Р
Е Ш Е Н И Е № 260244 / 9.10.2020г.
гр.
юП., 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД юП.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 22
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
Л.Т.И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 1484,98 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна
вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл. , вх. Б, ап. **,
абонатен № ***, за периода от 22.07.2013 г. до 31.07.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 202,42 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 05.10.2013 г.
до 14.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 6198/2019 г.
по описа на Районен съд юП..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител (законен наследник на титуляря на партидата) и клиент
за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, възникнало въз основа
на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват
ответницата без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот е водоснабден. Посочва, че ответницата се явява задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални
такива от момента на присъединяването му към ВиК системата. Твърди още, че от
своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена. Липсата на плащане на падежа, което, обуславя начисляването и
на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
оспорва пасивната си процесуална, доставката и размера на исковата претенция,
като е релевирал и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Претендира разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на
ответницата поддържа депозирания писмен отговор на ИМ с искане за отхвърляне на
исковите претенции, като акцентира върху обстоятелството, че доверителката му
не е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд юП. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. **, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. юП.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. **,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В процесния случай, ищцовото дружество
не е ангажирало каквито и да е доказателства, установяващи твърдяното от него
обстоятелство, че ответницата е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил
ответницата да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху
имота, за който се твърди, че е водоснабден, въпреки разпределената му
доказателствена тежест за това и въпреки обстоятелството, че с проекта за
доклад в определението по чл. 140 ГПК в съответствие с разпоредбата на чл. 146,
ал. 2 ГПК съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства за този
правнорелевантен факт. Ищецът не се е снабдил и представил с относими
доказателства във връзка с този правно релевантен факт, въпреки предоставената
му процесуална възможност за това, чрез издаването на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред съответните държавни органи. Ето защо, при прилагане
на неблагоприятните последици на процесуалната (доказателствена) тежест, съдът
следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност.
След като по делото не бе установена
първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция
– съществуващо в полза на ответницата право на собственост или право на
ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден, безпредметно е
обсъждането на останалите правопораждащи юридически факти, за които са събирани
доказателства (експертизи), а искът за главница и акцесорният иск за присъждане
на законна лихва следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати сторените от ответната страна
разноски в размер на 350 лв. за платен адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. юП., ул. „Средец“ № 11 срещу Л.Т.И. ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес *** обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
**, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД съществува изискуемо вземане срещу Л.Т.И.
за сумата в размер на 1484,98 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл. , вх. ,
ап. **, абонатен № ***, за периода от 22.07.2013 г. до 31.07.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 202,42
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 05.10.2013 г. до 14.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6198/2019 г. по описа на Районен
съд юП..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на Л.Т.И., ЕГН **********
сумата в размер на 350,00 лева
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд юП..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________