Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на дванадесети април |
Четиринадесети наказателен състав година 2016 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 731 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 16-0938-003771 от 14.10.2016 година на Началник сектор
ПП към към ОДМВР-Плевен, с което на Б.Г.М. с ЕГН ********** от гр. София са наложени
следните административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. ІV, т. 9, пр.
І-во от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лв. и 2.) на основание чл. 185 от ЗДвП –
глоба в размер на 20,00 лева за това, че на 03.10.2016 година в 09:40 часа в гр.
Плевен на ул. „Върбишко шосе“ пред сградата на СПП (КАТ) като водач паркирал
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** (собственост на **) във втори ред – до
паркирани пътни превозни средства от страната на движението, като автомобила
бил със затъмнени стъкла на предните врати, осигуряващи видимостта на водача
към пътя, а прозрачността им намалена чрез фолиране, което било констатирано
посредством техническо средство TRANS PL-1 с фаб. № 1131-отчело резултат 22% пропускливост, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 98,
ал. І, т. 2 от ЗДвП и по чл. 105, ал. І от ЗДвП.
Недоволен от така наложените
административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не се представлява. В депозираната пред съда жълба липсват конкретни
възражения против обжалваното наказателно постановление, респ. и аргументи в
този смисъл.
За ответната страна процесуален
представител не се явява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 03.10.2016 година в 09:40 часа в гр. Плевен на ул. „Върбишко шосе“ пред
сградата на СПП (КАТ) свидетелите М.С.М., В.К.Л. и А.П.И. констатирали, че
жалбоподателят Б.И.М., като водач на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***
(собственост на **) паркирал посоченото МПС във втори ред – до паркирани пътни
превозни средства от страната на движението. Констатирали също така, че
автомобилът бил със затъмнени стъкла на предните врати, осигуряващи видимостта
на водача към пътя и че прозрачността им е намалена чрез фолиране, което обстоятелство
установили посредством техническо средство TRANS PL-1 с фаб. № 1131-отчело резултат 22% пропускливост. Тези констатации били
изложени в съставения от актосъставителя М.С.М. АУАН № 3771/03.10.2016 година
против нарушителя Б.Г.М..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление, в което е въпроизведена описаната в АУАН фактическа
обстановка и на Б.Г.М. са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. ІV, т. 8 от ЗДвП
– глоба в размер на 50,00 лв. и 2.) на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20,00 лева за извършени нарушения по чл. 98, ал. І, т. 2 от ЗДвП и по
чл. 105, ал. І от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след
анализ на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 3771/03.10.2016 г., писмо рег. №
316р-30643/04.11.2016 г. ведно с наказателно постановление №
16-0938-003771/14.10.2016 г., справка за нарушител/водач, заверено копие от
заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи към
доказателствата по делото.
В този смисъл са и показанията на актосъставителя М.С.М. и свидетелите В.К.Л.
и А.П.И., които съдът приема с доверие, като логични последователни, взаимно
допълващи се и убедителни. Същите категорично потвърждават изложената в АУАН и
възпроизведена в обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка.
Относно нарушението по чл. 98, ал. І, т. 2 от ЗДвП.
Като извърши цялостна проверка от процесуална страна на НП в тази му част,
съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административното наказание. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а атакуваното НП в тази му част
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. И АУАН и НП в тази му част, не създават
неяснота на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, която да ограничава
неговото право на защита. Предвид изложеното съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление в тази му част е законосъобразно от
процесуалноправна страна. От материална страна, от събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че на посочените в акта и НП място, дата
и час, жалбоподателят Б.Г.М. е извършил административно нарушение по
чл. 98, ал. І, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал МПС – лек автомобил „Форд Фокус“
с рег. № *** (собственост на **), което МПС паркирал във втори ред – до
паркирани пътни превозни средства от страната на движението.
Санкционната разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал.ІV, т. 9 от ЗДвП
предвижда административно наказание гроба в размер на 50,00 лева за водач,
който: „престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели
моторни превозни средства по посока на движението“.
Видно от обжалваното наказателно постановление е че със същото на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба по първата
алтернатива, т. е. „престоява“, дакато осъщественото от нарушителя наказание се
изразява в това, че паркирал процесното МПС като втори ред в активна лента за
движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението. Така
констатираното несъответствие между описаното в АУАН нарушение и приложената
конкретна санкционна разпоредба представлява съществено нарушение на
процесуални правила, допуснато в хода на административно-наказателното
производство пред накзавщия орган, тъй като възпрепятства правото на защита на
наказаното лице и не може да бъде санирано в хода на съдебното следствие на
делото.
Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част.
Относно нарушението по чл. 105, ал. І от ЗДвП.
Разпоредбата н ачл. 105, ал. І от ЗДвП, действаща към момента на
нарушението ((Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) повелява
забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Описаното в АУАН и НП нарушение съдържа всички
признаци на соченото нарушение от обективна страна. Същото се установява по
несъмнен и категоричен начин от ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпит на актосъставителя М.С.М. и свидетелите В.К.Л. и А.П.И., обсъдени
по-горе в настоящото решение и писмени такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото. От същите се установява, че
нарушението е констатирано визуално от проверяващите и надлежно установено чрез
измерване пропускливостта на предните странични стъкла на автомобила
посредством техническо средство TRANS PL-1 с фаб. № 1131-отчело резултат 22%
пропускливост. Наказващия орган правилно е издирил и приложил съотвената
санкционна разпоредба, а именно – чл. 185 от ЗДвП, според която за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до
20,00 лева.
Съдът съобрази липсата на доказателства, сочещи наличието на смекчаващи
обстоятелства по критериите на чл.93, т.9 от ДР на НК, обуславящи определянето
на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид и намери, че липсва основание за квалифицирането
му като „маловажен случай” по см. на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № № 16-0938-003771 от 14.10.2016 година на
Началник сектор ПП към към ОДМВР-Плевен В
ЧАСТТА, в която на Б.Г.М. с ЕГН ********** от гр. София на основание чл.
183, ал. ІV, т. 9, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба
в размер на 50,00 лв. за извършено на 03.10.2016 година в гр. Плевен нарушение
по чл. 98, ал. І, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №
№ 16-0938-003771 от 14.10.2016 година на Началник сектор ПП към към
ОДМВР-Плевен В ЧАСТТА, в която на Б.Г.М.
с ЕГН ********** от гр. София на основание чл. 185, ал. І от ЗДвП е наложено
административно наказание– глоба в размер на 20,00 лв. за извършено на
03.10.2016 година в гр. Плевен нарушение по чл. 105, ал. І от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: