Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 13.06.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
М., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 2 706 по описа на 2017година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 183 от ЗЗД.
Ищeцът В.И.Х. твърди, че е в договорни отношения с
ответниците по повод сключен договор за покупко-продажба на движими вещи от
31.10.2016 г., по силата на който същият като продавач се задължил да прехвърли
на ответниците – купувачи собствеността върху движими вещи – хладилни витрини,
хладилници, фризери, стилажи, поставена нова дограма за сумата от 70 000
лв., платима по банков път. Твърди се, че движимите вещи до момента на
сключване на договора се намирали в недвижим имот, собственост на ответниците,
а именно: търговски обект, находящ се в гр. София, ул. „*********, партер,
който бил продаден от ответниците на трети за спора лица с договор, оформен в
нотариален акт на 19.09.2016 г. Твърди
се, че в разумен срок след сключването на договора не било получено плащане от
купувачите, поради което ищецът им изпратил нотариална покана, с която ги
поканил да заплатят продажната цена по сключения договор, което задължение
ответниците не изпълнили.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от исковете и е
сезирал съдът с искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при
условията на разделност сумата от по 35 000 лв. от всеки един от
ответниците, съставляваща продажната цена по сключения договор между страните,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на
исковата молба, както и сторените съдебни разноски.
Ответниците Г.С.Я. и Л.Л.Я., редовно уведомени, оспорват исковете по
съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Л..
Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно заседание от
адв. М., който претендира разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че са били
в договорни правоотношения по повод сключен на 31.10.2016 г. договор за
покупко-продажба на движими вещи, представен по делото. Видно от съдържанието
на същия ищецът, като продавач, е продал на ответниците, като купувачи движими
вещи „хладилни витрини, хладилници, фризери, стилажи, поставена нова дограма“
срещу насрещното задължение на купувачите да заплатят уговорената продажна цена
при условията на договора – по банков път, по сочената в договора сметка.
Дефинитивно, договорът за покупко-продажба е консенсуален
договор и вещно-транслативния ефект по него настъпва с факта на постигане на
съгласие на страните по договора. Предметът на процесния са движими вещи, които
с оглед начина на посочването им в същия са родово определени. Правото на
собственост при родово определени вещи преминава, когато те бъдат индивидуализирани т.е. определени по
съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени по арг. на чл. 24 ал.2 от ЗЗД. С оглед на тези съображения,
настоящият съдебен състав намира заявеното възражение на ответната страна за
нищожност на договора като сключен с невъзможен предмет, предвид липсата на
индивидуализация на вещите, предмет на същия за неоснователно.
Не са ангажирани
доказателства по делото за постигнато съгласие между страните, с оглед
изискването на цитираната по-горе разпоредба. Такова се постига с
индивидуализиране на вещите, предмет на договора, чрез посочване на марка,
модел, сериен номер и т.н по начин, който да ги отграничи от други вещи от
същия род.
Ответниците са
оспорили твърдението в исковата молба, че вещите, предмет на договора, са им
фактически предадени. В чл. І.5 от договора продавачът е поел задължение да
предаде на купувача вещите. Писмени
доказателства, имащи само доказателствено значение, установяващи фактическо
предаване на вещите не са ангажирани. Ищецът е ангажирал гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Л.А.П., разпитан в съдебно заседание на 15.10.2018 г.
Свидетелят е заявил, че е бил наемател от края на 2012 г. до м. октомври –
ноември 2014 г. в имота, в който са се намирали процесните вещи и същите са
били налични в имота, тъй като техният собственик /“В., съдружник на Г.“/, ги е
инспектирал. Показанията на свидетелят касаят времеви отрязък, предхождащ
датата на сключване на договора с две години. Доказателства по делото относно
обстоятелството дали към момента на сключване на процесния договор, който е и
правно-релевантния такъв, вещите все още са били в този имот респ. се е
стигнало до фактическото им предаване на купувача не са ангажирани. Извод в
тази насока не може да бъде изведен и по тълкувателен път, чрез индиции или да
се презюмира, доколкото към датата на сключване на процесния договор недвижимият
имот, в който се твърди да се е осъществило фактическото предаване на вещта е
собственост респ. се владее от трето за спора лице. Това се установява от
представения по делото нотариален акт № 35, н.д. 209/2016 г. на нотариус № 539
- Л.Т., с район на действие – СРС.
С оглед на
ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не е
установено по делото продавачът – ищец да е прехвърлил по начина, указан в чл.
24 ал.2 от ЗЗД правото на собственост върху вещите, предмет на договора, за да
възникне и стане изискуемо насрещното задължение на купувача по него да плати
цената по арг. на чл. 183 от ЗЗД, което обосновава извод у настоящия съдебен
състав за неоснователност на ищцовите претенции.
При този изход на
спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците се следва сумата от 3020
лв., съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.Л.
искове с правно основание чл. 79
ал.1 вр. с чл. 183 от ЗЗД срещу Г.С.Я., ЕГН ********** и Л.Л.Я., ЕГН **********,***,
кантора 13 – адв. Р.М. за заплащане на сума от по 35 000 лв. от всеки един
от двамата, представляваща дължима продажна цена по договор за покупко-продажба
на движими вещи от 31.10.2016 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА В.И.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.Л. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.С.Я., ЕГН ********** и Л.Л.Я., ЕГН **********,***,
кантора 13 – адв. Р.М. сумата от 3 020 лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: