Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261077 17.08.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ти граждански
състав
На четиринадесети август две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Светлана Тонева
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 4576 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от С.Г.Ф., Е.Г.Д., М.Г.Р., П.Г.Ф. и И.Г.Ф., чрез адв. В.Г.
- БАК, с адрес: ***. Ищците твърдят, че са наследници на Г.С.Ф., бивш жител на
с. Вършило. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците е бил
собственик на недвижим имот – дворно място в с. Вършило, общ. С.,
представляващо имот №93, извън регулация по действащия кадастрален и
регулационен план на селото, с площ от 1140кв.м., при граници: улица, имот
№98-извън регулация, УПИ I-95, УПИ II-94, УПИ III-96 и УПИ IV-97, който имот е
идентичен с имот №50 извън регулация по действащия план на с. Вършило. В
исковата молба се сочи, че с оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ и местонахождението
му, имотът е бил включен в плана за земеразделяне на землището на селото като
земеделска земя, представляваща имот №000475 по плана за земеразделяне на
селото с площ 1,14дка, при граници: имот №000425, имот №000417, имот №000476 и
имот №000396. Излага се също, че понастоящем съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед №РД-18-128/24.07.2017г.
на изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ***,
вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване,
с площ 1140 кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори ***В исковата
молба се твърди, че дворното място е получено от наследодателя на ищците по
наследство от неговите родители, преди образуване на ТКЗС, като до смъртта си Ф.
го е владял необезпокоявано, безпрепятствено и е обработвал земята, като е
засявал плодове и зеленчуци. След смъртта му наследодателите продължили да го
владеят, обработвали го и добивали от мястото сено. Мястото било оградено от
телена ограда с колове, които били частично съборени към момента от преминаващи
животни. Около месец преди подаване на исковата молба, ищците поискали от
Община С.да им завери документи във връзка изготвяне на нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Служители на ответника обяснили на ищците, че с
промяната на чл.19 от ЗСПЗЗ, след влизане на плана за земеразделяне на
земеделската земя, останала след възстановяване правото на собственост, същата
била станала обшинска собственост. Молителите твърдят, че посоченият имот
никога не е имал статут на земеделска земя, а винаги е бил дворно място, макар
и извън регулацията на селото. Иска се да се приеме за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на посочения недвижим имот на основание
давностно владение и наследство. Претендират се разноски. Направени са
доказателствени искания, представени са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК, не е подаден писмен отговор от Община С..
Предявеният иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание, ищците се
представляват от адв. Г., която поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв. А., която излага твърдения, че общината не оспорва
собствеността, нито владението на имота от страна на ищците.
По делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетели и е изслушана съдебно-техническа
експертиза.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
районен съд намира за установено следното:
Ищците установяват, че са наследници на Г.С.Ф., бивш жител на
с. Вършило. Наследодателят на ищците е бил собственик
на недвижим имот – дворно място в с. Вършило, общ. С., представляващо имот №93,
извън регулация по действащия кадастрален и регулационен план на селото с площ
от 1140кв.м., при граници: улица, имот №98-извън регулация, УПИ I-95, УПИ
II-94, УПИ III-96 и УПИ IV-97, който имот е идентичен с имот №50 извън
регулация по действащия план на с. Вършило. С оглед
разпоредбите на ЗСПЗЗ и местонахождението му, имотът е бил включен в плана за
земеразделяне на землището на селото като земеделска земя, представляваща имот
№000475 по плана за земеразделяне на селото с площ 1,14дка, при граници: имот
№000425, имот №000417, имот №000476 и имот №000396.
Понастоящем, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед №РД-18-128/24.07.2017г.
на изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ***,
вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване,
с площ 1140 кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори ***Дворното място е получено от наследодателя на ищците по
наследство от неговите родители, преди образуване на ТКЗС, като до смъртта си Ф.
го е владял необезпокоявано, безпрепятствено и е обработвал земята, отглеждайки плодове и зеленчуци. След смъртта
му, наследодниците продължили да го владеят, обработвали го и добивали от
мястото сено. Мястото било оградено от телена ограда с колове, които били
частично съборени към момента от преминаващи животни. Около месец преди
подаване на исковата молба, ищците поискали от Община С.да им завери документи
във връзка изготвяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Служители
на ответника обяснили на ищците, че с промяната на чл.19 от ЗСПЗЗ, след влизане
на плана за земеразделяне на земеделската земя, останала след възстановяване
правото на собственост, същата била станала обшинска собственост.
Имота не е бил включван в ТКЗС или одържавяван, като
владението му е било запазено в реални граници. Наследодателят го е владял
необезпокоявано до смъртта си през 2009 г., като владението му е било
продължено от ищците.
С определение № 261004 от 23.09.2020 г.
по гр. д. № 4576/2019 г. Бургаският районен съд е констатирал, че между
страните не съществува спор относно правото на собственост върху процесния
имот, поради което за ищците липсва и правен интерес от предявяването на
исковете. Процесният имот не е отнеман, не е подлежал на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат
само земите, които следва да бъдат реституирани по горния ред, но не са заявени
за възстановяване в законните срокове.
Видно от представените писмени
доказателства /скица на имот № 000475 по картата на възстановената собственост
и на имота въз основа на решение № 6381/17.10.2005 г. на Общинска служба по
земеделие – гр. С., процесният имот е записан на „неидентифициран собственик“,
като в първата скица е посочено, че се стопанисва от общината. За процесния
имот няма подадено заявление за възстановяване. Според експертизата по плана от
1954 г. имотът е записан в разписния лист на Г.Ф. по действащия кадастрален план от 2001 г.
имотът е включен в картата на
възстановената собственост; заснет е в съществуващи реални граници, като е
посочено, че се стопанисва от общината.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва
от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост.
Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след
възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Същата земя представлява остатъчен фонд, който се придобива от общината и
съответно тя има право да се разпорежда с нея. В цитирания смисъл са решение №
212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г., решение № 203/18.10.2016 г. по гр.
д. № 1703/2016 г. и решение № 62/06.07.2020 г. по гр. д. № 2517/2019 г. на
първо г. о. Независимо, че ответникът е заявил, че не оспорва правото на
собственост на ищците, за същите е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Общината придобива на основание чл.19 ЗСПЗЗ остатъчната
земеделска земя, която не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ или която изобщо не е
подлежала на възстановяване по този закон, защото частната собственост е
запазена независимо от протичащите в страната процеси на обобществяване.
Установените по делото конкретни обстоятелства, а именно: имотът не е заявен за
възстановяване, решението за възстановяването му на „неидентифициран
собственик“ не е породило правно действие, включването му в картата на
възстановената собственост и отразяването му като имот, който се стопанисва от
общината, сочат на такъв спор.
Този спор следва да бъде решен с отхвърлителен
диспозитив, тъй като Общината не може и не следва да отрича собствеността си по
силата на нормите, посочени по-горе.
Съдът не споделя становището на
представителя на ответника, че имота не бил земеделски и като такъв не е имала
земеделски характер.
Съгласно чл. 25 от ЗСПЗЗ, земеделските имоти,
които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за
реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ .
Частна хипотеза на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в
хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост –чл. 24 от
ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25 от ЗСПЗЗ от Общината става по силата на
закона.
При заявен положителен
установителен иск за собственост на имот, придобит по давност, основателността на
претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно
установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с
намерения за своене в продължение на повече от 10 години. Правото на
собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред
съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили
вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти - чл. 79 ЗС. За да
произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на
имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е
налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл.
120 ЗЗД.
По начало едва след месец юни 1996г. по
принцип би могъл да бъде поставен в течение давностен срок против собственик –
държава или община. С изричната норма на чл. 7 от ЗДС, законодателят е
регламентирал възможността за придобиване по давност на такава собственост, ако
тя е частна, и началният момент, от който тази давност започва да тече, е
влизането в сила на тази разрешителна правна норма, тоест – 01.06.1996г.
Владението, осъществено преди този момент не може да се зачете за годно и да се
черпят права от него.
Така, практически, е невъзможно
придобиването по давност с недобросъвестно на общински или държавен имот,
независимо дали въздействията върху него са могли да бъдат квалифицирани като
фактическа власт, и дали владението е приобретавало и допълнителните изискуеми
характеристики.
В случая,
приемайки, че позоваването на изтекла в полза на наследодателя на ищците придобивна
давност е с начало
петдесетте години на миналия век, то
за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно
основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и
необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -дълъг от 6
месеца. С
оглед законовата разпоредба на параграф 1 от Закона за допълване на ЗС, а
именно, че давността за придобиване на имоти – частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. , следва да се
приеме, че срокът не е изтекъл и към този момент. Ищците не твърдят, че са владяли и своили имота по отношение на
определено физическо лице, а по отношение на Община С.и именно поради това са насочили претенцията си
спрямо нея. По силата на чл. 86 от ЗС /, съществува законова забрана за
придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. Следователно за
периода от 1990г. до 1996г. давност в полза на ищеца не може да тече. От
01.06.1996г. по аргумент на противното на забраната на чл.86 от ЗС, редакция
ДВ, бр. 33/1996г. да се придобива по давност публична държавна и общинска
собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска
собственост. Давността за придобиване по давност на процесния имот до датата на
предявяване на исковата молба в съда не е породила правният си ефект.
Ответникът
по делото макар да не е оспорил иска, това не означава, че имотът не е
общинска собственост.Акта за общинска собственост е официален
свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания
действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове
и на посоченото в него основание, но нямат конститутивно действие.
За
процесният недвижим
имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този възникващ по Закон за
Общината.
Данните по делото не доказват противното..
Претендираните разноски от ответника
следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.Ф., ЕГН: **********,
Е.Г.Д., ЕГН: **********, М.Г.Р., ЕГН: **********, П.Г.Ф., ЕГН: ********** и И.Г.Ф.,
ЕГН: ********** ***, ЕИК:*********, представявана от Кмета на Общината, с който
се иска признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, вид
територия – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с
площ 1140 кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори ***– дворно място
в с. Вършило, общ. С., представлявало имот
№93, извън регулация по действащия кадастрален и регулационен план на селото, с
площ от 1140кв.м., при граници: улица, имот №98-извън регулация, УПИ I-95, УПИ
II-94, УПИ III-96 и УПИ IV-97, който имот е идентичен с имот №50 извън
регулация по действащия план на с. Вършило, понастоящем съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед
№РД-18-128/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК , като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.Ф.,
ЕГН: **********, Е.Г.Д., ЕГН: **********, М.Г.Р., ЕГН: **********, П.Г.Ф., ЕГН:
********** и И.Г.Ф., ЕГН: **********,***, ЕИК: *********, сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по
гр.д. №4576/2019г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението може да
бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