Решение по дело №55249/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7144
Дата: 18 април 2024 г. (в сила от 18 април 2024 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20231110155249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7144
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110155249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „МИКАНИ“ ЕООД срещу „ФУНДАМЕНТ
ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, с която при условията на обективно съединение са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365 ЗЗД за сумите от 19 580,34
лева, представляваща неизплатена част от сбора на вземанията по спогодба от 28.01.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане и с правно основание и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2758,35 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху оставащата незаплатена
част от сбора на вземанията по спогодбата за периода от 16.04.2022г. до 02.10.2023г.
Ищецът твърди, че на 16.10.2020г. в качеството му на наемодател сключил с
ответника в качеството му на наемател Договор за наем на строителна техника и
оборудване, по силата на който страните уговорили рамково условията за възникване на
бъдещи наемни отношения между тях. В съответствие с уговореното между страните
„МИКАНИ“ ЕООД предоставил на „ФУНДАМЕНТ ИНЕСТ ГРУП“ ЕООД временното
ползване на машина „Комацу“ D65RX, като издал фактура № 1466/06.11.2020г. на стойност
7020 лв. с включен ДДС и фактура№ 1477/01.12.2020г. на стойност 13 220 лв. с включен
ДДС за дължимата му се наемна цена. Ответникът платил частично половината от вземането
по първата от фактурите, при което с изтичането на 20-дневен срок от издаването им
изпаднал забава, за което дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периодите от 27.11.2020г. до 04.01.2022г., респ. от 22.12.2020г. до 04.01.2021г. Поради
липсата на плащане от страна на ответника ищецът инициирал производство по обезпечение
на бъдещите си искове, за което сторил разноски в общ размер на 1 154 лв. След налагането
на обезпечителни мерки въз основа на определение по ч.гр.д. №9/2022г. по описа на РС-
Попова, между страните била подписана извънсъдебната спогодба от 28.01.2022г., с която
ответникът признал, че е получил престациите по процесните фактури и дължи на ищеца
оставащата неплатена част от вземането за наемна цена по същите в размер на 16 830 лв.,
1
1 796,34 лв. за обезщетение за забава и 1154 лв. за разноски, или общо 19 780,34 лв., които
следвало да заплати на ищеца разсрочено на три вноски, както следва – 3 000 лв. в срок до
15.02.2022г., 5 000 лв. до 15.03.2022г. и 11 780,34 лв. до 15.04.2022г. Заявява, че в
изпълнение на спогодбата ответникът му платил сумата от 200 лв. на 28.02.2022г., с която
на основание чл. 21 от спогодбата било погасено частично инкорпорираното в нея вземане
за разноски до сумата от 954лв. Навежда, че ответникът изпаднал в забава за непогасените
вземания по споразумението в периода от датата, следваща датата на падежа на последната
погасителна вноска до 02.10.2023г. При така изложените фактически твърдения отправя
исканията си към съда за присъждане на съдебно предявените вземания. Претендира
законна лихва и разноски.
Ответникът не е ангажирал отговор на исковата молба в срока за това.
В проведеното на 16.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не
изпраща представител.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на
предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати
представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането
му в негово отсъствие. Такова искане не е обективирано и е постъпилия след срока по чл.
131 ГПК отговор от ответника, с който се прави само възражение за неподведомственост на
спора на държавния съд поради наличието на арбитражна клауза.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от
17.10.2023г., което е редовно връчено на ответника чрез законния му представител с преписа
от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването на негов представител в
съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски в настоящето производство.
На същия се следва стореният разход за платената държавна такса по делото в размер от
905,38 лв. и 5 лв. за разноски за снабдяване с обезпечителна заповед.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФУНДАМЕНТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД с EИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Бяло поле“№17, вх. С, ет. 2, офис 5 да
заплати на „МИКАНИ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Попово ж.к. „Русаля“, бл. 43, ет. 4, ап. 8 на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365 ЗЗД сумата
от 19 580,34 лева, представляваща неизплатена част от сбора на вземанията по спогодба от
28.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
06.10.2023г. до окончателното плащане и с правно основание и чл. 86 ЗЗД за сумата от
2758,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава
2
върху оставащата незаплатена част от сбора на вземанията по спогодбата за периода от
16.04.2022г. до 02.10.2023г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 910,38лева за
сторени съдебни разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3