Р Е Ш Е Н И Е
№ 43/24.1.2020 г. 24.1.2020
година град
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На девети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2329 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника Д.Р.Д., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 29.11.2012 год. между праводателя
на ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит с
чиста стойност 5000 лв., получена от ответника, и който включвал още 350 лв. –
такси/комисионни и 360, 00 лв. – застрахователна премия. Ответникът се задължил
да погаси кредит на 60 анюитетни вноски с крайна
падежна дата 17.11.2017 год., като общата сума която трябвало да върне била
5710, 00 лв. Кредитополучателят внесъл 6 пълни и една частична вноска,като по
този начин погасил по задължението си сумата от 996,43 лв., след което
преустановил плащането и изпаднал в забава. На 20.01.2014 год. бил сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника
по процесния кредит с всичките му привилегии и
принадлежности. По силата на изрично пълномощно от страна на цедента, ищецът твърди да е уведомил длъжника за
настъпилата цесия, за което излага съображения. В случай, че не се приеме за
редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване
на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на иска, както и присъждане
на разноски.
Отговор на исковата молба е депозиран,чрез особения представител на
ответника. Оспорва се,че кредитора не бил формулирал точно главницата по
кредита.Не се оспорва,че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит,като се счита,че ОУ и погасителния план,които били неразделна част от
договора са сключени в нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК,като не било спазено
изискването на еднакъв по вид,форма и размер на шрифта с големина не по-малко
от 12,като това изискване не било спазено. Също така не било спазено и
изискването на чл.11,ал.2 ЗПК,като ОУ не били подписани от страните на всяка
страница,като на основание чл.22 ЗПК договора бил недействителен. Чистата
стойност на договора бил в размер на 5000,00 лв. и с оглед внесените от ищеца
996,43 лв.,същия дължал остатъка от получения чист кредит в размер на 4003,57
лв.,която сума считали за дължима. Иска се постановяване на решение,като се
признае договора за недействителен,като вземането на ищеца да бъде уважено до
размера на 4003,57 лв.,като над тази сума до пълния предявен размер иска да
бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от назначения му особен представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019
год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение №***/22.03.2019
г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните
суми – 5745, 38 лв. – главница,представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № ***,сумата от 5,44 лв. – договорна лихва за периода 29.11.2012 –
20.01.2014 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на общо 165,02 лв. Предвид , че заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК била връчена на ответника по реда и условията
на чл.47,ал.5 ГПК,в указания едномесечен срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 29.11.2012 год., по силата на който кредитодателя
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД е предоставил на кредитополучателя Д.Р.Д.
кредит в размер на 5000,00 лв., включително такси – 350,00 лв. и
застрахователна премия – 360, 00 лв., като общата стойност на кредита е в
размер – 5710, 00 лв., а дължимата от
потребителя сума била в размер – 8424,00
лв., при уговорени в договора условия и
срок за погасяване – 60 месеца.Приложен е и погасителен план към договора,
включително ОУ, неразделна част от него.Представена е и декларация за приемане
на застраховането, с която ответникът е приел към отпуснатия му кредит да се
добави застраховка за посочени рискове,декларация за съгласие за обработка на
личните данни и друга информация,с която ответника потвърдил,че се съгласява
неговите лични данни да бъдат използвани за кредитни проверки,електронно или
ръчно във връзка с искания от него потребителски кредит и други описани
подробно в представената декларация,както и съгласие за директен дебит.
Приложен е и договор от 20.1.2014
год. за прехвърляне на вземанията, сключен между „“Уникредит
Кюнсюмър Файненс“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД по силата на който първата
договаряща страна е прехвърлила на втората всички свои права върху вземания ,
посочени в Приложение 1 , неразделна част от договора, като в чл. 3.2. страните
са уговорили, че след заплащане на пълния размер на цената , цесионерът се счита изрично упълномощен да уведомява длъжниците.В приетото по делото Приложение 1 към индивидуален договора за прехвърляне на
вземания фигурира вземането към
ответника по процесния кредит.
Ищецът е приложил и уведомление,
адресирано до ответника по смисъла на
чл. 99,ал.3 от ЗЗД, изпратено на адреса посочен в договора за кредит, като
видно от представеното известие за връчване е посочено – получателя отсъства в
чужбина.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателя на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по
сключен договор за потребителски кредит.
Ответникът не е оспорил в преклузивните срокове, че реално е получил уговорената по кредита сума.
Освен изложеното съдът намира, че
между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия,
който е надлежно съобщен на длъжника. Съгласно постоянна практика
на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение
№142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. , Решение №137/02.06.2015. по гр. д. №5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., за да
произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението
на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане, е длъжникът
да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение
- да изпълни задължението си точно, като плати
на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието
на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
(цедента), но не и съобщението, извършено от новия
кредитор (цесионера).
Допустимо
е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД, предишният
кредитор (цедентът) да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник.
В този случай
представителната власт възниква по волята
на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят
е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи
на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Според практиката на ВКС, не е възможно уведомяването съгласно чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД от цедента да бъде заместено
от съобщението за издадената заповед
за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение
и съобщението са издадени от съда,
а не от цедента,
нито от негов
пълномощник. Получаването обаче на уведомлението
за цесията в рамките на исковото
производство, с връчване
на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото
от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД , не може да бъде игнорирано и това е факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, който факт на основание чл.235, ал.3 ГПК следва
да бъде взет
предвид от съда. Следователно, с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство,
цесията има действие спрямо длъжника.
Настоящия съдебен състав приема че, в съгласие
с разпоредбата на чл.99 ЗЗД
и постоянната практика на ВКС, направеното от новия кредитор- ищеца, като пълномощник
на стария кредитор, уведомление до длъжника за
цесията, е произвело действие по смисъла
на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. В настоящия случай уведомлението
е от името на ищеца, но
не в качеството на цесионер, а като пълномощник на цедента, на
предишния кредитор, което е допустимо съгласно разпоредбите на чл.9, чл.36 и чл.39 ЗЗД и постоянната
практика на ВКС. Уведомлението до ответника за
цесията и пълномощното на цедента да бъде извършено
уведомяването от негово име, са приложени към исковата молба на ищеца и са
връчени на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на
цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.Връчването на уведомлението за
цесията на особения представител е произвело материалноправно
действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда
по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия.
Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител
се смята за лично връчване, като законодателят е посочил в разпоредбата
фигурата "представител", без да разграничава представителната власт
на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона
- от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответницата лично е уведомена за извършената цесия. В този смисъл е
постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че
връчването на материалноправно изявление на особения
представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
В обобщение следва да се приеме, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера
е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99,
ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника
от този момент, като уведомяването представлява релевантен за спора факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да
бъде съобразен от съда.
Относно възражението на особения
представителна ответника,че представения договор за потребителски кредит,общите
условия към него и погасителния план са в нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК,като
същите не били с еднакъв по вид,форма и размер на шрифта с големина ,не
по-малко от 12. В случая следва да се има предвид,че договора за потребителски
кредит е сключен на 29.11.2012 г.,като спрямо него следва да намери приложение
разпоредбите на ЗПК които са действали към момента на сключването му/Д.В. бр.91
от 20.11.2012 г./ Към него момент разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК предвижда,че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг
траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
С оглед на това съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.Липсват нарушения
на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът
приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Към
момента на сключване на договора не е имало изискване съгласно ЗПК за големина
на шрифта не по-малко от 12,като възражението на особения представител на
ответника в тази насока се явява неоснователно.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните към момента сключването му
както беше посочено по-горе, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – датата и мястото на сключването
му,вида на предоставения
кредит, срока
на договора за кредит,общият размер на
кредита и условията на усвояването му; лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В характеристики и
условия на потребителския паричен кредит
от договора е посочен общият размер на кредита (5710,00 лв.) и условията
за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен
размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите на
всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на
дължимата сума и годишен процент на разходите. Приложен е и отделен документ с
наименование „погасителен план към договора за потребителски кредит № *** от
29.11.2012 г.“, като в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана
информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо.
Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния
план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се
установяват в случая.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11,ал.1, т.7 – 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Предвид изтъкнатите аргументи, съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника за недействителност на
договора за потребителски заем.
Съдът обаче
констатира,че в заповедното производство е претендирана
главница в размер на 5745,38 лв.,представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № *** и договорна лихва в размер на 5,44 лв. от 29.11.2012
. до 20.01.2014 г. В графата „размер и валута” в т.9
от попълнения образец на заявлението
също е посочено сумата от 5745,38 лв.-главница и лихва в размер на 5,44
лв. В т.12 „обстоятелства,от които произтича вземането“ от попълнения образец
на заявлението е посочено,че вземането произтича по договор *** от
29.11.2012 г. за потребителски кредит,сключен между праводателя
на ищеца и ответника на който в качеството му на кредитополучател му е
предоставен кредит в размер на 5710,00 лв.,като се е задължил да погаси на 60 анюитетни вноски,всяка в размер на 140,40 лв. Към датата на
подаване на заявлението всички вноски по посочения договор за кредит били с
настъпил падеж и съгласно чл.84,ал.1 ЗЗД ответника Д.Р.Д. бил изпаднал в
забава,като претендираното вземане била изискуемо в
пълен размер. Също така в т.14 „Допълнителни
изявления и допълнителна информация“ от
попълнения образец заявителя е посочил,че моли да бъде издадена заповед за
изпълнение,с която Д.Р.Д. да бъде осъден да заплати на заявителя сума в размер
на 5750,82 лв.,представляваща незаплатена сума по договор за потребителски
кредит № ***,а именно главница в размер на 5745,38 лв. и договорна лихва в
размер на 5,44 лв.,както и разноските по заповедното производство.
Едва в
исковата молба в обстоятелствената част ищеца е пояснил,че посочената сума като
главница включва чистата стойност на кредита в размер на 5 000,00
лв.,която сума получил кредитополучателя,като към нея са включени още 350,00
лв.-такси/комисионни и 360,00 лв.-застрахователна премия. В заповедното
производство не са описани посочените по-горе задължения,като същите са прибавени
към главницата с общ размер на 5 710,00 лв.
С оглед на гореизложеното,настоящия
съдебен състав,счита,че е недопустимо въвеждането в исковото производство на ново
основание на вземането. Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа
същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска
/виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, ЯРС счита, че липсва
правен интерес от установителен иск за вземанията,
които не са посочени в заявлението пред заповедния съд – за сумите от 350,00 лв.-такси/комисионни и 360,00
лв.-застрахователна премия,или на обща стойност 710,00 лв. Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск в
отделно производство. Ето защо претенцията за сумите от 350,00
лв.-такси/комисионни и 360,00 лв.-застрахователна премия, неплатени задължения по договора за потребителски
кредит,на обща стойност 710,00 лв., следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима, а производството в тази му част - прекратено.
Тъй като за вземането за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 5035,38 лв.
до 5745,38 лв. не е бил предявен иск по чл.422 от ГПК с оглед изричната
конкретизация в този смисъл, следва заповедта в тази й част да бъде обезсилена
от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Ответникът не е релевирал
твърдения, нито посочил доказателства за извършено плащане на претендираната сума,съобразно указаната му с определението
по чл. 140 ГПК доказателствена тежест.Искът е
основателен и доказан до сумата в размер от 5035,38 лв.-главница и за сумата от 5,44
лв. договорна лихва, и като такъв за тези суми следва да бъде уважен.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния
случай, ЯРС намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер – 144, 65 лв.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 948,71
лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 2329/2019 г. по описа на ЯРС в частта му
за признаването
на установеното по отношение на
длъжника Д.Р.Д.,ЕГН ********** ***,че последния дължи на ищеца «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»***, със седалище и адрес на
управление ****.-главница,представляваща неизплатени суми по договор
№ ***/29.11.2012 г. представляващи сумата от 350,00 лв.-такси/комисионни и
сумата от 360,00 лв.-застрахователна премия.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Д.,ЕГН ********** ***, че дължи на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление *** следните суми,
за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на ЯРС,
а именно: 5035,38 лв.
– главница, представляваща задължение по договор № ***4, договорна лихва-5,44 лв. за периода 29.11.2012 – 20.01.2014
г.,ведно със
законна лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.,ЕГН **********
*** да заплати на
«Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***сумата от 144, 65 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.,ЕГН ********** *** да заплати на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД,
***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 948,71 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението в частта с която се прекратява производството
има сила на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и същото
подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните,като в останалата му част Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: