Протокол по дело №38/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 64
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20233000500038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 64
гр. Варна, 22.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20233000500038 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София , редовно
призован, не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Т. И. Х. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 2110/17.03.2023г. от
процесуалния представител на въззивната страна адв. М. П., с която моли да
бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа въззивната жалба,
оспорва писмения отговор и изразява становище по съществото на спора.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете
инстанции.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
1
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София,
представляван от изпълнителните директори Стефан Стоилков и Максим
Колев, чрез процесуален представител адв. М. К. П.- АК Велико Търново
срещу решение № 72/02.11.2022г. на ОС – Силистра, постановено по т.д. №
155/2021г., с което са уважени предявените от Т. И. Х. срещу въззивника
искове с правно основание чл.558, ал.5, вр. Чл.557, ал.1, т.2, б.“в“ от КЗ и
чл.86 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване по предявените искове, като е присъдена
лихва за забава в нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстонционния съд е допуснал процесуално нарушение като
неправилно и при наличие на данни по делото, че привлеченото то
въззивника трето лице помагач- виновния за ПТП водач има регистриран
постоянен адрес в Р България, на основание чл.219, ал.2 ГПК е прекратил
производството по отношение на него и не е продължил и завършил
производството по връчване на съобщения и призовки в нарушение на
процедурата по чл.38-чл.47 ГПК. Посочва също, че въпреки, че с определение
от 04.03.2022г. съдът е допуснал изслушване на един свидетел, поискан от
ищцата в съдебно заседание е допуснал двама свидетели без изрично искане
за това, като един от свидетелите е виновния за процесното ПТП водач. Сочи
също, че неправилно и необосновано съдът е приел, че въззивникът е пасивно
легитимиран по предявения от ищцата иск, като излага доводи за
недопустимост на същия. Счита, че от ангажираните по делото доказателства
не се установява броя и вида на уврежданията, които ищцата е получила в
следствие на претърпяното ПТП, както и какви действия същата е предприела
за проследяване на състоянието й. При определяне размера на обезщетението,
съдът не е съобразил възрастта на ищцата, към момента на инцидента, вида,
тежестта и естеството на уврежданията, продължителността на болничния и
възстановителен период, както и, че не са ангажирани доказателства за
твърденията в исковата молба за негативни изживявания и неудобства.
2
Определения размер на обезщетението е изключително завишен и не
кореспондира с установените по делото обстоятелства. Твърди също, че
неправилно са присъдени лихви за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на отказа за изплащане но
обезщетение от Гаранционен фонд, тъй като Фонда дължи заплащане на
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.558, ал.1 КЗ, лихвите за забава
на Гаранционен фонд се изчисляват и изплащат при спазване на разпоредбата
на чл.497 КЗ, т.е. от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице.
Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т.
И. Х., чрез адв.Б.Б., с който оспорва жалбата като неоснователна. Навеждат се
доводи по съществото на спора. Оспорват се твърденията за допуснати
процесуални нарушения от първоинстонционния съд при разглеждане на
делото и недължимост на обезщетението спрямо ищцата. Счита за
неоснователни възраженията за прекомерност на присъденото обезщетение и
недължимост на законната лихва.
Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмения
отговор. Нямам искания по доказателствата. Не претендираме разноски за
настоящата инстанция.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да оставите без
уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърдите
първоинстанционното решение. В отговора подробно съм изложил
съображения. Единствено искам да акцентирам върху факта, че Гаранционен
фонд не е ангажирал никакви доказателства с оглед вменената му
3
доказателствена тежест, за знание на ищцата относно липсата на валидна
гражданска застраховка за територията на Република България спрямо
процесния лек автомобил. Напротив, установи се, че автомобила е имал
гражданска застраховка – турска, която няма покритие на българска
територия и при влизането си в Република България деликвента–съпруг на
ищцата и ищцата са били пропуснати да влязат на територията на Р България,
като им е било обяснено, че няма проблеми и нямат нужда от допълнителни
документи, които да представят, както и да е необходимо сключване на
застраховка.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4