Решение по дело №1611/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1525
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20237050701611
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1525

Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА Г.ЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050701611 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 вр. ал.1 от АПК.

Образувано е по жалба от „К. АУТО“ ЕООД, ЕИК ********* с управител и представляващ Ц.Г.Г., чрез адв. И.С. и адв. М.И. против изричен отказ за издаване на скица за поземлен имот с ид. ***от КККР - Варна, обективиран в писмо рег. № 20-21409/04.05.2023 г. издадено от началника на СГКК – Варна, с което „К. АУТО“ ЕООД е уведомено, че услугата по заявление вх. № 01-745022/23.12.2022 г. не може да бъде изпълнена.

Жалбоподателят сочи, че за имот с ид. ***е налице одобрена КККР, поради което е налице техническа възможност да се издаде исканата скица за обстоятелствена проверка. Наличието на одобрен ПУП за имота или отмяната му, който факт оспорва, не са основание за отказ за издаване на скица за имота, по аргумент на чл. 587 и чл.537, ал.2 от ГПК. Отправено е искане за отмяната на оспореното писмо, с което е отказано издаване на исканата скица. В съдебно заседание, чрез адв. И. жалбата се поддържа, в допълнение сочи, че от събраните доказателства се установява правотата на жалбоподателя. Претендира за присъждане на сторените разноски съобразно представен списък.

Ответната страна – Началник на СГКК – Варна, при представяне на административната преписка е посочил, че оспореното писмено уведомление рег. № 20-21409/04.05.2023 г. не е акт по чл.21, от АПК, който подлежи на контрол. Отделно от това жалбата е подадена извън законоустановения срок за обжалване, защото писмото е съобщено на електронен адрес на 01.06.2023 г., който е представен по предходно заявление вх. № 01-745022/23.12.2022 г. и като доказателство прилага извадка от електронната поща на СГКК от 01.06.2023 г. Намира, че срока за обжалване е изтекъл на 15.06.2023 г., жалбата е от 23.06.2023 г. При разглеждане на жалбата по същество намира същата за неоснователна, тъй като имота е в територия, за която има одобрен и влязъл в сила ПУП – ПРЗ на ПЗ “Метро“ по реда на чл.16, ал.1 от ЗУТ с решение № 1126-9/19/10-15.11.2004 г. на Общински съвет – Варна. От „Мегадом“ ООД като собственик на имота е подадено възражение. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, в случай че жалбоподателя претендира за такова.

Административният съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства приема за установено следното:

От „К. АУТО“ ЕООД, чрез адв. И. е подадено заявление вх. № 01-745022/23.12.2022 г. с искане за издаване на скица на поземлен имот 10135.4507.362. В същото е посочено „Отказвам се от уведомяване по ел. път. За активиране на ел. уведомяване е необходимо посещение в офис на АГКК“. Към заявлението е представена молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот ***от „К. АУТО“ ЕООД до нотариус Д. Б., Удостоверение издадено от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за имот 10135.4507.362, в което е посочено, че имота е деклариран с Декларация вх. № **********/29.09.2022 г. и пълномощно от „К. АУТО“ ЕООД, с управител Ц.Г. за адв. И..

С писмо изх. № 24-819/09.01.2023 г. от началника на СГКК – Варна до Община Варна е посочено, че е постъпило искане за издаване на скица за обстоятелствена проверка, поради което е изискано становище на Община Варна относно собствеността на имот 10135.4507.362.

С писмо рег. № ОСИСД23000435ВН_001ВН/06.02.2023 г. от директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е посочено, че имот ***попада в УПИ VІІІ-300012, кв.4 по плана на ПЗ „Метро“, гр. Варна, към момента УПИ VІІІ-300012 не е интегриран в кадастралната карта на гр. Варна в границите си по ПУП – ПРЗ за територията. Дирекция „ОСИСД“, община Варна не разполага с данни по отношение собствеността на имот 10135.4507.362.

Съобщение изх. № 24-7758/08.03.2023 г. от началника на СГКК – Варна до С. Г. С. и М.Г.С., в качеството на наследници на Г. С. В., собственик на ПИ 030012 /УПИ VІІІ-300012/ е връчено по реда на чл.26, ал.1 от АПК, в него е посочено че е налице искане за издаване на скица за имот ***и им е предоставена възможност за становище.

Подадено е възражение вх. № 02-380/21.03.2023 г. от „Мегадом“ ООД, в което е изложено, че възразява за издаване на исканата скица. Посочено е, че съгласно н.а. № 73/2004 г. е дружеството е придобило имот с площ 3899 кв. м. Обжалвал е одобрения ПУП – ПРЗ и е бил отменен в частта за УПИ №№ VІІІ - 300012, ІV – 300013, V – 300015, 300037. С възражението са представени: 1. н.а. № 73, том І, рег. № 2164, дело №73/2004 г. съставен на 11.03.2004 г., съгласно който „Мегадом“ ООД е закупил от Г. С. Вълков лозе с площ 3899 кв. м по документ за собственост и 3898 кв. м по скица, находящ се в гр. Варна, землището на жк „Вл. Варненчик“, съставляващо имот № 030012, парцел 12 от масив 30 по плана за земеразделяне на землището на Владиславово, при граници 030014, 030011, 030013, 030015, 030037, 030036, 050036; 2. Решение по адм. дело № 679/2005 г. на Окръжен съд – Варна, с което по жалба от „Мегадом“ ООД е отменено Решение № 1126-9 по протокол № 19/10-15.11.2004 г. на Общински съвет – Варна, с което е приет ПУП – ПРЗ на производствена зона /ПЗ/ „Метро“, гр. Варна в частта за УПИ VІІІ - 300012, ІV – 300013, V – 300015, 300037 и преписката е върната за ново произнасяне.

Скица на поземлен имот № 15-752268/12.07.2023 г. издадена от началника на СГКК – Варна за имот с ид. 10135.4507.362, посочва следното: КККР за имота е одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АК; за изменение на КККР е издадена Заповед № 18-11794/05.09.2014 г. на началника на СГКК – Варна; имота е с площ 472 кв. м, намира се в гр. Варна, жк „Вл. Варненчик“, местност „Узун давлам“, предишен идентификатор 10135.4507.356, номер по предходен план 300036, няма данни за собственици по данни от КРНИ.

С решение № 1126-9, Протокол № 19/10-15.11.2004 г. на Общински съвет – Варна на основание чл.21, ал.1 и ал.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПРЗ на Производствена зона „Метро“ – гр. Варна. От констативен протокол съставен на 12.04.2005 г. се установява, че са постъпили четири жалби срещу посочения план, поради което плана е влязъл в сила с изключение на посочените в протокола имоти.

Със Заповед № 0017/15.04.2005 г. на за – кмет на Община Варна е определено на основание чл. 44, ал.1 и 2 от ЗМСМА, вр. чл. 16 от ЗУТ, че ПИ пл. № 300036 /стар/, целият с площ 2000 кв. м. по плана на ПЗ „Метро“, г. Варна, се урегулира в УПИ І-300036, кв. 15, с площ 1740 кв. м, като при индивидуализацията публична общинска собственост остават 260 кв. м. Собственик на имота е „М. Галата“ ООД.

Със Заповед № 18-11794/05.00.2014 г. на началника на СГКК – Варна е одобрено изменение на КККР – Варна с: нанасяне на нови обекти в КККР – имот с ид. 10135.4507.361, с площ 1750 кв. м, собственост на „М. Галата“ ООД; имот с ид. ***с площ 472 кв. м, няма данни са собственост; сграда с ид. 10135.4507.361.1 с площ 505 кв. м, собственост на „М. Галата“ ООД. Променени са границите на съществуващи обекти в КККР: относно ПИ с ид. 10135.4507.187 и 10135.4507.292. Заличени са обекти в КККР: 10135.4507.361 и 10135.4507.356.

Със Заповед № 274/03.08.2023 г. на зам . – кмет на Община Варна е разрешено изработване на ПУП – ПРЗ в обхват по смисъла на чл.44, ал.2 от ПНП на ОУП за ПИ 10135.4507.355, 10135.4507.358, 10135.4507.359, 10135.4507.344, ***по КККР – Варна, на основание чл.124, ал.2 и 5 от ЗУТ.

Издадено е писмо изх. № 20-21409/04.05.2023 г. от началника на СГКК Варна със следното съдържание „Уведомяваме Ви, че Вашето искане по заявление с вх. № 01-745022/23.12.2022 г. е съобщено на заинтересованите лица. Постъпило е възражение с вх. № 02-380/21.03.2023 г. Имот ***попада в територия, за която е изработен ПУП по чл.16, който е отменен в тази част с решение на Окръжен съд – Варна – административно отделение. Уведомяваме Ви, че услугата по Вашето заявление не може да бъде изпълнена към настоящия момент“.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

На ответника с определение № 2164/01.08.2023 г., връчено на 08.08.2023 г. е указано да представи доказателства, че при съобщаване на писмо изх. № 20-21409/04.05.2023 г. издадено от началника на СГКК – Варна е указано на „К. АУТО“ ЕООД пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, с оглед установяване срочността на жалбата съгласно чл.140, ал.1 и чл.149, ал.1 от АПК. Доказателства в тази насока не са представени.

В писмо изх. № 20-21409/04.05.2023 г. от началника на СГКК Варна не е посочено, пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за обжалване предвиден с чл.149, ал.1 от АПК се е удължил на два месеца. Процесното писмо е връчено на 09.06.2023 г. на адв. И., поради което срокът за оспорване е бил до 09.08.2023 г. Жалбата е подадена на 23.06.2023 г., чрез пощенска пратка, в установения срок. В заявление вх. № 01-745022/23.12.2022 г. жалбоподателят е заявил, че се отказва от уведомяване по електронен път, поради това връчването на писмото чрез електронна поща на 01.06.2023 г. е извършено нередовно и не е произвело действие. Дори и да се приеме обратното считано от 01.06.2023 г., на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на процесното писмо е бил до 01.08.2023 г., от което следва, че жалбата е подадена в срок.

В оспореното писмо е посочено, че исканата услуга не може да бъде изпълнена, волеизявлението е с характер на отказ, поради което е налице отказ за извършване на административна услуга, същия е административен акт по чл.21, ла.3 от АПК и е годен за оспорване. Жалбата е от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, тъй като е от подателя на заявлението за издаване на скица.

Изложеното обосновава, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Относно основателността а жалбата:

За процесния имот е налице одобрена кадастрална карта и регистър със Заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-11794/05.09.2014 г. на началника на СГКК – Варна.

На основание чл.55, ал.1 от ЗКИР – Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва при поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи и справки в електронна форма и/или в писмен и графичен вид, ал.2 на същия член определя, че скиците са официални документи, които съгласно ал.3 на същия член се издават от началника на службата по геодезия, картография и кадастър и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от оправомощени от него служители за територията на цялата страна.

На основание чл.10, ал.2 и чл.13 от ЗКИР, службите по геодезия, картография и кадастър са териториални звена на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като те осъществяват дейностите по геодезия, картография и кадастър за определените им райони от територията на страната, съхраняват предоставените им първични материали и данни от геодезическите измервания и изпълняват и други функции, определени с устройствения правилник. Съобразно чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, услугите се изпълняват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на обектите на кадастъра в случаите на изменение на граници и очертания на обектите на кадастъра.

От изложеното следва, че материално и териториално компетентен да извърши исканата административна услуга – издаване на скица за имот с ид. ***е началника на СГКК – Варна, поради което оспорения отказ е издаден от компетентен орган.

Скицата на поземления имот/сграда е извадка от кадастралната карта в подходящ мащаб. Съгласно чл. 2, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот или се учредява ипотека, се изисква скица от кадастралната карта или схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

В конкретния случай жалбоподателят е поискал от началника на СГКК - Варна да издаде скица за имот, която да му послужи в производство по издаване на констативен нотариален акт. Това се установява от приложената Молба – декларация до нотариус за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка за имот с ид. 10135.4507.362. За посочения имот е налице одобрена КККР, видно и от скица № 15-1752268/12.07.2023 г. издадена от началника на СГКК – Варна, и към момента няма данни за собственици за имота. Следва, че е налице кадастрална карта, въз основа на която да се издаде исканата скица, т.е. налице е техническа възможност административната услуга да се извърши.

В настоящия случай, исканата скица за имот е документ, необходим за признаване на твърдяни права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отказът на началника на СГКК – Варна незаконосъобразно е обоснован с доводи за липса на възможност за издаване на исканата скица за обстоятелствена проверка, тъй като е постъпило възражение от трето лице и за имота е бил одобрен ПУП по чл.16 от ЗУТ, който е отменен. Законодателят в разпоредбата на чл. чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот. В компетентност на нотариуса е признаването и установяването на правото на собственост. Административният орган и съответно административният съд нямат компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка.

Доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл.537, ал.2 от ГПК, че титулярят по нотариалния акт не е собственик. При предвиденото особено исково производство за защита правата на трети лица административният орган, извършващ поисканата услуга, не може да не извърши административната услуга. Неиздаването на скица за имот, която ще послужи за извършването на обстоятелствена проверка лишава жалбоподателя да извърши предвиденото охранителното производство чл. 587 от ГПК. Това го лишава незаконосъобразно от законоустановени права. В този смисъл административният орган е упражнил превратно властта си, като е встъпил в правата на органа, извършващ нотариалното удостоверяване, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен отказа за издаване на скица за имот с ид. 10135.4507.362. При издаване на скицата, трябва да е със съдържание, съобразно чл. 7, ал.3, Приложение №2, Таблица 1 /скица на поземлен имот/ от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри.

В административното производството по издаване на скица, която ще послужи за извършване на производството пред нотариус за издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК, страни са само искателя и административния орган. С издаване на скицата не се нарушават все още права и интереси на трето лице, това би могло да се осъществи при съставянето на констативен нотариален акт, като защитата на третото лице е по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. В този смисъл незаконосъобразно ответника е уведомил С. С. и М.П., респективно техния правоприемник - „Мегадом“ ООД, който е собственик на имот с № 030012 /по предходен план/, за който е отреден УПИ VІІІ-300012 по плана на ПЗ „Метро“, за започналото административно производство и е приел, че възражението на „Мегадом“ ООД е основание да не се уважи искането за издаване на скица. Видно от скица № 15-752268/12.07.2023 г. имот с ид. ***е с номер по предходен план 300036, тоест не е доказана идентичност между имота, за които се иска издаване на скица и имота описан в н.а. № 73/2004 г., с който „Мегадом“ ООД се легитимира като собственик.

От Решение № 879/30.11.2007 г. по адм. дело № 679/2005 г. на Окр. съд – Варна, влязло в сила на 02.01.2008 г. се установява, че жалбата на „Мегадом“ ООД е приета за допустима и одобрения ПУП – ПРЗ в частта за УПИ V-300015, 300037 е отменен. От графичната част на ПУП – ПРЗ, ПЗ „Метро“, гр. Варна, одобрен с Решение №1126-9, протокол № 19/10-15.11.2004 г. на Общински съвет – Варна /л. 51/ е видно, че в УПИ V-300015, 300037 попадат два поземлени имота, който са нанесени в КККР – Варна с ид. 10135.4507.355 и ***/видно от скица – л. 27 от адм. преписка/, от същата графична част се установява, че плана е по чл.16 от ЗУТ /л.53/. На основание чл.16, ал.1, т.1 и т.3 и чл.17, ал.2, т.2 от ЗУТ е предвидена възможност в един УПИ да попадат два или повече поземлени имота. В този смисъл това, че жалбата от „Мегадом“ ООД е приета за допустима по чл.131 от ЗУТ /не е посочено в решение по адм. дело 679/2005 г. на ОС – Варна, точно в коя хипотеза е лице с правен интерес от обжалването/ и обжалвания ПУП – ПРЗ за УПИ V-300015,3000037 е отменен, не установява, че „Мегадом“ ООД е собственик на всички имоти, които са попадали в УПИ V-300015, 3000037, съответно и имот 10135.4507.362. Във възражението от 21.03.2023 г. е представен нотариален акт № 73/2004 г., в който е посочено, че имот с площ 3898 кв. м по скица, съставлява имот № 030012, парцел 12 от масив 30, по плана за земеразделяне, при граници с имоти 030014, 030011, 030013, 030015, 030037,030036, 050036. Видно от графичната част на ПУП – ПРЗ имот 030012 /посочен в плана с № 30001200 по кадастрален план/ съответства на УПИ VІІІ-30012 и е съседен ПИ с ид. 10135.4507.362.

В писмо рег. № ОСИСД23000435ВН_001ВН/06.02.2023 г. издадено от директор на дирекция „ОСИСД“ в Община Варна е посочено, че имот ***попада в УПИ VІІІ-300012, но видно от графичната част на отменения ПУП – ПРЗ имот ***попада в УПИ V-300015, 300037. В същото писмо е посочено, че дирекция „ОСИСД“, община Варна не разполага с данни по отношение собствеността на имот 10135.4507.362. Също така в Заповед № 18-11794/05.09.2014 г. на началника на СГКК – Варна е одобрено изменение на КККР – Варна, като за имот с ид.***с площ 472 кв. м е прието, че няма данни за собственост.

Както вече беше отбелязано, както административния орган, така и съда няма компетентност да установява правото на собственост, а в случая следва да се ръководи единствено от вписванията в кадастралния регистър, като за имот ***не е вписан собственик.

След отмяната на ПУП - ПРЗ одобрен с Решение № 1126-9 от Протокол № 19/10-15.11.2004 г. на Общински съвет и връщането на административния орган е издадена Заповед № 274/03.08.2023 г. на зам. – кмет на Община Варна за разрешаване изработване на ПУП – ПРЗ за имоти, сред които е и имот 10135.4507.362, на основание чл.124а, ал.2 и 5 от ЗУТ. ПУП – ПРЗ, за който е започнало административно производство за одобряването му, е предвидено да е по реда на чл.16, ал.1 от ЗУТ и съгласно чл.16, ал.6 от ЗУТ ще се интегрира в КККР, но ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ не създава частна собственост, а само публична такава, като е предвиден специален ред за трансформиране на частната в публична собственост – чл.16, ал.6 от ЗУТ. В този смисъл наличието на провеждащо се към момента административно производство по одобряване на ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за имота не е пречка за издаване на скица за него.

По изложените съображения жалбата се явява основателна. Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, следва то да се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество. Административният орган следва да бъде задължен, съгласно чл. 174 от АПК, да се произнесе в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно чл.57, ал.2 от АПК.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 1250 лева по Договор за правна защита и съдействие сключен между жалбоподателя и адв. М.И. на 22.06.2023 г. Сумата по договора е заплатена, чрез банков превод на 22.06.2023 г. От ответника е направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Минималния размер на възнаграждението за адвокат за дела по ЗУТ и ЗКИР, съгласно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 1250 лева. На основание чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, при възражение за прекомерност съдът не може да определя възнаграждение под предвидения минимум. Поради това възражението за прекомерност от ответника не следва да се уважава. На жалбоподателя следва на основание чл. 143, ал.1 от АПК да се присъди сумата в размер на 1300 лева, платима от бюджета на АГКК, към която е административния орган издал обжалвания административен акт, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл.174 от АПК, Административен съд – гр. Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изричен отказ за издаване на скица за поземлен имот с ид. ***от КККР – гр. Варна, обективиран в писмо рег. № 20-21409/04.05.2023 г. издадено от началника на СГКК – гр. Варна, с което „К. АУТО“ ЕООД е уведомено, че услугата по заявление вх. № 01-745022/23.12.2022 г. не може да бъде изпълнена.

ВРЪЩА на началника на СГКК – Варна административната преписка по заявление вх. № 01-745022/23.12.2022 г. от „К. АУТО“ ЕООД за продължаване на производството по заявлението и издаване на скица за поземлен имот с ид. ***от КККР – гр. Варна, в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати в полза на „К. АУТО“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направени по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: