РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Карлово , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай А. Мурадов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Гюрай А. Мурадов Административно
наказателно дело № 20205320200532 по описа за 2020 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 16-13 от 26.06.2020 г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол - Южна България“- гр. П. към ГД „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ на
Х. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г.М.“ №** е наложено
административно наказание на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите /ЗРА/- глоба в размер на 100 лева, за нарушение по чл.38,
ал.1 от същия закон.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи за допуснати процесуални
нарушения и за маловажност на случая. Не се претендират разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не явява не се и представлява.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт М.А., която моли НП да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
1
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Д.М. - като
актосъставител и А.Т., както и приобщените писмени доказателства -
наказателно постановление № 16-13 от 26.06.2020г., известие за доставянето
му, заповед № ЧР - 240 от 24.06.2020 г., АУАН бл. № В 0013384 от 12.05.2020
г., заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019 г., заповед № РД 09-25 от 21.01.2014
г., съдът намира за установено следното:
На 12.05.2020г. свидетелите Д.М. и А.Т. и двамата служители на ИАРА,
извършили проверка на лица, ловящи риба на язовир „Д.“ в общ.К.. Около
15.00ч. проверили и жалбоподателя, който ловял риба с две въдици.
Установили, че Н. притежава риболовен билет, след което проверили и улова
му, който бил в живарник. Н. бил уловил около 10 бр. риби от вида „Шаран“,
като някои от тях вече били мъртви. Д.М. и А.Т. измерили със служебна и
сертифицирана рулетка дължината на рибите и установили, че 4 бр. /според
св. М./, 3бр. /според св. Т./ и 6 бр. /съгласно отразеното в АУАН/ от тях са
маломерни, т.е. с размер под 30см., като те не следва да се ловят и задържат.
Там, на място св. Д.М. съставил на Х. Б. Н. АУАН бл. № В 0013384 от
12.05.2020 г., за нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА, тъй като на
12.05.2020 г., в 15.00 часа, на язовир „Д.“, общ. К. извършва любителски
риболов с 2 бр. въдици. Същият е уловил и задържал в живарника си 6 бр.
риба от вида „Шаран“, със следните размери: 4 бр. - 21 см., 1 бр. – 20см. и
1бр. – 26 см. Рибата е измерена със сертифициран уред – рулетка.
Свидетел по съставения АУАН бил св.Т..
Така съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателят, който вписал
възражение по констатациите в акта, като посочил, че рибата е била в
живарника, което не било доказателство, че щял да я вземе.
Въз основа на така съставения АУАН, на 26.06.2020 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание на основание
чл.75 ал.1 от ЗРА - глоба в размер на 600 лева, за нарушение по чл.38, ал.1 от
същия закон.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
20.07.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 23.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка,съдът направи следните
изводи от правна страна:
2
Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им.
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаване на обжалваното
наказателното постановление /НП/ са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи неговата отмяната.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление
са допуснати нарушения на чл.42, т. 4 , респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН липсва пълно и ясно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. За да бъдат спазени тези изисквания,
задължително условие е да са отразени всички съставомерни признаци на
нарушението, което в конкретния случай не е спазено. В обстоятелствената
част на АУАН не е посочено, че уловените риби са с размери, по-малки от
минимално допустимите, съгласно приложение № 2, като в същото не е
посочено и коя от хипотезите на Приложение № 2 от ЗРА се има предвид.
Този порок е налице и в НП.
Липсата на подробно фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено, съставлява съществено
процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
следва да се съдържат в АУАН, за да може нарушителят да разбере какво
точно административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-
наказателна отговорност субект, в чието съдържание се включва и правото му
да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и
при какви обстоятелства, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В конкретния случай, това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий
на административно-наказателното производство. Липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, което представлява съществено процесуално нарушение.
Освен това съдът счита, че са налице обективните предпоставки за
определяне на настоящият случай като маловажен по смисъла на чл.28, б.а от
ЗАНН. Този извод несъмнено се обективира от цялостната преценка на
събраните доказателства. Налице са всички онези основания, които касаят
приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Тези обстоятелства не
са били правилно преценени от наказващия орган и той незаконосъобразно е
3
пристъпил към ангажиране и понасяне на административно-наказателна
отговорност от страна на жалбоподателя.
По смисъла на чл.28 от ЗАНН и субсидиарно приложимата разпоредба
на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът
дали случаят е маловажен или не. В процесния случай е установен улов на 6
риби /шаран/ с размери 4 бр. - 21 см., 1 бр. – 20см. и 1бр. – 26 см., при
допустим минимален размер 30 см., като няма данни наказаното лице преди
това да е извършвало други нарушения по ЗРА, поради което въззивния съд
счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Вярно е, че за съставомерността на деянието е без значение количеството на
уловената маломерна риба, както и колко точно риби са под минимално
допустимия размер и с колко точно сантиметра, но това, както и останалите
установени по делото обстоятелства, касаещи извършеното нарушение, са
релевантни за преценката досежно съществуването на предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Значимостта на охраняваните обществени отношения, свързани с
опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието му с оглед
незастрашаване на нейната популация, са обусловили законодателното
разрешение уловът на риба с тегло и размери под минимално допустимите, да
бъде предвидено като противоправно и обществено опасно деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл.75, ал.1 от ЗРА. Това
обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца,
и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е
налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. От
установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на
критериите по чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, съдът счита, че
извършеното нарушение представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, с оглед на което то следва да се квалифицира като маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
конкретния случай освобождаването от административно-наказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН - предупреждението към нарушителя, че при повторно
извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било
адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с
приетото с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005
г. на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган на нормата
на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до
материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
4
В допълнение е необходимо да се посочи и следното: при налагане на
административното наказание следва да се съблюдава и принципът за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената
санкция, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК - наказанието да бъде съответно на
престъплението и да постига целите му по чл.36 от същия кодекс, както и от
легалното определение по чл.93, т.9 от НК - да бъде съобразена липсата или
незначителността на вредните последици. Предвидените административни
санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. При
приложение на принципа на пропорционалност и критериите за преценката
му, и предвид преследваната цел за устойчиво развитие на рибните ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми, за постигането
на която са регламентирани правилата за стопански и любителски риболов,
както и за отговорен риболов, налагането на конкретната санкция в размер на
600 лева при данните, че се касае за изолирано деяние от страна на дееца,
както и, че не са налице данни за реално застрашаване на биологичното
разнообразие и естественото възпроизводство на популациите от риба и други
водни организми, надхвърля границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели.
Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са
изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален размер
/600 лева/, би била неоправдано висока. Затова настоящият съдебен състав
счита, че като най-съответно на извършеното административно нарушение се
явява спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН,
като се предупреди, че при следващо нарушение ще бъде наказан, а водената
преписка да се прекрати с мотивирана резолюция. Маловажните случаи на
административни нарушения не се наказват и административното
производство се прекратява по заповед на административно-наказващия
орган, защото са налице обективни предпоставки за това - нарушението е за
първи път, то е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени
отношения, не са настъпили някакви конкретни противоправни последици.
На конкретният нарушител за конкретно вмененото му административно
нарушение не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба” в размер
от 600 лева, защото тя се явява несъответна на обществената опасност на
деянието и дееца. Законосъобразно е в настоящият случай единствено да се
предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена
такава санкция. Тези обстоятелства не са били правилно преценени от
наказващия орган, защото макар формално да се позовава на тяхното
обсъждане, липсва в издаденият административен акт онази необходима
оценка на събраните факти и преценка на изяснените обстоятелства по
извършеното административно нарушение. Ако бе подходено с необходимият
за това анализ при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, то
несъмненият извод би се явил за необходимостта от това, да не се стига до
ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от
страна на жалбоподателя. Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, той
неправилно е наложил административно наказание.
5
Поради горните мотиви, обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя, но
такива не се претендират, съответно не се и присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-13 от 26.06.2020 г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“- гр. П. към ГД
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, с което на Х. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г.М.“
№** е наложено административно наказание на основание чл.75, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/- глоба в размер на 100 лева, за
нарушение по чл.38, ал.1 от същия закон.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6