Решение по дело №2188/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260533

 

гр.Пловдив 14.12.2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански състав, в открито заседание на 17.11.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА                                    

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                          

при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното  от  съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско  въззивно дело № 2188/2020 г. по описа  на Пловдивския Окръжен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Н.Б.У. с ЕГН **********,*** против решение № 2584/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4862/2020 г. на ПРС, ХХІ гр.с-в, с което на основание чл. 5, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН са взети мерки за защита, като жалбоподателят Н.Б.У. е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално и друга форма на насилие по отношение на  Б.А.У. с ЕГН **********, с адрес: ***, жалбоподателят е отстранен от съвместно обитаваното с Б.А.У. жилище – САМО ПЪРВИ етаж от къща на адрес ***, за срок от 10  месеца, считано от датата на постановяване на решението, на Н.Б.У. е забранено да приближава Б.А.У.,  жилището му на ПЪРВИЯ етаж в къщата на посочения адрес, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същия, за срок от 10 месеца, считано от датата на постановяване на решението и Н.Б.У. е осъден да плати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, глоба в размер на 200 лв. Във въззивната жалба жалбоподоателят застъпва становището, че постановеното решение е  неправилно, като  иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което молбата за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Въззиваемия Б.А.У. оспорва възивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не търси разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано въз основа на молба от Б.А.У. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с която се излагат твърдения,  че спрямо него от страна на ответника по молбата - негов син са осъществени актове на домашно насилие - физическо и психическо, както следва:

Ответникът Н.У. се е настанил да живее трайно в къщата на молителя Б.У. – негов баща,  от есента на 2019 г. На 22.04.2020 г. настигнал молителя на външната врата на двора, явно се ядосал , че е излязъл да се разходи и го бутнал да падне на земята. На 30.04.2020 г. Н. го ударил с юмруци – в слепоочието и по главата, дърпал го и го бутал, като му викал. На 01.05.2020 г. дъщеря му М. го извикала при нея в съседната къща и го попитала какво е станало, като той и обяснил, че Н. го е ударил с юмрук. След като се прибрал в неговия двор, докато стоял на пейката, ответникът Н.У. излязъл от къщата на молителя и му се развикал, като му казал да се маха, че няма право да стои навън и да влиза в къщата. След като молителят не го послушал, а отишъл към външната врата, Н. дошъл при него, развикал се и започнал да го дърпа и да го бута. Молителят започнал да вика на ответника да го остави на мира, след което дошла и дъщеря му, дошла и полиция.

С отговора на молбата ответникът Н.Б.У. е оспорил твърденията да е извършил твърдяните актове на домашно насилие.

Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е до съда в едномесечния срок от извършване на актовете на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно който „домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка…”.

Молителят е представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е декларирал извършването спрямо него от страна на  домашно насилие на  датите и по начина, описани в молбата.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН принципно е достатъчна за установяване на твърденията в молбата за извършено домашно насилие, според нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената и сила може да се опровергае  от ответника  с всички допустими доказателствени средства.

От издаденото съдебномедицинско удостоверение № 9/2020 г. се установява, че след осъществен на 22.05.2020 г. преглед и въз основа на представено медицинско свидетелство от личния лекар на молитея от 18.05.2020 г., е констатирано, че на молителя Б.У. е било причинено кръвонасядане на лицето и охлузвания на врата. В предварителните сведения е отразено, че молителят се е оплакал на 30.04.2020 г. към 15.00 часа да е бил бит хот сина си Н. с юмруци, като е имал оплаквания от главоболие и световъртеж. В заключение е прието, че описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както е отразено в предварителните сведения.

Пред районния съд е разпитан като свидетел П.Д. /без родство/, съсед на страните, който сочи, че отношенията между страните са отвратителни, като кавгите, караниците и виканиците от Н. спрямо баща му Б. са ежедневни. Свидетелят разказва за инцидента, станал на 22 април, на който е бил пряк очевидец, тъй како е стоял на терасата, която гледа към двора на страните. Молителят Б. бил тръгнал към външната врата на двора и режел някаква клечка. Синът му Н. се засилил, хванал го за реверите, дръпнал го и го хвърлил на земята, а Б. останал там 5-10 минути там легнал. Когато се изправил, седнал на пейка на двора, а Н. отишъл при него и насила, с думи и викове започнал да го прибира в стаята вътре. Тъй като Б. не искал да се прибира, защото времето било хубаво, за да се отскубне от дърпането на Н., Б. започнал да го удря с една тояжка. Б. не го удрял силно, тъй като е на 90 години и е беззащитен, а Н. го прибрал вътре.

Свидетелят П.Д. сочи и за следваща случка, при която през нощта към 00.30 ч. – 01.00 часа чул викове откъм стаята та дядо Б.. Познал гласовете на Н. и на дядото, но не различил думите им. На следващия ден видял,  че Н. бие М., дъщерята на Б. и негова сестра. Той и съпругата му отишли на място, дошли и други съседи и полицаи. Тогава свидетелят установил, че лявото око на бай Б. е „жестоко насинено“, а Б. с жестове показал, че е удрян в окото.

Пред окръжния съд като свидетел е разпитана дъщерята на молителя М.В., която сочи, не е присъствала че на инцидента на 30.04.2020 г., но може би някъде около обяд видяла баща си. На следващия ден, на 01.05.2020 г. то видяла навън и го извикала да дойде в нейната къща, за да го нахрани и видяла, че е със синина под лявото слепоочие, под окото. Влезнали вътре и го попитала какво е станало, кой го е  ударил, а той казал – „Н.“, като сочел с юрук в слепоочието. Баща и си отишъл и след обед си стоял в двора. Брат и го забелязал, излязъл отвън и започнал да вика по него: „Ти какво правиш тука, махай се от тука“ . Баща и се  дръпнал и отишъл на пейката, а брат и продължил да вика след него: „Ставай от тука, махай се от тука, влизай навътре“. Свидетелката чула баща си да му казва: „Моля ти се, моля ти се, остави ме“ и отишла в другия двор, като започнала да вика на Н.: „Моля ти се, остави го“. Свидетелкакта скочи, че по принцип баща и няма нужда от помощ, и в момента върви след кравите сам. Б. недочува, но когато му се говори бавно и се изговарят думите, чува и разбира.

Пред окръжния съд като свидетел е разпитан и Б.А.Б., без родство със страните, който знае за инцидента от Н.. Сочи, че инцидентът е бил през 2020 г., в началото на лятото. От Н. знае, че той се е опитвал да помогне, да предпази баща си, който не чува, като се е помъчил да го отмести, за да не го наранят кравите. За другия случай Н. му казал, че се бил засилил да върши някаква работа из двора, където имало натрупани разни неща, които са потребни за дейността му. Имало е ламарини и той е казал на баща си с висок тон да се отмести. Тогава баща му май е паднал и се е ударил в предметите, които били нахвърляни. Имало е някакви ръждясали ламарини.

 Въз основа на така събраните доказателства съдът прави следните изводи от правна страна:

Доказано е по делото твърдението на молителя, че на посочените в молбата дати са извършени от ответника актове на домашно насилие. Този извод се прави въз основа на подадената от молителя декларация и обсъдения медицински документ, както и въз основа на показанията на свидетелите П.Д. и  М.В., които са непротиворечиви и са дадени въз основа на преки и непосредствени впечатления от случилото се на 22.04.2020 г.,  на 30.04.2020 г. и на 01.05.2020 г. За инцидента на 30.04.2020 г. свидетелката М.В. знае от баща си, но е видяла синина под лявото му слепоочие, под окото на следващия ден.  Свидетелят П.Д. също от Б. знае, че е удрян в окото, но е видял, че лявото око на бай Б. е „жестоко насинено“ и е чул лично предишната нощ  викове откъм неговата стая, като е познал гласовете на Н. и на молителя.

Не се възприемат показанията на свидетеля Б.А.Б.,  доколкото същият няма лични впечатления от случилото се, тъй като не е присъствал на конфликтите между страните, а основава показанията си само на разказа на ответника Н.У..

Ето защо съдът приема, че от страна на ответника не се обори доказателствената сила на декларацията на молителя, а напротив, доказа се твърдението му в молбата спрямо него от страна на ответника да е било упражнено домашно насилие. Въззивният съд приема, че взетите от районния съд мерки на защита по отношение на ответника  -  ответникът  да бъде задължен да се въздържат от домашно насилие спрямо молителя, да бъде отстранен от общо обитаваното с молителя жилище на първия етаж от къщата и да му бъде забранено да приближава молителя,  жилището му, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 10 месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение, са адекватни на интензитета на установеното домашно насилие. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника  следва да бъде наложена и глоба в размер от 200 лв.

 По изложените съображения съдът намира решението на районния съд в обжалваните части за правилно, поради което същото ще се потвърди.

По тези съображения Съдът

 

                                        Р    Е   Ш   И  :   

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2584/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4862/2020 г. на ПРС, ХХІ гр.с-в.

Решението  е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: