Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. / ................, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на седемнадесети януари хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря А.И., като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1491 по описа на Варненски
окръжен съд за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано
по подадена въззивна жалба от Х.Д.Ж., в качеството му
на ЕТ“Земя-2001-Х.Ж.”, чрез пълномощника адв.С.Б.,
срещу постановеното решение № 1795/10.05.2016г. по гр.д.№9709/2015г. на ВРС, с
което е прието за установено по отношение на въззивника,
че В.Г.В. е собственик на недвижими имоти: Поземлен имот № 038029, находящ се в землището на с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна, с ЕКАТТЕ 370999, в местността „Гьолгелик“, целия с площ от 3.499 дка; Поземлен имот №
044080, находящ се в землището на с.Кичево,
общ.Аксаково, обл.Варна, с ЕКАТТЕ 370999, в
местността „Куру дере“, целия с площ от 4.350 дка; Х.Д.Ж., в качеството му на
ЕТ „Земя-2001- Х.Ж.“ е осъден да предаде владението върху посочените имоти на В.Г.В.,
на основание чл.108 от ЗС и да заплати 126 лева, представляващи сторени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. С решението са признати за
неистински /неавтентични/ документи: саморъчно завещание с посочена дата на
съставяне 17.02.2015г. и автор И.Д.П. обявено на 19.03.2015г. и саморъчно
завещание с посочена дата на съставяне 03.12.2002г. и автор И.Д.П. обявено на
18.01.2016г., на основание чл.194, ал.3 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, като
постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че с недопускането на своевременно
поискани доказателства за изясняване по несъмнен начин въпроса дали завещанието
е написано от И.П. и дали същата е положила подписа си като завещател, както и
кога е написано завещанието, съдът е нарушил процесуалните правила, което от
своя страна е довело и до неправилно и необосновано решение. Претендира отмяна
на решението и постановяване на друго по същество, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна В.Г.В.
в депозирания писмен отговор по жалбата поддържа становище за неоснователност
на същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като й се присъдят
сторените във въззивното производство разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството
пред ВРС е образувано по постъпила искова молба от В.Г.В. срещу Х.Д.Ж., в качеството му на
ЕТ“Земя-2001-Х.Ж.“. В същата се твърди, че ищецът е собственик на процесните недвижим имоти: Поземлен имот № 038029, находящ се в землището на с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна, с ЕКАТТЕ 370999, в местността „Гьолгелик“, целия с площ от 3.499 дка; Поземлен имот №
044080, находящ се в землището на с.Кичево,
общ.Аксаково, обл.Варна, с ЕКАТТЕ 370999, в
местността „Куру дере“, целия с площ от 4.350 дка, придобити чрез договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 127, т.ХХХVІІІ, рег.№6208, нот.д. № 260/2015г.
по описа на нотариус Св.Димова, с рег.№363, с район на действие – ВРС, сключен
с М.А.Я. Последната се е легитимирала като собственик, в качеството си на
наследник по закон на И.Д.П.. Ответникът владее имотите без основание, поради
което и предявява иск срещу Х.Д.Ж. за предаване на владението върху собствените
на ищеца недвижими имоти.
Искът е
с правно основание чл.108 ЗС.
Ответникът
Х.Д.Ж. оспорва, че ищецът е собственик на имотите. Нотариалният акт, с който
ищеца се легитимира като собственик на имотите, му е непротивопоставим, тъй
като праводателката на ищеца не е била собственик на
имотите, към датата на сделката. Твърди, че И.Д.П., починала на 01.03.2015г. е
била собственик на имотите по силата на решение на ПК Аврен от 01.10.1999г., с
което правото на собственост върху тях е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ.
Същата със саморъчно завещание от 17.02.2015г. е завещала всичките си недвижими
имоти на Янко Панайотов Янков, като завещанието е било обявено с протокол от
19.03.2015г., съставен от нотариус И. О. Я. П. Я. е прехвърлил собствеността
върху процесните имоти с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 120, т.І, рег.№ 3154,
н.д.№89/2015г. на нотариус Д. Г.
Третото лице-помагач, на
страната на ищеца е изразило становище за основателност на иска. Твърди, че е
придобила собствеността върху процесните имоти по
наследство от И.П., а представеното от ответника завещание е неистинско.
Предвид
становищата на страните и събраните доказателства съдът намира за установено
следното относно релевантните за спора факти:
Не се
спори между страните, а и от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че с решение №21/27 от 01.10.1999г. на ПК Аксаково на И.Д.П. е
възстановено право на собственост върху процесните
имоти, находящи се в землището на с.Кичево: ПИ
№038029, с ЕКАТТЕ 37099, местност „Гьолгелик“, с площ от 3,499 дка, представляващ нива,
шеста категория; ПИ №044080, ЕКАТТЕ 370999, местност „Куру дере“, с площ от
4,350 дка, представляващ нива, четвърта категория. Собствеността е придобита
въз основа на договор за дарение, обективиран в НА
№93, т.ХV, д.№4641/25.06.1992г.
Видно от представените по
делото удостоверения за наследници се установява, че след смъртта си И.П./ поч. На 01.03.2015г./ е оставила за наследник по закон М.
Атанасова М. – дъщеря на починалата преди наследодателката,
нейна сестра.
Не се спори също, че имотите се държат от ответника.
Видно от представеното по
делото саморъчно завещание, с посочена дата на съставяне -17.02.2015г., И.П. е
завещала цялото си имущество на внука си Я. П. Я. Видно представения протокол,
завещанието е обявено на 19.03.2015г. от нотариус Ивелина Обретенова, с район
на действие- района на ВРС.
Съгласно заключението на
проведената по делото съдебно-почеркова експертиза,
допусната с оглед оспорването от страна на ищеца на автентичността на
завещанието, същото не е изписано и подписано от посоченото за негов автор лице
– И.Д.П..
По делото е представено и
саморъчно завещание, с посочена дата на съставяне 03.12.2002г. и автор И.Д.П.,
с което последната завещава на П. Я. П. всичките си движими и недвижими имоти.
Съгласно представения протокол, завещанието е обявено на 18.01.2016г. от
нотариус В. П. *** действие – района на ВРС. При обявяване на завещанието П. П.
е декларирал известните му недвижими имоти, между които са включени и процесните имоти.
Съгласно заключението на
допуснатата в хода на производството по чл.193 ГПК по оспорване истинността на
това завещание съдебно-почеркова експертиза, прието и
кредитирано от ВРС ръкописния текст в саморъчното завещание от 03.12.2002г. не
е изпълнен от И.Д.П.. Подписът положен в завещанието, също не е изпълнен от
посочената за автор на завещанието И.П.. Вещото лице е посочило, че е налице
имитиране на почерка на И.П., а извършеното изследване на документа дава
основание за констатация, че е невъзможно завещанието да е изпълнено на
посочената дата на съставяне в същото. Вещото лице е констатирало, че химикалната паста се състои от три компонента, като в
процеса на стареене на пастата от първата до третата година се наблюдава
изпарение на единия от компонентите – изпарителя, а останалите два/
стабилизатор и багрило/ се запазват в зависимост от начина на съхранение на
документа. В изследваното завещание от 03.12.2002г. не се е наблюдавало
изпарение на разредителя. В представените сравнителни образци от 2005г. и
2013г. и съхранявани при нотариус, разтворителя на химикалната
паста се е изпарил и пастата няма блясък за разлика от изследваното саморъчно
завещание. Вещото лице е заявило, че не е възможен химичен анализ, който
категорично да установи дали завещанието е съставено на посоченото в него дата,
тъй като не е представен за изследване друг документ, съставен на същата дата,
със същата химикална паста. Според вещото лице
възможни причини за констатираното различие по отношение на стареенето на химикалната паста и на листа, върху който е изпълнено
завещанието са умишлено състаряване на хартията, чрез химическо въздействие или
използване на стар лист.
От приетото пред въззивната инстанция заключение на съдебно-почерковата
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ръкописния текст в представеното за изследване
саморъчно завещание от 03.12.2002г. не е изписан от И.Д.П.; подписът положен за
„завещател“ не е изпълнен от И.П.. Вещите лица са дали категоричен отговор, че
саморъчното завещание, датирано от 03.12.2002г. е изпълнено по-късно от
посочената в него дата, като са налице признаци за имитиране на почерка на И.П..
Установено е различие в натиска при изпълнение на текста в завещанието и
сравнителните образци / увеличен натиск в долната част на буквите и промяна при
изписването в буквите на завещанието/, вариантност
при изписване на отделни букви и изписване на букви с по-голяма обработеност, което не е възможно за лице с неизграден
навик, каквото е посоченото за автор на завещанието. Според вещите лица
неизградения писмено-двигателен навик на И.П. и невъзможността да изпише думи в
цялост, отхвърля възможността завещанието да е изпълнено от нея. Изводите на вещите
лица са въз основа и на констатирани различия във формата и насоченост при
изписване на елемент от букви „к“, „в“, „п“, „и“ и „н“, установените различия
между подписа положен в завещанието и автентичния подпис на И.П. и в частните
признаци на почерка. Липсата на промени в химикалната
паста, с която е изпълнен текста на завещанието към момента на
изследването, според вещите лица дава
основание да се допусне, че текстът не е изписан през 2002г., а значително
по-късно.
Предвид така установеното
от фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността
на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без
да има основание за това.
Съобразно правилата на ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса,
ищеца следва да установи, в условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма,
а именно, че е собственик на процесния имот, на
твърдяното придобивно основание, а също и че ответника владеее този имот. В тежест на ответника е да установи, че владее
имота на правно основание.
Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на процесните моти по силата на
извършена сделка за продажба, с М.М., която е
придобила собствеността върху същите по наследство, като наследник по закон на И.Д.П..
Извършената сделка е валидна, като от доказателствата по делото безспорно се
установява, че с решение на ПК №21/27 от 01.10.1999г. на ПК Аксаково
собствеността на процесните имоти е възстановена на И.П..
Съгласно представените удостоверения за наследници единствен наследник по закон
на И.П. е праводателката на ищеца – М. А. Я. / след
развод с фамилно име М./.
С ангажираните по делото доказателства не се
установяват твърденията и възраженията наведени от ответника, че ищецът не е
собственик на имотите, и, че същите са придобити от ответника или трето лице.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че представените от
ответника саморъчни завещания, извършени в полза на праводателя
му Я. П. Я. и третото лице П. Я. П. са неистински – текста и подписите и в
двете завещания не са изпълнени от лицето, посочено за автор на завещанията. Предвид
установеното и на основание чл.194, ал.3 ГПК представените завещания не следва
да бъдат ценени от съда като годни доказателства по делото. Поради това и не
може да се приеме за установено, че праводателят на
ответника е придобил собствеността върху посочените имоти на основание
завещание, извършено в негова полза от И.П.. След като ответникът е закупил
имотите лице, за което не се установява, че е притежавал право на собственост
върху тях, т.е. от несобственик, то той не
е придобил собственост върху имотите.
Ответникът държи имотите,
като не установява, че притежава права върху същите, които изключват или
ограничават правата на ищеца на собственик и не е представил доказателства, от
които да се установява, че владее и държи имота на правно основание.
С оглед на изложеното
обжалваното решение следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени
сторените от нея разноски във въззивното
производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане, въззивника следва да заплати на В.Г.В. сума в размер на 400лв.,
представляващи направените във въззивното
производство разноски.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1795/10.05.2016г., постановено по гр.д. № 9709/2015г., по описа на Районен съд-
Варна.
ОСЪЖДА Х.Д.Ж., в качеството
му на ЕТ“Земя-2001-Х.Ж.“*** да заплати на В.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от
400лв., представляваща разноски във въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: