РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти
с-в, в открито заседание на шести
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7068
по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Е.Г. *** твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2008г. са й причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. Крайслер, П.С.П..
Ищцата се е намирала в близост до пътя, където е продавала череши. В резултат
на описаното ПТП тя е получила мозъчно – черепна травма, хематоми, охлузвания.
Ищцата е търпяла болки и страдания, загубила е слуха на лявото си ухо. Преживяла дълъг и тежък
възстановителен период. И в момента не е възстановена. Изпитва силно
главоболие, световъртеж, безвъзвратно засягане на слуха, нарушение на съня,
смущения, тревожност. Освен неимуществени вреди, ищцата сочи че е претърпяла и
имуществени вреди – изразходвала средства за предоставени медико-социални грижи
в размер на 22лв.
Ищцата
сочи, че увреждащият автомобил имал
сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 28.10.2007г. до
28.10.2008г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищцата е предявила
извънсъдебно претенция към застрахователя, но същата не е била уважена. Моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 26 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 22лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. В последствие в с.з. на 27.02.2018г. е
допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди на сумата
52 000лв. Претендира за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно следствената връзка
между вредите и ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че водачът на
другия л.а. Опел Омега е допринесъл в голяма степен към настъпване на
произшествието. Намира размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с
конюнктурата в страната. Оспорва иска за
лихва за забава. Намира исковете за погасени по давност и моли съда да ги
отхвърли. Претендира за разноски.
Третото
лице помагач на ответника З. „Б.и.“ АД, застраховател на гражданската
отговорност на л.а. Опел Омега оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Сочи, че не носи отговорност по предявената претенция, тъй като е установено,
че водачът на л.а. Опел Омега не е извършил правонарушение.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С констативен протокол № К 648 на
СДВР е установено настъпването на ПТП на 25.05.2008г. около 18,30ч.в гр.София,
на ул.“Самоковско шосе“ и ул.“Черешова градина“ между два леки автомобила –л.а.
Опел Омега, управляван от Н. Г.С.и л.а. Крайслер Вояджър, управляван от П.С.П. и
четирима пешеходци, между които ищцата. Гражданската отговорност на л.а. Опел
Омега е застрахована при З. “Б.и.“ , а на л.а. Крайслер Вояджър – при ЗД „Л.И.“
АД.
С присъда
по НОХД № 313/2012г. на СРС, НО, 114 с-в, влязла в сила на 15.06.2016г. водачът
П.С.П. е признат за виновен в това, че на 25.05.2008г. около 18,30ч. в гр.София
, по „Самоковско шосе“ в посока на движение от гр.София към с.Панчарево и на
кръстовището на ул.“Черешова градина“, при управление на л.а. Крайслер Вояджър
с ДК № ********е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП , при което реализирал ПТП с л.а.Опел Омега с ДК №**58
КР, управляван от Н. Г.С., движещ се по Самоковско шосе и извършващ маневра ляв
завой към Черешова градина, с посока на движение от с.Панчарево към София, като
вследствие на удара управлявания от П. автомобил се отклонил вдясно и блъснал
стоящите на банкета пешеходциБ., К., Т.Т.. В присъдата е установено, че водачът
П. е причинил на ищцата Е.Г.К. по непредпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в черепно – мозъчна травма със счупване на основата на черепа и
контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
С
присъда по НОХД № 8173/2009г. на СРС, НО, 99 с-в, влязла в сила на
21.02.2011г., водачът Н. Г.С.е признат за невиновен в това, че на 25.05.2008г.
около 18,30ч. в гр.София, по Самоковско
шосе, с посока на движение от с.Панчарево към гр.София и на кръстовището с ул.Ч.Г.при
управление на л.а.Опел Омега с ДК №****в нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл.25 ал.2 , чл.37 ал.1 от ЗДвП е причинил на пешеходката Д.Б. тежка
телесна повреда и на пешеходката Е.Г.К. средна телесна повреда.
По искане на ответника във връзка с
установяване на механизма на ПТП е разпитан като свидетел водача П.П.. Същият установява,
че към кръстовището с ул.“Черешова градина“ се е движел в колона с други
автомобили във своето пътно платно направо. Забелязал л.а. „Опел“, който бил
спрял на кръстовището с включен ляв мигач, за да направи маневра наляво.
Изведнъж л.а.“Опел“ се вмъкнал преди автомобила , управляван от свидетеля.
Вероятно е мислел, че ще успее да премине преди него, но разстоянието не
позволявало. Свидетелят набил спирачки и завил волана силно надясно, за да избегне
катастрофата. Настъпил удар между двата автомобила. От удара автомобилът на
свидетеля бил изхвърлен към сергията за череши, която се намирала в дясно от
него. На сергията имало хора. След като слязъл от автомобила свидетелят се
опитал да помогне на хората наоколо. Не си спомня ищцата.
Назначената и изслушана по делото
съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с
механизма на ПТП: На 25.05.2008
г., около 18.30 часа в гр. София на ул.Самоковско шосе и ул.Ч.Г.в светлата част
на денонощието в посока от кв. Панчерево към Околовръстен път се е движил л.а.
„Опел Омега“, с per. № ****управляван от Н. Г.С., в условия на интензивно
движение, поради час пик. Оптичната видимост е била добра, участъкът е
праволинеен. Двамата участници са имали взаимно видимост от разстояние над 100
метра.Когато е достигнал кръстовището с ул. Черешова градина, водачът Стойчев е
спрял в средата на кръстовището, за да се подготви за предстоящия му ляв завой,
при интензивно движение и в лентата за насрещно движение. В същото време в
обратната посока в лентата за насрещното движение в колона от автомобили се е
движил л.а. „Крайслер Вояджър“, с рег. № ****, управляван от П.С.П. със скорост
около 70 км/ч. Водачът на л.а.
Опел Омега е преценил, че в интервала пред л.а. Крайслер ще успее да извърши
левия си завой и е потеглил в опасна
близост на насрещния л.а. Крайслер, който в този момент е бил на около 34
метра. Явно преценката му се е оказала неточна и когато л.а. Опел е навлязъл с
предната си лява част около средата на лентата за насрещното движение е
настъпил челен кос удара между предните леви части на двата процесии
автомобила. След удара л..а Опел е бил върнат назад около два метра, но се е
завъртял в посока обратно на часовниковите стрелки и е застанал напречно на
пътя, като предната му част се е спряла над петното от антифриз и масло. Лекият
автомобил Крайслер е продължил напред и се отклонил надясно спрямо своята
посока, качил се е на десния за него тротоар, където е имало импровизиран пазар
на череши. Ударил е няколко щайги с череши и намиращи се на тротоар пешеходци,
сред които е била и ищцата, след това се е ударил в задната част на паркирания
на тротоара микробус Рено Мастер, като го е отблъснал напред, след което
микробусът се е сблъскал оградата на фирма "М.”. Така двата автомобила са
се установили в покой на десния тротоар. Мястото на удара е изцяло в лентата за
движение, в която се е движил л.а. Крайслер Вояджър. Спорде вещото лице водачът
на л.а. Крайслер не е имал възможност да спре преди мястото на удара, не е
могъл да предотврати ПТП при действителната си скорост 71 км/ч, но ако се е
движил с допустимата скорост 40 км/ч е имал възможност да спре и да предотврати
ПТП. Водачът на л.а. Опел Омега, е трябвало да изчака в кръстовището до поява
на подходящ, безопасен интервал в колоната от насрещните автомобили, за да
извърши левия си завой.
Назначената по делото комплексна
съдебно медицинска експертиза с вещи лица неврохирург и специалист УНГ болести
установява следното: в резултат на ПТП ищцата е получила съчетана открита и
проникваща черепно-мозъчна травма със следните травматични увреждания: проникваща
черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия, фрактура на слепоочната кост на
черепа, фрактура на основата на черепа в областта на средна черепна ямка вляво,
изтичане на гръбначномозъчна течност от лява ноздра, намален слух на лявото
ухо, контузия на главата с подкожен хематом в лява челна област, множествени
подкожни хематоми и охлузвания по четирите крайника. Според вещите лица
черепно-мозъчната травма на пострадалата е получена в резултат на контузионната
травма в лявата челна област на главата. Тя може да е получена при директен
удар от превозното средство или припадането на терена. Общият възстановителен
период при черепно-мозъчната травма продължава до 12 месеца. Вследствие на ПТП
ищцата е получила намаление на слуха на ляво ухо с изявен шумов синдром, с
препоръка за насочване към специалист УНГ по местоживеене. Налице е загуба на
слуха на ищата-тежка степен на ляво ухо и лека за дясно с изявен шумов синдром
за ляво ухо. Загубата на слуха на двете уши е дефинитивна и не подлежи на
възстановяване.
Увреждащият
автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По възражението на ответника за изтекла по отношение на
претенцията за главница и лихви погасителна давност, съдът намира същото за
неоснователно по аргумент от нормите на
чл. 114, ал. 3 ЗЗД - За вземания от непозволено увреждане давността
почва да тече от откриването на дееца. При застраховка "Гражданска
отговорност" платимите суми за настъпването на застрахователното събитие
имат обезщетителен характер, тъй като са предназначени да бъдат поправени
вреди, настъпили към момента на деликта. В този случай отговорността на
застрахователя е производна от отговорността на делинквента, имащ качеството на
застрахован. Договорната връзка е между делинквента и застрахователя и при тях
релевантен е друг момент на изискуемост (арг. чл. 323 ЗЗД), докато увреденият
(респ. наследниците му), могат да насочат претенцията си към всеки един от
посочените длъжници - чл. 349, ал. 2 ГПК и тя е в такъв обем в който би се
дължала от виновното лице, както по отношение на главница, така и на лихви за
забава. Т. е. застрахователното обезщетение, което застрахователят дължи на
третото увредено лице/лица е равно на обезщетението, което му дължи
застрахованият. Съдебно присъденото обезщетение се дължи от застрахователя като
единно такова. Недопустимо е последващото му сегментиране на главница и лихви
за забава /така Решение № 149 от 29.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1260/2014 г.,
I т. о., ТК/.
