Определение по дело №10741/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266188
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100510741
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№………

   

Гр. София,

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, в закрито заседание на четиринадесети декември  през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                               НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Вранеску ч. гр. д. №10741/2020 г. за да постанови определение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на А.Ж.Я. чрез адв. Н.И.срещу разпореждане от 03.08.2020 година на помощник частен съдебен изпълнител И.П. при частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 на КЧСИ и р-н на действие СГС по изп. д. №20128440403686, с което е насрочен въвод във владение за 26.08.2020 г. от 10.00 часа.

 Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди да владее процесния недвижим имот и че е собственик на същия. Твърди, че имотът незаконосъобразно е придобит от трети лица, които са го ипотекирали, а вследствие на неизплащане на ипотечни вноски е насочено изпълнение срещу процесния имот като е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Я.. Твърди, че е образувано исково производство за оспорване прехвърляне собствеността на недвижимия имот пред СРС – гр.д.28663/2019г.,г.о.42 св, с пр.осн.чл.26 ЗЗД . Сочи, че към момента се явява трето лице владеещо недвижимия имот и заявява самостоятелни права, които изключват правата на взискателя по изпълнителното дело. Счита, че съдебният изпълнител следва да отложи изпълнението до решаване на исковото производство пред районния съд. Моли, изпълнителното дело да бъде спряно.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен, не подава отговор.

Съдебният изпълнител по изп. д. №20128440403686 е изложил мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за недопустима и моли същата да бъде оставена без разглеждане в предвид, че в случая се касае за въвод по реда на чл.498 ГПК.

СГС като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е НЕДОПУСТИМА.

В случая е безспорно, а е и видно от доказателствата, съдържащи се в преписа от изпълнителното дело, че конкретният случай касае образувано изпълнително дело по изпълнителен лист за присъдени суми в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД и конкретният въвод във владение е по реда на чл. 498 ГПК. Въвежда се във владения обявения за купувач при проведената публична продан, след влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния недвижим имот, предмет на жалбата.

Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 498 ГПК, регламентираща реда на извършване на въвод във владение след публична продан е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 435, ал. 5 ГПК. Това е така защото въвод във владение след проведена публична продан /чл. 498 ГПК/, е въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, а не въз основа на изпълнителен лист с предмет въвод във владение. Това е причината тази специална разпоредба да се намира в раздела, уреждащ удовлетворяване на парични вземания чрез осребряване на недвижими имоти на длъжника.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК пък обхваща случаите на извършен въвод във владение по реда на чл. 522 ГПК, т.е. тези, при които се изпълнява съдебно решение за предаване на определен недвижим имот от длъжника на взискателя. Същата не се отнася при въвода във владение, който се осъществява по реда на чл. 498 ГПК, след осъществена публична продан на недвижим имот в производство по принудително изпълнение за събиране на парични вземания. Разпоредбата на чл. 498 ГПК е императивна и не дава никакво основание за приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, с която е уредена съвсем различна хипотеза, а именно - когато въводът се явява изпълнителен способ за реализиране на непарично притезание.

В настоящата хипотеза, защитата на третото лице, което счита, че правата му са засегнати от въвода във владение, може да ги защити единствено чрез иск за собственост, в какъвто смисъл е изричният текст на закона. Представени са доказателства за заведено исково производство пред СРС с иск по чл.26 от ЗЗД. В неговите рамки частната жалбоподателка е могла да иска спиране на изпълнителното дело, като преценката за основателността на едно такова искане е от компетентността на съдът разглеждащ исковия спор.

 

 Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че така предявената частна жалба срещу насрочения въвод във владение и искане за спиране на изпълнението  се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О  П   Р   Е  Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А.Ж.Я. срещу Разпореждане от 03.08.2020 година на помощник частен съдебен изпълнител И.П. при частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 на КЧСИ и р-н на действие СГС по изп. д. №20128440403686, с което е насрочен въвод във владение и искането за спиране на изпълнителното дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                             2.