Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 23.07.2020 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на  двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 44/2020 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на П.М.К. ***  с ЕГН:**********  против Наказателно постановление № 38  от ****год. на Директора на Р.Д.Г.гр. П., с което за нарушение на 84, ал. 1 Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и  чл. 94, ал. 1, чл. 95, ал. 1, чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да ловува за срок от 3 /три/ години, като отнета и ловна пушка марка „Байкал“ МР 155 – самозарядна, калибър 12, № ********** и 4 броя ловни патрони.

 В жалбата се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, сочи се че наложените наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който  поддържа изцяло така подадената жалба. Излага доводи по същество, като сочи че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН Моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – РДГ - П., редовно призовани, се представляват от процесуален представител.  Изразено е  становище за  неоснователност на подадената жалба, изложени са доводи по отношение липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят П.К. е член на БЛРС Съединени, като кум 29.01.2020 г. същият притежава редовно заверен ловен билет. На 29.01.2020 г. жалбоподателят К. бил поканен от Т.Р., който този ден бил ръководител на деня, да се включи в групов лов на дива свиня. Сутринта на 29.01.2020 г. К. се обадил на Р., че ще закъснее, като Р. му отговорил, че ще го изчакат, тъй като жалбоподателят е 8мия човек необходим за сформиране на лова. Докато чакали К. се появил друг ловец, с който сформирали група от 8ма човека, решили да започнат лова. Р. се обадил на К. и му казал да го изчака на определено място, защото той не бил записан. В последствие на мястото на проверката отишли останалите ловци от дружинката, вкл. и св. Р. – ръководител на дружинката, като той представил разрешителното за лов, в което разрешително не бил вписан жалбоподателят. На място на проверката дошли и проверяващите от другата група и бил съставен констативен протокол № 152325 от 29.01.2020 г..

 На 04.02.2020 г. бил съставен АУАН № 001097 против жалбоподателя за нарушаване на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЛОД. Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. С него била ангажирана отговорността на П. Кза нарушение на чл.81, ал.1 от ЗЛОД , като на основание чл. 94, ал. 1, чл. 95, ал. 1, чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да ловува за срок от 3 /три/ години, като отнета и ловна пушка марка „Байкал“ МР 155 – самозарядна, калибър 12, № ********** и 4 броя ловни патрони. Наказателното постановление било връчено лично на наказаното лице, видно от приложената по делото обратна разписка на 14.02.2020г., а жалбата против него е постъпила на 18.02.2020 год., т.е. подадена е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от приетите по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, както и гласните доказателствени средства събрани по делото чрез разпит на свидетелите О.Ш., Г.Ц., И.В. и Т.Р.. Съдът дава вяра на показанията и на четиримата свидетели, доколкото същите са последователни, взаимно се допълват, като се подкрепят  и от останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства по делото. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, като по съществото си е неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

 Няма спор по делото, че жалбоподателят има качеството на ловец по смисъла на ЗЛОД, както и че на посочените в НП дата и час е извършена проверка в м.“Ч.“ с. Д. от служители на РУ-Панагюрище и РДГ сред които бил и актосъставителят – св. Ш. и св. В. и Ц.. Установило се, че жалбоподателя се намирал в автомобил на полски път.  Не се спори по делото, че на предната седалка жалбоподателя била открита неговата ловна пушка, подробно описано по-горе, която била без калъф и била заредена с ловни патрони. Установи се все така безспорно от събраните по делото писмени доказателства, че жалбоподателят не е включен в разрешителното за групов лов за 29.01.2020 г.

При така установеното е несъмнено, че поведението на жалбоподателят от формална страна запълва състава на административното нарушение по чл.84 ал.1, във вр. с чл.43 ал.3, т.1 от ЗЛОД. Последната правна норма дава легалната дефиниция на „ловуване” по смисъла на закона, като на тази дейност освен убиване, улавяне, преследване, нараняване и другите интервенции спрямо дивеча, описани в алинея втора, се приравнява и престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В конкретния казус жалбоподателят е имал именно такова поведение, т.к. се е намирал в местност Ч. извън населено място, като гореописаното ловно оръжие е било оставено до него в автомобила му, било извадено от калъфа и сглобено, а освен това било и заредено с патрони кал.12, като самият К. посочил на проверяващите, че ловува. Тук е мястото да се посочи, че са неоснователни доводите изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, че е въпрос на предположение, че жалбоподателят ловува. Самият той е заявил пред проверяващите органи, че е възнамерявал да използва зареденото оръжие, в случай че се появи дивеч изпуснат от другите ловци.

Неоснователен се явява и доводът на жалбоподателят, че предвид издаденото НП, с което жалбоподателят е санкционирам затова, че е нарушил разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЛОД, поради което се нарушава принципа „не два пъти за едно и също“. Това е така, тъй като посоченият принцип се отнася за случаите, при които с едно деяние се извършва едно нарушение, което може да бъде квалифицирано и ако административно нарушение и като престъпление. В настоящия случай жалбоподателя с едно деяние е нарушил повече от една норма, респ. извършил е повече от едно административно нарушение, като всяко от тях следва да бъде санкционирано, арг. чл. 18 ЗАНН.

В разглеждания случай нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, като съставомерен елемент на нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Въпреки това, настъпването на такива е от значение при преценката дали конкретното деяние, макар от обективна страна да осъществява състава на определено нарушение, с оглед ненастъпването на вредни последици разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В разглеждания случай се касае за административно нарушение, което от обективна страна попада в обхвата за законовата фикция по чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, т.к. се изразява в „ловуване” без надлежно разрешение, като  жалбоподателят се е намира в МПС, извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, за което няма данни и не се твърди фактически да е било използвано с цел лов. От друга страна обстоятелството, че именно такава е била уговорката със свидетел Р. – ръководител на лова, който е заръчал на жалбоподателя да отиде на мястото, на което е открит при извършване на проверката също следва да се вземем под внимание. Следва да се подчертае, че от представената по делото характеристична справка се установява, че К. е изключително дисциплиниран член на ЛРС Съединение, като до момента няма допуснати нарушения  по ЗЛОД, последващото поведение на санкционирано лице - съдействие при извършването на проверката и обективното изясняване на фактите, сочат по-скоро на инцидентна противоправна проява.

Въпросните обстоятелства разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други нарушения от този вид, което мотивира настоящата инстанция да приеме, че е следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН , тъй като се касае за маловажен случай. Още повече, че за неправилно ловуване в положение на престой жалбоподателят е бил санкциониран с НП № 50 от 11.02.2020г. на Директора на РДГ гр. П., с което му е наложена глоба в размер на 100 лева, която глоба е заплатена от жалбоподателя. В този смисъл атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Разпоредбата на чл.94 ал. 1 от ЗЛОД  въвежда и втори вид наказание за нарушение по чл.84, ал.1 и ал.2 от с.з. - лишаване на нарушителя от право на ловуване за срок от три години. Съгласно чл.95 ал.1 от ЗЛОД (​при нарушенията по чл. 84 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. В разглеждания случай и двата вида санкции са били наложени на жалбоподателя от АНО, действащ в ролята на обвързана компетентност. При липса на съставомерно администртивно нарушение по  чл.84 ал. 1 от ЗЛОД с оглед преквалифицирането му като маловажен случай, то НП следва да бъде отменено във всички негови части, включително и в тази, с която е постановено отнемането в полза на държавата на оръжието и боеприпасите, тъй като поначало не е налице основание за ангажиране административнонаказаталната отговорност на соченото за нарушител лице.

По изложените съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Районен съд - Панагюрище,

 

Р         Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38  от ****год. на Директора на Р.Д.Г.гр. П., с което на  П.М.К. *** с ЕГН:**********    за нарушение на 84, ал. 1 Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и  чл. 94, ал. 1, чл. 95, ал. 1, чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева, лишаване от право да ловува за срок от 3 /три/ години, както и отнемане на ловна пушка марка „Байкал“ МР 155 – самозарядна, калибър 12, № ********** и 4 броя ловни патрони.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - П. в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                                                                                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: