№ 14138
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110113493 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
83530/10.03.2025 г., депозирана от Е. К. Д., с ЕГН **********, чрез законния й представител Д. И.
Н., с ЕГН **********, срещу „.........” АД, с ЕИК ............ Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането за осъждане на ответника за заплащане на
сума в общ размер 20 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
настъпило телесно увреждане (мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна,
контузия на врата, контузия на носа) и преживени психологически болки и страдания след
реализирано на 10.04.2024 г. пътнотранспортно произшествие. Претендира се и законната лихва
върху процесната сума, считано от 14.05.2024 г. - датата на уведомяване на застрахователя, до
окончателното й изплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и направените в хода на
производството съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.04.2024 г., около 16:45 часа, в гр. София, по бул.
„Ломско шосе” с посока на движение от квартал „Обеля” към гр. Костинброд, лек автомобил марка
„Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН, управляван от И. И., движейки се по пътен възел „Ломско
шосе” предприема маневра „включване в движението”, но поради неправилна преценка на
разстоянието и движение с несъобразена скорост реализира ПТП с движещия се непосредствено
пред него лек автомобил „Мини купър” с рег. № СВ8909ТК, управляван от Мартина Робертова
Стоянова. Посочва се, че ищцата Е. К. Д. е била пътник на задната седалка на лекия автомобил
„Мини Купър”, като вследствие на удара получава травма в областта на главата. Тъй като
участвалите в пътнотранспортното произшествие водачи са нямали разногласия по отношение на
причините и вината при реализирането му, на място те са съставили Двустранен констативен
протокол за ПТП в съответствие с чл. 202 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Ищцата твърди, че
след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти е установено, че вследствие
на инцидента са настъпили следните телесни увреждания: мозъчно сътресение, навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на
лигавицата на долната устна, контузия на врата и на носа, като с оглед характера на получените
травматични увреждания е предписано носенето на мека шийна яка за поне 10 дни и провеждане
на консултации със стоматолог. Твърди се, че получените вследствие на произшествието травми са
предизвикали силни болки, които са били особено интензивни през първите няколко дни след
1
настъпване на ПТП. Посочва се, че към ответното застрахователно дружество „.........” АД с
писмена покана е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. С писмо с изх. № НЩ-3770/04.06.2024 г.
застрахователят е отказал изплащане на претендираното обезщетение.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 132379/14.04.2025 г., депозиран от ответника „.........” АД, с който
претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Застрахователното дружество не оспорва
наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек
автомобил „Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН. Предявеният иск се оспорва по основание и
размер, като се твърди, че процесното ПТП не е настъпило по посочения от ищеца механизъм -
виновно от застрахования водач. Посочва се, че не са спазени изискванията на чл. 3 от Наредба №
I3-41 от 12.01.2009 г. за документите при настъпило пътнотранспортно произшествие и реда за
съставянето им, като обстоятелството, че не е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица е
индиция, че няма увредени лица. В условията на евентуалност, ако бъде установено наличието на
противоправно поведение от страна на застрахования водач, се твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпване на увреждането, като с поведението си е създал предпоставки и условия за
осъществяване на вредите. Посочва се, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата е пътувала на
задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан. Доколкото пострадалото лице е
непълнолетно, се соми, че причиняващото поведение следва да бъде квалифицирано под формата
на неупражнен надзор от страна на родителя. Твърди се, че няма данни настъпилите увреждания да
се намират в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Претендират се направените по делото
съдебни разноски. Релевира се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски
хонорар.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, съставен към 16:45 на 10 април 2024 г. между моторно превозно средство марка
„Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН и моторно превозно средство марка „Мини купър” с рег. №
СВ8909ТК е настъпило пътнотранспортно произшествие на бул. „Ломско шосе”, гр. София.
Посочено е, че вследствие на виновното поведение на водача на автомобил „Мерцедес С200” е
настъпил сблъсък между двете превозни средства, които са се движели в една посока и в една и
съща лента за движение, като посоченият автомобил е ударил в задната част автомобила „Мини
купър”. В протокола не се съдържа информация за наличието на пострадали лица вследствие на
произшествието.
Към доказателствения материал по делото е приложен Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 081552 от 11.04.2024 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД на ищцата Е. К.
Д., която към момента на настъпване на инцидента е на 8-годишна възраст. Видно от анамнезата,
съставена в Спешен кабинет по лицево-челюстна хирургия, пострадалото дете се е возило на
задната седалка на автомобила „Мини купър”, като не е носило обезопасителен колан. Вследствие
на удара между двете превозни средства е ударило главата си в областта на лицето в шофьорската
предна седалка. При прегледа майката е посочила, че детето за момент е загубило съзнание, а след
това е било неадекватно и е повтаряло едно и също, започнало е обилно кървене от носа му, както
и повръщане. Поставена е основна диагноза мозъчно сътресение, съпътствано от повърхностна
травма на носа, както и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб. Като терапия е предписано носенето на мека шийна яка за 10 дни, извършването
на консултация със стоматолог и избягването на физически натоварвания.
На следващия ден - 12.04.2024 г., е извършен повторен контролен преглед в Спешния
кабинет по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, като в Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 082707, се посочва вече установената диагноза и не се
2
назначава допълнително лечение.
На 14.05.2024 г. към застрахователно дружество „.........” АД е отправена Застрахователна
претенция от ищцата Е. К. Д. чрез законния й представител Д. И. Н. по застрахователна полица №
BG/02/123002300205. В претенцията е описан механизма на настъпване на процесното ПТП на
10.04.2024 г., като се посочва, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
виновният водач на автомобил „Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със „.........” АД, поради което застрахователят е длъжен да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Описан е механизма на настъпване на ПТП,
както и настъпилите като последица от него неимуществени вреди - мозъчно сътресение, навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на
лигавицата на долната устна, контузия на врата и на носа. В претенцията се посочва, че получените
травми са предизвикали силни болки у увреденото лице, както и негативни емоционални
изживявания - тревожност, раздразнителност травматичен стрес и душевни страдания. От
застрахователя се претендира заплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева. На основание чл. 380, ал. 1 КЗ е посочена банкова сметка за
заплащане на сумата.
На 04.06.2024 г. от ответното застрахователно дружество е изпратено Писмено становище
по отправената претенция с изх. № НЩ-3770-04.06.2024 г. , в което се посочва, че застрахователят
няма основание да удовлетвори претенцията, по която е заведена щета № **********, тъй като не
са ангажирани доказателства, че са причинени увреждания вследствие на настъпилото на
10.04.2024 г. ПТП. Посочва се, че липсват изискуемите от закона документи, които да удостоверят,
че е настъпило ПТП с пострадали лица съгласно чл. 3 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г.
По делото е назначена автотехническа експертиза, извършена по реда на чл. 195, ал. 1
ГПК, която има за задача да установи механизмът на настъпване на процесното ПТП. След
подробно запознаване с материалите по делото и извършен анализ вещото лице посочва, че от
представените доказателства и от техническа гледна точка може да се направи извод, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес С200” с рег.
№ СО4405СН, който се е движел със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре
в рамките на опасната зона, без да настъпи удар с движещия се пред него лек автомобил „Мини
купър” с рег. № СВ8909ТК.
В хода на производството е назначена и съдебно-медицинска експертиза, имаща за задача
да установи настъпилите вследствие на процесното ПТП травматични увреждания. В заключението
по проведеното експертно изследване, изслушано и прието от съда в открито съдебно заседание,
проведено на 25.06.2025 г., вещото лице посочва, че видно от представената по делото медицинска
документация (Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 081552 от 11.04.2024 г., Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 082707 от 12.04.2024 г. и разпечатки на хартиен носител от проведените
рентгенографии) на пострадалото дете след настъпилия на 10.04.2024 г. инцидент е причинена
сравнително лека закрита черепно-мозъчна травма с леко сътресение на главен мозък, без изпадане
в пълно безсъзнание - кома. Настъпила е сравнително лека шийна травма с навяхване и разтягане на
ставен апарат на шиен отдел на гръбначен стълб, както и мекотъканна лицева травма с контузия и
кървене от носа и разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна на устата. При наличните
данни според вещото лице може да се приеме, че уврежданията са настъпили от действието на
тъпи твърди предмети, именно в хода на процесното ПТП. Посочва се, че за лицевите травми са
контактни увреждания, които пасажерът на седалката зад шофьора може да претърпи при удар на
лицето в облегалката на предната седалка. От описания удар може да се получи и поставената
диагноза - мозъчно сътресение. При липса на установени с проследяващи медицински документи
усложнения според заключението на вещото лице следва да се приеме, че в своята съвкупност
травмите следва да се квалифицират като временно разстройство на здравето, което е неопасно за
живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. При подобни на описаните мекотъканни увреждания на
лицето възстановяването средностатистически настъпва за около 2 до 3 седмици, като през този
3
период е възможно наличието на леко нарушение на носовото дишане и дискомфорт при хранене,
налагащи избягване на консумация на по-твърда храна до зарастване на лигавичната рана. Липсата
на данни налага извода, че не е имало удължаване на предписания първоначален срок от 10 дни за
имобилизация с мека яка на шията. Съобразно посоченото болките и ограничените движения в
шията следва да са отшумели за не повече от 3 седмици след инцидента. По отношение на
диагностицираното мозъчно сътресение следва категорично да се приеме, че се касае за
лекостепенно сътресение на мозъка без изпадане в пълно безсъзнание, като последиците от такава
травма могат да се изразяват в когнитивни описанптоми (липса на спомен за инцидента, проблем
със запомняне на нова информация, затруднено мислене, объркване, неспособност за концентрация
или съсредоточаване), физически симптоми (главоболие, замъглено зрение, гадене, повръщане,
замайване, чувствителност към шум или светлина, проблеми с равновесието и координацията,
умора, слабост или липса на енергия), емоционални симптоми (раздразнителност, тъга, нервност,
безпокойство) и симптоми, свързани със съня (проблеми със заспиването или сънливост). При
лекостепенно мозъчно сътресение като това на пострадалата след спазване на предписан режим и
лечение симптомите би следвало да отшумят за около 20-25 дни след настъпване на травмата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като надлежно изготвено, обосновано и
изчерпателно.
В съдебното заседание за изслушани и свидетелските показания на И. И., водач на
автомобила „Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН. Лицето посочва, че се е намирало на моста в
ж.к. „Обеля” при настъпване на инцидента, като ударът е настъпил внезапно по време на час пик.
След удара водачът е напуснал автомобила, като с водача на движещия се непосредствено пред
него лек автомобил „Мини купър” с рег. № СВ8909ТК са постигнали съгласие да попълнят
Двустранен констативен протокол. Твърди, че не е имало спор по отношение на обстоятелствата за
настъпване на произшествието, като свидетелят е видял детето, като не е изглеждало то да има
видими наранявания. Не се е налагало да бъде викан екип на спешна медицинска помощ. Водачът
посочва, че предвид пътната обстановка не се е движел с повече от 30 км/час преди настъпване на
удара.
Изслушани са и свидетелските показания на Мартина Робертова Стоянова - водач на
автомобила „Мини купър”, на чиято задна седалка е пътувало пострадалото дете. Посочва, че по
спомен детето не е носило обезопасителен колан, като автомобилът се е движел с около 20 км/час и
ударът е бил изненадващ. След удара детето е изпищяло на задната седалка, като казало, че много
го боли главата, и имало видими следи от удар в областта на лицето. След това по време на
попълване на двустранния констативен протокол детето се успокоило и казало, че вече се чувства
добре. През нощта след настъпване на инцидента детето започнало да повръща, като след това го
завели в спешния кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД. Твърди се, че дълго време след
това детето е имало болки, като все още чувства уплах от возенето в автомобил.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
I. По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника за заплащане на
сумата от 20 000 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди
1. Сключена застраховка „Гражданска отговорност”
В хода на настоящото исково производство бе безспорно установено, че на 10.04.2024 г.
около 16:45 часа в гр. София е настъпило ПТП, вследствие на което ищцата Е. К. Д., с ЕГН
**********, е претърпяла телесни увреждания. С оглед механизма на настъпване на ПТП
малолетната ищца чрез законния си представител Д. И. Н., претендира заплащане на настъпилите
вследствие на удара неимуществени вреди от ответното дружество „.........” АД на основание
сключена застраховка "Гражданска отговорност" с другия участник в произшествието - И. И., водач
на лекия автомобил „Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН.
4
Между страните не е налице правен спор по отношение на факта, че водачът на лекия
автомобил - И. И., има валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество „.........” АД със застрахователна полица № BG/02/123002300205, валидна от 31.07.2023 г.
до 30.07.2024 г., като това обстоятелство се установява и от справка в електронната система на
Гаранционен фонд.
По силата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Основната функция на всяка имуществена застраховка - задължителна
или договорна, е именно да възстанови щетите, причинени на застрахованите лица от настъпване
на застрахователното събитие. Застраховката има обезщетителен и гаранционен характер, като
обезпечава възможността за надлежно репариране на настъпилите неблагоприятни имуществени
последици вследствие на непозволеното увреждане.
2. Правна същност на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
Съгласно предвиденото в чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Субективното право на третото увредено лице пряко да претендира обезщетение от
застрахователя произтича пряко от закона - ex lege, а няма за правопораждащ факт самият
застрахователен договор, сключен между застрахования водач, чието противоправно деяние е
предизвикало настъпването на вреди, и застрахователното дружество. Възможността на увреденото
лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя
предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането -
каквото в настоящия случай безспорно бе установено, както и поведение от страна на
застрахованото лице, съставляващо деликт (Решение № 227 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 4291 / 2022
г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя по сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от наличието на елементите на
фактическия състав, предвиждащ пораждането на гражданска отговорност в тежест на
застрахованото лице съобразно чл. 45 ЗЗД - а именно: 1) деяние; 2) противоправност; 3) вина; 4)
вреди; 5) причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди. (Решение № 12 от
05.01.2024 г. по гр. д. № 1942 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
1. Деяние на застрахованото лице
С оглед събраните по делото доказателства бе установено, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес С200” с рег. № СО4405СН е шофирал, несъобразявайки необходимата безопасна
дистанция, вследствие на което е настъпил удар с лек автомобил „Мини купър” с рег. № СВ8909ТК,
движещ се непосредствено пред него в същата пътна лента. Деянието, съставляващо първият
необходим елемент за пораждане на гражданската отговорност на лицето по реда на чл. 45 ЗЗД,
може да бъде дефинирано като действие или бездействие, което има за пряка и непосредствена
последица настъпването на определени вреди. В настоящия случай видно от доказателствения
материал по делото именно несъобразяването на пътните условия от страна на водача на лекия
автомобил е довело до настъпването на сблъсък между двете превозни средства. Това се
установява и от заключението на вещото лице по надлежно извършената автотранспортна
експертиза, в което се посочва, че от техническа гледна причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на автомобил „Мерцедес С200”, който се е движел, така че е било
невъзможно да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар с движещия се отпред
автомобил.
2. Противоправност на деянието
5
Противоправно поведение в контекста на общия деликтен състав на чл. 45 ЗЗД съставлява
такова деяние - действие или бездействие, на делинквента, което нарушава съдържащата се в
посочената разпоредба обща забрана да не се вреди другиму чрез накърняването на
правнозащитено имуществено или неимуществено благо (Решение № 38 от 20.04.2022 г. по т. д. №
617 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Противоправността се основава на
предприемането на определени действия от страна на субекта въпреки императивно установената
нормативна забрана за това. Противоправно е онова поведение, което не съответства на дължимото
според предписанията на правния ред, стига да липсват основания или обстоятелства, които да
оправдават действията или бездействията на субекта. Компетентен орган да установи наличието
или липсата на противоправност в контекста на реализирано непозволено увреждане по смисъла на
чл. 45 ЗЗД е съдът, сезиран с иск за присъждане на обезщетение на претърпените вреди -
имуществени или неимуществени.
В настоящия случай ответното дружество - застраховател, не ще дължи обезщетение на
пострадалия вследствие на произшествието, ако се установи, че деянието на застрахования не е
противоправно. В хипотезата на настъпило ПТП с пострадали лица при извършването на преценка
дали водач на МПС, участник в произшествието, е нарушил нормативно установените правила за
движение по пътищата, е необходимо неговото поведение да бъде съпоставено с конкретно
предписание за дължимо поведение при управление на превозното средство или да бъде
установено нарушение на конкретно адресирана забрана (Решение № 50156 от 22.03.2023 г. по н. д.
№ 452 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).
Правната уредба на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища,
изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, както и правата и
задълженията на участниците в движението се съдържа в Закона за движение по пътищата. По
смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението и да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни да се движат на такова разстояние от движещите се пред тях други превозни
средства, че да могат за избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”. Видно
от събраните доказателства по делото и изготвения Двустранен констативен протокол за настъпило
ПТП водачът на автомобил „Мерцедес С200” не е престирал дължимото поведение, управлявайки
автомобила, тъй като с поведението си е станал причина за настъпване на сблъсък между двете
превозни средства, които не са се намирали на необходимата безопасна дистанция едно от друго.
Деянието следва да бъде охарактеризирано като такова, намиращо се в несъответствие с повелите
на закона, и поради факта, че е нарушен общият запрет да не се вреди другиму - видно от събраните
по делото доказателства и извършените съдебно-медицинска експертиза в правната сфера на
увреденото лице са настъпили неблагоприятни неимуществени последици вследствие на
претърпяното ПТП - телесно увреждане и претърпени емоционални болки и страдания.
3. Вина
Съобразно предвиденото в чл. 45, ал. 2 ЗЗД в хипотеза на настъпило непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното - налице е оборима презумпция.
От гражданскоправна гледна точка под вина следва да се разбира неполагане на дължимата грижа.
Тъй като по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, в тежест на ответната страна в
съдебното производство е да обори законовата презумпция. В исковата молба ищецът не е длъжен
да посочва факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на виновно поведение от страна на
делинквента. Ако ответникът навежда твърдения, че е положил дължимата грижа и настъпилите
неблагоприятни последици не се дължат на неговото виновно поведение, той следва да докаже, че е
предприел необходимите действия, които да обосноват неговото екскулпиране.
Ответното застрахователно дружество в хода на съдебното производство не навежда
твърдения и не представя доказателства, които недвусмислено да водят до оборване на законовата
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. От посоченото в приобщения към доказателствения материал
6
Двустранен констативен протокол се установява, че застрахованият водач признава вината си за
настъпване на процесния инцидент. В хода на излагане на своите свидетелски показания в
откритото съдебно заседание водачът не релевира доводи, с които да опровергае или да оспори
посоченото в протокола по отношение на субективния елемент на осъществения деликт - а именно,
че не е действал виновно и е предприел дължимата грижа, за да предотврати настъпването на
произшествието.
4. Вреда
Необходим елемент за пораждането на гражданската отговорност на делинквента е
настъпването на вреди - неблагоприятни изменения на съществуващата действителност, които
могат да имат както имуществено, така и неимуществено проявление. В настоящия случай ищцата
твърди, че вследствие на настъпилия инцидент е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпяно телесно увреждане и съпътстващи го негативни емоционални изживявания. В хода на
съдебното производство бе безспорно установено, че вследствие на претърпяното на 10.04.2024 г.
произшествие, малолетната ищца, возеща се на задната седалка на автомобила, е ударила главата
си в предната седалка на шофьора. От представената медицинска документация и от надлежно
проведената съдебно-медицинска експертиза се установява, че е получена травма на главата -
мозъчно сътресение, съставляващо кратковременно неопасно за живота разстройство на здравето.
Травмата е предизвикала и негативни психологически изживявания - стрес, безпокойство и тревога
у детето, което към момента на настъпване на инцидента е било на 8-годишна възраст.
5. Причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата
Пораждането на имуществената отговорност на лицето, осъществило виновното
противоправно поведение, е наличието на причинно-следствена връзка между деянието (действие
или бездействие) и настъпилите вреди. В правната теория и съдебната практика се приема, че
причинната връзка съставлява зависимост, при която настъпилите отрицателни изменения на
действителността са пряко следствие, последица от конкретното действие или бездействие на
делинквента. Деянието следва да съставлява необходимо условие, без което вредите обективно не
биха настъпили. В хипотеза, в която деянието не е единствена причина за настъпилото непозволено
увреждане, а вредите са предпоставени от съвкупното действие на множество явления или
събития, не би се достигнало до пълно изключване на отговорността на делинквента, а единствено
до намаляване на нейния обем. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава,
когато при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила (Решение № 9
от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Видно от извършената автотехническа експертиза несъобразяването на застрахования водач
с пътната обстановка е довело до настъпване на сблъсъка между двете превозни средства, а оттам и
на телесните увреждания, претърпени от ищцата вследствие на удара. В заключението на вещото
лице се посочва, че процесното ПТП би могло да бъде избегнато, ако водачът на лекия автомобил
„Мерцедес С200” е спазвал необходимата дистанция от движещото се пред него превозно средство.
В този смисъл поведението на застрахования водач се намира в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото телесно увреждане на ищцата. Без правно значение в случая е обстоятелството, че
непосредствено след настъпване на инцидента водачите не са съставили протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, тъй като симптомите, съпътстващи
получената от детето травма в областта на главата - а именно повръщане, кървене и болки, са се
проявили няколко часа по-късно и са надлежно констатирани чрез издадените от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” ЕАД листове за преглед. Обстоятелството, че телесното увреждане е последица от
настъпилото произшествие, се установява и от заключението на вещото лице по извършената
съдебно-медицинска експертиза, което посочва, че описаните травми са възможна последица от
удара на главата на детето в предната седалка.
3. Претърпени неимуществени вреди
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Изхождайки от идеята за обективно оценяване на осъществилите се факти и възвръщане на
7
нарушения баланс, при изчисляване на размера на обезщетение не следва да се изхожда от
абстрактни критерии, а да бъдат детайлно изследвани всички конкретни обстоятелства във връзка с
правния спор, възникнал между страните, а именно: 1) характер и степен на настъпилото
вследствие на трудовата злополука увреждане; 2) здравословното състояние на увреденото лице
преди и след инцидента; 3) интензивност на лечението - тежест на извършените медицински
манипулации, нуждата от приемане на медикаменти; 4) характер на претърпените от лицето
физически болки; 5) продължителност на необходимия период за възстановяване; 6) причинени
неудобства и отражението им върху ежедневието на увреденото лице; 7) душевното и емоциално
състояние на пострадалия; 8) оценка на дълготрайните последици на увреждането върху бъдещото
професионално и личностно развитие на лицето; 9) средните обезщетения, определяни от
съдебната практика в подобни хипотези. С оглед постигането на справедлив размер на
обезщетението и действително репариране на претърпените от пострадалото лице неимуществени
вреди съдът следва да даде изчерпателно аргументирана оценка на всички правнорелевантни
обстоятелства (ППВС №4/23.12.1968 г. и установената безпротиворечива съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Изхождайки от гореустановените критерии и преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът приема следното:
Вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалата е получила
травматични увреждания в областта на главата, съставляващи временно разстройство на здравето,
което е неопасно за живота. С оглед младата възраст на ищцата, която към момента на настъпване
на инцидента е на 8-годишна възраст, липсват данни да са били налице предшестващи заболявания,
които да са допринесли за настъпване на уврежданията.
Според релевираните от ищцата твърдения настъпилата травма е довела до затрудняване на
движенията във врата, говоренето, дишането и храненето. Налагало се е спазването на щадящ
режим и приемането на обезболяващи медикаменти. Близките на детето е трябвало да приготвят
специална храна, която то да приема, както и да му оказват помощ в самообслужването.
Настъпилото телесно увреждане според твърденията на ищцата е довело и до емоционален
дискомфорт - тъга, травматичен стрес, изпитване на страх от пътуването с автомобил. Съобразно
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза настъпилата травма е
възможно да има за последица подобни симптоми.
Според заключението на вещото лице при подобна травма - а именно леко мозъчно
сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб,
контузия на врата и повърхностна рана на носа, необходимият период за възстановяване е около 20-
25 дни. В настоящия случай липсват данни периодът на лечение да е бил с по-голяма
продължителност. На ищцата се е наложило да носи мека шийна яка за период от 10 дни , както и
да избягва физически активности. Няма данни да са настъпили последващи усложнения, нито да
се е налагало пострадалата да продължава да приема болкоуспокояващи лекарства или да посещава
рехабилитационни процедури. През целия период на възстановяване лечението е провеждано в
домашни условия, като не се е налагало болничен престой, нито извършването на оперативни
интервенции.
Следва да се вземе предвид, че с оглед младата възраст на пострадалата и стресовата
ситуация при която е настъпило увреждането, кикот и последяващото страхове възприятие, съдът
намира психологическа травма за значим фактор при определяне на неимуществени вреди.
При определяне на еквивалентното на претърпените неимуществени вреди парично
обезщетение настоящият съдебен състав съобрази и обезщетенията, присъждани от българските
съдилища в сходни на настоящата хипотези:
Решение № 4979 от 28.09.2023 г. по в. гр. д. № 6072 / 2023 г. на Софийски градски съд:
Ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош, контузия на поясната област и контузия на главата. Пострадалият е бил 5
8
дни в болница поради процесното ПТП, като са му извършени множество изследвания и са
изписани медикаменти. В епикризата е отбелязано, че ищецът се оплаква и от болки в кръста.
Според вещото лице общото възстановяване на ищеца е било за 20-25 дни като няма данни за
трайни последици за здравето. Според показанията на свидетелите по делото ищецът бил с болки в
кръста и доста стресиран от инцидента. Отделно, при процесното ПТП има починало лице /водачът
на другия автомобил/ и друг пострадал, което само по себе си са стресиращи факти за ищеца, който
за щастие е останал жив. При наличието на няколко контузии и травми, една от които е мозъчно
сътресение, е определено обезщетение в размер на 10 000 лв.
Решение № 1721 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 7892 / 2023 г. на Софийски градски съд:
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата,
травма на нервни коренчета в шиен отдел. Вещото лице посочва, че през периода на лечение,
ищцата е търпяла болки и страдания, за период от около 20-25 дни, като първите 7 дни, болките са
били с по-голям интензитет. Посочва също, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 20- 25 дни и с оглед
тежестта на травмите и липсата на данни за настъпили усложнения през периода на
възстановяване, не се очаквали трайни последици за здравословното състояние на ищцата,
вследствие на уврежданията, получени при процесния инцидент. Посочено е, че мозъчното
сътресение при ищцата е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Мозъчното сътресение в лека форма предизвиквало функционален дефицит на нервната система,
проявяващ се с главоболие, замаяност, нарушение на съня, които могат да предизвикват
съответните оплаквания. Контузията на главата теменно и травмата на нервни коренчета в шиен
отдел, са причинили болка. За описаната травма е присъдено обезщетение в размер на 8000 лв.
Решение № 263714 от 08.06.2021 г. по в. гр. д. № 7339 / 2020 г. на Възз. II-е състав на
Софийски градски съд: Ищецът е претърпял лека черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение,
съпроводена със загуба на съзнанието за неопределено време, оплаквания от главоболие, болки във
врата и рамото. Общомозъчните симптоми са продължили в рамките на 20-35 дни. Не са налице
медицински данни за остатъчни последици от получените травматични увреждания и ищецът е
напълно възстановен от получените травми. Към момента на увреждането ищецът е бил на 21 г. - в
активна трудоспособна възраст. Съдебният състав е счел, че дължимото обезщетение за посочената
травма възлиза на 7000 лв.
Като съобрази общото здравословно състояние на ищцата, която към момента на
настъпване на инцидента е на 8-годишна възраст, взе предвид претърпените травматични
увреждания, довели до временно разстройство на здравето, изразяващо се в невъзможност за
движение на главата и врата, както и затруднено приемане на храна и говорене, понесения
физически и душевен дискомфорт, както и предвид констатацията на вещото лице, че при
подобен тип травми периодът за възстановяване е с обичайна продължителност 20-25 дни и
увреждането няма трайни последици, съдът намира сумата от 12 000 лева като справедлив
паричен еквивалент на накърнените нематериални блага.
II. По отношение на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличие на съпричиняване от
страна на увреденото лице
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на определеното от съда обезщетение
за претърпените неимуществени вреди може да бъде намален, ако в хода на съдебното
производство бъде установено, че пострадалото лице със своето собствено поведение е довело до
настъпване на част от вредоносните последици. В подобна хипотеза не може да се стигне до пълно
екскулпиране на делинквента, а единствено до намаляване на отговорността му, тъй като част от
настъпилите вреди не се дължат на виновното му противоправно поведение, а се намират в
причинно-следствена връзка с поведението на увредения, който не е положил дължимата грижа.
Наличието на съпричиняване не изисква увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на
вредите - достатъчно е да бъде установена причинна връзка между неговото действие или
бездействие и вредоносния резултат (Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС).
9
Делинквентът следва да отговаря единствено за вредите, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с виновното му противоправно поведение - не и за вредите, чието настъпване се
дължи на външни фактори и обстоятелства, както и на поведението на самото увредено лице, без
значение дали то следва да бъде квалифицирано като виновно и противоправно или не.
В този смисъл нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да намери приложение и в хипотеза, в
която пострадалото лице, допринесло за настъпване на резултата, е недееспособно, стига то да е
могло да съзнава, че със собственото си поведение създава непосредствен риск за настъпването на
вреди. В противен случай би се достигнало до несправедлив за делинквента резултат, тъй като
последният би бил задължен да репарира вреди, чието настъпване не е предизвикал със своето
собствено поведение. Това е така дори лицето да е малолетно, както е в случая, но само ако
деянието което извършва действие или бездействие е съзнателно волево действие. Това е
такова поведение, което според ситуация може да се определи, че лицето разбира последиците само
може да координира и извърши действията и е наясно с рисковете.
В случая се касае за едно правно бездействие от 8 годишно дете нито може да се очаква
нито може да се изисква то да знае правно дължимото поведение и самостоятелно да го изпълнява
в ситуация на возене в лек автомобил при наличие на възрастни в него.
Нещо повече за тази рисково дейност регулирана с нормативни актове, с които изрично
отговорността за това, че лицата действат безопасно и са с коланаи се носи от водача на лекия
автомобил. По тази причина неправилно, укорим или противоправно поведението на детето не
може да бъде опредено, поради което не може да има и съпричиняване.
Водача на автомобила в случая не родител на дете, поради което съпрчинияване не може да
се изведе и по линията на родителската отговорност, едва ли и обективната отговорност може да се
сведе до това че родител е пуснал детео да се вози в кола на познати. Тази линия на тълкуване на
закона е и принципно погрешна защото води до влошаване положение на жертвата от действие или
бездействие на трети лица, които допринасят за по голяма вреда на самата жертва, като втори път
това пък води до намаляване не обезщетението, което е нетърпим и несправедлив правен резултат.
В настоящия случай твърдяното от ответното дружество съпричиняване се изразява в
обстоятелството, че пострадалото дете, возещо се на задната седалка на автомобила, не е носело
обезопасителен колан. От посоченото в анамнезата в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
081552 от 11.04.2024 г., а именно, че детето „било без колан и си е ударило главата в областта на
лицето”, става ясно, че пострадалото лице в действителност не е било с поставен колан към
момента на настъпване на инцидента. Това се установява и от свидетелските показания на Мартина
Робертова Стоянова - водач на автомобила „Мини купър”, на чиято задна седалка е пътувало
пострадалото дете, която в откритото съдебно заседание посочва, че „по спомен детето не е носило
обезопасителен колан”.
Ненадлежното използване на обезопасителната система в автомобила, целяща да гарантира
безопасността и здравето на пътниците, в действителност съставлява нарушение на задълженията
на водача по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП. Водачът на автомобила „Мини купър”, на чиято
задна седалка се е намирало пострадалото дете, преди потегляне не е положил дължимата грижа да
се увери, че всички пътуващи са с поставени обезопасителни колани. Като пътници в превозно
средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени
задължения, едно от които е при движение на моторно превозно средство да бъде използвана
система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които превозното средство е оборудвано. С
оглед особеностите в психофизическото развитие на децата, чийто живот и здраве може да бъде
застрашен и от най-лекия инцидент, по отношение на тях и спрямо ръста и теглото им следва да
бъдат взети допълнителни мерки за обезопасяване.
В настоящия случай неносенето на обезопасителен колан от страна на пострадалото 8-
годишно дете не може да бъде квалифицирано като форма на съпричиняване от страна на лицето, в
чийто патримониум са настъпили вредите. Задължение на водача на автомобила е било да се увери,
че пътуващото на задната седалка малолетно дете е поставило предпазен колан - в този смисъл
вредите са настъпили като последица не от поведението на пострадалото дете, а като последица от
поведението на застрахования водач, който е предизвикал настъпването на пътнотранспортното
10
произшествие, и от поведението на водача на автомобила „Мини купър”, който е нарушил
задълженията си по чл. 137а - чл. 137д от ЗДвП. Двамата водачи отговарят за настъпилите вреди
солидарно по силата на чл. 53 ЗЗД, поради което увреденото лице може да претендира целия
размер на дължимото обезщетение - в настоящия случай в размер на 12 000 лв., от всеки един от
двамата съпричинители.
На следващо място, за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-
превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. При релевирано
възражение за съпричиняване приносът на пострадалия следва да бъде доказан в условията на
пълно и главно доказване по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Изводът за наличие на съпричиняване не
може да се основава единствено на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за реализиране на вредоносния резултат. Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото
обезщетение (Решение № 164 от 26.06.2025 г. по т. д. № 1353 / 2024 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение).
От приложените по делото доказателства се установи, че пострадалото 8-годишно дете в
действителност не е било с поставен обезопасителен колан, но самият факт на допуснатото
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП не е достатъчен, за да се приеме наличието на съпричиняване, а
е необходимо по категоричен начин в конкретното производство да се установи причинната връзка
между липсата на обезопасителен колан и тежестта на претърпените от пострадалия пътник
увреждания. Ответното застрахователно дружество, релевирайки възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
единствено посочва, че е налице нарушение на задължението за поставяне на обезопасителен
колан, като твърди, че по отношение на малолетния пострадал „не могат да бъдат адресирани
правни норми” и следва да бъде ангажирана отговорността на родителите. В заключението на
вещото лице по проведената съдебно-медицинска експертиза не се посочва нищо по отношение на
липсата на обезопасителен колан и в каква причинно-следствена връзка се намира това
обстоятелство с настъпилите вреди. В проведеното на 25.06.2025 г. открито съдебно заседание
вещото лице единствено констатира, че в хода на разглеждане на документацията по делото не е
видяло данни за обезопасителна система. Посочва, че при поставен колан или специална седалка
вероятно е възможно ударът да не настъпи. Липсва категорично становище, което да установи дали
липсата на обезопасителен колан е довела до настъпване на травмата. С оглед на това настоящият
състав счита, че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка
между твърдяното от ответника - застраховател нарушение на правилата за движение от страна на
пострадалото лице (непоставен предпазен колан) и настъпилия вредоносен резултат.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че възражението на ответника за наличието на
съпричиняване не следва да бъде уважено, дотолкова доколкото не бяха събрани категорични
доказателства, че носенето на обезопасителен колан е щяло да осуети настъпването на инцидента.
Съобразявайки всички релевантни факти и обстоятелства по делото настоящият
съдебен състав счита, че на пострадалото лице следва да бъде присъдена сума в размер на 12
000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
настъпилото на 10.04.2024 г. пътнотранспортно произшествие.
По отношение на разноските:
Въз основа на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските при частично уважаване на предявените
искове се дължат по съразмерност. От ищцата е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК за
заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно
11
посочената разпоредба, когато адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице и насрещната страна по делото е осъдена за разноски, съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне
на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.
Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не
може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не
може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга
всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е
определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се
счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като
предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение
не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл.
когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на
делото - иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило вследствие на ПТП телесно
увреждане. С оглед посоченото настоящият съдебен състав счита, че дължимият хонорар възлиза
на 2700 лв. Съразмерно с уважената част от иска насрещната страна дължи 1620 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представен е списък с разноски в общ
размер 2790 лв. - 2640 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, и 150 лв., платен депозит за
свидетел. Съобразно с отхвърлената част от исковата претенция и дотолкова доколкото ищецът е
освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 1056 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна дължи държавна такса, както и депозит за
извършените автотехническа и съдебно-медицинска експертиза в размер на 680 лева, вносими по
сметка на Софийски районен съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.........” АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер”, № 87, да заплати на Е. К. Д., с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.
И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Банишора”, ул. „Пере Тошев”, № 12,
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 10.04.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024 г. - датата на уведомяване на застрахователя, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „.........” АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер”, № 87, да заплати на Е. К. Д., с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.
И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Банишора”, ул. „Пере Тошев”, № 12,
сумата от 1620 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Е. К. Д., с ЕГН **********, чрез законния й представител Д. И. Н., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Банишора”, ул. „Пере Тошев”, № 12, да заплати на
„.........” АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер”, №
87, сумата от 1056 лева, представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „.........” АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер”, № 87, да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 680 лева, представляваща дължима държавна такса и такса за автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13