Р Е Ш
Е Н И Е
№ 07.05.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание
на двадесет и седми март ...............…….................................................
през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.
............................................. и в присъствието на прокурора
…..…………........................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
.............…..............................….......… гр.д. № 1625 по описа
за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– „ТЕКСИМ БАНК“ АД-София по ч.гр.д.№ 1513/2016 г. по описа на PC-Димитровград в негова полза
против длъжника била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумите от 420,79 лева - просрочена главница по Договор за потребителски кредит
- овърдрафт от 30.07.2014 г., 22,29 лева - наказателна лихва за забава и 325,00
лева разноски. На заявителя било съобщено, че длъжникът е депозирал възражение,
предвид което предявява иска. По силата на сключения договор за потребителски
кредит на кредитополучателя бил отпуснат банков кредит в размер на 500 лева, с
краен срок на издължаване 30.07.2015 г., удължен за нов 12 месечен период, като
крайния падеж: бил 30.07.2016 г. Кредитополучателят не плащал месечните си
задължения в срок - на посочени три падежни дати, поради което, считано от
08.01.2016 г., на основание чл.8 от Договора кредитният лимит бил блокиран и
вземането станало предсрочно изискуемо. На това основание била подадено
заявлението по чл.417 ГПК. След подаване на заявлението и до образуване на
изпълнително дело N° 248/2017 г. на ДСИ ответникът
извършил плащане в размер на 210 лева - на 31.10.2016 г., на 17.02.2017 г. била
погасена сума в размер на 424 лева разноските, лихва за забава, 3,85 лева
законна лихва и 72,86 лева главница. Към 04.10.2017 г. дългът на Д.В.В. бил в
размер на 347,93 лева главница, 27,15 лева - законна лихва и 65,00 лева
разноски. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, по
силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение
на ответниците за сумата от 347,93 лева - главница, 27,15 лева - законна лихва,
65,00 лева - разноски. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ
– А.П.В. и П.Д.В.,***,
наследници на починалия Д.В.Д., подават отговор, в който оспорват иска по
основание и размер. Излагат насрещни твърдения, че изпълнителното дело било
образувано за заплащане на главница 347,93 лева, 17,10 лева законна лихва,
ведно със законната лихва, като след издаване на заповедта за изпълнение, но
преди образуване на изпълнителното дело наследодателят платил сумата от 224,00 лева
- на 27.12.2016 г. и 200 лева на 06.12.2016 г. Ищецът неправилно приспаднал
сумите, като погасил първо разноските по издадения изп. лист, лихви и частично
главница, вместо да погаси лихва и главница по дълга. Присъдените по изп. лист
разноски в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение, не се дължали. Към
датата на плащането не били уведомени за наличието на изпълнителен лист, както
и за дължимите суми по същия. ПДИ била връчена едва на 29.08.2017 г., поради
което оспорва исковата претенция за сумата от 440,08 лева и 300 лева разноски в
заповедното производство като прекомерни, В изпълнителното производство бил
наложен запор на пенсията на Д.В., като на 4-ри дати били удържани и преведени
на взискателя суми от по 112,94 лева, като цялото задължение по изпълнителния
лист, вкл. и разноските в размер на 325,00 лева било изплатено изцяло в полза на
кредитора, поради което било приключило изпълнителното дело, с разпореждане
влязло в сила на 24.04.2018 г. Моли за редуциране размера на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство. Моли за отхвърляне на иска, поради
плащане.
ОТВЕТНИКЪТ
- Т.Д. ***, наследник на починалия Д.В.Д., не подава отговор и не взема
становище по иска.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По
заявление на ищеца от 24.11.16 г. е образувано ч.гр.д. № 1513/16 г. на РС-Димитровград и против Д.В.В. и е
издадена заповед от 29.11.2016 г. за изпълнение по чл.417 ГПК за сумите: 420,79
лева – просрочена главница за периода от 08.01.2016 г. до 22.11.2016 г., 22,29
лева – наказателна лихва за забава от 08.01.2016 г. до 22.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2016 г., както и 325,00 лева
деловодни разноски.
Посочено
е, че вземането произтича: от Договор за
потребителски кредит-овърдрафт от 30.07.2014 г. с размер от 500 лева и краен
срок 30.07.2016 г. Длъжникът бил в забава от 02.11.2015 г., поради което поради
три неизплатени месечни задължения в пълен размер от 02.11.2015 г. до
04.01.2016 г. , на 08.01.2016 г. вземането на банката за възстановяване на
целия размер станало предсрочно изискуемо. Разноските са формирани от заплатена д.т. 25 лева и 300,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В
заповедтното производство е постъпило възражение от длъжника по чл.414 ГПК, към
което същият е приложил разписка от 27.12.2016 г. от „Изипей” АД за превод в
полза на Тексим Банк по посочения договор за кредит сумата в размер на 224,00
лева, както и разписка от 06.12.2016 г. за сумата от 200 лева, Както и от 31.10.2016
г. за сумата от 210 лева. С разпореждане от 19.09.2017 г. е указана
възможността на ищеца за предявяване на иск за установяване на вземането.
На
30.07.2014 г. между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците е бил
сключен Договор за потребителски
кредит-овърдрафт № ECL – **********Y/30.07.2014 г., с договорен размер от 500,00 лева и
падеж на овърдрафта 30.07.2015 г., като действието на договора се продължава за
всеки нов 12 месечен период, освен ако банката е взела решение да не продължи
договора.
Не
е спорно между страните, че срока на договора е продължен до 30.07.2016 г.,
както и че кредитополучателят е бил в забава относно заплащане на месечните си
задължения, а именно начислени на 02.11.2015 г., на 01.12.2015 г. и на
04.01.2016 г., поради което считано от 08.01.2016 г. на основание чл.8, ал.1 от
Договора за кредит, предоставения кредитен лимит е блокиран и вземането на
банката е станало предсрочно изискуемо – автоматично. Не е спорно че към
23.11.2016 г. задължението на кредитополечателя е възлизало на 420,79 лева –
главница, както и 22,29 лева – наказателна лихва за периода от 08.01.2016 г. до
22.11.2016 г.
Въз
основа на изпълнителния лист на 28.06.2017 г. СИС- РС-Димитровград е образувано
изп.д. № 248/2017 г. за: сумите: 347,93
лева – главница и 17,10 лева – законна лихва, като е посочено, че до образуване
на изпълнителното производство длъжникът е направил плащане. На 17.02.2017 г.
била погасена сумата от 424 лева – 325,00 лев разноски по заповедното
производство, 22,29 лева лихва, 3,85 лева законна илхва и 72,86 лева главница,
които били взети предвид.
С разпореждане от 12.04.2018 г. ДСИ при
РС-Димитровград, на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключил изпълнителното дело,
поради пълно издължаване на задължението. Разпореждането е влязло в законна
сила на 24.04.2018 г.
Приложена
е справка за заплащане на сумите от 347,93 лева главница, ведно с лихва от
22.06.2017 г. до окончателното изплащане, 17,10 лева законна лихва до
21.06.2017 г., 40,00 лева – разноски по изпълнителното дело, като са посочени
датите на постъпилите суми от удръжки по наложен запхор на пенсията на
длъжника, като последната сума от 2,80 лева – дт е била внесена на 16.4.2018 г.
от наследника А.П.В..
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не
е спорно между страните сключването на потребителски кредит-овърдрафт № ECL – **********Y/30.07.2014
г. при описаните по-горе условия. Поради забава в плащането на месечните
задължения в срок, на 08.01.2016 г., на осн. чл.8, ал.1 от Договора кредитът е
станал автоматично предсрочно изискуем – без изявление на страните.
Не
е спорно подаването на заявление от ищеца и издаване в негова полза на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Не е спорно и това, че след издаване
на заповедта са извършени доброволни плащания от длъжника, които са приспаднати
от задължението по заповедта, като за останалите суми е било образувано изп.д.
№ 248/2017 г. на ДСИ при РС-Димитровград, което изпълнително дело е приключило,
поради изплащане на задължението.
Основното възражение на ответника е за
неправилно приспадане на платените суми след издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, като били приспаднати разноските по
изпълнителния лист, които все още не били влезли в сила, лихви и частично
главница, вместо да се погаси произтеклата лихва и главница по дълга.
Съдът намери същото за неоснователно,
доколкото независимо, че разноските по заповедта за изпълнение да не са влезли
в сила, същите подлежат на принудително изпълнение, а освен това и съгласно чл.5,
ал.1 от Договора, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на
задълженията му в пълен обем, те се погасяват в следната поредност, независимо
от датата на възникване: съдебни разноски, просрочена лихва, законна лихва,
просрочена главница, редовна лихва, редовна главница, а съгласно разпоредбата
на чл.76, ал.2 ЗЗД. когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. В случая доброволните плащания са направени на 06.12.2016 г. и на
27.12.2016 г., т.е. след подаване на заявлението и издаване на заповедта за
незабавно изпълнение.
Съгласно т.9 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС в производството по иск по чл.422 ГПК съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
В
случая е установено, че част от задължението по заповедта – е било погасено
преди предявяването на настоящия иск с плащане на сумата от 424,00 лева, като
към момента на момента на предявяване на иска задължението е възлизало на
347,93 лева – главница и остатък от законната лихва в размер на 27,15 лева,
които суми към момента са погасени.
Предвид изложеното искът за
установяване на вземането следва да бъде уважен, независимо от това, че в
извършеното и приключило изпълнително производство взискателят е бил
удовлетворен, тъй като този факт не следва да бъде съобразяван от съда.
Съдът
следва да се произнесе и по въпроса за разноските както в заповедното
производство, така и в настоящото.
По отношение на разноските в заповедното
производство – такива са присъдени в размер на 325 лева, от които 300 лева
юрисконсултско възнаграждение. То е било присъдено преди изменението на чл.78,
ал.8 ГПК с ДВ бр.8/24.01.2017 г. С §6 ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017
г.) не е уреден въпроса за действието на нормата във времето, като не е посочено
изрично, че заварените правоотношения се приключват по досегашния ред. Поради
което действието на гражданскоправната норма по отношение на заварените
правоотношения не е изрично изключено с изрична разпоредба на закона. Нормата
следва да се приложи и по отношение на заварените и висящи правоотношения,
доколкото заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Същото юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37 от закона за правата
помощ в границите от 50 до 150 лева, които с оглед вида и количеството на
правната дейност, както и материалния интерес, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 50,00 лева – определено от съда за заповедното
производство или общо разноски 75,00 лева, вместо определените в размер на
325,00 лева.
За
настоящото производство се претендират разноски, произлезли от заплатена
държавна такса в пълен размер, а именно 25,00 лева, като не се поддържа
искането за присъждане на юристконсултско възнаграждение. В полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 25,00 лева.
Ответниците
в случай на намаляване на присъдените разноски по заповедното производство
молят за издаване на обратен изпълнителен лист в тяхна полза за надвнесените
суми в полза на кредитора, постъпили и изплатени в изпълнителното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК, изпълнението
се прекратява и се прилага чл.245, ал.3 ГПК ако искът за съществуване на
вземането бъде отхвърлен с влязло в сила решение. Настоящият случай не е такъв.
Правото на обратен изпълнителен лист възниква,
когато: 1) изпълнителното основание (изпълнителният титул) е съдебно решение;
2) изпълняемото право е парично или за предаване на вещи; 3) съдебното решение
е отменено и 4) с влязло в сила решение осъдителният иск е отхвърлен.
Следователно възможността за издаване на обратен изпълнителен лист представлява
един от случаите на защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на
изпълнителния процес, които обективното ни процесуално право предвижда за
случаите, при които изпълняемото право не съществува. Това следва обаче да е
установено със сила на пресъдено нещо по съответния ред.
Производството
по Глава Тридесет и седма от ГПК “Заповедно производство” се развива
едностранно и цели да установи безспорността на вземането, така че не разрешава
правен спор относно вземането. В случай, че то се оспорва от длъжника, тогава
той може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от
нея, като в този случай законодателят е дал възможност на заявителя в
заповедното производство да установи същото със сила на пресъдено нещо.
Съгласно чл.422, ал.3 от ГПК, само ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила
решение се прилага чл.245, ал.3 от ГПК, към който тази разпоредба изрично
препраща.
В
тези нормативно уредени хипотези законодателят приема, че длъжникът не се
нуждае от осъдителен иск срещу взискателя, тъй като е привиден кредитор -
изпълняемото право, за което е издаден изпълнителен лист не съществува. В
останалите случаи длъжникът, който е претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение
разполага с иск по чл.
55 от ЗЗД за това, което е получил кредиторът по изпълнителния лист.
В
случая тези хипотези не са налице, поради което ищецът не би могъл да проведе
защитата си чрез искане за издаване на обратен изпълнителен лист. Тъй като в
случая принудителното изпълнение е приключило с прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК,
защитата на длъжника срещу кредитора ще се състои във връщане на
полученото от него, което е лишено от правно основание, чрез предявяване на
осъдителен иск.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на „ТЕКСИМ БАНК” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от И.Л.Д.
и М.П.В. против А.П.В. ***, ЕГН **********,
Т.Д.В. ***, ЕГН ********** и П.Д.В. ***, ЕГН ********** като наследници на Д.В.В., ЕГН ********** – починал на 12.11.2017 г., съобразно наследствените им дялове, съществува вземане за сумите в
размер на 347,93 лева - главница и 27,15 лева – законна лихва, част от сумите за които по ч.гр.д. № 1513/2016 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.П.В. ***, ЕГН **********, Т.Д.В.
***, ЕГН ********** и П.Д.В. ***, ЕГН ********** като наследници на Д.В.В., ЕГН ********** – починал на 12.11.2017 г., съобразно наследствените им дялове да заплатят на „ТЕКСИМ БАНК” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *********** сумата от 75,00
лева – деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.П.В. ***, ЕГН **********, Т.Д.В.
***, ЕГН ********** и П.Д.В. ***, ЕГН ********** като наследници на Д.В.В., ЕГН ********** – починал на 12.11.2017 г., съобразно наследствените им дялове да заплатят на „ТЕКСИМ БАНК” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********** сумата от 25,00 лева – деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: