Решение по дело №1006/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 140/09.11.2011 година, постановено по гр.дело № 1280/2011 година, К.йският районен съд признал уволнението на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Г.Д.”, Б.И., вх.Б, ап., извършено със Заповед N*/04.08.2011 г. на зам. изпълнителен директор на М. „Д. А. Д.” Г. за незаконно и отменилЗаповед N*/04.08.2011г. на зам. изпълнителен директор на М. „Д. А. Д." Г., с която на основание чл.330, ал.2, т.7, вр. чл.126 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Й.. С решението възстановил В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Г.Д., Б.И., вх., .1, ап.2 на предишната му работа- „И.-т., х. в. п." в М. „Д. А. Д." Г.. ОсъдилМ. „Д. А. Д." Г. да заплати на В. Д. Й. от гр. К. сумата от 1 156.50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 05.08.2011г. до 26.10.2011г. включ., като отхвърлил предявения иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ за разликата над сумата 1 156.50 лв. до пълния му предявен размер от 4 662 лв. и за периода от 27.10.2011г. до 05.02.2012г. ╬съдил М. „Д. А. Д." Г. да заплати на В. Д. Й. от Г., сумата 374.67 лв., представляваща разноски по делото. ОсъдилМ. „Д. А. Д." Г. да заплати по сметка на Районен съд -К. сумата 190 лв., от която 150 лв. държавни такси по делото и 40 лв. възнаграждение на вещо лице.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от М. „Д. А. Д." Г. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства - справки от ТР, било видно, че към момента на издаване на атакуваната заповед инж.Иорданов е съвместявал с длъжността, която е осъществявал в М. "Д. А. Д." -К., и управлението на "Р.-**" -К., с ЕИК *, като Изпълнителен директор и член на СД, както и управлението на СД "Й. В.В. и с."-К., с ЕИК *, като неограничено отговорен съдружник. Работодателят не изискал предварително разрешение от ДОИТ-К. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, тъй като съгласно КТ той нямал такова задължение, независимо от обстоятелството, че В. Й. страда от захарен диабет. Атакуваната заповед №29/05.08.2011 год. на Зам. Изпълнителния директор на М. "Д. А. Д." -К.л, с която било прекратено трудовото правоотношение с В. Й., считано от датата на връчването й била издадена поради наличие на предпоставките за приложението на чл.330, ал.2, т.7 във вр. с чл.126, т.12 във вр. с чл.107а, т.2 от КТ. В този смисъл изводите на съда за неприложимостта на тези разпоредби по отношение на инж.В. Й. били неправилни, още повече, че в неоспорената от ищеца длъжностна характеристика за заеманата от инж.В. Й. длъжност изрично било посочено лицето да не е регистрирано като , да не е неограничено отговорен съдружник в търговско дружество; управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. При така изложената и установена фактическа обстановка било видно, че изводите на съда за незаконосъобразност на процесната заповед са неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед на гореизложените съображения моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС-К., постановено по гр.дело №1280/2011 год., като постановено при неправилно приложение на материалния закон, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от В. Д. Й., с ЕГН * искове против М. «Д. А. Д.» -К. с правно основание чл.344 от КТ като неоснователни и недоказани, ведно с всички произтичащи от това законни последици. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа жалбата така, както е предявена.

Срещу решението е постъпила насрещна въззивна жалба от В. Д. Й. от гр. К., който го обжалва в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над сумата от 1156.50 лв. до пълния предявен размер за периода от 27.10.2011г. до 05.02.2012г. Твърди се в жалбата, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение било с оглед възможността след влизането в сила на решението и постъпването на служителя отново на работа да не се получи така, че същият да получава както работна заплата така и обезщетение и оттам да се обогати неоснователно за сметка на ответника. Тъй като към настоящия момент решението не било влязло в законна сила и нямало как да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и нямало как да получава възнаграждение за този период следвало да му бъде присъдено обезщетението, предвидено в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в пълният му предявен размер, а именно да му бъде присъдена сумата в размер на 2556,48 лева. Жалбодателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови ново решение, с което да бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в пълния му предявен размер, а именно за сумата в размер на 2556.48 лева. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и в двете инстанции съобразно уважената част от исковете. В съдебно заседание жалбодателят чрез представител по пълномощие поддържа насрещната въззивна жалба, като оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за устаноÔено от фактическа и правна страна:

По жалбата на М. „Д. А. Д." Г.:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени отВ.Д. Й. срещуМ. „Д. А. Д." Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ – за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 29/04.08.2011г. на Изп.директор на М. „Д. А. Д." Г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.7 във вр. с чл. 126, т.12 КТ; за възстановяване на предишната работа „и.-т., х.-в. п.” и за присъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа, за периода от 05.08.2011 г. до 05.01.2012г. в размер на 4 662.00 лв.

Установява се по делото, че със заповед №*/07.07.2011г. на изп.директор на М. ”Ат.Д.” гр. К. въззиваемият В. Д. Й., в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 68/20.07.2010г. по гр. д. № 179/2008г. на КРС, е възстановен на заеманата преди издаването на заповед № */30.01.2008г. /отменена с посоченото решение/ длъжност „и.-т., х.в.п.” в М.”А.Д.” гр. К., считано от 11.07.2011 г.

Със заповед №*/12.07.2011г. на въззиваемия е разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето от 12.07.2011г. до 04.08.2011г.

На 11.02.2008 г., изп.директор на лечебното заведение утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „и.-т., х.в.п", съгласно която служителят, заемащ длъжността, не следвало да е регистриран като , неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.

Със заповед № */04.08.2011 г., на основание чл. 330, ал.2, т.7 във вр. с чл. 126, т. 12 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия, считано от връчването й. Заповедта му е връчена лично на 05.08.2011г. в 14.10 ч. с отбелязване, че е приета с особено мнение. Посочено като основание за издаване на заповедта е, че служителят съвместява с длъжността, която заема в М. ”А.Д.” гр. К., с управлението на „Р.-**” -К. като изпълнителен директор и член на СД, както и с управлението на СД ”Й. В.В и с.”-К. като неограничено отговорен съдружник.

Преди връчване на заповедта, на 05.08.2011г., в 14.07г., служителят предоставил на работодателя уведомление, с което го уведомил, че е изпълнителен директор на „Р.-**” -К. и управител и неограничено отговорен съдружник в СД „”Й. В.В и с.”-К..

На 08.08.2011г. чрез куриер, в М. ”Ат.Д.” гр. К. е получен болничен лист № 1015251, изд. на уволнения служител от АПИМП - Д. Т.. Болничният лист е издаден на 05.08.2011г. за 10 дни, със задължение лицето да се яви на работа на 15.08.2011г. и с диагноза „остър бронхит”. Впоследствие, на 11.08.2011г., издаденият болничен лист бил анулиран от лекуващия лекар, за което последният уведомил РСРЗИ –К., болничното заведение, ЛКК и ответника Й..

При тези доказателства по делотои съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, при проверка правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен да се произнесе само по въпросите, посочени във въззивната жалба, които се свеждат до оплакването за неправилни изводи на първоинстанционния съд относно неприложимост на разпоредбите, послужили като основание за прекратяване на трудовия договор по отношение на въззиваемия, и неприложимост на специалната закрила по чл. 333 КТ към извършеното уволнение. Тези доводи съдът намира за основателни.

Трудовият договор с въззивника е прекратен от работодателя без предизвестие на основание чл. 330, ал.2, т.8 КТ- поради наличие на несъвместимост по чл. 107а, т.2 КТ - уволненият служител съвместявал длъжността в лечебното заведение с управление на „Р.-**” гр. К. като изп.директор и член на СД, както и управлението на СД „Й. В.В. и с.” –К.. В тази връзка, следва да се посочи, че изискванията за изпълнение на длъжността са установени в отделни закони и подзаконови нормативни актове или пък в длъжностната характеристика за заемане на съответната длъжност. Обикновено промяната е в завишаване на изискванията и става със съответен нормативен акт или в длъжностната характеристика, с които са установени. Тези нови изисквания се налагат от необходимостта за по- ефективна дейност на предприятието. Те се налагат обективно, извън конкретните професионални качества на работника или служителя. Работодателят има право да промени с длъжностната характеристика изискванията за заемане на определена длъжност. Преценката в тези случаи какви изисквания работодателят да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите, е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът не следва да обсъжда въпроса дали е имало обективна необходимост или не от промяна на длъжностната характеристика, респ. завишаване на изискванията за заеманата длъжност, а е компетентен да извърши проверка само на законността на уволнението, но не и на неговата целесъобразност. Ето защо, обсъждането на въведеното изискване по чл. 107а КТ по отношение на длъжността, на която е възстановен въззиваемият е извън рамките на съдебния контрол. Наред с това, установява се по делото, че изискването по чл. 107а, т.2 КТ към длъжността „технолог, хранително-вкусова промишленост” е въведена с длъжностната характеристика, утвърдена на 11.02.2008 година, като въззиваемият с уведомление от 05.08.2011г. е потвърдил, че е управител на търговски дружества. Тези обстоятелства са пречка за заемане на посочената длъжност, поради което правилно трудовият договор с въззиваемия е бил прекратен. С оглед на изложените съображения, че изискванията за заемане на определена длъжност, въведени с длъжностна характеристика не подлежат на съдебен контрол, изводът на районния съд по същество за неприложимост на посочената особена разпоредба на КТ като изискване за заемане на длъжността, е неправилен и неотносим.

По втория довод: при уволнение на основание чл. 330, ал.2, т.8 КТ не се прилага закрилата по чл. 333 КТ, независимо от данните, че ищецът страда от такова заболяване, което изисква предварително разрешение на инспекцията по труда при прекратяване на трудов договор в определени случаи. Посочената разпоредба урежда изчерпателно хипотезите на прекратяване на трудов договор, за които закрилата е задължително и необходимо условие за законност на самото уволнение, като уволнението на посоченото основание не попада сред тях. В настоящия случай, при извършване на уволнението на това основание, работодателят е нямал задължение да се информира за заболяванията на служителя, нито да иска предварително разрешение от съответната инспекция по труда. Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание има обективен характер и по съществото си е юридически факт, възникващ по време на трудовото правоотношение и даващ възможност на работодателя да го прекрати без предизвестие.

Предвид изложените съображения въззивната жалба е основателна. Предявените в обективно съединение искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и недоказани. Като е достигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на закона. Ето защо, следва обжалваното решение да бъде отменено в частите му, с които са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и са присъдени държавни такси и разноски, както и в частта му, с която искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, е уважен частично, вместо което следва да се постанови решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Искът по т.3 на посочената разпоредба е обусловен спрямо главния иск – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и с оглед неговата неоснователност следва и тази на обусловения иск.

По насрещната въззивна жалба на В. Д. Й.:

Същата е насочена срещу решението в частта му, с което искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над уважÕния размер от 1 156.50 лв. до пълния му предявен размер от 4 662 лв. Искът с посоченото правно основание е неоснователен с оглед на изложените по-горе съображения за обусловеност на този иск спрямо главния, както и с оглед на частичния му характер, поради което насрещната жалба срещу тази част на решението е неоснователна. В отхвърлителната част, решението като правилно следва да бъде потвърдено макар и по тези съображения, различни от изложените от районния съд.

При този изход на делото, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯрешение № 140/09.11.2011 година, постановено по гр.дело № 1280/2011 година по описа на К.йския районен съд в частите му, с които уволнението на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Г.Д., бл.И., вх., ап., извършено със Заповед N */04.08.2011 г. на зам. изпълнителен директор на М. „Д. А. Д." Г. е признато за незаконно и отмененазаповед N*/04.08.2011г. на зам. изпълнителен директор на М. „Д. А. Д." Г., с която на основание чл.330, ал.2 т.7, вр. чл.126 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Й.; е възстановен В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Г.Д., Б.И., вх.Б, .1, ап.2 на предишната му работа- „Инженер-технолог, хранително вкусова промишленост" в М. „Д. А. Д." Г. и е осъденМ. „Д. А. Д." Г. да заплати на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., ул.Г.Д., бл.И., вх.Б, .1, ап.2 сумата от 1 156.50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 05.08.2011г. до 26.10.2011г.; както и в частите му, с които е осъденМ. „Д. А. Д." Г. да заплати на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., ул.Г.Д., бл.И., вх., ап. сумата от 374.67 лв., представляваща разноски по делото и по сметка на Районен съд -К. - сумата от 190 лв., от която 150 лв. държавни такси по делото и 40 лв. възнаграждение на вещо лице, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯпредявените отВ. Д. Й. с ЕГН *, Г., ул. „Г.Д., Б.И., вх., ап. срещу М. „Д. А. Д.” Г. обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ – за признаване уволнението на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Г.Д., бл.И., вх., ап., извършено със Заповед N*/04.08.2011 г. на зам. изпълнителен директор на М. „Д. А. Д." Г. за незаконно и отмяна наЗаповед N */04.08.2011г. на зам. изпълнителен директор на М. „Д. А. Д." Г.; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Г.Д., Б.И., вх.Б, .1, ап.2 на предишната му работа- „И.-т., х. - в. п." в М. „Д. А. Д.” Г. и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 1 156.50 лв. за периода от 05.08.2011г. до 26.10.2011г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА В. Д. Й. с ЕГН *, Г., ул.Г..Д., бл.И., вх., ап. да заплати на М. „Д. А. Д." Г. направените по делото разноски в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките по чл. 280,ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.