№ 528
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502439 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262686 от 23.04.2021 год., постановено по гр.д.№ 4771/2020 год. по описа на
СГС, I-21 състав, Гаранционен Фонд е осъден на правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ да
заплати на Т. Д. А. сумата от 60 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 4 529 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 23.09.2019 год., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 28.05.2020 год. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до
пълните предявени размери, съответно от 120 000 лева за неимуществените вреди и 4 979
лева за имуществените вреди. Със решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Т. Д. А. в отхвърлителната част досежно
неимуществените вреди, като се навеждат оплаквания за неправилност с конкретни доводи
за погрешните изводи на съда относно приложението на чл.52 от ЗЗД. Правят се оплаквания
против размера на присъденото обезщетение, който не бил съобразен с преживените
вследствие на произшествието болки и страдания. Моли съда да отмени решението в
отхвърлителната част и искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло за сумата от
120 000 лева.
Решението е обжалвано и от ответника гаранционен Фонд, като се излагат доводи за
неправилност, доколкото не е установен механизма на настъпване на произшествието и
виновното поведение на неиндентифицирания водач. Неправилно съдът е възприел липса на
1
съпричиняване, тъй като пострадалия е допринесъл съществено за настъпване на вредите,
поради това че е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Отделно
от това оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер на неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените
от ищеца болки и страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемите оспорват взаимно жалбите на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо в обжалваните му части.
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди от Гаранционен Фонд, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на неиндентифицирано
МПС.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на дължимото на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди и
наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото
стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция гласни и писмени доказателства е изяснен
механизма на произшествието, настъпило на 23.09.2019 г. на път II-81, с посока на
движение от гр.Лом към гр.Монтана, при което водача Т.А., управлявайки лек автомобил
„Хонда“ с ДК № *** е пострадал. Установено е, че произшествието е настъпило при
движение на управлявания от ищеца автомобил в района на ляв завой на пътя, като в района
на втория от последователни завои, първият надясно, а вторият наляво, неизвестен лек
автомобил „Мерцедес“, движещ се в противоположна посока, навлязъл в лентата за
движение на лекия автомобил „Хонда“. При опит да избегне удара с навлезлия в лентата му
автомобил, пострадалия с движение на волана рязко отклонил управлявания от него лек
автомобил „Хонда“ надясно, а след това наляво. При рязкото отклонение вляво,
автомобилът е преминал през лентата за насрещно движение и навлязъл върху левия банкет,
а след това, при опит за връщане в своята лента, водачът рязко е извил волана надясно,
вследствие на което автомобилът е изгубил устойчивост и се е преобърнал. Този механизъм
на ПТП се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, при
която е направена съпоставка между показанията на свидетелите и данните от огледа на
местопроизшествието. Като причина за загубата на устойчивост на автомобила вещото лице
посочва прекомерното завиване на волана надясно при опита на водача да върне автомобила
в своята лента за движение. Експерта е установил, че за ищеца като водач на лекия
автомобил „Хонда“ е било практически невъзможно да избегне настъпване на
произшествието, чрез запазване на устойчивостта на автомобила, въпреки че това е
технически възможно, но за това са необходими изключителни качества на водач на МПС,
над средностатистическия водач – „сравними с тези на автомобилен състезател“, според
вещото лице.
2
Ето защо се налага изводът, че произшествието е настъпило поради виновно нарушение от
неизвестен водач на МПС на задължението му по чл.8, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗДП да използва
дясната половина на пътя по посока на движението си и да се движи възможно най-вдясно
по посока на движението, както и забраната на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП да навлиза в лентата
за насрещно движение. Нарушението на неизвестния водач на автомобил е било в пряка
причинна връзка с действията на ищеца, насочени към избягване на удар между
автомобилите и довели до загубата на устойчивост на управлявания от него автомобил и
последвалото пътно-транспортно произшествие.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира се установява, че пострадалия, вследствие на произшествието е получил
разкъсно-контузна рана на главата в теменната област с дължина 15 см; сътресение на
мозъка; счупване с изкълчване /с разкъсване на предния надлъжен лигамент и диска на това
ниво и частично разкъсване на задния надлъжен лигамент/ на телата на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени с клиновидно деформиране тялото на 7-ми шиен прешлен в предната трета, като
задно-горния ръб проминира към спиналния канал, както и рана на десния лакът от 5 см..
Описаните травми са довели до трайно затруднение на шията за срок не по-малък от 12
месеца. Първоначално пострадалия е лекуван консервативно с носене на шийна яка за три
месеца и обезболяващи, но в последствие поради разместване на прешлените е извършена
операция – премахнат е междупрешленния диск и е поставен изкуствен такъв, като е
направена стабилизация с плака и винтове. За получените счупвания ищеца е
освидетелстван с решение на ТЕЛК от 14.09.2020 год. за временна нетрудоспособност, като
в мотивите е отразено, че състоянието не е стабилизирано. Поради естеството на травмата,
пострадалия е бил на легло 6-7месеца след получаване на увредите и се е нуждаел от чужда
помощ. Към настоящия момент при ищеца е налице ограничено движение в шията на
главата при обръщане на главата на ляво и на дясно, както и при флексия и екстензия. На
шията отпред се установява вертикален ръбец от оперативна рана със лилаво синкав цвят и
дължина 7 см. Тези ръбци имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот, като
единствено с времето ще избледнеят.
Пред настоящата инстанция е представено експертно решение на ТЕЛК № 2000 от
19.07.2021 год. от което е видно, че пострадалия ищец е освидетелстван с пожизнено 50 %
трайно намалена работоспособност.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Б. А., съпруга на ищеца, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след оперативната
интервенция се наложило и в къщи, съпругът й да бъде с катетър, на легло и с подлога, тъй
като не можел да се движи. Не може да спи спокойно, а лежи върху няколко възглавници.
Като стане не може да си свали погледа надолу, не може да движи нормално шията си.
Преди работел в стоителството, но сега това е станало невъзможно, което се изживява много
тежко от него, тъй като се възприема като неспособен да се грижи за семейството си.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
3
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички
обтоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените вреди.
Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия е търпял болки и
страдания за дълъг период от време – около 12 месеца. Получените увреди, довели до
разместване на прешлените е наложило оперативна интервенция, при което е премахнат
междупрешленния диск и е поставен изкуствен такъв, като е направена стабилизация с
плака и винтове. При определяне на обезщетението следва да се отчете, че състоянието му
не е стабилизирано. Следва също така да се вземе в предвид, че поради естеството на
травмата, пострадалия е бил на легло 6-7месеца след получаване на увредите и се е нуждаел
от чужда помощ. Съдът съобразява също, че към настоящия момент при ищеца е налице
ограничено движение в шията на главата при обръщане на главата на ляво и на дясно, както
и при флексия и екстензия, а на шията отпред е налице вертикален ръбец от оперативна рана
със лилаво синкав цвят и дължина 7 см, които имат постоянен характер и ще останат за цял
живот. На пострадалия ищец е определена пожизнено 50 % трайно намалена
работоспособност.
Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - август 2019 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 100
000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
4
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че ищеца е управлявал собствения си автомобил
със скорост от около 95 км/ч, което е малко над допустимата скорост на движение извън
населени места /90 км/ч/. Не се установи обаче да е налице причинно-следствена връзка
между установената скорост и настъпването на произшествието. От приетото по делото
експертиза се установи, че при установения радиус на завоя, загубата на устойчивост на
автомобила е възможна при скорост от над 157 км/ч, която е значително над тази, с която се
е движел ищеца. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалият ищец, не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в този смисъл липсва съпричиняване
на това твърдяно основание.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 60
000 лева до сумата 100 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което ответника
бъде осъден, на правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ да заплати на ищеца допълнително
сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилото на
23.09.2019 год. пътно-транспортно произшествие. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената част, като решението следва да бъде
отменено за сумата от 288 лева, представляващи разноски и юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, представляващи разликата между дължимите суми от
144 лева и присъдените 432 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят допълнително разноски в размер на 3 454 лева, представляващи разликата между
присъдения размер от 5 677 лева и действително дължимия от 9 132 лева.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 4 965 лева,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 262686 от 23.04.2021 год., постановено по гр.д.№ 4771/2020 год. по
описа на СГС, I-21 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. А. против
Гаранционен Фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за обезщетение на
неимуществени вреди над присъдения размер от 60 000 лева до установения за дължим
размер от 100 000 лева, както и в частта за разноските пред първата инстанция, присъдени в
тежест на Т. Д. А. в размер от 288 лева, представляващи разноски и юрисконсултско
възнаграждение над дължимите 144 лева и присъдените 432 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд да заплати на Т. Д. А., на основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ,
допълнително сумата от 40 000 лева, над присъдените с първоинстанционното решение 60
000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
станало на 23.09.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.05.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд да заплати на Т. Д. А. на правно основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 3 454 лева, представляващи разликата между присъдения от
първоинстанционният съд размер от 5 677 лева и действително дължимия от 9 132 лева,
както и сумата от 4 965 лева, разноски пред въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА Т. Д. А. да заплати на Гаранционен Фонд юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата от 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6