Р Е
Ш Е Н
И Е № 260401
17.03.2021г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С участието на секретаря П.Г. като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2753/
2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 1505/ 27.04.2020г
постановено по гр.д.№ 29824/ 2013г по описа на Пловдивски районен съд – ХVII
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от М.П.М., Д.Х., П.У., К.П.Д., М.Й.Ф.,
Н.Й.Д., П.Й.Д. и В. Х. против А.Г.К. и М.И.К. иск за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на имот
№ 006160, с площ от 1,086 дка, находящ се в м.“Юрукалан/ х.Здравец“, землището на с.Г., обл. Пловдив. По
изложени доводи в уточнителна към бланкетна
въззивна жалба молба се иска отмяна на обжалваното
решение и уважаване на така предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Производството по делото пред първоинстанционния съд е проведено след постановено Решение
№ 1213/ 25.10.2019г по в.гр.д.№ 604/ 2018г. по описа на ПОС, с което е било
обезсилено постановено предходно решение по гр.д.№ 20824/ 2013г на ПРС.
Ищците
М.П.М., Д.Х., П.У., К.П.Д., М.Й.Ф., Н.Й.Д., П.Й.Д. и В.Х. са предявили отрицателен установителен иск против А.Г.К. и М.И.К. за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на имот
№ 006160, с площ от 1,086 дка , находящ се в
местността „Юрукалан/ х.Здравец, землището на
с.Г., обл.
Пловдив. Относно правния си интерес от предявяване на установителната
претенция е посочено обстоятелството, че
в полза на ответниците като наследници на Е. С. е налице
Решение за възстановяване право на собственост № 09384/ 14.06.2000г. на
ПК-Родопи за част от иглолистна гора в
посочената местност и описан имот
представляваща затревена нива с площ 1,086 дка, от една страна и от друга
обстоятелството, че в имота са построени постройки , представляващи вила
№66/77 с площ от 44 кв м, собственост на М.М. и И. У.; вила с площ от 25 кв
м, собственост на Й. Д.; вила № 77/80, собственост на В.Х.. Всички посочени ответници подали заявления за придобиване правото на собственост
върху предоставени им за ползване гори и земи от горския фонд по пар.123, ал.4 ПЗР на ЗИД на Закона за горите. По отношение на Решението на ПК – Родопи по
реда на ЗСПЗЗ, с което се легитимират ответниците е
поддържан доводът, че решението касае възстановяване право на собственост върху
гори, поискано е упражняване на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК относно правомощието на ПК да се произнася по реда на ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху земя, не включена в разпоредбата на
чл.10, ал.5 и ал.8 ЗСПЗЗ, както и налице ограниченията за възстановяване на
собствеността по чл.10б, вр. с чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Ответниците са оспорили предявения иск, както и законността
на построените в спорния имот вили , както и по отношение на подадените от
ищците заявления по пар.123 ПЗР на ЗИД на ЗГ / отм./
въз основа на възражението за допустимост на постройките и търпимост на строежа
по изискванията на ЗУТ. Правото си на собственост ответниците
основават и на постановено Решение на РС-Пловдив по гр.д.№ 897/ 1999г. за
признаване правото на собственост в стари реални граници, в рамките на което е
произнасянето и на ПК. При условията на евентуалност процесният
имот се претендира да е придобит по давност.
При
постановяване на обжалваното решение районният съд е определил рамките на
повдигнатия от ищците правен спор относно компетентността на ПК към Община Родопи при постановяване на реституционното решение в полза на ответниците като наследници на Е.С. , обусловен от
изследване и решаване на фактическия въпрос какъв е бил статута на имота към
правно релевантния момент - неговото обобществяване –
гора или земеделска земя, а не към
момента на неговото възстановяване. На следващо място е отчетено
приложното поле на ЗВСГЗГФ / ред. ДВ бр.110 / 25.11.1997г. / относно
подлежащото на възстановяване право на
собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд, одържавени
по някой от изрично посочените в разпоредбата нормативни актове, съобразно
практиката на ВКС / решение по гр.д.№ 3625/ 2008г. и решение по гр.д.№ 1140/ 2009г./ Преценката
относно компетентността на ПК е направена към момента на постановяване
на реституционното решение през 2000г. , съответно преди изменението на чл.11
ЗВСГЗГФ. От фактическа страна е изяснено въз основа на събраните по делото
доказателства, че към момента на обобществяване процесният имот е бил със статут на земеделска земя с оглед
установените обстоятелства, че към 1929г имотът е бил вписан на името на Г. Д.
като нива, като нива е бил описан и в представен по делото договор за делба от
1940 г, както и в наличната извадка на ПК към Община Пловдив при приемането на
КВС през 1994г. имотът също посочен като нива, поради което и в постановеното
съдебно решение признато правото на възстановяване е именно върху земеделска
земя – нива, какъвто статут е имал имота към момента на отнемането му.
Преценено е като неотносимо към процесната
хипотеза и възражението за опорочаване на процедурата по възстановяване на
собствеността поради наличие на пречки по смисъла на чл.10, ал.7 и чл.10 б
ЗСПЗЗ, които разпоредби намират приложение
в случаите, когато земите попадат в строителните граници на населените
места и имат статут на урбанизирана
територия, какъвто процесният имот не е притежавал
към момента на възстановяването му.
С
уточнителната молба към бланкетната
въззивна жалба жалбоподателите оспорват правилността
на обжалваното решение с оспорване на извода на съда процесният
имот в нито един момент от 1929г. до постановяване на съдебното решение да не
е бил вписан като гора и с принципният
довод, че несъхраняването на документите
от държавата не означава, че имотът не е бил вписан като гора.
В
подкрепа на възражението си по жалбата жалбоподателите се основават на прието
по делото заключение по СТЕ на в.л. Б.
Г. и А. Д., по които се установявало, че на територията на процесният
имот не е било възможно да е имало или да вирее каквато и да е селскостопанска
растителност.
Изтъква
се обективирано в нарочно писмо становище на ИД на ИД на горите относно непогасени права
на заявителите / ищците/ към настоящия момент във връзка с
административното производство по закупуване на застроена и нормативно
определена прилежаща площ на посочени основания, уредени в ПЗР на към ЗИД на ЗГ
/отм./
С
отговора по въззивната жалба с позоваването на
Тълкувателно решение №9/ 2012г. по
тълк.дело в№9
/ 2012г. на ОСГК на ВКС се обосновава доводът, че ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция , който противопоставя върху
имота права по пар.4 или пар.4б
ЗСПЗЗ може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на
решението на общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът , но
само във връзка със своите противопоставими права –
че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване
по пар.4а или пар.4б ЗСПЗЗ,
което е упражнено в законните срокове, като не може да възразява, че лицето, на
което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател , не е
бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. В случая идентично е
положението на ищец по отрицателен установителен иск
във връзка с претенции за определени права върху реституиран имот, като в
конкретния случай неустановено с доказателства е инициирането на процедури по
изкупуване на площите под вилите на ищците нито по пар.
4 или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, нито по чл.7, ал.4 ЗВСГЗГФ.
Гласните
доказателства по делото /св. К. С./ установяват обстоятелството, че процесният имот се е ползвал като нива до около 1956 г. за
отглеждане на картофи, което е в съответствие и с депозирано заключение на в.л.
Г. по делото относно вида на селкостопанската
култура, която се засява при планинското земеделие.
Извършено е позоваване на представени и събрани по делото писмени
доказателства във връзка с трасиране на имотите в м. хижа „Здравец“ и „Юрукалан“ и
констативни протоколи за проведена към 1993г. идентификация на отделните имоти
в землището на с.Г. в посочените местности, подписани от присъствалите
собственици и заверени в кметството на Г., наличен протокол от 15.03.1994г. на
Държавно лесничейство – гр.Пловдив за изключване от ДГФ и връщане към ССФ на селкостопанските имоти като самозалесени
и залесени, картотекирани и лесоустроени като гори
към ДГФ без основание, които да се възстановят на бившите собственици при
доказана собственост с изрично отбелязване, че залесените площи, описани в
протокол и обозначени в приложени карти/ сред които и процесният
имот/ са създадени върху ССФ. Налага се изводът, че фондовата принадлежност на
имотите в процесната местност не е била променяна,
като при изслушване на СТЕ на в.л. Г. е разяснено отразяването в ЛУП от 2009г.
за тях „извън горски фонд“.
Въззивният съд въз
основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.269 ГПК, намира
следното:
По оспорването в уточнителната
молба към бланкетната въззивна
жалба на жалбоподателите правилността на
обжалваното решение относно извода на съда процесният
имот в нито един момент от 1929г. до постановяване на съдебното решение да не
е бил вписан като гора и с принципният
довод, че несъхраняването на документите
от държавата не означава, че имотът не е бил вписан като гора, следва да се
отбележи: По аргумент от
Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012г. на ВКС по тълк.д.
№ 9/ 2012г. на ОСГК само страната, която се основава на права върху имота по пар.4а или пар.4б ЗСПЗЗ,
съответно произтичащи от заявено право на изкупуване на имота поради
предоставено по надлежен ред право на ползване върху терен от одържавен в
предходен момент имот и реализирано право на строеж, може да се оспорва
материалната незаконосъобразност на решението на общинската служба по
земеделие/ ОСЗ, ОСЗГ , ПК/ , от което черпи права страната, на която е признато правото на възстановяване на
собствеността и то само в рамките на своите противопоставими
права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на претендирано право на изкупуване. В настоящия случай
безспорно се установява, че е налице и с
влязло в законна сила съдебно решение по гр. д.№ 897/ 1999г. на Пловдивски
районен съд – ХVIII гр. с. на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на наследниците на Е. С. е признато правото
на възстановяване върху земеделски имот – нива от 1 дка в м.“Юрукалан“ при граници: С. Д., път, гора, което съдебно
решение е приобщено съм реституционната преписка на посочените наследници. По
силата на чл.11, ал.2, изр. посл. ЗСПЗЗ при спазване
изискванията на този закон и в изпълнение на съдебното решение е определена и
индивидуализирана от ПК на място земята в рамките на имот № 006160, върху която
се възстановява правото на собственост, вкл. при така определените в съдебното
решение граници на имота – на изток, граничещ с възстановен имот на А. С. Д. /
като наследник на С. Д./, на север – ГФ. Видно от приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх.№ ИАГ -
15544/ 07.08.2018г. на ИАГ МЗХГ от ищците са били подадени заявления за претендираното
право на закупуване на прилежаща площ по пар. 123 ПЗР
към ЗИД на ЗГ /отм., ДВ, бр.19/ 08.03.2011г./, постъпили в Агенцията през
м.02.2004г. действително рамките на преклузивния
срок, но съответно след постановяване на влязлото в законна сила
съдебно решение по гр.д.№ 897/ 1999г. на ПРС и издаденото въз основа на него
оспорвано от ищците Решение за възстановяване право на собственост № 09384/ 14.06.2000г.
на ПК-Родопи, от които актове ответниците черпят вещното си право на собственост. Действително защитната линия на ищците за
валидността на решението на ПК относно признатото със съдебното решение право
на възстановяване върху процесния имот се основава на
повдигнатия спор за фондовата принадлежност на този имот – ССГ или ГФ свързан с
характеристиката му като нива или гора и съответно предпоставките за приложение
на чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ за признаване на това право „върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително върху земи, за
които собствениците не са възмездени и включени в ДГФ. Възстановяването се
извършва по реда на чл.14, ал.1, т.1“. В тази насока обстоятелствата относно
фондовата принадлежност, удостоверени от МЗХГ- ИАГ, РД-Пловдив в писмо изх.№
РДГ10-6038/ 25.07.2019г. сочат, че имот
№ 006160 с площ от 1,086 дка да е с НТП – затревена нива, гора в земеделска
територия, намираща се по топографско разположение в част от подотдел 193-р по действащ
към момента ЛУП от 2009г. на ТП ДГС Пловдив след нанесени корекции /
изключвания от ГФ, възстановявания на земи и гори по ЗВСГЗГФ, ЗСПЗЗ и др., отразен като частна
гора, извън горския фонд; имотът – част от отдел 193-к от предишен ЛУП от
1999г. , като по таксационното описание от горска
карта на ТП ДГС-Пловдив и на ЛУП от 1999г. на ТП ДГС -Пловдив , таксационните
показатели , на подотдел 193-р, в който е посочено, че се намира процесният имот № 006160, с площ от 1, 7 ха, иглолистни дървета на около 100 г., като при
проверката на терена е установено наличието на
25 бр. дървета бял бор и 3 бр. дървета от бук. Проверката в ДА – Пловдив
и ДА – София не е установила информация относно фондовата принадлежност на ПИ №
006160, в землището на с.Г., община Куклен. Следователно се налага изводът, че
в рамките на процесния терен процесният
имот и към минал и към настоящ момент съществува във вида на „ затревена нива“,
извън ГФ, независимо от квалификацията „гора“ предвид посочения интензитет на
залесена/ самозалесила се дървесна иглолистна растителност на площта от 1, 7 ха. Видно от извлечение от
партидата на Регистъра на зем.земи, гори и земи , в
частта на т.1 от същия / приобщен към доказателствения
материал по в.гр.д.№ 604/ 2018г по описа на ПОС/, по отношение на отдел 193,
подотдел „Р“, вид подотдел семенно насаждение, вид гора иглолистна е посочен
„произход семенен естествен“ с дървесен вид бял бор. С оглед на това описаните
характеристики на процесния имот, вкл. по ЛУП от
1999г., сочат на законосъобразно приложение относно начина на възстановяване на
собствеността на правоимащите собственици при
условията на чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ, към
който момент вкл. в правомощията на ПК е било постановяване на
атакуваното от ищците по реда на чл.17, ал.2 ГПК Решение № 09374 от
14.06.2000г., съобразно редакцията на разпоредбата на чл.11 ЗСПЗЗ /Доп. – ДВ,
бр.49 от 1999г.
Неоснователно
се намира възражението в жалбата, основано на прието по делото заключение по СТЕ на в.л. Б. Г. и А. Д. при първото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция,
решение по същество, в което не е постановявало и за които се сочи становището
на вещите лица, че на територията на процесният имот не е било възможно да е имало или да вирее
каквато и да е селскостопанска растителност. В тази насока на интерпретация
подлежат депозираните в първоинстанционното
производство заключения по СТЕ на вещите лица И.Г. и Б. Й., установените данни
по които съответстват на събраните и описани по -горе писмени
доказателства. С оглед безспорното по делото
обстоятелство относно липса на запазен картен
материал и ГСП от периода 1957г и 1965 г., по първоначалното картиране на процесния терен от 1947г , което е било допълнено през
1950г., процесния имот не се индивидуализира с
определящи го като гора или нива характеристики, а в последствие територията,
на която се намира имотът е била включена в парк, с индивидуализация относно
външните му граници. Безспорно се установява обаче, че впоследствие при
действието на ЗСПЗЗ процесният имот е включен в
картата на възстановената собственост като индивидуализиран с граници имот, не
включен в ГФ. Що се касае по посоченото обстоятелство за
наличие или липса на условия за отглеждане на селскостопански култури не е от
съществено релевантно значение, доколкото не променя характеристиката на процесната площ като „затревена нива“/ която може да се аналогизира с ливада/ , в рамките на която не е налице
залесяване. От друга страна ноторно известно е, че в планинските райони
характеристиките на планинските терени създават подходящи условия за отглеждане
на определен вид селскостопански култури, за което свидетелства и разпитаната
по делото св. К. С..
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна се
следва присъждане на разноски, доказателства за каквито по настоящото дело не
се установяват.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1505/ 27.04.2020г
постановено по гр. д.№ 29824/ 2013г по описа на Пловдивски районен съд – ХVII
гр. с., с което е отхвърлен предявеният
от М.П.М., ЕГН: **********; Д.Х., ЕГН: **********, П.У., ЕГН: **********,
последните двама в качеството на правоприемници на И. У., ЕГН: **********;
К.П.Д., ЕГН: **********, М.Й.Ф., ЕГН:**********, Н.Й.Д., ЕГН: **********,
П.Й.Д., ЕГН: **********, последните четирима в качеството на правоприемници на
Й. Н. Д., ЕГН: **********; и В. Х., ЕГН: **********, против А.Г.К., ЕГН: **********,
и М.И.К., ЕГН: **********, иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот № 006160, с площ от
1.086 дка, находящ се в местността „Юрукалан/х. Здравец, землището на с. Г., обл. Пловдив
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: