РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на втори март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15688 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 07.07.2017 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето
е било оправдано с присъда от 23.03.2016 г., по НОХД № 879/2014 г., СпНС, 10
с-в, влязло в сила на 07.07.2017 г., както и да заплати имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи, в размер на законната лихва, както следва:
обезщетение от 1386 лв. за периода от 10.12.2012 г. до 28.03.2016 г., изчислено
върху сумата 4131 лв., последната представляваща стойността на иззетите
банкноти и обезщетение от 3290 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 23.03.2016
г., изчислено върху сумата 10 000 лв., последната представляваща внесена по
наказателното производство парична гаранция.
Ищецът твърди, че на 10.12.2012 г. е задържан за срок от
24 часа със заповед за задържане на лице на инспектор при ГДБОП-МВР, гр. София,
а с Постановление за привличане на обвиняем от 11.12.2012 г., по ДП № Б-
62/2012 г., по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 724/2012г. по описа на
Специализирана прокуратура-гр. София е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 234, ал.
2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Твърди, че му е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, която е изменена на 21.12.2012 г. в
„Гаранция“ от 10 000 лева от Апелативен специализиран наказателен съд, 2-и с-в.,
по ВНЧД № 266/2012 г. Сочи, че с обвинителен акт от 23.07.2014 г. му е
повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1,
вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20
ал. 3 и ал. 4 вр. ал.1 от НК и по чл. чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, за които е
бил изцяло оправдан с присъда от 23.03.2016 г., по НОХД № 879/2014 г., СпНС, 10
с-в. След протест от Специализираната прокуратура, присъдата е била потвърдено
от АпСНС, 4-ти състав с решение №1 от 23.01.2017 г., по НОХД №162/2016г., а с решение
№ 198 от 07.07.2017 г., ВКС, II НО, КНД № 363/2017 г. въззивното решение е
оставено в сила, в който и момент оправдателната присъда окончателно е влязла в
сила.
Предвид изложеното, ищецът поддържа, че в резултат от
воденото срещу него наказателно производство търпи значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения,
психически тормоз, перманентно състояние на тревожност и несигурност,
продължително безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства и
унижения. Настъпила била коренна промяна в отношението към ищеца от неговите
приятели и познати, които са започнали да го избягват. Сочи, че наказателното
преследване е отразявано многократно през годините по телевизията, пресата и в
различни интернет издания, достигащи до голям кръг читатели, което допълнително
му е причинило негативни емоционални преживявания и унижения.
Твърди и че е претърпял имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, в размер на законната лихва, върху сумите 10 000 лв., внесена
като парична гаранция и сумата 4131 лв., представляваща сбора от сумата 3911
лева (левовата равностойност на иззетите с Протокол за обиск и изземване от
10.12.12 г. четири броя банкноти по 500 евро) и сумата 220 лева (иззетите със
същия протокол една банкнота по 100 лева и шест банкноти по 20 лева). Сочи, че
банкнотите са иззети на 10.12.2012 г. и са му върнати с Определение на СпНС от
28.03.2016 г., поради което за този период му се дължи законна лихва върху тази
сума в размер на 1386 лв. Претендира и 3290 лв., представляваща законна лихва върху внесената
гаранция от 10 000 лева, на 21.12.2012 г. от адв. Л.Т., възстановена на
последния от ищеца на 28.12.12 г., до датата на нейното освобождаване -
23.03.2016 г.
Ответникът П.НА Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция, като недоказана. Поддържа, че не са налице
доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди, а
определената мярка „Задържане под стража“ е била търпяна за един сравнително
кратък период. Сочи, че в процесния период срещу ищеца е водено и друго
наказателно производство, а Прокуратурата няма отношение към изнесената в
медийното пространство информация. Оспорва претенцията за имуществени вреди,
тъй като ищецът не е установил възможност да бъде увеличено имуществото му със
задържаните или внесени като гаранция суми. Оспорва достоверността на датата и
съдържанието на представената по делото разписка от 28.12.2012 г., с която Л.Т.
е декларирал, че е получил от ищеца сумата от 10 000 лв., като счита, че
този документ е антидатиран и съставен единствено за целите на настоящото производство.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че Т.П.Х.
на 10.12.2012 г. е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице
на инспектор при ГДБОП-МВР, гр. София.
На 14.12.2012 г. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, с протоколно определение от
с.д. по НЧД № 2118/2012 г. на Специализирания наказателен съд, която е изменена
на 21.12.2012 г. в „Гаранция“ от 10 000 лева от Апелативен специализиран
наказателен съд, 2-и с-в., по ВНЧД № 266/2012 г. (във връзка с Постановление за привличане на обвиняем
от 11.12.2012 г., по ДП № Б- 62/2012 г., по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. №
724/2012г. по описа на Специализирана прокуратура-гр. София).
Видно от обвинителен акт от 23.07.2014 г., на Т.П.Х., е повдигнато обвинение за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по чл.
234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр. ал.1 от НК и
по чл. чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК,
Установява се, че ищецът е изцяло оправдан за горепосочените престъпления,
с присъда от 23.03.2016 г., по НОХД № 879/2014 г., СпНС, 10 с-в.
Присъдата е потвърдена с решение №1 от 23.01.2017 г.,
по НОХД №162/2016 г. на от АпСНС, 4-ти
състав, което е оставено в сила с окончателно решение № 198 от 07.07.2017 г.,
ВКС, II НО, КНД № 363/2017 г. .
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за
неимуществени вреди. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по което е оправдан на първа инстанция, потвърдена от въззивната и
касационната инстанция. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да
обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди,
доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни
психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и
от показанията на изслушания по делото свидетел. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(повече от четири години и половина), обстоятелството, че
наказателното производство е довело до влошаване на здравословното състояние на
ищеца, съобразно показанията на свидетеля К.М.П., при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед
неговата личност, начин на живот и среда, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на Т.П.Х. Манчев за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата
от 7 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда.
По
отношение на исковете за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в
размер на законната лихва, както следва: обезщетение от 1386 лв. за периода от
10.12.2012 г. до 28.03.2016 г., изчислено върху сумата 4131 лв., последната
представляваща стойността на иззетите банкноти и обезщетение от 3290 лв. за
периода от 28.12.2012 г. до 23.03.2016 г., изчислено върху сумата 10 000 лв.,
последната представляваща внесена по наказателното производство парична
гаранция, съдът намира че не е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между образуваното наказателно производство и
претендираните вреди. Вредата, като пряка последица от повдигане на
обвинението, под формата на пропуснати полза, не е доказана. Аргумент в тази
насока е и приетото в Тълкувателно
решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС. Следователно исковете за
имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени.
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна
такса в размер на 10 лв., както и сумата от 140 лв., за разноски за адвокат,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „******да заплати на Т.П.Х., ЕГН **********,***, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда от
23.03.2016 г., по НОХД № 879/2014 г., СпНС, 10 с-в, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 07.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 7 000 лв. до
предявения размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Т.П.Х. срещу П.НА Р.Б., на основание
чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в
размер на законната лихва, както следва: на сумата от 1386 лв., за периода от
10.12.2012 г. до 28.03.2016 г., изчислена върху сумата 4131 лв., представляваща
стойността на иззетите банкноти и сумата от 3290 лв , за периода от 28.12.2012
г. до 23.03.2016 г., изчислена върху сумата 10 000 лв., представляваща внесена
по наказателното производство парична гаранция
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „******да заплати на Т.П.Х., ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв.,
представляваща разноски за държавна такса, както и сумата от 140 лв., представляваща за разноски за
адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може
да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: