РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, чрез юрисконсулт А. В., срещу решение № 261634/04.06.2021
г. по гр.дело № 15610 по описа на РС Пловдив за 2020 г., с което е отхвърлен
предявения от него иск срещу Н. Д. ВЛ., от гр. Пловдив, за признаване на
установено, че му дължи присъдените по частно гр. дело № 12732/2020 г. на
ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260536/ 05.10.2020 г., суми, както следва: главница в общ размер на
2 344,09 лева, представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, за която сума са
издадени фактури с № **********/23.05.2018 г., № **********/13.09.2017 г.
и № **********/14.11.2017 г. и сумата от 580,67 лева- обезщетение за забава
за периода от 26.09.2017 г. до 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
1
02.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
заповедното производство в общ размер от 123,50 лева. С обжалваното
решение жалбоподателят е осъден да заплати и направените в производството
по установителния иск разноски.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло,
като счита постановения съдебен акт неправилен, необоснован и в
противоречие с материалния закон. Твърди, че в обжалваното решение
неправилно е прието, че „ЧЕЗ Електро България“ АД не е спазило
изискването за предвиждане на ред за уведомяване при едностранна корекция
на сметка, както и, че съобразно практиката на ВКС това не би било
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред, който дава достатъчно гаранции на потребителите
за защита на техните законни права и интереси. Счита несъстоятелен и
необоснован аргумента, че клаузите на ПИКЕЕ противоречат на чл. 82 от ЗЗД
и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, като изразява становище, че доколкото в
посочените нормативни актове няма клаузи, то те няма как да бъдат
нищожни. Обосновава, че законодателят познава института на безвиновната
отговорност, и едно от нейните проявления е предмет на нормативната уредба
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, като целта на корекционната процедура е не да
наложи санкция на една от страните по договора, а да възстанови настъпило
без основание имуществено разместване. Счита доказан факта на
осъществено действие, което е довело до отчитане на по-малки количества от
технически възможната доставена и потребена енергия, поради което следва
да се ангажира отговорността на потребителя за заплащането и. Счита, че
неправилно е прието от съда, че периода за едностранни корекции е
максимално допустимия от 90 дни, както и, че констативните протоколи са
непротивопоставими на ответника, доколкото съставляват официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
Счита, че неотносими са изложените в решението мотиви относно
техническата годност на измервателното средство (СТИ), доколкото е
доказано, че то е заобиколено изцяло.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде
постановено ново по същество на спора, с което да бъде уважен изцяло
предявения иск и да му бъдат присъдени направените разноски за двете
2
съдебни инстанции, което обосновава и в писмени бележки по същество.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. Д.
ВЛ., чрез адв. М., АК Пловдив, в която счита подадената въззивна жалба
неоснователна, недоказана, а постановеното решение правилно и
законосъобразно, за което излага мотиви. Счита, че съдът правилно е отчел,
че нормативните основания, посочени от ищеца, които му дават право да
коригира сметката за ел.енергия едностранно са надлежно отменени, поради
съществени нарушения на процедурата по приемането им, а правото на
едностранна корекция е приложимо единствено, ако в общите условия на
крайния снабдител е предвидено задължение за предварително уведомяване,
а не последващо такова. Счита, че съдът правилно е преценил, че нормите, на
които се основава искът са или отменени, или нищожни поради противоречие
със закона – норми на действащото законодателство за защита на
потребителски права, поради поставяне на потребителя в неравностойно
положение.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено
изцяло постановеното решение и да му бъдат присъдени сторените разноски в
производството.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, останал
недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са били и специалните предпоставки
за допустимост на чл. 422 от ГПК.
3
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, за признаване
за установено задължение за заплащане на неотчетена електрическа енергия,
поради манипулация върху средството за търговско измерване, при което
консумираната ел. енергия не се измерва точно и не се заплаща. От
фактическа страна се установява по делото, че за претендираната главница в
общ размер на 2 344,09 лева, представляваща дължима сума на клиент,
фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, са издадени фактури с №
**********/23.05.2018 г., № **********/13.09.2017 г. и №
**********/14.11.2017 г., като за тази сума, както и за сумата от 580,67 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2017 г. до
23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2020 г. до
окончателното й погасяване, е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 12732/2020 г. по описа
на РС Пловдив.
Не се оспорва установената от районен съд фактическа обстановка по
делото, като по отношение на нея и решаващия извод на съда за отхвърляне
на исковите претенции, а именно, че не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е
изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция,
като към тази част на първоинстанционното решение, на основание чл. 272
ГПК, въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС Пловдив.
Независимо от това и във връзка с мотивираните възражения във въззивната
жалба, е необходимо да се добави и следното:
По въпроса за наличието на законово основание след измененията на
Закона за енергетиката, които са в сила от 17.07.2012 г., за крайния
4
снабдител на електрическа енергия, едностранно да коригира сметката на
клиент, при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
е формирана константна съдебна практика, с която се приема, че след
измененията в ЗЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 54/2012г., вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, както и, ако са приети правила по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, ДКЕВР приема правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които следва да регламентират и
условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата
делегация ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от
12.11.2013г., поради което към периода на начисляване на спорното
задължение, е била налице регламентирана процедура в ЗЕ и ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято цел е да създаде право на продавача на
електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период, които са
били отменени впоследствие с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от
2018 г. В обжалваното решение не се приема, че отмяната има обратно
действие, а напротив, посочено е в мотивите, че Решение № 2315/ 21.02.2018
г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС, IV отделение, с което вече са
отменени и чл. 48- 51 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 г.) има действие
занапред.
Общи условия, предвиждащи нарочен ред за уведомяване на
потребителите при извършване на едностранна корекция няма данни да са
5
приети от жалбоподателя. Според чл. 17 от приетите по делото Общи условия
на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
електроснабдителното дружество въз основа на представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със
справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на клиента за
изминал период, като чл. 18 от същите предвижда аналогичен ред на
коригиране на грешки при отчитане на количеството ел.енергия, установена в
констативен протокол, съставен от електроразпределителното дружество. От
съдържанието на чл. 49, ал. 2 от ОУ на жалбоподателя също не може да се
направи извод, че е налице клауза, предвиждаща ред за уведомяване на
клиента съобразно изискванията на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а е налице
просто повтаряне на предвиденото законово задължение. Доколкото
съществуват клаузи в общите условия относно начина на уведомяване, то те
също не са спазени от жалбоподателя, тъй като въззиваемият не е бил търсен
на посочения от него адрес, нито му е връчен какъвто и да е документ,
основаващ направената едностранна корекция на сметка за минал период, на
адреса, посочен от него и деклариран като постоянен такъв. С оглед
направеното възражение във въззивната жалба следва да се посочи, че съдът
не е приел, че е налице законово задължение за уведомяване на потребителя
преди извършване на техническа проверка, а преди изготвяне на едностранна
корекция на сметката, въз основа на извършената такава, при спазване на
правилата за това. Неправилно е соченото в жалбата твърдение, че съдът е
приел, че периода за едностранни корекции е максимално допустимият от 90
дни, тъй като в решението няма такъв извод, а се сочи, че корекцията е
направена за период от почти деветдесет дни.
Въззивният съд намира, че с измененията в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 г.), по законодателен път се въвежда основание за
обективна безвиновна отговорност на потребителите на електропреносни
услуги. Безвиновната отговорност е изключение в гражданското право и за да
се гарантира балансът на интересите в облигационното отношение, ПИКЕЕ
предвижда спазването на строго формална процедура при извършването на
едностранна корекция на сметките. Всяко нарушение на процедурата
злепоставя интересите на по-слабата страна в облигационното
правоотношение и следва да се счита, че опорочава правото на доставчика на
6
едностранна корекция на сметките за минал период. Независимо, че
възраженията в жалбата са относими към мотиви, които не са решаващи за
крайния извод на първоинстанционния съд, за пълнота следва да се посочи,
че, според настоящия състав, посочената норма на чл. 82 от ЗЗД в
обжалваното решение касае принципно обсъжданите граници на договорната
отговорност по ЗЗД, във връзка с едностранната корекция на сметките на
потребителя по договора за продажба на ел.енергия, а коментираните
противоречия в нормативната уредба, макар не достатъчно коректно
посочени, са във връзка с актуалната практика на касационната инстанция
(решение № 125 по гр.д. № 3097/2020 г., IV г.о.; решение № 89 по гр.д. №
2964/2020 г., IV г.о.), според която коригирането на сметките само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско
измерване, нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. С тълкуването на ВКС е отречена
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите, но както бе
посочено, това не са решаващите мотиви на Районен съд, които са
обусловили извода за неоснователност на предявените искове.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
постановеното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на въззиваемия се
дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., изплатени по приложения към отговора на въззивната жалба договор за
правна защита и съдействие, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване. Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261634 от 04.06.2021 г., постановено по
7
гр.дело № 15610 по описа на Районен съд Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк
Бизнес център, представлявано от членовете на УС К. С. и К.К., да заплати на
Н. Д. ВЛ., ЕГН: **********, от гр. П***, сумата от 300 лв. (триста лева)
направени разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8