РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Ямбол, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20202330102002 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба на „Теленор
България” ЕАД, с която желае да бъде прието за установено по отношение на
ответника В. АНТ. Щ., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в
размер на 232,80 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
Претендират за присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че между „Теленор България" ЕАД и В. АНТ. Щ. е
сключен договор за мобилни услуги от дата 14.07.2018г. със срок на действие
24 месеца до 14.07.2020г. Съгласно т.5 от същия е посочен предпочетения от
потребителя абонаментен план Тотал 24.99, стандартен месечен абонамент
24,99лв. на месец и предпочетен мобилен номер ***, както и дата на издаване
на фактура, на 25-ти всеки месец. Посочено е също мобилен апарат ***
получено с отстъпка в размер на 199,91лв. Уговорените допълнителни услуги
са както следва: Отказване от хартиена фактура; Пространство за съхранение
в Capture; Роуминг; Лимит за мобилен интернет в Б.; 3800 MB мобилен
интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец, определен съгласно
1
политиката за справедливо ползване; 5000 MB мобилен интернет на
максимална скорост в БГ на месец. Условията на договора са изчерпателно
посочени в т.11.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми."
Потребителят не е изпълнил задължението си плати дължимите суми,
представляващи услуги по договора за мобилни услуги, за които са издадени
следните фактури:
№***г., за отчетен период 25.07.2018г.-24.08.2018г., на стойност
192,84лв., като е отбелязан баланс от предходен период в размер на - (минус)
1,1Злв., поради което търсената сума по тази фактура е в размер на 191,71лв.
със срок за плащане до 09.09.2018г.
№***г., за отчетен период 25.08.2018г.-24.09.2018г., на стойност
24,98лв., със срок за плащане до 10.10.2018г.
№***г., за отчетен период 25.09.2018г.-24.10.2018г., на стойност
24,98лв., със срок за плащане до 09.11.2018г.
Кредитно известие №***г., за отчетен период 25.10.2018г.-24.11.2018г.,
на стойност - (минус) 8,87лв., срок на плащане 10.12.2018г.
Неизпълнението на горецитираните фактури в указания срок, е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор
за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19 6. в) от общите условия на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния
договор на ответника В. АНТ. Щ. като е издал:
Крайна фактура №**********/25.12.2018г., за отчетен период
25.11.2018г. -24.12.2018г., начислена неустойка за предсрочно прекратяване
2
на договора за мобилни услуги от дата 08.12.2018г. в размер на 137,76лв.,
както и отчетена общата стойност на горепосочените фактури в размер на
49,95лв., със срок за плащане 30.04.2019г.
Ищецът посоча, че важно е да се вземе предвид, че след като
потребителят не е заплатил фактурата от м.08/2018г. и е изтекъл срокът по
т.27 (18 дни) съгласно общите условия, ОПЕРАТОРЪТ е могъл да прекрати
договора, но е дал още три месеца срок за погасяване на задълженията, което
така и не се осъществило. Още повече, че след подписването на договора за
мобилни услуги от дата 14.07.2018г. не е платена нито една фактура, което
индикира за липсата на желание да се изпълни договора от самото начало.
Това от своя страна говори за очевидна недобросъвестност, която не трябва
да се толерира, а напротив следва да се преследва с цялата строгост на закона,
поради което счита, че търсената защита от страна на ищецът е напълно
оправдана.
В. АНТ. Щ. е сключила договор за услуги за срок от 24 месеца, ползвал
е мобилен номер ***, задължил се е да заплаща месечните си задължения към
„Теленор България" ЕАД, но не е заплатил нито една фактура от сключването
на договора. Налице е договорно неизпълнение по смисъла на закона
съгласно чл. 79 ЗЗД, поради което следва и търсената от ищеца защита на
правата му.
В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който оспорва така
предявената искова претенция както по основание, така и по размер и като
неоснователна моли да бъде отхвърлена, ведно със законните последици от
това. Оспорва представените фактури и данните записани в тях. Посочва, че
до ответника не е изпращана покана за доброволно изпълнение, като и, че не
е представена преддоговорна информация на хартиен носител по ясен и
неразбираем начин при шрифт не по-малко от 12, както и, че няма
представени доказателства, че на ответника са представени Общите условя на
договора за кредит. Счита, че е налице неравноправна клауза в договора по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и, че е налице хипотезата на т.9 от същия
член. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна и прекомерна. Прави
3
възражение за нелоялна търговска практика за въвеждане на различни такси
и комисионни от страна на кредитора, който е икономически по-силен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е представил с исковата молба
посочените от него зав.копие на сключеният с ответницата Договор за
мобилни услуги по заявка № *** от 14.07.2018 г., ведно с Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
дата 14.07.2018 г., декларация- съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от 14.07.2018 г., декларация съгласие от В.Щ. от
14.07.2018 г., фактура № *** г.,фактура № *** г., фактура № ***г., фактура №
*** г., фактура № **********/25.12.2018г., общи условия на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца, уговорено е заплащане на
абонаментен план по програма „Тотал 24,99“, със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99лв., с включени 100 минути към межд.Зона 1,2 4
Балкани. В договора са включение и допълнителни услуги за 3800 МВ
мобилен интернет на макс.скорост в зона ЕС на месец, лимит за мобилен
интернет в Б., 5000 МВ мобилен интернет на макс.скорост в БГ на месец,
роуминг, отказ от хартиена фактура, пространство за съхранение в Сарture.
По молба на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. Според изготвеното заключение по фактура № ***
г.,фактура № ***г., фактура № *** г.,и кредитно известие № ***. са
осчетоводени в счетоводството на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съобразно
нормативните изисквания. Фактура № ***г. и т.нар. „Крайна фактура“ и в
нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и за предоставения мобилен апарат марка***, модел *** в
размер на 201,21лв. и не подлежи на облагане с ДДС. Задълженията по същата
не се претендирет в заповедното производство и в настоящото производство.
На 04.08.2018г. е извършено последното плащане в размер на 10.00лв., с което
е погасена сума 8.87лв., дължима по фактура, предхождаща процесните, като
с остатъкът от 1.13лв. е погасено част от задължението по фактура № ***г.
4
Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК –
29.05.2020г., размерът на дължимите суми за мобилни услуги за периода на
процесните фактури 25.07.2018г. – 24.11.2018г., предоставени на мобилен
номер ***, включващи месечни абонаменти и ползвани услуги извън
абонаментния план, като са взети предвид извършените плащания, е общо
232.80лв., съотвентно по фактура № *** г. – 191,72лв. , по фактура № ***г. –
24,98лв., по фактура № *** г. – 24,98лв., по кредитно известие от 25.11.2018г.
– (- 8,87)лв.
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за 2020г. на ЯРС в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която В. АНТ. Щ. е осъдена да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД , сумата 232.80 лв., представляваща
задължения по договор за мобилни услуги, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 29.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 205 лв.,
представляваща съдебни разноски, от които 25 лв. – държавна такса и 180 лв.
– адвокатско възнаграждение. Заповедна е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда №
***г. на заявителя са дадени указания за предявяване на установителния си
иск в едномесечен срок. За това разпореждане заявителят е уведомен на
29.07.2020г., като същият е предявил иска си в съда на 17.08.2020г., в
законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в
настоящото производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от
ГПК и предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
5
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо
стойност на далекосъобщителни услуги, удостоверени в издадените от ищеца
фактури.
Възникването на това вземане е обусловено от установяване от страна
на ищеца съществуването между него и ответника през процесните отчетни
периоди на облигационни правоотношения, породени от сочените договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях с твърдените
предмет и съдържание, както и изпълнението на насрещните му задължения
по правоотношенията чрез реално предоставяне за ползване на ответника на
мобилните телефонни номера и доставката на далекосъобщителните услуги
по вид и стойност, както и лизингови вноски за закупени мобилни телефонни
апарати, описани в издадените фактури.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че през процесния период страните са били обвързани от облигационни
правоотношения, свързани с предоставяне за ползване от мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД на ответника на мобилнен номер и мобилен апарат ,
които подробно са описани в исковата молба. По силата на тази договорна
обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на
ответницата далекосъобщителни услуги срещу заплащането от нейна страна
на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените
тарифни планове. От представените договор и фактури се установява, че
ищецът е предоставил , а ответницата е получила мобилни услуги при
условията на сключения договор. Видно от издаваните фактури в
съответствие с договора, се установява, че ответницата има потребени и
незаплатени в съответните срокове далекосъобщителни услуги, както и
лицингови вноски по закупен мобилен апарат.
В съответствие с общите условия, с които ответницата се е съгласила,
неизпълнението на договорите е обусловила правото на ищеца да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответницата, като е издал крайна
фактура № **********/25.12.2018г., за отчетен период 25.11.2018г. –
6
24.12.2018г. Поради неизпълнение на поетите от ответницата задължения
съгл. подписаният договор с ищеца и общите условия на оператора,
ответницата дължи плащане на тези суми, чиято стойност безспорно се
установи от издадените фактури и заключението на ССчЕ, които не бяха
оспорени.
С оглед всички доказателства по делото съдът приема, че ищецът е
предоставил реално в претендирания обем на ответницата достъп до мрежата
и ползване на услуги за процесния период по договорните тарифни планове,
съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите договорни
условия.
Същевременно ответницата не ангажира доказателства за извършени
плащания , поради което искът за тяхната дължимост е основателен.
В случая в процесните фактурите не е начислявана неустойка, поради
което съдът не следва да се произнася по направеното възражение за
неравноправност и прекомерност, както и тези за нелоялна търговска
практика т.к. няма претенция за такси и комисионни. Останалите възражения
съдът намира също за неоснователни, т.к. не кореспондират с представените
по делото доказателства.
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца направените
разноски по настоящото дело и тези по заповедното производство. Според
представения списък ищецът е направил разноски по настоящото дело за
внесена държавна такса от 75,00лв., адвокатски хонорар в размер на 180,00лв.
, заплатено възнаграждение на особен представител на ответника в размер на
300,00лв. и за експертиза от 150лв., или общо 705лв.Разноски направени в
заповедното производство са общо в размер на 205,00лева, от които 25,00лева
платена държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК, че В. АНТ. Щ., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
7
адрес: гр.Я., ул.***дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София,
сграда 6,със съдебен адрес: гр.С., ж.к.***сумата 232.80 лв., представляваща
задължения по договор за мобилни услуги, ведно със законна лихва върху нея
от подаване на заявлението в съда – 29.05.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. *** по описа на ЯРС за 2020г.
ОСЪЖДА В. АНТ. Щ. да заплати на „Теленор България” ЕАД
направените разноски по настоящото дело в размер общо на 705,00 лв., както
и направените разноски по заповедното производство в размер на 205,00лева,
от които 25,00лева платена държавна такса и 180.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
8