Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 584/21.02.2012г., постановено по гр.д. № 1132/2011г. Г. Районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” гр. В., че Т. Й. И. не дължи сумата от 3608,99лв., представляваща начислена на основание чл. 38,ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕМ въз основа на Констативен протокол от 05.10.2010г. и справка за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енеркия за периода от 09.04.2010г. до 05.10.2010г. за обект град В. Т., ул. ”П.К. Я." № 34, офис 2, клиентски номер *. Присъдени са и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.” гр. В. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, касаещи основателността на предявения иск, не са съобразени с разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗНА и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя неправилно съдът приемал, че е налице трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК, касаеща случаи като настоящия, а също така неправилни били изводите му относно неравноправността на клаузата от Общите условия на жалбоподателя, даваща възможност за едностранна корекция на сметката за потребена ел. енергия. Наличието на законово уредени механизми за едностранна корекция на сметките на абонатите по отношение на други енергийни предприятия давало възможност по аналогия да се обоснове правото и на електроразпределителните дружества да извършват такива корекции. В полза на тази теза са развити подробни съображения. Сочи се, че клаузата на ОУ, въз основа на която е коригирана сметката на въззиваемия /ищец в първоинстанционното производство/, не е неравноправна. Процедурата, предвидена в чл. 37 от ОУ на ДПЕЕМ нямала характера на санкция спрямо потребителя. В случая тя била уговорена в интерес и на двете страни по договора за доставка на ел. енергия. Наведени са подробни доводи в насока горното. С оглед оплакванията в жалбата се претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, да се отхвърли претенцията и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител заема становище за неоснователност на същата. Заема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Твърди, че изводите на съда за наличието на пропуск на проверяващите средството за техническо измерване/СТИ/, отчитащо потребената от ищеца ел. енергия, са правилни. Според въззиваемия е налице дори умишлено нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕМ, тъй като СТИ не е било демонтирано и това е станало с цел да се осуети извършването на експертиза, която да установи налице ли е неотчитане на ел. енергия. Доказан бил фактът, че разпоредбата на чл. 98б. от ОУ на ДПЕЕМ в изменената й редакция не обвързва ищеца, като от друга страна недоказано остава обстоятелството, че последният е потребил енергията, за която му е начислена корекционна сума. Претендира се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът Т. И. сочи, че е потребител на ел. енергия с обект на снабдяване В. Т., ул. „П.К.Я.” № 34 На 05.10.2010г. служители на „Е. М.” В. извършили проверка на измерването на ел. енергията, потребявана от ищеца и с оглед констатациите в протокола била изготвена сметка за корекция на ел. енергия, за сумата 3608,99лв. Според ищеца тази сума е начислена незаконосъобразно, като проверката не отговаря на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР. Възстановяването на нормалната схема на СТИ, отбелязано в протокола, било в нарушение на регламентираната процедура, задължителна при установяване на несъответствие с нормираните характеристики на СТИ. Наведено е възражение, че редакцията на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ в изменения й вариант не обвързва ищеца, понеже изменението не е публикувано в един централен и един местен ежедневник. СТИ били собственост на ответника, поради което той следвÓло да носи отговорност за евентуални неизправности и грешки в измерването. Претендира се да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ищецът не дължи процесната сума. Ответникът е оспорил предявения иск в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба. Посочено е, че при извършената проверка на СТИ, отчитащо потреблението на ищеца, е установено,ч е на първа и втора система не се отчита ток. След проверката била възстановена правилната схема на свързване. Корекцията била извършена в съответствие с правилата на ОУ, които обвързват и самия ищец. Претендира се отхвърляне на предявения иск. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото правилно – обсъдени са всички релевантни за спора доказателства, като са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящият състав възприема изцяло така установената фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявения установителен иск. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема изцяло. По оплакванията в жалбата : Съгласно ОУ на „Е. Б. М." гр. В., които са обвързващи за ищеца, /чл.61 от същите/ в случаите, когато се съставя констативен протокол /КП/, той се подписва от представителя на „Е. Б. М." гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. Ако ползвателят не присъства и / или откаже да подпише КП, протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на „Е. Б. М." гр. В.. По делото е представен КП, съставен от служители на „Е. Б. М.", гр. В. Той е подписан от колега на ищеца, която не е страна по договора за доставка на ел. енергия. При подписването на протокола не е отбелязано коя от двете хипотези на чл. 61 от ОУ на „Е. Б. М.", гр. В. е налице - дали абонатът е отсъствал или е отказал да подпише протокола. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за ответника факти. С оглед обстоятелството, че протоколът не носи подписа на ищеца, който е ползвател на ел. енергията по смисъла на цитираните ОУ, констатациите, депозирани в него, не го обвързват. При това положение ответникът е следвало на общо основание да докаже, че изложените в протокола обстоятелства отговарят на истината. Изготвената техническа експертиза, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която „Е. Б. П.", гр. В. е начислил по реда на чл. 25 от своите ОУ. Тя се базира на данните по делото и в частност на съставения КП, а според настоящия състав не е доказано, че констатациите на КП кореспондират с действителността. След като СТИ не е демонтирано във вида, в който според КП е открито, то няма как да се установи дали действително са били прекъснати мостовете на първа и втора фази. Дори и да бе установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия, „Е. Б. П.", гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва заÛонова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид гореизложеното възражението, че цитираната клауза всъщност е предвидена да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, а не предвижда някаква санкция за абоната, е неоснователно. Въпреки това доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по тз№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. Относно възражението на жалбоподателя, че тази съдебна практика е неотносима към конкретния казус, съдът го намира за неоснователно. Макар и част от решенията да не касаят отношенията между „Е. Б. П.” В. и неговите абонати, те дават принципно разрешение на въпроса за наличието на законово основание за едностранна корекция на сметките на абонатите от страна на доставчиците на ел. енергия. По тази причина те следва да бъдат съобразени от настоящия състав. Относно възражението на жалбоподателя, че тази съдебна практика е неотносима към конкретния казус, съдът го намира за неоснователно. Макар и част от решенията да не касаят отношенията между „Е. Б. П.” В. и неговите абонати, те дават принципно разрешение на въпроса за наличието на законово основание за едностранна корекция на сметките на абонатите от страна на доставчиците на ел. енергия. По тази причина те следва да бъдат съобразени от настоящия състав. Възражението на жалбоподателя за наличието на празнота в закона, като в случая следва да бъде приложен законът по аналогия и при съобразяване на неговата цел, е неоснователно. Това, че законодателят е предвидил възможност други енергийни предприятия да извършват корекция на сметки на своите абонати за минал период, не означава,че тези процедури следва да се прилагат по аналогия и спрямо електроразпределителните дружества, каквото се явява „Е. Б. П.” гр. В. Предвидените и цитирани по-горе корекции не касаят случаи, сходни с посочения в ОУ на „Е. Б. П.” гр. В. респ ОУ на „Е. Б. М.” гр. В. Пропуск в закона в конкретния случай няма. В заключение ищецът не дължи сумата от 3608,99лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 09.04.2010до 05.10.2010г., тъй като за „Е. Б. П.„ гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползванÓ ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ГОРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските по водене на делото пред въззивната инстанция, а именно – 1000лв. Водим от гореизложеното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 584/21.02.2012г., постановено по гр.д. № 1132/2011г. на Г. Районен съд. ОСЪЖДА „Е. Б. П.” гр. В., ЕИК ............. да заплати на Т. Й. И., ЕГН * сумата от 1000лв./ хиляда лева/ представляваща разноски по водене на делото пред въззивна инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |