Решение по дело №196/2025 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №121 ПО АНД № 196/2025г. по описа
на РС-Видин
------------------------------------------------------------------------------------

Делото е образувано по предложение на Районна прокуратура -
гр.Видин за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК на Д. Т. Е. , ЕГН
**********, роден на *****г. в гр. Видин, с постоянен адрес: гр.Д., ул. „ Я.“
№2А, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК
Представител на РП – Видин се явява в съдебно заседание и поддържа
така направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е
осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова
следва да бъде признат за виновен. Предлага, предвид наличието на всички
обективни предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административна санкция глоба. Конкретният
размер счита, че следва да бъде ориентиран към минимално установения в
закона.
Обвиняемият, редовно призован, явява се лично. Не признава вината си.
Моли да бъде признат за невиновен, като изтъква съображения относно
липсата на умисъл при извършването на деянието.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.02.2024 г. обвиняемият Е. се явил в сградата на „Пътна Полиция”
при ОД на МВР-Видин на гише „приемане и обработка на документи за
СУМПС“ и пред свидетелката с.п. и заявил, че желае да му се подмени
притежаването от него СУМПС с № К10100G4Q11 с българско такова, за
което попълнил декларация - приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от Инструкция
№ 1з-417/2010 г. от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в
структурите на МВР при издаване на български лични документи на
Министъра на вътрешните работи, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, се
дава пред орган на власт, в случая Началника на с-р „ПП“ при ОДМВР-Видин,
за да удостовери това обстоятелство. Декларацията е подадена към Заявление
за издаване на СУМПС с вх. № 579/27.02.2024г. по описа на с-р „Пътна
Полиция“ при ОД МВР-Видин.
След извършена справка в „RESPER“ - обща система за държавите от
ЕС и съответно държавата, която е издала СУМПС на обвиняемия Е.,
служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Видин получили
потвърждение, че Ф.Р. Германия е издала въпросното СУМПС на
обвиняемия„п. преценила, че обвиняемия Е. има обичайно пребиваване в
друга държава от съюза и след като извършила проверка в АИС-ГК на МВР за
вход/изход на същия, установила, че последният имал излизане от страната на
04.12.2021 г. и влизане на 02.02.2024 г., за което на обв. Д. Е. е било отказано
1

да му бъде подменено притежаваното от него немско СУМПС с горния номер
с българско такова.
От материалите по делото е видно, че обвиняемият Д. Е. е направил
опит за подмяна на въпросното немско СУМПС в с-р „Пътна полиция“ при ОД
МВР - Пловдив, но и от там е получил отказ по същата причина. Видно от
писмата на ГДНП и ДМОС-МВР, обв. Д. Т. Е., ЕГН ********** е установил
пребиваването си на територията на Ф. Р. Германия на 01.09.2019 г. в гр.
Lahnstein, п.код DE-56112, „Braubacer Strasse“ № 2А.
В разпита си свидетелят Л.С. от гр. Д., обл. Видин - специалист
„гражданска регистрация“ в Кметство Д., при общ. Видин, заявява, че през м.
февруари или началото на м. март 2024 г. се е запознала с обв. Д. Е., който
посетил кабинета й в кметството и подал заявление за регистрация по настоящ
и постоянен адрес. В проведените с обв. Е. разговори, той й споделил, че със
семейството си живее и работи в чужбина, като тя поради изминалия период
от време, не помни в коя държава, но й казал, че си е дошъл в България само за
3-4 дни и затова поискал за извършваната му от кметството услуга да заплати
бърза поръчка, тъй като трябвало да се върне в чужбина при семейството си, а
имотът, на който се регистрирал, че живее и е поискал да му се издаде
удостоверение за настояща и постоянна регистрация, е собственост на тъст му.
Видно от заключението на изготвената по делото графическата
експертиза, подписът в реквизита „подпис“ в Декларация - приложение № 3
към чл. 63, ал. 4 от Инструкция № 1з-417/2010 г. от 07.02.2024 г„ изхождаща
от името на Д. Т. Е., ЕГН **********, е изпълнен от обв. Д. Т. Е., ЕГН
********** от гр. Д., обл. Видин.
В тази връзка било образувано досъдебно производство № ЗМ 141/2024
по описа на ОД МВР– Видин, пр. пр. № 2090/2024 г. по описа на РП – Видин
срещу обвиняемия Д. Е. за извършено престъпление по чл. 313,ал. 1 от НК.
В хода на разследването обвиняемият бил привлечен в това качество с
постановление, предявено му на 19.09.2024г., като в последвалия разпит Е. се
признал за виновен по повдигнатото му обвинение и изразил съжаление за
извършеното.
Така очертаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените на основание чл. 283 НПК доказателства,
а именно показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели: С.С. п. – системен оператор на гише „ отчет и квалификация на
водачите“ в Сектор „Пътна Полиция“ в ОД МВР –Видин, Л.С.С. – специалист
гражданска регистрация в кметство Д. при Община Видин, както и разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел: М. Г. Т. – съсобственик на автошкола
„Зелена светлина“. Приетата за установена фактическа обстановка се
потвърждава и от приетите и приложени по делото писмени доказателства –
Докладна записка с рег. Номер № 953р – 1758/08.03.2024г., ОД МВР -Видин,
Докладна записка с рег. Номер № 953р – 4214/19.06.2024г., ОД МВР – Видин,
Докладна записка с рег. Номер № 953р – 1907/13.03.2024г., ОД МВР –Видин,
справка съдимост, справка за пътуване на лице – български гражданин от
2

18.06.2024 г. ; Докладна записка с рег. Номер № 1786р – 7876/22.04.2024г., ОД
МВР – Видин.
Съдът кредитира и дава вяра на показанията на гореизброените
свидетели, като ги възприема като логични, безпротиворечиви,
последователни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства
по делото.
От събраните по делото доказателства се установява че, на 27.02.2024 г.
в гр. Видин, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин,
находяща се в Южна промишлена зона, потвърдил неистина, като декларирал
обстоятелството, че установил обичайното си пребиваване в Република
България по смисъла на параграф 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, а именно на следния адрес: гр. Д., обл. Видин, ул. „Я.“ № 2А, в писмена
декларация - приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от Инструкция № 13-417/2010
г. от 10 март 2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите
на МВР при издаване на българските лични документи на Министъра на
вътрешните работи, която но силата на ЗДвП - чл. 151, ал. 5 от същия закон, се
дава пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Видин, за удостоверяване истинността на това обстоятелство.
От обективна страна е необходимо да е осъществено изпълнителното
деяние потвърждаване на неистина. Предмет на престъплението е писмена
декларация, в която по закон издателят е длъжен да удостовери истината,
употреба на документа, за да се докаже истината на посочените обстоятелства.
Обвиняемият Е. е осъществил изпълнителното деяние – потвърдил
неистина. В писмена декларация, която била подадена по силата на закон – чл.
151, ал. 5 от ЗДвП. Той е посочил и декларирал обстоятелството, че е
установил обичайното си местопребиваване в Република България по смисъла
на § 6, т. 46 от ДП на ЗДвП – обстоятелство, което не отговаряло на истината.
Обвиняемият Д. Е. не е имал за обичайно местопребиваване Република
България по смисъла на § 6, т. 46 от ДП на ЗДвП. Съгласно приобщените
писмени доказателства по делото обвиняемият Е. пребивавал в Германия от
01.09.2019 г.
Съгласно чл. 7, т. 1, буква "д" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 20 декември 2006 г., свидетелства за управление на
превозно средство се издават само на кандидатите, които имат обичайно място
на пребиваване на територията на държавата - членка, издаваща
свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там за срок
най-малко шест месеца. Тази разпоредба е транспонирана и в нормата на чл.
151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, която гласи, че свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за каквото
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование
или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
От своя страна, §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП, сочи, че "обичайно
3

пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки
- поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото,
където то живее, като за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки
са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето
редовно се връща там. С § 6, т. 46 ДР ЗДвП е транспонирана във вътрешното
ни право разпоредбата на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, която дефинирайки понятието "обичайно
пребиваване", буквално гласи следното: "По смисъла на настоящата директива
"обичайно пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено
живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
При тази действаща правна уредба и в страната, и в ЕС, издаването на
СУМПС на обвиняемото лице не е могло и не е следвало да се извърши в Р.
България, след като обичайното му местопребиваване не е било на нейна
територия, а именно в друга държава-членка на ЕС – Р. Германия, в гр.
Lahnstein, п.код DE-56112, „Braubacer Strasse“ № 2А. За да преодолее обаче
тази законова пречка, обвиняемият на практика е извършил и процесното
невярно документиране, като именно това е бил и мотивът за реализиране на
инкриминираното деяние.
Неистината е потвърдена в писмената декларация, която по същество
представлява удостоверителен документ и се явява с невярно съдържание –
посочените в нея обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
В структурата на документа /в случая декларация/ се включват освен
неговото съдържание /удостоверяването на определени обстоятелства/, но и
подпис /удостоверяване на лицето което съставя документа/. Подписването на
документа от дееца/ обвиняемия Е. дава основание да се приеме, че е
юридическият издател на документа - в случая декларацията. Именно това
обстоятелство – кой е подписал документа, предмет на престъплението -е от
значение и е във връзка с главния факт в процеса. Кой е съставил фактически
и технически документа е без значение. Полагайки подпис под съдържанието
на документа лицето, което го подписва, става негов юридически издател и
респективно потвърждава посочените факти и обстоятелства, които се
декларират, което обосновава и неговата отговорност за верността на
съдържанието. В случая обаче декларацията е попълнена и подписана лично
от обвиняемия.
Тази декларация подписана от обвиняемия Е. е подадена пред органите
на сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР- Видин, които са орган на власт по
смисъла на чл. 93, т. 2 НК.
По силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 8,
ал. 2 от Закона за българските лични документи / изискване по закон / изрично
4

се изисква преди издаване на СУМПС да се подаде декларация.
От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл
и да се съзнават обективните признаци от състава на престъплението.
Изводите за субективния елемент от състава на престъплението / вината
/ се правят от установената фактическа обстановка и обективираните действия
на подсъдимия, а не от неговите обяснения и твърдения.
Обвиняемият е знаел, че не пребивава постоянно в Република България,
съзнавал е какъв документ подписва. Въпреки тези обстоятелства, които
обективно са възприети от подсъдимия той е попълнил и подписал
декларация, в които е удостоверил неверни обстоятелства.
Тези съображения дават основание на съда да приеме, че от
установената фактическа обстановка и обективираните действия на
обвиняемия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк
умисъл.
Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е и
съзнавал какви са действителните обстоятелства, както и че обстоятелствата,
посочени в декларацията не отговарят на обективната действителност, но
въпреки това е потвърдил тези обстоятелства и е употребил документа.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че обвиняемият Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 313, ал. 1 НК,
поради което следва да бъде признат за виновен и наказан.
Обвиняемият Е. към момента на деянието е неосъждан, до момента не е
освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл. 78А от НК, за
престъплението се предвижда до три години лишаване от свобода или глоба
от 100 до 300 лв., няма причинени имуществени щети, не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което същият
следва да бъде освободен от НО и на основание чл. 78А от НК да му се наложи
административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието Съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не
се събраха.

Съобразявайки гореизложените принципни съображения съдът намира,
че за поправянето и превъзпитанието на дееца е достатъчно да му се определи
административна санкция глоба в рамките на законоустановения минимум, а
именно 1000 лева. Този размер на глобата според настоящия състав в
максимална степен кореспондира на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и отговаря на основното изискване за пропорционалност
между използваната държавна принуда и преследваните цели.
5

По делото са направени разноски в размер на 100.46 лева за изготвена по
делото графическа експертиза, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК Съдът
възлага в тежест на обвиняемия Е., като го осъжда да заплати посочената сума
в полза на ОД МВР- Видин.
Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови мотивите си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
6

Номер на акта:	121
Дата:	13 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Даниел Иванов Цветков

Дело:	20251320200196
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 февруари 2025 г.

Решение по дело №196/2025 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите