и своевременно отстранява появилите се препятствия за движение на
посетителите, каквито представляват образувани формирования от лед по пода.
Неизпълнението на тези изисквания от страна на работниците и служителите на ответното
дружество, на които той е възложило дейността по поддържането на хотела, е довело до
неосигуряването към 26.11.2024 г. на безопасни условия за преминаване в откритото
пространство между СПА-центъра и топлия минерален басейн. Настъпването на
разглеждания инцидент е резултат от противоправното бездействие на натоварените от
ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. като премахнат образувалия се лед
по пода. Това поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на тези
лица отговаря възложилия работата, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен
характер. Вследствие на това бездействие на ищеца са причинени неимуществени вреди,
които подлежат на овъзмездяване.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване. Действително се установява,
че преди инцидента на стаята на ищеца и приятелката му са регистрирани 4 поръчки на
джин към 12:31:11 г. Това съответства и на показанията на св. ЙВБ, която заявява, че на
обяд с ищеца изпили по един джин с тоник. При извършване на изчисление по метода на
Видмарк при въведени стойности на 100 грама алкохол с концентрация 20 % какъвто е
джина от мъж със средно тегло 80 кг., 4 часа след приемането на алкохола, концентрацията в
кръвта е 0.000 %. Така вината за непозволеното е изцяло на ответника. От събраните по
делото доказателства, в т.ч. и по почин на ответника, не е установено чрез провеждането на
пълно и главно доказване, че пострадалият с поведението си е допринесъл по някакъв начин
за реализирането на конкретното непозволено увреждане и/или за настъпването на
вредоносния резултат.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
изходи от няколко обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и
оздравителния период до отшумяване на болките, както и неприятните психически
изживявания и стрес, които са от естеството си да бъдат предизвикани от едно такова
телесно увреждане. Ищецът към момента на инцидента е бил на 43 години- зряла възраст
следваща младежката, в която травматичните увреждания се отразяват не толкова леко и
възстановителния процес е по-бавен. Съдът отчита, че става въпрос за телесна повреда с
доста нисък интензитет, а възстановителният процес е кратък/ две седмици до махането на
конците от раната и месец за отшумяване на травмите по ръката/, без да създава трайни
затруднения в придвижването и ежедневното обслужване. Съдът отчита и, че такова
непозволено увреждане на публично място е инцидентна проява, нехарактерна за
нормалното ежедневие на турист в СПА център, неочакващ да има заледяване до басейна.
Увреждане с такъв интензитет е годно да създаде стрес и неприятни психически
изживявания за сравнително кратък период от време. Съгласно постоянната съдебна
практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, а не към момента на постановяване на съдебния акт. /Решение №
70 от 28.07.2015 г. по т. д. № 707 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/.
Така съдът отчита значителните инфлационни процеси и значителното покачване на
средния месечен доход в България, настъпили за последните години. От друга страна
размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване. /Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. №
3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /
5
Така спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите
и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо обезщетение,
такова в размер на 2000 лв.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е
отбелязано, че „Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни,
а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска- 365.71 лева
от пълен претендиран размер от 1280 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в АДРЕС, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да заплати на И. Б.
Ц., с ЕГН **********, с адрес в АДРЕС сумата от 2000 лева -обезщетение за
неимуществени вреди (претърпени болки и страдание), причинени от непозволено
увреждане на 26.11.2023 г., изразяващо се в спъване и падане на непочистена заледена
площадка, довело разкъсно-контузна рана в областта на челото в дясно, охлузване в
областта на носа в дясно, кръвонасядане в областта на дясната мишница, ведно със
законната лихва от 26.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5000 лева/разлика от уважения размер от 2000 лева до пълния
претендиран такъв от 7000 лева/, ведно със законната лихва върху неоснователния размер на
главницата.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да
заплати на И. Б. Ц., с ЕГН ********** сумата от 365.71 лева- съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено с участието на ФИРМА (ФИРМА) ЕИК **********, като
помагащ на ответника „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК *********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6