Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 5736 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 77811 от 28.04.2020 г., постановено по
гр. дело № 27335/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 126 състав, е уважил частично предявения от З. „Б.И.“
АД срещу К.Д.П. иск с правно основание чл. 213 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД като е осъдил ответника да плати на
ищеца сумата в размер на 674,78 лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски, по застраховка „КАСКО“ на лек автомобил марка „Шевролет“,
рег. № ********, вследствие на ПТП от 25.07.2014 г., станало в гр. Бургас, по
вина на ответника, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, като е отхвърлил иска за сумата над уважения размер от 674,78
лева до пълния предявен размер от 745,00 лева. С решението ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1140,78
лева – разноски пред първа инстанция. На основание чл. 77 от ГПК, ответникът е
осъден да плати по сметка на съда сумата от 100 лева – разноски за почеркова експертиза.
В законоустановения срок
срещу решението, в частта, с която искът е уважен е постъпила е постъпила въззивна жалба от К.Д.П. чрез адв.
Р.К., в която прави оплакване, че решението в атакуваната част е неправилно и
необосновано, тъй като погрешно първоинстанционният
съд е приел, че се установява валидно възникнало застрахователно правоотношение
по застраховка „КАСКО“. Оспорва плащането на вноските от Т.Й.в ползва на
застрахователя, като твърди, че те не се установяват от събраните по делото
доказателства. Сочи, че тъй като към датата на ПТП – 25.07.2014 г. е била
изплатена само първата вноска, ищецът не е имал основание да заплати сумата в
полза на застрахования, съответно да я претендира от ответника. Прави искане
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната
жалба, такъв е постъпил от З. „Б.И.“ АД, в който излага доводи, че решението в
обжалваната част е правилно и обосновано, като първоинстанционният
съд правилно е установил относимите към спора факти
въз основа на събраните доказателства. Твърди, че дори когато сумите, платени
на застрахователния брокер не са отчетени от него в срок, премиите се считат
платени от застрахования на застрахователя. С оглед изложеното моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият съдебен състав счита, че разгледано по същество, решението е
правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд
са обосновани, почиват на вярна и точна интерпретация на фактите, установени по
делото и са постановени при правилно приложен материален закон, поради което въззивният съд споделя мотивите му, като на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях и в допълнение намира
следното по доводите във въззивната жалба:
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че е предявен по чл. 213 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД и искане по чл. 86 от ЗЗД, като съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи предпоставките за
уважаване на регресната претенция на застрахователя,
а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; в изпълнение на този договор застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение; отговорност на
ответника за вредите по чл. 45 от ЗЗД.
Между
страните не се спори, а и се установява по делото механизма на ПТП, станало на
25.07.2014 г. в района на гр. Бургас между МПС марка „Хонда“
модел „Сивик“ с рег. № А 8916 КН, управлявана от
ответника и МПС с марка „Шевролет“, модел „Круз“, с
рег. № ********, за който се твърди, че е застрахован при ищеца.
От
представените по делото писмени доказателства - двустранен констативен протокол
за ПТП от 25.07.2014 г., се установява, че водачът на лекия автомобил марка „Хонда“ не е пропуснал лекия автомобил „Шевролет“, който е
навлязъл в кръстовището между ул. „Гладстон“ и ул.
„Сан Стефано“, поради което е реализирал ПТП с него и
е увредил задната му дясна врата. Щетата е в размер на 730,30 лева и е платена
от ищеца.
От
заключението на вещото лице по изслушаното и прието заключение по допуснатата
САТЕ, на което съдът дава вяра, се установява, че всички увреждания по лекия
автомобил „Шевролет“, модел „Круз“ са в причинна
връзка с установения механизъм на ПТП, а стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 659,78 лева. Между страните не се спори и се установява от извлечението от
регистъра, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ по полица 22114000439671 при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, сключена за МПС
марка „Хонда“ модел „Сивик“
с рег. № ********е била прекратена на 11.05.2014 г. към датата на ПТП, поради
което легитимиран да отговаря при тези твърдения е ответника – водач на
автомобила (така и Определение № 324 от 04.06.2014 г. по
т. д. № 3307/2013 г. на II
ТО
на ВКС).
При
като установените факти, спорен по делото с оглед въведения във въззивното производство предмет е единствено въпросът
налице ли е била валидна застрахователна полица по застраховка „КАСКО“ в полза
на водача на лекия марка „Шевролет“, модел „Круз“, по
която ищецът З. „Б.И.“ АД е платил
валидно и от която черпи правата си срещу ответника по регресния
иск.
Наличието на застрахователна полица № Е
1314218204990006985 от 18.03.2014 г. със срок на валидност от 25.03.2014 г. до
24.03.2015 г. се установява от писмения документ по делото на лист 9, в който е
указано, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят счита застрахователния договор за прекратен след изтичане на 15
дни от датата на падежа на разсрочената вноска.
Съгласно
т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк.
дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, застрахователят може да упражни правото си по
чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователния договор
при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия.
Разпоредбата на чл. 202 КЗ /отм./ урежда правата на застрахователя при
разсрочено плащане на застрахователната премия в случай, че не е платена
дължима вноска от застрахователната премия: да намали застрахователната сума, да
измени договора или да го прекрати. В мотивите на т. 2 от посоченото
Тълкувателно решение е прието, че законодателят е въвел особена хипотеза на
разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното
задължение на застрахования. Посочената правна норма не подлежи на разширително тълкуване и е създадена в интерес на
застрахования, предвид установената фикция за връчено писмено предупреждение
само в случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е
посочил кое от правата по чл. 202, ал. 1 КЗ /отм./ ще упражни след изтичане на
15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска от застрахователната
премия. При плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната
премия, независимо, че паричното задължение е делимо, елементите от посочения
фактически състав - изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на
разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата
на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок, не са
осъществени и разпоредбата е неприложима. Договорът не може да се счита за
автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната
връзка по този ред, когато е платена част от разсрочената вноска от
застрахователната премия, а другата част от същата вноска е останала
непогасена.
С
оглед изложената правна рамка, в конкретния случай от събраните по делото
доказателства не се установи прекратяване на договора да е налице към датата на
настъпване на застрахователното събитие, защото както правилно е приел и първоинстанционният съд, всички вноски по договора са били
заплатени. Това обстоятелство се установява от отбелязванията
върху полицата, които са идентични с датите на плащанията при застрахователния
брокер и са удостоверени от застрахователя, който е лицето, в чиято полза
съществува потестативното право да развали договора и
да откаже да плати по риска. С оглед изложеното, възражението на въззивника в тази връзка е неоснователно, а всички останали
предпоставки за уважаване на иска са установени в първата съдебна инстанция.
Ето
защо при установяване на всички предпоставки за възникване на вземането в
уважения в обжалваното решение размер от 674,78 лева, решението в обжалваната
част е правилно и следва да се потвърди. Основателно е искането за присъждане
на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на вземането.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, поради което решението в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
Въззиваемият-ответник е
заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие № 911152 от
13.08.2020 г. на лист 21 от делото, който служи за разписка за получаване на посочената
в него сума в брой, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, което искане следва да се уважи. Сумата
за ДДС не следва да се присъжда, макар че са представени доказателства за
регистриране на адвоката по ЗДДС, тъй като няма данни сумата от 60 лева да е
заплатена съгласно договора в брой или по друг начин и разходът действително да
е сторен.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 77811 от 28.04.2020 г., постановено по гр.
дело № 27335/2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 126 състав в обжалваната част, с която предявеният иск
по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 674,78 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.04.2018 г. до окончателното плащане на задължението, е
уважен.
ОСЪЖДА
К.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 300,00 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението в влязло в сила в частта, с която искът по
чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 674,78 лева до пълния предявен размер от 745,00
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.