РЕШЕНИЕ
№ 1842
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110209535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Е. П. Б. от гр. .................,
ж.к. ............................, с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз - 784/14.07.2022г. издадена от
полицейски орган – полицай при 09 РУ – СДВР. В жалбата се посочва, че
лицето е било незаконосъобразно задържано, тъй като не е било запознато с
основанието, обусловило това действие. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед и присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. Б., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си защитник поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендират се и разноски.
Ответникът по жалбата – младши инспектор при 09 РУ – СДВР полицай
Л. Р., редовно призован, се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Пред съда пледира за законосъобразност при издаването на
обжалваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице от 06.12.2022г. жалбоподателят Е. Б.
е бил задържан от полицейския орган – полицай при 09 РУ – СДВР за срок до
24ч. във връзка с установяване на неговата самоличност. На същата дата
лицето е било обискирано, като при обиска не са били намерени вещи. За
извършеното действие е бил съставен нарочен протокол за обиск на лице,
който е бил подписан от обискирания без възражения. В нарочна декларация
лицето е посочило, че страда от ограничено разстройство на личността.
Видно от събраните в хода на делото доказателства е, че обжалваната заповед
и била издадена от компетентен орган, за което е приложено надлежно
удостоверение и в рамките на неговите правомощия. Обжалваният
административен акт съдържа всички изискуеми от закона реквизити, така
както предвижда нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Наведеното оплакване от
страна на жалбоподателя, че липсва описание на фактическите и правни
основания за задържане на жалбоподателя, не могат да бъдат споделени от
съда. Видно от съдържанието на самата заповед е, че в нея словесно е било
упоменато, че лицето се задържа на основание чл.74, ал.1 т.4 от ЗМВР, тъй
като ,,при полицейска проверка ,,на улица ,,Академик Димитрий Лихачов“ в
град София лицето не предоставя документ за удостоверяване на
самоличност“.
Така описаното фактическо и правно основание съдът намира за
напълно достатъчни, не противоречащи помежду си и мотивиращи в най –
пълна степен издадената заповед. Съдът не споделя и оплакването, че
жалбоподателят не е знаел на какво основание е бил задържан.
От допуснатата в хода на съдебното производство съдебно
психиатрична експертиза, както и от приложените писмени доказателства –
протоколи от съдебни заседания на различни състави на СРС във връзка с
инициирани производства по Закона за здравето се доказва, че лицето страда
от психическо заболяване ,,органично афективно разстройство“, което му
пречи на пълноценното участие в съдебно производство и депозиране на
правдиви обяснения. Във втората от предоставените задачи съдът изрично е
указал на вещото лице да даде обоснован отговор на въпроса дали към
момента на задържането, освидетелственият е имал адекватно поведение и
могъл ли е да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него.
При наличие на отрицателен отговор от експерта в заключението, както и при
неговия разпит в съдебно заседание няма как да се приеме, че изначално са
били накърнени процесуалните права на задържаното лице, след като същото
не е имало а и няма и към настоящия момент няма пълноценна психиатрична
годност за съзнаване на случилото се с него и участие в съдебните
производства. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно. Освен, че същото не се оспорва от
2
процесуалните представители на страните, но се потвърждава и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, свързани с
психиатричното състояние на дееца. Ето защо наведеното оплакване от
страна на защитата на жалбоподателя за накърняване на неговите права при
задържане, се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не се оспорва
от никоя от страните, че към момента на задържането му, лицето не е носила
в себе си документ за самоличност. Именно това обстоятелство е обусловило
и неговото задържане, което е било облечено в законовата форма на издадена
заповед. Полицейският орган не е във възможност да знае психиатричният
статус на лицето към момента на неговото установяване и не представяне на
документ за самоличност. В случая от събраните по делото доказателства не
се установява да е имало друг начин за установяване на самоличността на
лицето на място по някой от способите предвидени в чл.70, ал.2 от ЗМВР. По
делото няма данни органът по задържане да е познавал жалбоподателя, както
и да е могъл да установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл.70 от закона. В хода на съдебното производство не бяха
ангажирани доказателства, които да докажат, че с жалбоподателя е имало
друго лице, което да го познава, а бяха наведени единствено твърдения в тази
насока. Поради тази причина и съдът намира, че единственият начин да бъде
установена самоличността на въпросното лице е посредством неговото
задържане. (в този смисъл е и Решение № 5842/14.10.2022г. по дело №
5409/2022г. по описа на АССГ).
Поради тази причина обжалваната заповед за задържане е
законосъобразно издадена и в съответствие с отразеното в нея правно
основание по чл.72, ал.4 ,т.4 от ЗМВР.
Едва след установяване на самоличността на дееца, т.е. изпълнение на
законовото основание за неговото задържане, същият е бил освободен много
преди да изтече максималният срок на задържане до 24 часа.
В случая не е налице прекомерност на задържането, тъй като от
заповедта е видно, че то е продължило около 50 минути, след което
жалбоподателят е бил освободен. По този начин полицейските органи са
ограничили единствено неговото свободно право на предвижване по
възможно най – краткия срок и за конкретно посочената в закона цел – а
именно установяване самоличността на лицето. По разбиране на съда
продължителността на неговото задържане съответства на международните
стандарти за защита на човешките права, регламентирани в ЕКЗПЧОС,
поради което и не е налице нарушение на разпоредбата на чл.73 от ЗМВР.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че издадената заповед
за задържане е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото жалбоподателят Е. Б. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за упълномощен процесуален представител,
а по сметка на СРС и сумата от 315.60 лева възнаграждение за вещо лице по
изготвяне на съдебно психиатрична експертиза и явяване в съдебно
3
заседание, както и по 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз -
784/ 14.07.2022г. издадена от полицейски орган при 09 РУ - СДВР, с която Е.
П. Б. от .............................., с ЕГН: **********, е бил задържан за срок до 24
часа.
ОСЪЖДА Е. П. Б. от ............................, с ЕГН: ********** да заплати
по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за упълномощен процесуален представител,
а по сметка на СРС и сумата от 315.60 лева възнаграждение за вещо лице по
изготвяне на съдебно психиатрична експертиза и явяване в съдебно
заседание, както и по 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок
пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4