РЕШЕНИЕ
№ 1479
гр. Плевен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20214430100934 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 10542,04 евро,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 456,91
евро и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 858,12
евро.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** –
гл.изп.дир. и *** НиК. – изп. Директор срещу Б. АТ. П., ЕГН**********, ***,
в която се твърди, че на 07.11.2008г. в гр.Левски бил сключен Договор за
текущо потребление, между „БАНКА ДСК” ЕАД, в качеството му на
Кредитор и Б. АТ. П. е ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател. Твърди, че по силата на този договор, Кредиторът
отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 12 500 евро
(дванадесет хиляди и петстотин евро). Кредитополучателят се задължил да
ползва кредита съобразно уговорените в настоящия договор цел и условие да
го върне ведно с дължимите лихви. Кредитът се усвоява еднократно в срок до
07.11.2008г. Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка № 12460938 с
титуляр Б. АТ. П.. Твърди, че за предоставения кредит кредитополучателят
1
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от Кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма Престиж. Твърди, че към датата на сключване на
договора базовия лихвен процент е 6,19%, стандартната надбавка е в размер
на 2,26 проценти пункта и е намалена с отстъпка 0 процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 8,45%. Годишният процент на
разходите/ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно
Закона за потребителския кредит е в размер на 9,17%. Твърди, че съгласно
чл.2 от Договора кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, в размер на 154,65 евро всяка, считано от
07.11.2008г. на 25 число на месеца. Крайният срок за издължаване на дълга по
кредита е 25/11/2018г. Твърди, че на основание сключен Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 28.09.2018г. и приложенията към него
между „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *** и „ЕОС Матрикс”
ЕООД, с ЕИК ***, задължението на Б. АТ. П. с ЕГН **********,
произтичащо от Договор за кредит за текушо потребление от 26.09.2008г.,
било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД е придобило цитираното вземане от първоначалния
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД. В изпълнение на императивните разпоредби на
чл.99 от Закона за задълженията и договорите, до Длъжникът Б. АТ. П. било
изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на
посочения в Договора адрес: общ.***, ***, като писмото е върнато в цялост и
причина за неполучаването му е отразено „непотърсено“. Твърди, че след
образуване на ИД 1070/2015г. в следствие на извършената цесия, „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, в качеството на нов кредитор е подало молба за
конституране по делото като страна, в следствие на което е получено
уведомление, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Като последното валидно изпълнително действие по цитираното
дело е с дата 06.10.2015г. - от която дата започва да тече новата погасителна
давност на вземането. Твърди, че с молба от 13.04.2020г. новият кредитор е
поискал да бъде образувано ново изпълнително дело на основание издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6684/2011г., като в молбата е направено
2
искане за насрочване на опис на движими вещи и запор върху банкова сметка
на името на титуляра. В следствие на подадената молба е образувано ИД
№20208150400726 по описа на ЧСИ *** и е изпратено запорно съобщение до
„Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че със Заповед № 4792-/02.11.2011г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
съдът е разпоредил длъжникът Б. АТ. П. ЕГН ********** да заплати на
„БАНКА ДСК” ЕАД сумите посочени в заповедта Вземането е удостоверено
с Извлечение от счетоводните книги на заявителя към 04.10.2011г. по Договор
за кредит за текущо управление от 07.11.2008г. На основание чл.418 ГПК
съдът е постановил незабавно изпълнение, както и да се издаде изпълнителен
лист въз основа на издадената заповед. Изпълнителен лист е издаден на
03.11.2011 г. Твърди, че с определение № 261434/20.12.2020г. съдът е
определил, че съобщението за издадената Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК е връчено на длъжника по реда на чк.47, ал.5 ГПК. Моли да
бъде признато за установено, че Б. АТ. П. с ЕГН **********, дължи на
„БАНКА ДСК” ЕАД - гр.София, сумите, както следва:10562,04евро (десет
хиляди петстотин шестдесет и две евро и четири евроцента) - главница,
858,12лв.(осемстотин петдесет и осем евро и дванадесет евроцента) - лихва за
забава от 25.12.2010г. до 03.10.2011г., 456,91лв.(четиристотин петдесет и
шест евро и деветдесет и един евроцента) - наказателна лихва от 25.12.2010г.
до 03.10.2011г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане дължими по Договор за кредит за
текущо потребление от 07.10.2011г. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище, че предявения
иск е допустим и вероятно основателен. Посочва, че задължение на ищеца е
да докаже размера и основанието на предсрочно изискуемата главница.
Счита, че ищеца следва да докаже размера на претендираните лихва от негова
страна. Счита, че размера на претендираните лихви са прекомерни и
завишени спрямо определения годишен лихвен процент в страната. Оспорва
активната легитимация на ищеца по делото „БАНКА ДСК“ ЕАД поради
твърдението от ищеца за сключен Договор за покупко-продажба на вземане
/цесия/ от 28.09.2018г. с което е придобито цедираното вземане от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. В исковата молба се твърди, че ответника
3
Б. АТ. П. на основание чл. 99 от ЗЗД е уведомен за прехвърленото вземане,
което доказва, че е променен кредитора по вземането и новият следва да бъде
конституиран, като ищец по делото. Счита, че след прехвърляне на вземането
„БАНКА ДСК“ ЕАД не може да бъде ищец по делото. Към делото също са
приложени пълномощни които доказват извършеното прехвърляне на
вземането и фирмата придобила вземането следва да бъде ищец по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Договор за кредит за текущо потребление от 07.11.2008г.
ищеца по делото е отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на
12500 евро. Кредитът се усвоява еднократно в срок до 07.11.2008г. Кредитът
се усвоява чрез разплащателна сметка № 12460938 с титуляр Б. АТ. П.. За
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
Кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
Престиж. Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е
6,19%, а стандартната надбавка е в размер на 2,26 проценти пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 8,45%. Годишният процент на
разходите/ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно
Закона за потребителския кредит е в размер на 9,17%. Съгласно чл.2 от
Договора кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, в размер на 154,65 евро всяка, считано от
07.11.2008г. на 25 число на месеца. Крайният срок за издължаване на дълга по
кредита е 25/11/2018г. Това се установява и от представения, подписан от
ответника и неоспорен погасителен план, от който е видно че общия размер
на договорната лихва е в 5976,69 евро.
От неоспореното извлечение от банкови сметки се установява размера
на претендираната лихва за забава за периода от 25.12.2010г. до 03.10.2011г.
от 858,12 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че
ищеца не разполага с активна процесуална легитимация да предяви иска.
4
Съгласно т.10 Б от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма
качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на
цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е
създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на
заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право,
поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на
делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална
страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения искът би могъл
да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК,
който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на
съда на цедента.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане
на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото е установено, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 07.11.2008г. ищеца по делото е отпуснал на ответника
потребителски кредит в размер на 12500 евро. Кредитът се усвоява
еднократно в срок до 07.11.2008г. Кредитът се усвоява чрез разплащателна
сметка № 12460938 с титуляр Б. АТ. П.. За предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от Кредитора и надбавка, която може
да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма Престиж. Към датата на
сключване на договора базовия лихвен процент е 6,19%, а стандартната
надбавка е в размер на 2,26 проценти пункта или лихвеният процент по
кредита е общо 8,45%. Годишният процент на разходите/ГПР/ към датата на
отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е
в размер на 9,17%. Съгласно чл.2 от Договора кредитът се издължава на 120
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 154,65
евро всяка, считано от 07.11.2008г. на 25 число на месеца. Крайният срок за
издължаване на дълга по кредита е 25/11/2018г. Това се установява и от
5
представения, подписан от ответника и неоспорен погасителен план, от който
е видно че общия размер на договорната лихва е в 5976,69 евро.
Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за Договор за кредит за текущо
потребление от 07.11.2008г. и същия съставлява годно правно основание,
което поражда отговорност на ответника да погаси задължението си по
сключения договор. Размера на задълженията за главница, договорна лихва и
лихва за забава се установява от неоспорения договор и погадителен план
към него, както и от неоспореното извлечение от банкови сметки.
На основание чл.235 ГПК съдът съобразява настъпилия в хода на
процеса падеж на цялото вземане по договора за кредит.
При така изложеното, съдът счита, че се доказа по безспорен начин, че
ответника дължи връщане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№ 6684/2011г. по описа на ПлРС, поради което
предявените искови претенции за главница, договорна лихва и лихва за забава
се явяват основателни и доказани в предявените си размери и като такива
следва да бъдат уважени.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 1154,59 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за ДТ и депозит за особен представител в размер на 1123,84 лв., съразмерно с
уважената част на исковите претенции.
6
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника Б. АТ. П.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата 10562,04 евро, представляваща
задължение-главница по Договор за кредит от 07.11.2008г., за която е
издадена заповед за изпълнение № 4792/02.11.2011 по ч.гр.д.6684/2011 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на ответника Б. АТ. П.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата 858,12 евро, представляваща
задължение- лихва за забава за периода 25.12.2010г. до 03.10.2011г., върху
вземането по Договор за кредит от 07.11.2008г., за която е издадена заповед
за изпълнение № 4792/02.11.2011 по ч.гр.д.6684/2011 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на ответника Б. АТ. П.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата 456,91 евро, представляваща
задължение- наказателна лихва за периода 25.12.2010г. до 03.10.2011г., по
Договор за кредит от 07.11.2008г., за която е издадена заповед за изпълнение
№ 4792/02.11.2011 по ч.гр.д.6684/2011 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. АТ. П., ЕГН**********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1154,59 лв. направени разноски за производството
по ч.гр.д.6684/2011 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. АТ. П., ЕГН**********,
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** разноски за производството за ДТ и депозит за особен
представител в размер на 1123,84 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
7
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8