Делинквента П.П. е установен на датата на деликта – 25.05.2008
г., от която е започнала да тече 5 годишната давност по чл. 110 ЗЗД. Същата е
прекъсната с предявяване на иска пред СГС с исковата молба на 22.05.2013 г. и
няма да тече до приключване на процеса с влязло в сила решение /така чл.116 от ЗЗД/. Видно е, че вземането на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди не
се е погасило по давност, тъй като на основание чл. 116 ЗЗД с подаване на
исковата молба в съда течението на срока е прекъснато.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата
в сила НОХД № 313/2012г. на СРС, НО, 114 с-в, влязла в сила на 15.06.2016г.
съдът приема, че водачът на л.а. „Крайслер“ П.С.П. е виновен за настъпването на
пътно транспортното произшествие, в което е участвала ищцата. Деянието му е
противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.
Участието на ищцата в ПТП е установено в присъдата. Със същата се установява увредата за ищцата и
пряката причинно-следствена връзка между деянието на водача на л.а. „Крайслер“
и настъпилите за ищцата телесни увреждания – установено е, че водачът П. е
причинил на ищцата Е.Г.К. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща
се в черепно – мозъчна травма със счупване на основата на черепа и контузия на
мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Отделно от тези съставомерни вреди, въз
основа на изслушаната комплексна съдебно медицинска експертиза съдът приема, че
е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите и
други травматични увреждания на ищцата, които не са съставомерни по чл.343 ал.3
от НК - фрактура на слепоочната кост на
черепа, изтичане на гръбначномозъчна течност от лява ноздра, намален слух на
лявото ухо, контузия на главата с подкожен хематом в лява челна област,
множествени подкожни хематоми и охлузвания по четирите крайника. Всички тези телесни увреждания са причинили на
ищцата болки и страдания. Налице са
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и
противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между
деянието и вредата. В резултат на ПТП за
ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от получените
травми, от тяхното лечение и възстановителен период.
Възражението
на ответника, че водачът на л.а. „Опел Омега“ също е допринесъл за ПТП и
съответно за причинените на ищцата увреди е неоснователно. С влязла в сила
присъда водачът на л.а. „Опел Омега“ Н. Стойчев е признат за невиновен за
настъпването на процесното ПТП. В този смисъл и отговорността на застрахователя
на неговата ГО не може да бъде ангажирана.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./ увредените лица имат право да претендират
обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 25.05.2008г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания и получените травми, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от тях и
прогнозата за състоянието на ищцата – на 56 години ищцата е с тежка степен на загуба
на слуха на ляво ухо и лека за дясно с изявен шумов синдром за ляво ухо без
перспектива за подобрение, като напротив, с напредване на възрастта намалението
на слуха ще прогресира, и все още изпитва негативните преживявания от
инцидента, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към
момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за
процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в
размер на 40 000лв.
В исковата молба ищцата претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата
на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Съдът отново ще напомни, че отговорността
на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане.
При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването
на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на
увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както
към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането - 25.05.2008г.
до окончателното изплащане на сумата.
Искът за разликата до предявения
размер от 52000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателна е имуществената
претенция за сумата от 22лв. Сумата е заплатена от ищцата за престой във ВМА по
ф-ра № 27351/30.05.2008г., като съдът приема, че този разход е относим към
получените от ПТП вреди. Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от
датата на поискване – датата на подаване на исковата молба -22.05.2013г.
Неоснователна е претенцията на ищцата да претендира лихва по чл.86 от ЗЗД от
момента на деликта, тъй като към този момент разходът не е бил направен.
По разноските.
Ищцата е
освободена от такси и разноски.
На процесуалния
представител на ищцата се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответната страна се следват разноски /направени 250лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /300лв./ съобразно отхвърлената част от иска /23%/ в размер на 126,50
лв. /550лв. по 23%/.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1600лв. и разноски за медицинска експертиза в размер на 92лв.,
съобразно отхвърлената част от иска /400лв. по 23%/.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД,
ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Е.Г.К.,
ЕГН ********** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лв., ведно с лихвата
за забава от 25.05.2008г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от ПТП на 25.05.2008г. неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, и сумата от 22лв. ведно с лихвата за забава от
22.05.2013г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от същото ПТП имуществени вреди – разходи по престой в лечебно
заведение, които вреди са причинени виновно от застрахован при З.К.„Л.И.” АД по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № 7446638, период на покритие от 28.10.2007г. до 27.10.2008г., водач П.С.П.,
ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 52 000 лв. ведно с лихвата за забава от 25.05.2008г ., както и претенцията за лихва върху сумата от 22лв.
имуществени вреди за периода 25.05.2008г. – 21.05.2013г.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД
да заплати на адв.Я. К.С.-А., САК, ЕГН ********** на основание чл.83 ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата от 1730 лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН **********
да заплати на З.К.„Л.И.” АД разноски по
делото в размер на 126,50 лв.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД
да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 1692
лв.
Решението
е постановено при участието на З. „Б.и.“ АД , ЕИК ******** като трето лице
помагач на ответника З.„Л.и.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице.
Съдия: