РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500097 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Л. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №20, ет.4, ап.**, чрез адвокат
С. С. Д., против решение № 1360/06.12.2024г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 955/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
против В. К. Б., ЕГН ********** с адрес в гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 20,
ет. 4, ап. **, иск с правно основание чл.33 ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № 117 от 14.04.2021 год., том 2, рег.№ 2279 дело № 287 от
2021 год. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК и район на действие Районен съд
Варна, по силата на който ищецът В. Л. Д. е продал на ответника В. К. Б.,
следния свой собствен недвижими имот, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1502.53.3.11, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес гр. Варна, район Одесос, ул. Ангел Кънчев № 20, ет. 4,
1
находящ се в сграда с идентификатор 10135.1502.53.3, построена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.1502.53, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, ап. № **, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 40,25
кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня- тоалет. дрешник и входно антре,
при граници съгласно предходен нотариален акт: североизток - ап. 42.
югозапад - ап. 44, северозапад - стълбище и ап. 42. югоизток - зелени площи,
горе - ап. 46, долу - ап. 40. а съгласно кадастрална карта при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1502.53.3.12.
10135.1502.53.3.10, под обекта: 10135.1502.53.3.8, над обекта:
10135.1502.53.3.14. ведно с прилежащото му избено помещение № 43 с площ
от 3,85 кв. метра, при граници: североизток - избен коридор, югозапад - избен
коридор, северозапад - избен коридор, югоизток - изба на ап. № 44, както и с
1,0023 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена същата, за продажна цена в
размер на 20 500 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, тъй като съдът е приел, че е налице само първата
предпоставка- наличие на крайна нужда, но не е установена нееквивалентност
на престациите. Жалбоподателят сочи, че съдът е достигнал до този
неправилен извод, тъй като е съобразил изготвеното заключение от вещото
лице, макар същото да е неправилно и като такова оспорено от ищеца. Твърди
се, че определянето на пазарната стойност на недвижимия имот е извършена
по метод, при който са съобразени множество фактори- икономическите
условия, тенденциите на търсенето и предлагането, бедствия, пандемия, война
или дори на случайни събития и т.н. Сочи, че е налице разлика при определяне
на пазарната стойност и данъчната оценка, тъй като последната се определя
чрез прилагането на математическа формула, като нейната стойност е
нормативно регулирана и не съвпада с действителната пазарна стойност на
имота, която се определя от пазарните условия. Поради това и ако пазарната
стойност на имота да е определена от вещото лице правилно, то намаляването
на същата с данъчната оценка на вещното право на ползване- а не с пазарната
стойност на същото, е неадекватна. Твърди, че най-ярко очевидната
неправилност на заключението се изразява в това, че вещото лице е оценило
едно ограничено вещно право на ползване на стойност от 48782,83 лева, а
правото на собственост, което е предмет на 3 разпоредителната сделка и по
2
отношение на което макар и да е отложено във времето правомощието -
ползване, е оценено на 21930 лева, което е повече от два пъти по-малко. При
реални пазарни условия между желаещ купувач и желаещ продавач, след
извършен подходящ маркетинг, при което всяка от страните е действала
информирано, благоразумно и без принуда, категорично не би се стигнало до
сделка, при която правото на собственост на процесния недвижим имот да
бъде прехвърлено за сума от 20500 лева, която въззиваемият е заплатил на
въззивника. Моли, съдът да направи законосъобразен извод за основателност
на предявения иск, като отмени решението в атакуваната част и искът по чл.33
ЗЗД да бъде уважен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. К.
Б. чрез адв. С., с който отговор жалбата се оспорва. Изразява становище, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че не е налице
и първата предпоставка за уважаване на иска, тъй като не е доказано, че
ищецът е бил в крайна нужда- т.е. че няма средства за заплащане на кредита,
както и друго жилище. Моли решението да бъде потвърдено в атакуваната
част. В условията на евентуалност, ако искът бъде уважен, моли да бъде
уважен и предявеният насрещен иск, като ищецът бъде осъден да върне
получената по договора цена от 20 500 лв.
За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със съединени в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.31 и чл.33 ЗЗД да бъде прогласена
за унищожаема сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
№ 117 от 14.04.2021 год., том 2, рег.№ 2279 дело № 287 от 2021 год. на
нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК и район на действие Районен съд Варна, по
силата на който ищецът В. Л. Д. е продал на ответника В. К. Б., следния свой
собствен недвижими имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор
10135.1502.53.3.11, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес гр. Варна, район Одесос, ул. Ангел Кънчев № 20, ет. 4,
находящ се в сграда с идентификатор 10135.1502.53.3, построена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.1502.53, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, ап. № **, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 40,25
3
кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня- тоалет. дрешник и входно антре,
при граници съгласно предходен нотариален акт: североизток - ап. 42.
югозапад - ап. 44, северозапад - стълбище и ап. 42. югоизток - зелени площи,
горе - ап. 46, долу - ап. 40. а съгласно кадастрална карта при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1502.53.3.12.
10135.1502.53.3.10, под обекта: 10135.1502.53.3.8, над обекта:
10135.1502.53.3.14. ведно с прилежащото му избено помещение № 43 с площ
от 3,85 кв. метра, при граници: североизток - избен коридор, югозапад - избен
коридор, северозапад - избен коридор, югоизток - изба на ап. № 44, както и с
1,0023 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена същата, за продажна цена в
размер на 20 500 лева. Главният иск е предявен на основание чл. 31 ЗЗД
поради невъзможност ищецът-продавач да разбира свойството и значението
на постъпките си, а евентуалният иск е за унищожаемост на сделката поради
сключването й от ищеца поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ответникът от своя страна е предявил в условията на евентуалност- при
уважаване на главния или евентуалния иск, насрещен иск за връщане на
заплатената по сделката цена.
Решението е влязло в законна сила в частта, с която искът по чл.31 ЗЗД е
отхвърлен като неоснователен.
Производството пред настоящия състав е висящо по предявения в
евентуалност иск с правно основание чл.33 ЗЗД. По него ищецът В. Д. излага
твърдения, че през 2019 год. изтеглил кредит, който обезпечил с ипотека на
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна на улица „Ангел
Кънчев" №20, ет.4, апартамент № **. Изпитвал затруднения да изплаща
дължимите вноски по кредита. Страхувал се да не загуби единственото си
жилище. Споделил тези страхове с ответника, който му предложил помощ,
като му даде в заем сумата от 20 500 лева да изплати кредита, а в замяна той
да получи собствения му апартамент. Притиснат от обстоятелствата и след
като бил убеден от В. Б., ищеца се съгласил и взел сумата 20 500 лева, с които
изплатил кредита за сумата 20400 лева. На 14.04.2021 подписал нотариален
акт за покупко-продажба, като получил изцяло сумата от 20 500 лв. по банков
път преди подписването на този нотариален акт. Твърди, че договорената
пазарна цена е няколко пъти по-ниска от пазарната, поради което и договорът
се явява сключен при условията на крайна необходимост, под страх че няма да
4
може да обслужва кредита си и ще загуби апартамента. Сочи, че договорът е
сключен и при явно неизгодни за него условия, тъй като цената била четири
пъти от реалната пазарна цена на подобен вид имоти, които се продавали за
цена между 38 000-42 000 евро. Самата данъчна оценка на имота излага, че е
била в размер на 31 577,80 лв. Моли договорът да бъде унищожен на соченото
основание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска – В.
Б., който оспорва по основателност и предявения в условията на евентуалност
иск. Твърди, се че процесният договор категорично не е сключен при явно
неизгодни за ищеца условия. Уговорената цена е в размер на 20 500 лв. не е
неизгодна, тъй като едновременно с това ищецът - продавач си е запазил
безвъзмездното право да ползва имота, докато е жив. Предвид възрастта на
ищецът към датата на сключване на договора и данните за средната
продължителност на живота, уговорената между страните цена от 20 500 лв.
срещу получената „гола“ собственост върху имота, напълно съответства на
неговата стойност, още повече като се отчете състоянието, в което този имот
се е намирал към момента на продажбата и в което се намира и към настоящия
момент - година по-късно - силно занемарен, неподдържан и изискващ
извършването на основен ремонт.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е предявил и насрещен иск за
връщане на заплатената изцяло и по банков път цена по договора, като искът е
предявен под условие, ако евентуално който и да е от главният или
евентуалният иск на ищеца бъде уважен. Затова и предявеният насрещен иск е
за осъждане на ищеца В. Д. да заплати на ответника В. Б. сумата от 20 500 лв.,
представляваща подлежаща на връщане платена цена по унищожения договор
за покупко-продажба, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от
датата на получаването й от ответника по насрещния иск - 14.04.2021 г. до
окончателното й заплащане.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 117, том II, рег. № 2279, дело № 287 от 2021 г. на А.Г.,
5
нотариус № 194 в Нотариалната камара, район на действие – РС Варна,
ищецът В. Л. Д. е продал на ответника В. К. Б., собствения си самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.1502.53.3.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на
изп. директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев“ № 20, ет. 4, находящ се в сграда с идентификатор
10135.1502.53.3, построена в поземлен имот с идентификатор №
10135.1502.53, с предназначение - жилище, апартамент № **, ведно с
прилежащото му избено помещение № 43 с площ от 3,85 кв. метра, както и
1,0023 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена същата за продажна цена в
размер на 20 500 лева, платени изцяло по банков път преди нотариалното
изповядване на сделката. С договора продавачът е поел задължение с част от
получената цена да погаси парични задължения към „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,
обезпечени с три договорни ипотеки по договори за кредит от 2019 и 2020г.
върху процесния апартамент, посочени подробно в НА. Продавачът е
декларирал, че сключва договора изцяло по своя воля, че не е поставен под
запрещение и че не действа при условията на крайна нужда и/или явно
неизгодни условия.
Представени са Решения на ТЕЛК, последното от които Експертно
решение № 2406 от заседание №130, проведено на 19.08.2019 год., ТЕЛК към
УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна, с което на ищеца В. Л. Д. е определена
80% трайно намалена работоспособност, поради констатирано при
преосвидетелстване психично заболяване – „параноидна шизофрения“.
Видно от удостоверение изх. № 3040-03-35/07.02.2022 год. ищецът В. Д.
получава социална пенсия за инвалидност, която към същия момент е в
размер 212,50 лв.
Установява се от справка за кредитна задлъжнялост, че към 31.03.2021
год. – две седмици преди сключване на договора, ищецът е бил страна по
седем заемни правоотношения с просрочени падежни вноски, с общ размер на
остатъка по редовните главници 17 620 лв.
С преводно нареждане от 14.04.2021 год. ответникът В. К. Б. е заплатил
по банкова сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД сумата от 20 500 лева, на основание
покупка на недвижим имот. На същата дата ищецът Д. е превел на „Креди
6
Йес“ ООД по три договора за кредит общо сумата от 20 409 лв.
С влязло в сила на 23.06.2023г. Решение № 86/05.05.2023 г. по в. гр. д.
№107 по описа на Апелативен съд – Варна за 2023 год. е отменено решение №
1453/17.11.2022 г. по гр. д. № 795/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което
ищецът Д. е бил поставен под пълно запрещение по иска с правно основание
чл. 5 от ЗЛС, предявен от Д. Л. Б. /сестра на ищеца, като искът й е отхвърлен.
Според заключението на вещото лице д-р С.В., доцент по съдебна
психиатрия към МУ Варна, към датата на сключване на договора – 14.04.2021
год., поведението на ищеца е било мотивирано от рационални подбуди, които
освидетелстваният с охота е споделил при проведеното в хода на експертизата
интервю.
От приобщената като доказателство съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от инж. Й.А., се установява, че предвид техническото състояние,
местоположението и запазеното пожизнено вещно право на ползване от
отчуждителя, към датата на сключване на договора действителната пазарна
стойност на прехвърления самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1502.53.3.11 е в размер на 21 930 лв.
Пред настоящата инстанция е изготвена повторна оценителна
експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че съобразявайки
отежняващото запазено в полза на ищеца пожизнено право на ползване върху
процесния имот към момента на сделката пазарната, стойността на процесния
имот възлиза на 27 030 лв. В о.с.з. вещото лице е уточнило, че е допуснало
грешка, като погрешно е заложило възрастта на ищеца към момента на
сделката, определяща за продължителността на пожизненото право на
ползване върху имота. С извършената корекция вещото лице е уточнило, че
пазарната стойност на имота възлиза на 26 450 лв. Освен това експертът е
посочил, че имотът, доколкото е маломерен- двустаен понастоящем, а към
датата на строежа-1985г.- се е наричал гарсониера, попада в групата имоти,
които са много търсени и бързоликвидни, поради което и обявената цена
почти не подлежи на коментар и предоговаряне. Не е намерила в архивите
сходни обекти, по които да има реални продажби на имоти в същия регион и
със запазено право на ползване, то от проучвания в базата данни на фирми за
недвижими имоти и статистически данни за продажбите, вещото лице е
установило средна цена около 1032 евро на кв.м., близка до продажната от 961
7
евро на кв.м. Заключението е оспорено от ответника с мотив, че вещото лице
не е изготвило заключението си на база аналози, както и че не е подбрало
правилно обекти, мотивиращо средна цена. Съдът намира, че оспорването е
неоснователно. И вещото лице пред първата инстанция, и вещото лице пред
настоящата инстанция са посочили, че точни аналози на продадени имоти в
същия район и при същите условия запазено пожизнено право на ползване, не
могат да бъдат открити. Предвид това и очевидно следва да бъде кредитирано
заключението, при което вещото лице, изготвяйки оценка за пазарната
стойност на имота, е използвало повече пазарни аналози и е съобразило
търсенето към момента на сделката на имоти с подобни параметри като
процесния. Затова и съставът приема, че следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице М., изготвено пред настоящата инстанция.
Същото е направило по-обстойно обследване на пазара на недвижимите
имоти към 14.04.2021г. Следва да бъде приета пазарна стойност към момента
на сделката на недвижимия имот с отчитане запазеното в полза на ищеца
пожизнено право на ползване в размер на 26 450 лв.
По изложената фактическа обстановка и като съобрази, че решението в
частта по предявения главен иск с правно основание чл.31 ЗЗД е влязло в
законна сила, то и съдът дължи произнасяне по предявения в евентуалност иск
с правно основание чл.33 ЗЗД за унищожаване на договора поради
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Посочената
правна норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва
да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката.
Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и
на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на
изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на
страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи,
като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства
(достатъчно средства за издръжка и за погасяване на задълженията), т. е. при
липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. От
гореизложеното е видно, че първата предпоставка - състоянието на крайна
нужда също е необходимо да отговаря на две изисквания – от една страна да
представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и
8
семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от
друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен
натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без
който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните
условия и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни
условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които
се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на
сделката и съставляват съотношение между престациите на страните,
неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за
продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна,
очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и
купувача, при много съществена разлика между действителната стойност на
продаваната вещ и продажната й цена по договора. Преценката за това следва
да е не само конкретна, но и комплексна. При извършването й следва се
вземат предвид действителното фактическо и правно състояние на
продаваната вещ - с оглед установяване на действителната й стойност към
момента на сключването на договора, която да се съпостави с уговорената в
него продажна цена. Необходимо е да се имат предвид и всички останали
клаузи на договора, ако има такива, и уговорените в тях модалитети или
други, освен основните, насрещни договорни задължения на продавача и
купувача, които се отразяват и са от значение за еквивалентността на
престациите по договора. Правният статус на продаваната вещ към момента
на сключването на договора, несъмнено включва и обременеността й към този
момент с тежести, вкл. с ограничени вещни права, които са били учредени или
се учредяват в полза на трети лица, или които сам продавачът запазва за себе
си със самия договор за продажба. В тази хипотеза действителната стойност
на продавания имот очевидно е по-малка, в сравнение с тази, ако предмет на
договора би било правото на собственост в пълен обем. Поради това,
наличието на ограничено вещно право върху продавания имот във всички
случаи следва да се вземе предвид при установяването на действителната
стойност на имота в контекста на извършваната проверка за наличието или не
на явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗЗД при сключването на
договора за продажба.
В настоящото производството съдът приема, че безспорно се установява
наличието на първата предпоставка за уважаване на иска- наличие на крайна
9
нужда за ищеца Д.. До този извод съдът стигна, като съобрази, че продавачът,
макар и в трудоспособна възраст- 46 години, е с увредено здравословно
състояние - 80 % трайно намалена работоспособност, поради констатирано
още през 2005г. психично заболяване – „параноидна шизофрения“, в резултат
на което многократно е бил преосвидетелстван с идентичен процент на
неработоспособност; получавана социална пенсия за инвалидност в размер
212,50 лв., както и две седмици преди сключване на договора - кредитна
задлъжнялост по седем заемни правоотношения с просрочени падежни
вноски, с общ размер на остатъка по редовните главници 17 620 лв.; три
ипотеки върху процесния имот, които обезпечават връщането на три
непогасени кредита. Предвид това и съставът приема, че безспорно се
установява недостатъчност на материални средства за плащане на изискуеми
задължения на ищеца, както и че това състояние е въздействало върху волята
му да сключи сделката. Последното обстоятелство, че именно недостигът на
парични средства е оказал решаващо значение при формиране волята за
сключване на сделката е фактът, че още на същата дата при получаване на
уговорената продажна цена, ищецът е погасил свои кредитни задължения,
обезпечени с ипотека върху процесния имот. От съдържанието на договора за
продажба също може да бъде направен подобен извод, доколкото изрично в
него е посочено, че продавачът поема задължението да изплати част от
обременителните задължения, обезпечени с договорите за ипотека. Затова и
съставът приема, че първата предпоставка е налице.
По отношение наличието на втората предпоставка- явно неизгодни
условия за продавача по сделката, съдът намира следното:
Преценката за явно неизгодни условия като съотношение между
насрещните престации на страните, неблагоприятно за намиращата се в
крайна нужда страна, винаги конкретна за всеки случай и осъществявана към
момента на сключване на договора, изисква установяване на такава престация
на намиращата се в състояние на крайна нужда страна, която да е очевидно
несъответна и несъразмерна на насрещната престация. При договор за
продажба като процесния очевидната несъразмерност или нееквивалентност
между насрещните престации би била осъществена при много съществена
разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й
цена, но и при съобразяване с действителното фактическо и правно състояние
на продаваната вещ, със запазеното безвъзмездно и пожизнено вещно право на
10
ползване върху целия прехвърлен имот за продавача, с насрещните договорни
задължения на продавача и купувача и с конкретното специфично съдържание
на процесния договор досежно субектите му. Затова и в конкретика следва да
бъде съобразено учреденото ограничено вещно право в полза на продавача
върху целия имот, което значително значително намалява стойността на
последния за купувача, като прави почти невъзможно извършването на
разпоредителни сделки с него, както и ползването му. Простото приспадане
цената на вещното право на ползване от пазарната стойност на имота,
извършено в първоначалното заключение на техническата експертиза на
вещото лице инж. Атанасова, не е достатъчно. Необходимо е при използване
на сравнителния пазарен метод да бъдат съобразени реалните продажни цени,
на които са изповядани продажби на подобни имоти, в който смисъл е
даденото допълнително заключение на същия съдебен експерт. От последното
се установява, че процесната продажна цена е близка до тази по реално
осъществените продажби на подобни имоти – вещото лице сочи при средна
пазарна цена на намерените от нея аналози е близка до статистическата.
Съобразило е и безсрочното право на ползване, възрастта и здравословното
състояние на ползвателя-ищец. При така ангажираните данни вещото лице е
дало пазарна стойност на имота с отчитане пожизненото право на ползване в
размер на 26 450 лв. заплатената продажна цена е в размер на 20 500 лв., която
е с 20% по-ниска от определената средна пазарна такава към момента на
сделката за имоти с близки параметри. И защото преценката за наличието или
не на явно неизгодни условия при сключване на процесния договор, следва да
е конкретна и комплексна, съобразяваща цялата последователност от фактори,
които са от значение за съпоставянето на насрещните престации, простото
сравняване като математически величини на платена продажна цена и
действителна такава не е достатъчно. Следва да се съобразява запазеното
вещно право на ползване, не като се изважда пазарната му стойност от
стойността на имота, а като се взема предвид стойността на последния с него,
такава каквато би могла да бъде реализирана на пазара и то към момента на
атакуваната сделка.
Поради това и доколкото не се установява да е налице разлика между
действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена и то, тази
разлика да е много съществена такава /напр. в пъти под действителната
стойност/, то и не може да бъде направен извод, че е налице очевидна
11
нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача.
Предвид това и доколкото не е налице втората необходима предпоставка
за уважаване на предявения иск с правно основание чл.33 ЗЗД, то и
евентуалният иск за унищожаване на договора поради сключването му поради
крайна нужда и явно неизгодни условия следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Поради не сбъдване на процесуалното условие, под което е
предявен, насрещният иск с правно основание чл.34 от ЗЗД, не следва да бъде
разглеждан.
Решението на ОС-Варна следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на
разноски. Съобразно представения списък са претендирани 1 000 лв.-
заплатено пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, за което е
представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка, че
сумата е заплатена. Възражение за прекомерност не е направено, поради което
и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 1 000
лв. направени разноски за адвокатска защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1360/06.12.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 955/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявеният
от В. Л. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев“ №20, ет.4, ап.**, против В. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна,
ул. „Ангел Кънчев“ № 20, ет. 4, ап. **, иск с правно основание чл.33 ал.1 от
ЗЗД, за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба № 117 от 14.04.2021 год., том 2, рег.№
2279 дело № 287 от 2021 год. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК и район на
действие Районен съд Варна, поради сключването му поради крайна нужда и
при явно неизгодни условия.
ОСЪЖДА В. Л. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев“ №20, ет.4, ап.**, да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 20, ет. 4, ап. **, сумата от 1 000
12
/хиляда лева/, представляваща направени разноски пред настоящата
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13