РЕШЕНИЕ
Номер1848/16.10.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На петнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД №4439 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Б.К.Я."
ООД, ЕИК *********, представлявано от К.Д.К.,
против Наказателно постановление № 03-010506/07.11.2018г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се иска отмяната на НП като
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се аргументи за допуснати нарушения
на административно-наказателните правила.
Сочат се аргументи за намаляване на определената имуществена санкция до законоустановения минимум. Алтернативно се иска
приложението на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована
се представлява от процесуален представител- адв.Р.К.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на НП.
Алтернативно пледира за редуциране на наложеното наказание до законоустановения минимум.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Н., който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.10.2018г., около 15.07 ч. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които й св.Д.И.
извършили проверка в обект „Б.к.Я.“ООД, ***, площад „Митрополит Симеон“, подлез
2, стопанисван от въззивното дружество . На място
били установени работници, сред които Д.М.Н., която извършвала трудова дейност
като „сервитьор“. Н. попълнила декларация, че работи във въззивното
дружество на длъжност „сервитьор“ от деня на проверката -19.10.2018г., като има
сключен трудов договор. В последствие служителите на „ИТ“-Варна извършилr документална
проверка, при която се установило, че действително между „Б.к.Я.“ООД и
работника има сключен трудов договор № 25/19.10.2018г. Уведомлението до НАП
обаче било изпратено на 19.10.2018г.
в 18,07ч., т.е. няколко часа след извършената проверка, но било
отхвърлено. Ново уведомление била изпратено и прието от ТД на НАП-Варна на 20.10.2018г. в 16,27ч. т.е. един ден след извършената
проверка в обекта.
При тези
констатации, на 29.10.2018г. против „Б.к.Я.“ООД бил съставен акт за установяване на нарушение, в който
било посочено че дружеството в качеството
на работодател е допуснало до работа
Д.М.Н. на длъжност „сервитьор”, преди да й е предоставил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за регистрацията на трудовия договор заверено
от ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 19.10.2018г. в
гр.Варна и квалифицирано като такова по
чл.63 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, която го
подписала без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения били
депозирани пред АНО .
На 07.11.2018г. административно наказващият
орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните
констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в
размер на 5 000 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, декларация, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и присъствал в хода на
проверката- св.Д.И..
Съдът изцяло кредитира писмените материали,
съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по
делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399
от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от
него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по
КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д.директора на
Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на
ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на
„ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции
„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от
съдържанието на АУАН, същият е съставен от Д.И., който към момента на
съставянето му е работила на длъжността инспектор.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено, тъй като те не рефлектират пряко върху
правото на защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното
НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя –
фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са
нарушени административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията
да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и
единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на
настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за
неоснователни. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са
изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по
възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са
сред задължителните реквизити на НП. За прецизност следва да се отбележи и
обстоятелството, че с нищо не е нарушено правото на защита на въззивното дружество да разбере в какво е обвинено, макар
да не се е запознало със становището на процесуалния представител на Д„ИТ“-Варна по депозираните възражения, тъй
като наказания субект се защитава срещу фактите посочени в НП и срещу тяхната
правна квалификация, а не срещу становището на процесуалния представител
на Д„ИТ“-Варна по конкретния случай.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че между „Б.К.Я." ООД,
ЕИК ********* и работника Д.Н. е бил
сключен трудов договор № 25/19.10.2018г., който е бил регистриран в ТД на НАП едва на 20.10.2018г. в 16,27 часа , като в 15,07ч.
предния ден работникът е извършвал трудова дейност като сервитьор в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички
доказателства по делото- копие от трудов договор, констативен протокол, справка
от ТД на НАП, показанията на св.Д.И., и др. Горното не се оспорва и от въззивното дружество. Видно от съдържанието на този
договор, същият е сключен на 19.10.2019г., т.е. в деня на проверката, като
съгласно него Н. е следвало да полата труд като сервитьор.
В случая безспорно по делото е било
установено, че Д.Н. е полагала труд за въззивното
дружество, като е работила като сервитьор в заведението. Същата се е намирала
на обекта по силата на трудово правоотношение, както сама е посочил на
проверяващите в декларацията приложена по преписката. Именно там е записано, че
работи за възз.дружеството като сервитьор, на четири
часов работен ден.
Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да допуска до
работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е
копие от уведомлението. Действително ,
в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението
на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63,
ал.1 от КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между Д.Н. и „Б.К.Я." ООД са между „ работник”
и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността
на „Б.К.Я." ООД в качеството му на работодател чрез налагане на
"имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла
да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63,
ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по
см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
го отличават по степен на обществена опасност от обикновените случаи от
този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения,
подробно описани в протокола №ПР1836403/29.10.2018г., които навеждат на извод,
че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство. Тук следва да се посочи, че обстоятелството, че
първоначално подаденото уведомлението е отхвърлено не може да обоснове
маловажност на случая, тъй като видно от него същото е подадено три часа след
извършване на проверката-в 18.07ч. на 19.10.2019г. т.е. към момента на
проверката такова уведомление дори не е било подадено в ТД на НАП, съответно и
не е било връчено на работника.
АНО правилно е определил и санкционната
норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, каквото имаме в
настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „Б.К.Я." ООД имуществена санкция” в размер на 5 000лв. За
извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД
– работодател много над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. В хода на производството са
събрани доказателства, видно от протокол №ПР1836403/29.10.2018г.,, за допуснати
други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да
бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства,
а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема,
че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция
в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото
нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010506/07.11.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
- Варна, с което на „Б.К.Я." ООД, ЕИК *********, представлявано от К.Д.К.
е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 5 000
лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414,
ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000
/пет хиляди/ лева на 1 500 / хиляда
и петстотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: