Решение по дело №52/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 116

 

гр. Тутракан, 23.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 52/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени е кумулативно обективно съединени искове установителен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД с осъдителен такъв по чл. 342, ал. 1 от ТЗ от страна на ищеца (уточнени и изменени с Молби вх. 694/18.02.2019 г., № 1340/03.04.2019 г.) „А 1 Б.” ЕАД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно адв. Д.Ц. от САК (л. 17 - 19), за:

1.1. установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 764/09.11.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 550/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1.1. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за периода от 28.01.2017 г. до 07.11.2018 г. върху стойността на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), потребени в периода: 12.01.2017 г. - 13.03.2017 г. съгласно Договор М5287669/24.08.2016 г.,  в размер на 148,50 лв.;

1.1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (08.11.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението;

1.2. осъждането на ответника да заплати остатък от дължими лизингови вноски чл. 342, ал. 1 от ТЗ въз основа на сключен Договор за продажба на изплащане от 02.09.2016 г., в размер на 750 лв., като в тази част производството е прекратено поради оттегляне на иска, с Определение № 187/01.03.2019 г. (л. 26) и с Протоколно определение от 10.09.2019 г. (л. 82).

1.3. Ищецът твърди, че между него и ответника Н.Е.Н. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги от дата 24.08.2016 г. с който на абоната - ответник са предоставяни услуги съгласно Общите условия за взаимоотношенията между „А1 Б.“ и абонатите, и избрания от абоната тарифен план, посочен в Приложение № 1 към същия, които услуги той следва да заплаща по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора и договорите.

1.4. Твърди се, че във връзка с гореописания договор, между ищеца и ответника, е сключен и Договор за продажба на изплащане от 02.09.2016 г. По силата на този договор, продавачът, прехвърля на купувача, правото на собственост на мобилен телефон IРhоnе 6s 16GВ Space Grey МАТ 35, а последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане за срок на договора от 23 месеца и 24 месечни вноски по 52,56 лв., като първата е платима към момента на подписването на договора.

1.5. Твърди се, че Договора за продажба на изплащане се прекратява при неплащане в срок на най-малко от две последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай всички суми, дължими до края на срока на договора станали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми Фактура № ********* от 13.03.2017 г. по Договора за продажба на изплащане от 02.09.2016 г. и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3 от Договора за продажба на изплащане.

1.6. В тази връзка ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 по ГПК, в която е включено вземане за заплащане на стойността на потребени стойността на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), потребени в периода: 12.01.2017 г. - 13.03.2017 г. съгласно Договор М5287669/24.08.2016 г., какъвто иск впоследствие не е предявен.

1.7. Ищецът признава, че след депозирането на заявлението, ответникът е осъществил частични плащания по издадената заповед за изпълнение в общ размер на 150,00 лева, като е погасил неустойка в размер на 43,68 лв., фактура № ********* от 12.01.2017 г. на стойност 12,80 лв., както и 93,52 лв. от фактура № ********* от 13.03.2017 г.

2.  Ответникът Н.Е.Н. е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК с който твърди, че е изплатил цялата сумата.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На неустановена дата между страните по делото (към момента на сключването ищецът е бил с наименование „М.” ЕАД) е сключен договор за доставка на  ЕСУ (л. 5 и сл.).

4. На 02.09.2016 г. между страните е сключен Договор за продажба на изплащане на мобилен телефон „IРhоnе 6s 16GВ Space Grey МАТ 35 23м”. Устройството е предадено на ответника, съгласно подписан приемо - предавателен протокол от същата дата (л. 11 и сл.).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила, че претендираните вземания са погасени (л. 50 и сл.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

7. Налице е валидно възникнало правоотношение, с предмет доставка на ЕСУ и продажба на мобилно устройство на изплащане.

8. По отношение на договора за доставка на ЕСУ дори след представянето на договора в оригинал не може да се установи номера на договора и датата на подписването му.

9. Съгласно СИЕ в периода 24.11.2017 г. - 30.04.2019 г. ответникът е осъществил плащания в полза на ищеца, възлизащи на 1 453,36 (л. 54).

10. Ищецът не представил информация на вещото лице относно начисляването на дължимите вземания, респ. относно ползваните ЕСУ. Освен това СИЕ е установила, че с извършените плащания са погасявани вземания по различни фактури, без да са индивидуализирани видовете вземания по самите фактури и без да са спазени правилата по чл. 76 от ЗЗД, като извършените плащания са отнесени и към фактури, за които липсва въобще информация за датата на издаването им и основанието за плащане.

11. В тази връзка СИЕ не е могла да установи, какви вземания за доставка на ЕСУ са били възникнали към датите на плащанията и дали тези вземания въобще са обвързани с представения по делото договор за доставка на ЕСУ (чиято дата на подписване не може да бъде установена), в частност с посочения от ищеца договор М5287669/24.08.2016 г.             

12. При това положение съдът намира, че с извършените плащания следва бъдат погасени изцяло вземанията по договора за продажба на изплащане от 02.09.2016 г. за заплащане на цената на закупеното устройство - 1 261,44 лв.  

13. Вещото лице е стигнало до извода, че всички вземания по договора са погасени, като ответникът дори е внесъл размерът на начислена от ищеца неустойка, каквато не е уговорена в договора за продажба.

 

14.  С оглед изложеното, съдът приема, че иска за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен, тъй като не може да бъде установена дължимостта на главницата по него, която ищецът твърди, че представлява  стойността на електронни съобщителни услуги, потребени в периода: 12.01.2017 г. - 13.03.2017 г., уговорена в Договор М5287669/24.08.2016 г.       

15. С оглед гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „А.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ********* срещу Н.Е.Н., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за  установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 764/09.11.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 550/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: мораторна лихва, за периода от 28.01.2017 г. до 07.11.2018 г. върху стойността на електронни съобщителни услуги, потребени в периода: 12.01.2017 г. - 13.03.2017 г. съгласно Договор М5287669/24.08.2016 г.  (главница), в размер на 148,50 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

След влизане в сила на решението делото да се докладва на заповедния съд за частично обезсилване на заповедта за изпълнение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: