Присъда по дело №367/2018 на Районен съд - Сливен

                                      М О Т И В И

 

към присъда № 18 от 06.02.2019 г. по НЧХД № 367/2018 г. по   описа на СлРС

 

Тъжителката М.П.Х. е предявила обвинение срещу подсъдимата К.Х.Я. за извършено от нея престъпление по чл.130 ал. 1 от НК.

В с.з. тъжителката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа тъжбата и моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи съответното наказание, както и да уважи гр.иск в предявения от нея размер.

Подсъдимата, редовно призована, се явява лично. По нейно искане съдът й назначи служебен защитник, който да я представлява в настоящото производство, поради което след назначаването му се явява и със служебния си защитник. Не се признава за виновна по предявеното й обвинение, като дава подробни по случая, с които твърди, че действително на посочената дата е възникнал конфликт между нея и тъжителката, но единственото което й е сторила и то без да иска е било одраскване в областта на шията, но не й е нанасяла удари, нито с шамари, нито с нищо. Признава също, че заради това, че е дръпнала тъжителката и двете са паднали на земята. Моли съда да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Служебно назначения й защитник също пледира за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин.

С тъжбата тъжителката е предявила и граждански иск против подсъдимата за сумата от 2000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

След като прецени, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

От събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Я. е бълг. гражданин, със средно образование, вдовица,  не работи, неосъждана.

Подсъдимата Я. и тъжителката Х. се познавали помежду си, тъй като в известен период от време работили заедно в ЕТ „Изида - Комерс - З.Н.”, в цех за производство на чорапи. Първоначално отношенията помежду им били много добре и се разбирали, но в последствие се влошили и често помежду им възниквали словесни конфликти. И двете съответно се оплаквали пред собствениците на цеха една от друга за възникналите между тях конфликти. Такъв конфликт възникнал и на инкриминираната дата 16.02.2018 г. Поводът за конфликта станало обръщало за чорапогащи, с което в момента работела подсъдимата. Ядосана от възникналия пореден конфликт подсъдимата станала от работното си място, хванала тъжителката за яката на блузата, при което и двете изгубили равновесие и паднали на земята една върху друга. При хващането й за яката неволно подсъдимата одраскала тъжителката по врата. Тъжителката започнала да вика, като виковете й били чути от свид. Н. - съпруг на управителя на ЕТ, който веднага станал от работното си място, отворил вратата на стаята, в която работели двете жени и ги заварил паднали на земята. Разтървал ги, като казал на тъжителката да си вземе чантата и да си тръгва. Впоследствие заради този инцидент и заради всички предходни двамата със съпругата си взели решение да освободят една от двете жени, като решили това да бъде именно тъжителката, тъй като същата работела като гладачка - функция, която можела да изпълнява й самата собственичка, докато подсъдимата работела като шивачка и нямало кой да поеме нейната работа.

На същия ден след инцидента, тъжителката посетила личния си зъболекар - д-р Георги Тимов, който й издал амб. лист и посочил на гърба му оплакванията й. Посещението било осъществено в следобедните часове на деня, а по-късно в 18.46 ч. тъжителката посетила и съдебен лекар, който след като я прегледал й издал съдебно-медицинско удостоверение, в което посочил, че е установил болки в областта на лявата половина на лицето, непосредствено в областта на ъгъла на долната челюст, охлузване под формата на одраскване в областта на дясната половина на шията, отпред отдясно и разклащане на долен десен централен резец. Посочил е още, че тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в предварителните сведения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Н., като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тези свидетели са собственици на цеха, в който са работили и двете жени и пресъздават в детайли отношенията помежду им, както и възникналия конфликт на инкриминираната дата. Свидетел на този конфликт, макар и не от самото му начало е бил единствено и само свидетеля Н.. Когато последният е чул викове от стаята, в която тъжителката и подсъдимата са работили, незабавно се отправил към тази стая, отворил е вратата и е заварил двете паднали на земята, като не може да уточни коя е било отдолу и коя отгоре. От показанията на този свидетел се установява също, че именно той е разтървал двете жени, установява се и защо тъжителката е била освободена от работа след инцидента. Неговите показания се потвърждават абсолютно изцяло от показанията на съпругата му, която не е присъствала на инцидента, дори на този ден изобщо не е била в цеха, но е разбрала цялата ситуация от съпруга си. Доколкото тази свидетелка потвърждава всички онези факти и обстоятелства, на които е била свидетел, а именно - предишните конфликти между двете, причината за освобождаването на тъжителката от работа, оплакванията им една от друга и т.н. съдът прие за достоверни и нейните показания по отношение на всички факти и обстоятелства, които излага. Още повече и двамата свидетели са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, разпитани са по искане на съда, а не доведени от страните, отделно от това нямат основание да толерират която и да е от страните, напротив обясняват освобождаването на тъжителката от работа, единствено с факта, че работата й е позволявала да бъде заместена от собственичката на цеха и за това е била освободена.

Съдът кредитира и показанията на свид. Жеков, въпреки че те не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото същия не е присъствал на инцидента и не изнася твърдения в такъв смисъл за разлика от свидетелите ангажирани от тъжителката. Доколкото обаче същия заявява, че подсъдимата му е споделяла, че много често се карат с колежката си, което се потвърждава от показанията на собствениците на цеха, които съдът кредитира изцяло, съдът намира, че следва да кредитира и тези показания, имащи значение най-вече за установяване на влошените отношения между страните.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Рамаданов, Атанасов и Жеков, но не на основание, че са заинтересовани от изхода на делото, а защото констатира множество противоречия помежду им. Действително свид. Атанасов би могъл да се счита за заинтересован от изхода на делото, доколкото е съпруг на тъжителката /живее на съпружески начала с нея/, но не това е причината поради която съдът не кредитира показанията му, а както беше посочено по-горе констатираните противоречия между неговите показания, тези на останалите свидетели водени от тъжителката и свидетелите Николови - собственици на цеха. Единственото достоверно обстоятелство в показанията на тези свидетели е обстоятелството, че тъжителката е била одраскана в областта на шията, което обстоятелство се потвърждава и от медицинската документация и не се отрича от самата подсъдима. В същото време свид. Рамаданов заявява, че тъжителката е била подпухнала, когато е потърсила за да я откара при съдебния лекар. Такова обстоятелство не се споменава от свид. Атанасов, който като лице, което живее с тъжителката, би трябвало най-добре да е възприел какви са били нараняванията й. Свид. Рамаданов в показанията си заявява, че е разбрал от тъжителката, че шефът им ги е разтървал, докато свид. Атанасов заявява, че никой не се е намесил по време на побоя. Т.е. по отношение на това обстоятелство от една страна двамата свидетели дават противоречиви показания, от друга самия свидетел Н. изрично заявява, че се е намесил да ги разтърве или показанията на свид. Атанасов са недостоверни по отношение на този факт. Противоречие съдът констатира и по отношение на обстоятелството кога и защо тъжителката е преустановила работата си в цеха за чорапи. Свид. Рамаданов заявява, че искала да напуска, но първо да си намери работа и тогава да го стори, а свид. Атанасов заявява, че тъжителката му е казала, че повече няма да отиде във фирмата и след това веднага е напуснала работа. Сами по себе си двете пояснения на причината не са идентични, още повече се разминават с действителната причина, която е довело до преустановяване на трудовите правоотношения между тъжителката и нейните работодатели. Тази причина е бил именно конфликта, но тъжителката е била освободена веднага, като дори още при самия конфликт свид. Н. й е заявил, че следва да напусне работа, като причината за това е била, че нейната работа може да се изпълнява и от собственичката, а работата на подсъдимата не, поради което двамата са взели решение да освободят именно тъжителката.

Съдът не кредитира показанията на свид. Иванов. На първо място изключително странно и нелогично звучи обяснението му за причините довели го до съдебната зала за да свидетелства. Това той обяснява с някакъв бал на дъщерята на свид. Рамаданов, на който бал видял тъжителката и се сетил, че е виждал тази жена по-рано когато ходил в цеха да си купува чорапи. На следващо място, същият твърди, че по време на инцидента е бил в цеха. От изисканата и приложена по делото справка от работодателя му е видно, че на въпросната дата същият е бил на работа от 08.00 ч. до 17.00 ч., на пълен осемчасов работен ден. Дори да се игнорира това обстоятелство и да се приеме, че е възможно лицето за кратък период от време да е напуснало работния обект, за да свърши определена работа, то са налице отново множество противоречия и нелогични обяснения в показанията му, които основно мотивират съдът да ги изключи от доказателствения материал по делото. Така както нелогично и странно звучи обяснението му за запознанството си с тъжителката, така звучи и обяснението му защо не се е намесил в конфликта след като е видял, че двете жени се бият. От една страна същия заявява, че не се е намесил, тъй като няма право да влиза в частна собственост, а от друга подробно обяснява как след като не е видял никой отвън е влязъл в цеха, почукал е на една врата, на която никой не е отговорил и тогава виждайки открехната врата, от която е чул гласове е побутнал леко вратата и е видял двете жени. Т.е. не се е намесил да предотврати конфликта защото мястото където е отишъл е частна собственост, но в същото време е обикалял около стаите на цеха, позволил си е да отвори открехнатата врата на помещението, където са работили и т.н. На следващо място, собственика на цеха - свид. Н. изрично заявява, че когато е отишъл за да види какво става в съседната стая, наоколо не е имало никой. Изрично заявява и че вратата е била затворена и той е бил този който я е отворил, за да установи какво се случва вътре. На следващо място, собственичката на цеха изрично заявява, че продават чорапи на търговци в големи количества с издаване на фактури. По един - два чифта до няколко чифта дават само на познати, т.е. няма как този свидетел да е отишъл да си купува единични бройки чорапи от там.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като са безпротиворечиви и съвпадат напълно с показанията на всички свидетели, възприети от съда, а именно показанията на собствениците на цеха, които както беше отбелязано не са заинтересовани, нито са в по специални отношения с подсъдимата и това, че са освободили тъжителката по време на инцидента, а не подсъдимата обясняват не с някакви по специални отношения или това, че според тях тъжителката, а не подсъдимата е била виновна за този инцидент, а единствено и само с естеството на работа на всяка една от двете. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдим в хода на съдебното следствие, могат да бъдат и защитна теза и да не отговарят на действителната фактическа обстановка, но могат и са доказателствено средство, което следва да се оценява наред с всички останали доказателства, а не да се игнорира единствено и само на основание, че може да бъде защитна теза и че подсъдим по делото доколкото за разлика от свидетелите не е длъжен да казва истината и не се предупреждава и не носи наказателна отговорност, ако каже неистина или затаи истина, винаги и само използва обясненията в своя защита. Ето защо в настоящия случай, доколкото обясненията на подсъдимата съвпадат с възприетите от съда гласни доказателства на посочените по-горе свидетели, съдът ги прие за абсолютно достоверни и ги кредитира изцяло. Още повече, че подсъдимата признава и неизгодни за нея факти, а именно че е хванала за блузата тъжителката, че по този начин поради тясното пространство двете са се озовали на земята, както и че при захващането на яката на дрехата е възможно да е одраскала.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, както първоначалното, така и допълнителното изготвено такова. Експертизата беше назначена за установяване на соченото в тъжбата и в медицинското удостоверение разклащане на долен централен резец, механизма на получаване на едно такова увреждане, както и евентуално кога е получено това увреждане. От заключението на първоначалната експертиза се установява, че действително разклащането на зъб се получава вследствие на травма. Пояснява, че може да се получи от юмручен удар, както и от действието на тъпи твърди предмети, както е посочено от съдебния лекар. В допълнителното заключение, както и в първоначалното, вещото лице пояснява, че в никакъв случай не може да се даде отговор на въпроса дали това разклащане се е получило на инкриминираната дата или преди това. Не може да отговори на въпроса дали е провеждано лечение, тъй  като този вид лечение не попада в определените обеми дентални дейности по договор със здравната каса и не се заплаща от касата, поради което не се отразява документално там.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Подсъдимата К.Х.Я. не е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Тъй като основния принцип залегнал в НПК е, че присъдата не може да почива на предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин и тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по-горе, обвинението срещу подсъдимата не беше доказано по несъмнен начин, съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. Безспорно беше установено, че между тъжителката и подсъдимата е имало конфликт на посочената дата – 16.02.2018 г., възникнал по време на съвместната им работа. Безспорно е установено и че при този конфликт и двете са паднали на земята, като в това положение ги е заварил и техния работодател. Безспорно е установено и че при възникналия конфликт подсъдимата е причинила на тъжителката одраскване в областта на шията. Всички останали обстоятелства посочени в тъжбата останаха недоказани в хода на съдебното следствие. Не се установи нито дали констатираното както от личния зъболекар, така и от съдебния лекар разклащане на зъба е причинено именно тогава, не се установи и че подсъдимата е причинила болезнения травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето, непосредствено в областта на ъгъла на долната челюст. Тези увреждания, както сочи съдебния лекар са получени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Безспорно човешките ръце придобиват такава форма, когато са свити в юмруци и с тях се нанасят удари. В същото време вещото лице посочва, че тези увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната. В този смисъл следва да се обърне внимание какво точно е съобщила освидетелстваната в предварителните сведения, така както е описано в удостоверението. В него се сочи, че според тъжителката, подсъдимата се обърнала към нея, изправила се и й нанесла няколко удари с юмруци в областта на лявата половина на лицето. Следват пояснения за падането им на земята, които съдът няма да коментира подробно, тъй като това обстоятелство беше безспорно установено от всички свидетели, чиито показания съдът кредитира и от самата подсъдима. Само едно нещо би могло да се отбележи в тази връзка и то е, че в предварителните сведения тъжителката е посочила, че при падането именно тя се е озовала върху подсъдимата, обстоятелство което се пресъздава в точно обратния смисъл от ангажираните от нея свидетели, доколкото и свид. Рамаданов и свид. Атанасов заявяват, че тъжителката им е споделила, че подсъдимата е паднала отгоре й. Т.е. съдебният лекар препращайки към начина на получаване на уврежданията в областта на лицето към предварителните сведения на тъжителката и в този смисъл към съобщените от нея удари с юмруци в областта на лявата половина на лицето дава заключение, че тези увреждания са получени по този механизъм. За нанесени удари от страна на подсъдимата спрямо тъжителката обаче не се споменава в показанията на нито един свидетел, дори на тези ангажирани от тъжителката. Свид. Рамаданов и Атанасов заявяват, че тъжителката е нападнала подсъдимата в гръб /т.е. няма как да й нанесе удари в областта на лицето/, след което я е тръшнала на земята. Единствено и само свид. Иванов съобщава, че е видял нанасяне на удари, но според него това е станало след като я е тръшнала на земята. В този смисъл дори да се кредитират показанията на водените свидетели от страна на тъжителката, то дори тях не се съдържат конкретни данни за нанесени удари в областта на лицето на тъжителката, които според съдебния лекар биха могли да доведат до посоченото от него увреждане в областта на долната челюст, констатирано при прегледа. Следва да се обърне внимание обаче на едно обстоятелство и то е, че прегледа е осъществен повече от 5 часа след инцидента. Да, съдебният лекар пояснява, че уврежданията отговарят да са получени по времето съобщено от тъжителката, но това не изключва да са получени в малко по-ранен или най-вече малко по-късен период от време и то по друг начин и от друго лице, доколкото както беше отбелязано не се събраха каквито и да е доказателства, подсъдимата да е нанасяла удари в областта на лицето на тъжителката. По същия начин стои въпроса и с установеното разклащане на десния долен централен резец. Това увреждане също се получава според д-р Г. ***, но на първо място, не може да се установи дали е получен в деня на инцидента или по-рано. На следващо място, дори в предварителните си сведения тъжителката не съобщава за нанесени удари в дясната половина на лицето. Същата сочи за няколко удара в областта на лявата половина на лицето си, а вещото лице пояснява, че увреждането се получава от юмручен удар, който е засегнал само този зъб, а този зъб е в дясната страна на лицето, а не в лявата както според тъжителката са били получени ударите. Единствено и само увреждането в областта на шията е установено за безспорно, получено по време на инцидента и то доколкото и самата подсъдима признава, че е възможно да го е причинила при възникналия конфликт. Действително това увреждане е причинило известни болки и страдания на тъжителката, но съдът прие, че то не е причинено умишлено от страна на подсъдимата. Доколкото като престъпление причиняването на лека телесна повреда е криминализирано единствено и само като извършено с пряк умисъл, а съдът прие, че причинено от подсъдимата по непредпазливост, не я призна за виновна за причиняването на това увреждане.

По посочените по-горе както при разбора на доказателствата, така и в правните изводи причини, съдът прие, че обвинението срещу подс. Я. не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК :

 

С оглед изхода на процеса и постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли предявения от М.П.Х. *** против подсъдимата К.Х.Я. граждански иск за сумата 2 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

С оглед постановената присъда съдът осъди тъжителката М.П.Х. да заплати по бюджета на държавата по сметка на СлРС направените по делото разноски за експертиза, в размер на 265.00 лв.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

18.03.2019 г.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :