Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
01.11.2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 9524 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и
сл. от ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на Е.Б.Д., С.А.Д. и В.А.Д., чрез представляващия ги адв. Б. срещу Решение №358189/12.03.2018
г. по гр.д. №15875/2016 г. по описа на СРС, 49
състав, с което е развален, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор от
30.11.2006 г. обективиран в Нотариален акт №7,
том 3, рег. №19729, дело №283
от 2006 г. сключен между М.К.Д. и В.С.С. от една
страна (прехвърлители) и А.С.Д. от друга страна (приобретател) за прехвърляне на 6/8 ид.ч.
от правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент №5,
находящ се в гр. София, ж.к. „******срещу задължение
за гледане и издръжка.
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна. Излагат се
подробни съображения за неправилността на решението. Излагат се доводи и за
неговата недопустимост.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от М.К.Д. и В.С.С., чрез адв.
С., с който въззивната жалба на ответниците
се оспорва, излагат се доводи за правилност на постановеното от първоинстанционния съд решение и се иска неговото
потвърждаване. Претендират се разноски.
В
хода на въззивното производство от адв. С. е депозирана молба, с която съдът е уведомен, че въззиваемата М.Д. е починала на 13.10.2018 г., като са
представени препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на
починалата.
С
определение №27730/30.11.2018 г. на основание
чл.227 от ГПК, на мястото на починалата е конституирана наследницата ѝ по
закон А.С.С. (дъщеря), прието е, че въззиваемата В.С.С., която и към
момента участва в производството, встъпва в приспадаща ѝ се част от
правата на М.Д.- също като нейна наследница и въззивното
производство е прекратено по отношение на въззивниците
В.А.Д. и С.А.Д., поради сливане на качествата ищец и ответник в производството.
Производството продължава между въззивника Е.Б.Д. и въззиваемите В.С.С. и А.С.С..
В
откритото съдебно заседание се явяват процесуалните представители на страните –
адв. Б. и адв. С.. И
двамата поддържат заявеното съответно във въззивната
жалба и отговора на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното
решение е и правилно. Настоящият състав е съгласен с мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да бъде допълнено следното.
На първо място следва да се разгледа възражението на въззивниците, че след смъртта на приобретателя
по договора за издръжка и гледане А.Д., поетите от него задължения не са се
прехвърлили върху неговите наследници-ответници в
настоящото производство. Това възражение, настоящият състав намира за
неоснователно, поради следните съображения:
С Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г.,
ОСГК е изяснено, че характерна особеност на ненаименувания
алеаторен облигационен договор с вещноправно действие за начално
прехвърляне на вещни права и право
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане
е, че уговореното прекратително условие за действието му
не е смъртта на приобретателя(ите), а смъртта на кредитора-прехвърлител
и/или на третото лице, в чиято полза той
е бил сключен.
В цитираното решение се излага,
че съгласно чл. 128, ал. 2 ЗЗД неделимостта е качество за правата
на кредитора(ите) и тежест на
задълженията на длъжника(ците), а не и обратното.
Доколкото престацията на приобретателя поначало не е intuito
personae, тъй като действията по осигуряване
на грижите и издръжката са заместими
и могат да бъдат извършени от всяко друго
лице, при евентуална смърт на приобретателя
той ще може
да бъде успешно
заместен при изпълнението на задължения си и от правоприемниците му. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред
прехвърлителя
до размера на наследствения им дял и под
страх от евентуалното прекратяване на договора поради
неизпълнение от тяхна страна като
правоприемници следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече че заради наследяването
вещните права и собствеността са станали тяхно притежание /така т.4 от № 30 от
17.VI.1981 г., ОСГК/. В смисъл, че със смъртта на титуляра на задължението по договора, задълженията му
преминават върху неговите наследници през цялото време на действие на договора,
до когато задължението следва да бъде изпълнявано, е и по-новата практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 165 от
1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 622 от
25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г., III г. о., ГК.
В конкретно разглеждания казус, видно от съдържанието на
сключения между страните договор (А.Д. се е задължил да гледа и издържа майка
си М.Д. „като ѝ осигури нормален и
спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега и докато е жива“), същите не
са уговорили специфичност на престацията обвързана с
личността на задълженото лице- приобретател
обуславяща непрехвърлимост на неговите задължения към
наследниците му, поради което задълженията за издръжка и гледане е следвало да
бъда поети от преживялата съпруга и синовете на починалия длъжник.
С оглед извода на съда, че задължението за гледане и
издръжка се е прехвърлило върху наследниците на приобретателя,
именно в тази светлина следва да се разгледа и възражението на въззивниците за погасяване по давност на иска, както е
сторил и първоинстанционният съд. В съдебната
практика е прието, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна
давност, считано от всеки ден на неизпълнение, доколкото прехвърлителя
има вземане, което е изискуемо всеки ден/ Решение № 346 от
4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г. о., ГК/. С оглед изложените
в исковата молба твърдения за неизпълнение на договора за гледане и издръжка в
периода от 17.01.2012 г. до подаване на исковата молба на 22.03.2016 г.
възражението на ответниците за погасяване по давност
се явява неоснователно.
На следващо място, по отношение
на възражението във въззивната жалба, че прехвърлителката М.Д. не е имала нужда от гледане и
издръжка, следва да се отбележи, че е налице трайно установена задължителна практика /напр. Решение № 863 от 22.12.10
на ВКС по гр. д. №
1534/09, IV г.о., ГК, Решение. № 82 от 05.04.11 по гр. д. №
1313/09, IV г.о.. ГК, Решение. № 169 от 19.07.13 по гр. д. № 1210/12,
III г.о., ГК, ТР 6/11
ОСГК на ВКС и др. /, съгласно
която съдържанието на насрещните
права и задължения на прехвърлителя
и приобретателя по договора за
издръжка и гледане не е фиксирано в закона и се определя
от постигнатото съгласие между страните; при тълкуване
на волята им съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, се дължи
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи; издръжката включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата
на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа
сам от имуществото
и доходите си) и, ако не е уговорено
нещо различно, се дължи винаги
в пълния й обем и независимо от това
дали прехвърлителят по алеаторния договор
има собствени средства за нея;
специфичността на съдържанието
на задължението за гледане следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на
всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя
и възможностите му да се справя
сам- полагане на грижи за здравето, хигиената
и домакинството на прехвърлителя;
за да бъде
изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка,
включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, и да полага
грижи за здравето, хигиената и домакинството на
кредитора (според нуждата и възможностите му да се
справя сам)-като последният не е длъжен да
приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи).
При съобразяване на изложеното и като се вземе предвид, че
правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на
собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото
право на собственост, а правата на приобретателя по
такъв договор - на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, като в
тежест на приобретателя е да докаже какво е изпълнил
по договора, се стига до извод, че прехвърлителят не
следва да доказва имал ли е нужда от гледане и издръжка. Той също не е длъжен да посочва, в какво се състои
неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение. Прехвърлителят
е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което
установява задължението на приобретателя да
предостави уговорените грижи и издръжка.
Въпреки този извод на съда, е нужно да се отбележи, че съгласно
конкретните факти по делото се установява, че към момента на сключване на алеаторния договор прехвърлителката
М.Д. е била на 71 години. Видно от представено по делото удостоверение от НОИ,
ТП- София град за периода от м.01.2006 г. до м.12.2012 г. същата е получава
пенсия и добавки към нея в нисък размер ( за м.01.2006 г. е получена обща сума
от 108.72 лв., а за месец 12.2012 г. – 243,92 лв.) По делото са приети
медицински документи – Експертно решение на ТЕЛК за белодробни заболявания от
15.03.2010 г., съгласно което Д. е със 72% трайно намалена работоспособност,
като инвалидността е пожизнена с водеща диагноза „хронична исхемична
болест на сърцето“; епикриза от 13.03.2017 г. с
диагноза двустранна бактериална пневмония и придружаващи заболявания; епикриза от 17.02.2010 г. с диагноза засягаща
сърдечно-съдовата система, епикриза от 23.02.2007
г. с отразена диагноза „хроничен атрофичен гастрит, хроничен холецистит,
исхемична кардиопатия и др.
и епикриза от
22.12.2006 г. с диагноза „кардиомиопатия, абсолютна
аритмия при предсърдно мъждене,
високостепенна митрална регургитация. С оглед изложеното и вземайки предвид
възрастта, доходите и здравословното състояние на прехвърлителката
съдът намира, че не могат да бъдат приети за основателни възраженията на въззивницата за липсата на нужда от грижи и издръжка на Д..
Представените писмени доказателства за доходите и здравословното състояние на Д.
обхващат дълъг период (2006-2012 г.- за доходите и до 2017 г. относно
здравословното ѝ състояние) и позволяват да се направи извод относно
трайната нужда от полагане на грижи и даване на издръжка на лицето.
По делото в първата
инстанция са изслушани и показания на свидетели, които първоинстанционният
съд съвсем коректно е анализирал. От показанията на свидетелите се установява,
че от първоначалните ответниците единствено С.Д. е
полагал спорадично грижи за баба си М., като в неопределен период е пазарувал
хранителни продукти (според показанията на св. Т.2-3 пъти месечно; според
показанията на св. С. е ходил 2-3 пъти; св. Б.казва, че той е занесъл
хранителни продукти само веднъж; св. Д.казва, че го видял веднъж да носи храна).
Първите трима свидетели сочат единични случаи, в които С. е закарвал баба си до
болница. Св. Б.заявява, че тя и А.С. (конституирана като ищец във въззивното производство след смъртта на майка ѝ М.)
са купували лекарства за М.Д. и че основно С. се е грижела за М.. От
показанията на св. Б.и С. става ясно, че ответницата Е.Д. (снаха на М.Д.) не е
посещавала последната и не е полага грижи за нея. Съгласно така изложеното, първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че не
може да се приеме, че някой от наследниците на А.Д. е изпълнявал задълженията
си издръжка и гледане на М.Д.. Редките посещения от страна на С.Д. не биха
могли да бъдат квалифицирани като издръжка и гледане удовлетворяващи нуждата на
възрастен и болен човек. Съгласно ТР № 6/15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК изпълнението на един от множество
длъжници по договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане освобождава изцяло останалите съдлъжници
от престиране на същото задължение, доколкото
кредиторския интерес е задоволен, в каквата посока
обаче не бяха събрани данни в настоящото производство.
Въз основа на всички изложено, се достига до извод, че е налице е неизпълнение на задълженията за
минал период, което при този вид договори не може да бъде компенсирано и
представлява основание за развалянето им, поради
което решението на първоинстанционният съд е правилно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, въззиваемите
имат право в тяхна полза да бъдат присъдени сторените от тях във въззивната инстанция разноски. В отговора на въззивната жалба е направено искане в такъв смисъл, но не
са представени доказателства за реално извършени разходи по заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 358189/12.03.2018 г., постановено по гр.
д. № 15875/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти състав.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.