№ 480
гр. К., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100805
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Й.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез адв. В. Н., със съдебен
адрес: гр. С., п.к. ***, ул. *** против А. Д. Д., с адрес: гр. К., п.к. ***, ул. ***.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че на ***г. между А.
Д. Д. и „Т. ЕАД, понастоящем „Й." ЕАД, е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+" с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на 21,99 лв. Д. не изпълнява
задълженията си по споразумението в общ размер 170,26 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.12.2019г. -24.03.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел
IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 81,88 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № ***/25.05.2020г.
Заявява, че на същата дата - ***г. и по повод горепосоченото
споразумение с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като
лизингодател, сключва с А. Д. Д. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
конто лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка S. за обща лизингова цена в размер на 322,27 лева, дължима
чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от конто в размер на 7,49 лв. и
първоначална вноска в размер на 150 лв. По договора за лизинг Д. дължи
заплащане на сума в общ размер на 142,31 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 25.12.2019г. - 24.05.2020г., а именно:
- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
25.12.2019г. - 24.01.2020г., начислена във фактура № ***/25.01.2020г.;
- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
25.01.2020г. - 24.02.2020г., начислена във фактура № ***/25.02.2020г.;
1
- 7,49 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
25.02.2020г. - 24.03.2020г., начислена във фактура № ***/25.03.2020г.;
- 119,84 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към
Договора за лизинг за отчетен период 25.04.2020г. - 24.05.2020г., начислени
във фактура №***/25.05.2020г.
Вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, Д. дължи сума в размер на 116,29
лв., начислена във фактура № ***/25.05.2020г., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг,
посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния
оператор.
Горепосочените задължения са индивидуализирани следните фактури:
1. фактура №***/25.01.2020г. за отчетен период 25.12.2019г. -
24.01.2020г. срок за плащане - 09.02.2020г. издадена за сумата от 194.11 лв..
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова
вноска, както следва:
-186,62 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***; -7,49 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
Фактурата претендира в размер на 133,79 лв., поради извършено
частично плащане в размер на 60,32 лв., което погасява задължението за такса
и услуги до размер на 126,30 лв.
2. фактура №***/25.02.2020г. за отчетен период 25.01.2020г. -
24.02.2020г.. срок за плащане - 11.03.2020г.. издадена за сумата от 29.47 лв..
представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както
следва:
-21,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер+***; -7,49 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер +***;
3. Фактура №***/25.03.2020г. за отчетен период 25.02.2020г. - 24.03.2020г..
срок за плащане - 09.04.2020г.. издадена за сумата от 29.47 лв..
представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както
следва:
-21,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***; -7,49 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер +***;
4. фактура №***/25.05.2020г. за отчетен период 25.04.2020г. - 24.05.2020г..
срок за плащане - 09.06.2020г.. издадена за сумата от 318.01 лв..
представляваща неплатени:
-119,84 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер
+***;
-81,88 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
2
-116,29 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***.
С оглед на гореизложеното на 12.01.2022г. „Т. ЕАД, понастоящем „Й."
ЕАД, подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до Районен съд - гр. К. срещу А. Д. Д., в което се претендират: главница
в размер на 510,74 лв. (петстотин и десет лева и седемдесет и четири
стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д. № 92/2022 г. по описа на Районен съд - гр. К..
Издадена е заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал
възражение в срок. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
„Й." ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу него.
Предвид гореизложеното моли съда да бъдат призовани в съдебно
заседание и след като се увери в основателността на предявения от
доверителя му иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Й." ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу А. Д. Д., а
именно: суми в общ размер на 510,74 лв. (петстотин и десет лева и седемдесет
и четири стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него и
законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Моли съда да осъди А. Д. Д. да заплати сторените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 92/2022 г. и по настоящото производство.
В случай, че съдът присъди горепосочените суми в полза на ищеца,
моли да укаже на ответната страна да ги изплати на „Й." ЕАД по следната
банкова сметка: IBAN: *** при "С." АД.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е
поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 19.09.2022 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 19.09.2022 г., като
не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда от 07.04.2022 г., постановено по настоящото
гражданско дело /л. 17 от делото/ и приложените към делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: фактура №
***/25.01.2020 г., фактура № ***/25.02.2020 г., фактура № ***/25.03.2020 г. и
3
фактура № ***/25.05.2020г., не са оспорени от ответника и доказват
наличието на неизпълнение на договорно задължение за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингови вноски.
Писмените доказателства не са оспорени от ответника.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесните договори. По
делото не се ангажираха доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си по процесните договори да заплати цената.
Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 385,00 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 325,00 лева, представляващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Д. Д., ЕГН **********,
4
с адрес: град К., община К., улица *** съществуването на вземането на „Й.“
ЕАД ЕИК *** (с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище
и адрес на управление град С., ж.к. ***, съдебен адрес: град С., улица „***,
чрез адв. В. Н. за сумата от 510.74 лева главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.01.2022г. до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 62/14.01.2022 г. по частно гражданско дело № 92/2022 г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., община К., улица
*** да заплати на Й.“ ЕАД ЕИК *** (с предишно наименование „Т.“ ЕАД,
ЕИК ***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***, съдебен
адрес: град С., улица „***, чрез адв. В. Н. сумата от 385,00 лева,
представляваща направени по частно гражданско дело № 92/2022 г. по описа
на Районен съд – К. разноски.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., община К.,
улица *** да заплати на „Й.“ ЕАД ЕИК *** (с предишно наименование „Т.“
ЕАД, ЕИК ***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***,
съдебен адрес: град С., улица „***, чрез адв. В. Н. сумата от 325,00 лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5