Р
Е Ш Е
Н И Е № 1867
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и
тринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Панайот Велчев
след като разгледа
докладваното от председателя гр.дело №
3290/2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 във вр. с чл. 463
ал. 1 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ А. А., рег. № 757 от
регистъра на КЧСИ, с р-н на де-е ОС-Пловдив, с вх. № 04025/04.07.2013г., ЖАЛБА
до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 29296/23.10.2013г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, гр. ****, присъединен взискател по изп.д. № 402/2012г. по описа
на ЧСИ А. А., със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявана от
изп. директор А.В. А. и прокурист М. Т. П., действащи чрез пълномощника им
юрисконсулт А.П.Б., срещу Разпределение от 06.06.2013г., насрочено за
предявяване на 21.06.2013г. по изп. дело № 402/2012г. по описа на ЧСИ А. А.
В жалбата се излагат оплаквания относно
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпределение, поради което се иска отмяната му от съда, както и съдът да се
произнесе със съдебен акт, в който да бъде указано на съдебния изпълнител да
извърши ново разпределение по изп. дело № 00402/2012г., съобразно правилата на
ГПК и реда за удовлетворяване на вземанията посочени в чл. 136 т.1, 2 и 3 от ЗЗД. Моли въз основа на изложеното в жалбата съдът да спре производството по
изпълнително дело № 00402/2012г. до произнасянето с влязъл в сила съдебен акт
по настоящата частна жалба. Прилага: нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 7, том ІІІ, рег. № 3740, дело № 382 от 2007г.;
Разпределение / по чл. 495 от ГПК/ от 06.06.2013г.; протокол за обявяване на
постъпилите наддавателни предложения и за купувач от 14.05.2012г.; пълномощно;
заявление от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД до ЧСИ А.А. с вх.
№02672/13.05.2013г., с приложено към него удостоверение изх. №
8921/06.05.2013г. от ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 821; заявление от
„Райфайзенбанк/България/”ЕАД до ЧСИ А.А. с вх. №03106/27.05.2013г., с приложено
към него удостоверение изх. № 9775/22.05.2013г. от ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 821.
Ответна на жалбата страна – „Ведитрейд”
ООД гр. ****, длъжник по изп.д. № 402/12г., не взема становище по жалбата.
Ответна на жалбата страна – „Маркан” ООД гр. ****, взискател по изп.д. №
402/12г., чрез пълномощник адв. Г.Б.,***, взема становище по жалбата като
счита, че същата е подадена в срок, както и е основателна.
С писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК
ЧСИ Н. В., рег. № 759, /на когото е прехвърлено изп.д.№402/12г.-със заповед
№697/05.08.13г. на Министрество на правосъдието/, взема становище, че
жалбоподателят бил редовно уведомен, с обратна разписка за предявяване на
разпределението и същото е било влязло в сила. Жалбата била и неоснователна,
тъй като чл. 136 от ЗЗД бил спазен; а по отношение на държавата в лицето на НАП-
нейното вземане било след посочените в разпределението вземания и при недостиг
на сумата за разпределение това вземане не можело да бъде удовлетворено, поради
което и нямало значение, че същата не била призована за предявяване на
разпределението; освен това, таксите били въз основа на материалния интерес.
От приложено копие на изп. дело №
402/12г. ПОС констатира, че няма данни по това дело за уведомяване от страна на
ЧСИ А. А. на „Райфайзенбанк/България”, /присъединен взискател/ за обжалвания
акт извършеното Разпределение от 06.06.2013г., респективно, за датата на
предявяване на разпределението-21.06.2013г. Поради което и ПОС приема, че за
жалбоподателя не е изтекъл срокът за обжалване на разпределението /тридневен от
деня на предявяване на разпределението съгл.чл. 462 ал. 2 от ГПК/, при което
жалбата е подадена в срок; същата се явява подадена от страна по изп. дело №
402/12г., присъединен взискател по см. на чл. 456 от ГПК, имаща правен интерес
от предявяването й срещу подлежащ на обжалване акт на съдия-изпълнителя –разпределение
от 06.06.2013г.,насрочено за предявяване на 21.06.13г. по изп.дело № 402/2012г.
по описа на ЧСИ А. А., рег. № 757, с р-н на д-е- района на Окръжен съд-
Пловдив. Предвид изложените съображения ПОС приема, че жалбата се явява
допустима за разглеждане от съда по същество.
От приложено копие на изп. дело № 402/2012г.
по описа на ЧСИ А. А., се констатират от ПОС обстоятелства, имащи отношение към
предмета на жалбата, както следва:
Производството по изп. дело № 402/2012г.
е образувано при ЧСИ А. А., на 13.11.2012г. по молба на взискателя „Маркан” ООД
гр. *****, чрез пълномощник адв. Г.Б.,***, срещу длъжника „Веди Трейд” ООД гр. ****,
представлявано от управителя В. С. Д., на основание издаден на 6.11.2012г.
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 10457/24.10.2012г. по
ч.гр.д. № 16761/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, бр.колегия, ІІІ бр.
състав, за сумата: 65 179 лв, дължими по запис на заповед от 19.07.2012г.,
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.10.12г. до
изплащане на вземането, както и сумата 3 523.58 лв, разноски по делото.
Извършени са на осн. чл. 431 ал. 3 от ГПК
от ЧСИ справки за събиране на данни за имущественото състояние на длъжника. Изпратена
е ПДИ до длъжника, съответно получена на 21.1112г.,/видно от известие за
доставяне-лист 16-17 по изп.д./. Наложена е по искане на ЧСИ възбрана върху
недвижим имот, собственост на дружеството, дължник, вписана в АВ-СВ- с №
59/9.Х.12г., /лист 49/. Върху същия недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор № 56784.17.39 по КККР, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г.
на изп. директор на АГКК, с административен адрес гр. ****, местност „****” с
площ от 4 000 кв.м., е била наложена, от по-рано, ипотека на
„Райфайзенбанк/България/” ЕАД, съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том ІІІ, рег. № 3740, дело № 382 от
2007г., вписан в АВ-СВ-Пловдив с акт № 200,том 22, д.№27369/2007г., за сумата
от 480 000 лева, /посочен и в настоящата жалба/.
По изрична молба от взискателя чрез
пълномощник адв. Г. Б. от 02.04.13г., е извършен опис на възбранения по делото
недвижим имот, гореописан, като е съставен и протокол от 05.04.2013г. на осн.
чл. 484 и сл. от ГПК, извършена е оценка на имота от ЧСИ, посочена е началната
цена, от която ще започне наддаването, насрочена е публична продан от
13.04.2013г. до 13.05.2013г. на описания недвижим имот, /лист 119-120/.
Ипотекарният кредитор
„Райфайзенбанк/България/” ЕАД е уведомен по реда на чл. 501 от ГПК за
насрочената публична продан на недвижимия имот, на 15.04.13г., съгласно
известие за доставяне /лист 122/. Съставен е на 12.03.2013г. протокол за
редовно разгласена насрочена публична продан от 13.04.2013г. до 13.05.2013г.- в
сградата на Пловдивски районен съд, гр. Пловдив, /лист 133/.
На 13.05.2013г. с вх. № 02672 по изп.д. №
402/12г. при ЧСИ А. А. е постъпило Заявление от „Райфайзенбанк/България/” ЕАД,
с молба да бъде приложено по изп. дело № 402/12г. удостоверение издадено от ЧСИ
М. С.-Ц., рег. № 822, р-н на де-е ОС-Пловдив /удостоверение с изх. № 8921 от
09.05.2013г./, съгласно чл. 456 ал. 3 от ГПК; посочено е и че вземането в
удостоверението е обезпечено с договорна ипотека учредена с нот. акт №
200/23.11.2007, /горецитиран/, /лист 149-150/, представено е платежно за
внесена такса за присъединяване от 60 лв с ДДС.
Видно е от приложено към настоящата жалба
/лист 15-16 по гр.д.№3290/13/, че на дата 27.05.2013г. с вх. № 03106 по изп.
дело № 402/12г. при ЧСИ А. А., е постъпило и второ по ред на постъпване
Заявление от „Райфайзенбанк/България/” ЕАД, с молба да бъде приложено по изп.
дело № 402/12г. удостоверение издадено от ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822, р-н на д-е
ОС-Пловдив /удостоверение с изх. № 9775 от 22.05.2013г./, съгласно чл. 456 ал.
3 от ГПК; посочено е и че вземането в удостоверението е обезпечено с договорна
ипотека учредена с нот. акт № 200/23.11.2007, /горецитиран/. По отношение на
последно посоченото заявление за прилагане на второто издадено от ЧСИ М.С.-Ц.,
удостоверение, по реда на чл. 456 ал. 3 от ГПК, настоящият състав на ПОС
констатира, че няма произнасяне от страна на ЧСИ, съответно, сумите посочени в
това второ удостоверение не са включени в разпределението от 06.06.2013г., направено
от ЧСИ А. А., по изп.д. № 402/12г., което разпределение е предмет на настоящата
жалба. В тази насока, съответно, не са налице и каквито и да е обяснения в
приложените мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Н. В., на когото е
прехвърлено изп.д.№ 402/12г. Няма и данни за изпратено от ЧСИ А.А. съобщение до
ипотекарния кредитор за внасяне на 60 лв с ДДС за присъединяване, съгласно
резолюция от 27.5.13г. от страна на ЧСИ А. А. върху заявлението постъпило на
27.05.2013г. по изп.д. № 402/12г. /вж. в т.н. лист 199 и сл. по
изп.д.№402/12г./.
ПОС приема, че гореизложеното е достатъчно
за да бъде опорочено извършеното от ЧСИ разпределение на сумите постъпили по
изп.д. № 402/12г., при което последното следва да бъде отменено поради
нарушаване на съществени процесуални правила, опорочаващо и постановения след
това обжалван акт – разпределение от 06.06.2013г.
Видно е, че ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк/България/” ЕАД след подаване на
наддавателно предложение във връзка с насрочената по изп.д. № 402/12г. от
13.04.2013г. до 13.05.2013г. публична продан на недвижимия имот, горецитиран, е
обявен за купувач на недвижимия имот, за
което е съставен на осн.чл. 492 от ГПК Протокол от 14.05.12г. от ЧСИ А. А. В
т.н. и обжалваният акт – Разпределение от 06.06.2013г. е посочен да е изготвен
от ЧСИ А. А. – като разпределение „по чл. 495 от ГПК”.
ПОС констатира с оглед оплакванията на
жалбоподателя, че в обжалваното разпределение, /в т.ч. и в липса на предхождаща
справка от страна на ЧСИ/, няма данни как е формирана сумата посочена като
дължима от „Райфайзенбанк” на основание чл. 495 от ГПК, в обжалваното
разпределение, в т.ч.- сумата от 1 972 лв, с ДДС, посочена като такава по
т.т. 1,2,4,5,6,9,10 и 11 от ТТРЗЧСИ. Същата сума е включена в разпределението
като привилегироване вземане от първи ред – чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, поради
което за същата сума следва да има изрични данни, съответно и посочени в
разпределението, че тези разноски са направени, именно, за принудителното
изпълнение върху ипотекирания имот. Това не е сторено от страна на ЧСИ, поради
което и в тази част жалбата се явява основателна, тъй като няма как да се
проконтролира правилността на прилагане на разпоредбата на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД
от страна на ЧСИ при изготвяне на разпределението на постъпилите по изп. дело
суми, което, поначало, следва да се извърши при наличие на предпоставките на
чл. 460 от ГПК-недостатъчност на събрана по изп. дело сума.
Доколкото
в жалбата е оспорено и включване на сумата за адвокатски хонорар по изп.
производство – от 8 804.18 лв, респективно, оспорен е й размерът като
прекомерен, в тази част ЧСИ дължи и нарочен акт за евентуално намаляване на
такива разноски по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако бъде прието от него /ЧСИ/,
че са налице по делото доказателства за такъв платен адв. хонорар от страна на
първоначалния взискател „Маркан” ООД.
Относно включена в разпределението
дължима от „Райфайзенбанк/България” ЕАД сума от 6 633.45 с ДДС, посочена
като такава съгл. т. 26 от ТТРЗЧСИ, ПОС констатира, че отново няма данни по
делото как е формирана тази сума, както и няма данни при определянето й да е
взета предвид разпоредбата на т. 26 заб. 1 от ТТРЗЧСИ, посочваща, че се събира част от таксата, съответстваща на
събраната сума, при данни по делото за частично събиране на паричното вземане,
както на първоначалния взискател, така и на „Райфайзенбанк/България/” ЕАД,
независимо, че и при частично събиране на паричното вземане таксата се определя
за целия дълг. В тази част, обжалваното разпределение се явява отново
незаконосъобразно, тъй като поради необосноваността си създава пречки за
надлежен контрол върху неговата законосъобразност.
Видно от съдържанието на обжалвания акт-
Разпределение от 06.06.2013г. в същото не е включена на осн. чл. 458 от ГПК
като присъединен взискател и Държавата за дължимите й от длъжника по
изпълнението публични и други вземания. Няма данни по изп. дело да са спазени в
тази насока императивни разпоредби относно присъединяване на държавата, за
което следва изрично да бъде изпратено съобщение от страна на ЧСИ до НАП за
започнато от него изпълнение, както и за всяко разпределение. В тази насока
обяснението дадени в писмени мотиви на ЧСИ Н.В., по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че нямало значение, че Държавата в лицето на НАП не била призована за
предявяване на разпределението, /но без становище, че същата, изобщо, не е била
уведомявана по чл. 458 от ГПК за започнато изпълнение/, тъй като вземането й било
след вземанията, посочени в атакуваното разпределение, и така и не можело да
бъде удовлетворено, са незаконосъобразни, тъй като са нарушени императивни
разпоредби на закона, както чл. 458 от ГПК, така и чл. 462 ал. 1 от ГПК,
съгласно която последно цитирана разпоредба съдия-изпълнителят предявява
разпределението на длъжника „ и на всички взискатели”, независимо от реда, в
който техните вземания ще бъдат подредени съгласно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, както и дали са налични суми за удовлетворяване на тези вземания.
Съгласно изложените съображения ПОС
приема, че жалбата се явява основателна предвид изложените в нея оплаквания
относно обжалвания акт – Разпределение от 06.06.2013г., който се явява
незаконосъобразен изцяло, за което следва да бъде отменен от съда. След влизане
в сила на решението на ПОС, делото следва да бъде върнато на ЧСИ да извърши
законосъобразно съгласно чл. 136 от ЗЗД разпределение по чл. 460 от ГПК /в
случая, чл. 495 от ГПК/, като се обосновава /мотивира/ основанието и размера на
всяка една от сумите посочени в разпределението, като се имат предвид и
изложените от съда мотиви в настоящето решение.
Поради основателност на подадената жалба
ПОС приема, че следва да бъде спряно на основание чл. 438 от ГПК производството
по изпълнителното дело, в каквато насока е налице и изрично искане на
жалбоподателя, до постановяване на окончателен акт на разпределение по
изпълнително дело № 402/2012г. по описа на ЧСИ А. А., прехвърлено на ЧСИ Н. В.,
рег. № 759, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ постановено от ЧСИ А. А., рег. № 757, с район
на действие, на дата 06.06.2013г. Разпределение /по чл. 495 от ГПК/ по
изпълнително дело № 00402/2012г.
СПИРА
производството по изпълнително дело № 00402/2012г. по описа на ЧСИ А. А.,
прехвърлено на ЧСИ Н. В., рег. № 759, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, до постановяване на окончателен акт по разпределението по изпълнително
дело № 00402/2012г. В частта относно спиране на изпълнителното дело, настоящият
съдебен акт има характер на определение, от което препис незабавно следва да се изпрати от съда на ЧСИ Н. В., рег. №
759, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 438 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ делото на ЧСИ Н. В., рег. № 759, за
извършване на законосъобразно разпределение по чл. 495 от ГПК по изп. дело №
00402/2012г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 757, прехвърлено на ЧСИ Н. В., рег. №
759, район на действие-ОС-Пловдив, след влизане в сила на решението на окръжния
съд.
РЕШЕНИЕТО
на съда по разпределението може да се обжалва с жалба пред ПАС, в едноседмичен
срок от съобщението на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/