Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, 16.04.2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на шести
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр.дело № 5959 по описа за 2016 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Ищецът И.М.Н., чрез
процесуален представител излага в исковата молба, че пострадал като пешеходец,
пресичащ пътното платно, при пътно-транспортно произшествие, станало на 15.10.2015
год. около 14.30 в гр.София, в района на спирка „ул.В.Петлешков 1864“, което
произшествие било реализирано от неустановен водач и автомобил. Поддържа, че вследствие
на произшествието му били причинени телесни увреди, довели до разстройство на
здравето. Твърди, че на 21.01.2016 год. предявил пред Гаранционния Ф. претенция
за обезщетение на причинените вреди, за което била образувана щета № 24-01-45,
като от Ф.а, чрез писмо от 14.04.2016 год. отказали плащане. В тази връзка моли
съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника за
заплати обезщетение за причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в
размер на 30 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва от
датата на събитието до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Г. Ф.”, чрез
процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пешеходеца е придприел пресичане на непозволено
място. Подържа, че претенцията е предявена в прекомерно завишен размер. Моли се
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при
спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От констативен протокол № К 869/15.10.2015 год.,
издаден от дежурен ПТП при О“ПП“-СДВР се установява, че на същата дата
неустановен автомобил и водач се е движел по ул. „Генерал Липранди“ от ул.
„В.Петлешков“ към ул. „Скайлер“ и в района на спирка „ул.В.петлешков 1864“ е
реализирал пътно-транспортно произшествие с присичащия пътното платно пешеходец
и.Н., като след произшествието водача на автомобила е напуснал
местопроизшествието.
По делото са приети основна и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи, изготвени от вещото лице инж. М., които съдът кредитира като
обективно дадени и неоспорени от страните, от които се установява, че причината
за настъпване на произшествието е късното
възприемането на пешеходеца от страна на водача на автомобила като
опасност на пътното платно. В случай, че водача на автомобила се е движел със
скорост до 35 км/ч е могъл да предотврани удара.
Останалите приети по делото медицински документи
са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко
доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на
специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с
увреждането и начина на лечение.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т. Д., която съдът кредитира като
обективно дадена се установява, че вследствие на произшествието ищецът е
получил травма на левия долен крайник от 4-та степен – закрито вътрешноставно
счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост. Пострадалия е търпял
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието за 7-8
дни, а също и след сваляне на гипса и започване на раздвижване на коляното за
около 2 седмици. Възстановителния период е приключил за около 2-3 месеца. След
този период ищецът може да изпитва болки при по-продължително ходене и стоене
прав, както и при влажно и студено време.
По делота е приета молба-претенция от страна на ищеца
с което е сезирал Ф.а за изплащане на обезщетение с молба вх.№ 24-01-45 от 21.01.2016
год., като с писмо изх.№ 24-01-45 от 14.04.2016 год. ответника изплащане на
обезщетение по щетата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Установи се от представените доказателства, че И.Н.
е бил блъснат на 15.10.2015 год. в гр.София от неизвестен автомобил, като
вследствие на това са му били причинени телесни увреди. Съгласно чл.288, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането /отм./, Гаранционният Ф. изплаща по
застраховката "Гражданска отговорност" обезщетение за неимуществените
вреди, ако не може да бъде индентифицирано моторното превозно средство. От
събраните в хода на производството доказателства се установи, че причинителя на
деянието не е бил установен от компетентните за това органи. Поради изложеното
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение.
В резултат на
пътно-транспортно произшествие ищецът е претърпял телесни увреждания, които са
довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в
приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В
резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последния е търпял болки
и страдания за период от до 3 месеца, като през първите 7-8 дни непосредствено след
произшествието болките са били с по-голям интензитет, а също така и след
сваляне на гипса и започване на раздвижване на коляното за около 2 седмици. При
определяне на обезщетението следва да се има впредвид, че ищецът може да
изпитва болки при по-продължително ходене и стоене прав, както и при влажно и
студено време. Следва да се съобрази, че към настоящият момент ищецът е напълно
възстановен и не се очакват негативни последици.
Съдът, след като
съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на
непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /30 години/ и с оглед на критерия
за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди е необходима сума в размер на 8 000 лева. За тази
сума искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен и
отхвърлен до пълния размер като неоснователен и недоказан.
Доводите на ответника за
съпричиняване са неоснователни. Не се ангажираха доказателства за действия на
пострадалия, посредством които да се установи, че е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което
настоящия състав приема, че пострадалия няма вина за настъпване на
произшествието и възражението следва да отхвърли.
По претенцията за
законна лихва: Няма спор, че ищецът е сезирал Ф.а с искане за обезщетение за
неимуществени вреди на 21.01.2016 год., като на 14.04.2016 год. от страна на
ответника е постановен отказ. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.7 КЗ /отм./, Ф.ът
дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенцията на увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от
завеждането на претенцията. Следователно, лихвата за забава в настоящия случай
е дължима от деня, следващ дата на отказа - 15.04.2016 година.
При този изход на спора
ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 290 лева, изчислени по компенсация /ищецът има право
на разноски в размер на 546 лева съразмерно с уважената част от иска, като
съдът не приема направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатения хонорар, а ответника има право на разноски в размер на 256 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8
от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ. На следващо място, тъй като ищеца е освободен
от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 320 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да
заплати на правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ на И.М.Н. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 9, чрез адв. Д., сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди
от ПТП,
станало на 15.10.2015 год., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2016 год. до окончателното изплащане, както и на правно
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева, разноски
по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния
размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК И.М.Н. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на
управление *** сумата от 100 /сто/
лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 320 /триста и двадесет/
лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: